О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Кърджали, 12.01.2024 г.
Административен съд Кърджали в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: Айгюл Шефки
разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д. №442/2023 г. по описа на КАС и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, във вр.
с чл.144 от АПК. Образувано е след като с Определение №94/08.01.2024 г. постановено
по адм.д. №11748/2023 г. по описа на ВАС, на настоящия
съд е изпратена частна жалба, с характер на молба по чл.248 от ГПК, подадена от
директора на ТП на НОИ - Кърджали,
за изменение на постановеното по делото Определение №201/20.11.2023 г., в частта
му, касаеща направените по делото разноски.
Насрещната
страна – А.Б.Т., чрез адв.И., изразява становище за неоснователност на искането.
Молбата
е подадена в срока по чл.248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по жалба с
вх.№ 2153-08-232/09.11.2023 г. от А.Б.Т., подадена чрез адв.Д.И., против Решение №2153-08-232/23.10.2023 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2113-08-672#6/13.07.2023 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при
ТП на НОИ – Кърджали, за отказ да се
отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се съдържа и искане
за присъждане на направените по делото разноски, като към същата е приложено
писмено пълномощно, в т.ч. и за процесуално представителство пред съд.
Установи се от приложените по делото документи, че към административната преписка, изпратена в КАС с писмо изх.№3067/16.11.2023 г.,
е приложено и заявление
с
изх.№2153-08-233/15.11.2023 г., за оттегляне на оспореното решение. Заявлението е подписано „За директор ТП
на НОИ-Кърджали“, от С. П., като към него е приложена
Заповед №1015-08-168/02.11.2023 г. на директора на
ТП на НОИ-Кърджали.
На 20.11.2023 г. е депозирано ново заявление вх.№3094/20.11.2023 г., подписано от
директора на ТП на НОИ-Кърджали, в което
е заявено оттегляне на оспореното решение, на основание чл.156,
ал.1 от АПК. На същата дата в съда
е постъпила и молба от жалбоподателката А.Т., подадена чрез адв.И., към която е приложен
Договор за правна защита и съдействие, сключен на 09.11.2023 г., както и списък на разноските.
С Определение №201/20.11.2023 г.,
постановено по адм. д. №442/2023 г. по описа на АС-Кърджали,
на основание чл.159,
т.3 от АПК, поради оттегляне на оспорения
акт, жалбата на А.Б.Т. е
оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. С горното определение, на основание чл.143,
ал.2 от АПК, ТП на НОИ
- Кърджали е осъдено да заплати на жалбоподателката
и направените по делото разноски в размер на 500 лева.
При
тази фактическа обстановка съдът приема,
че не са налице
основания за изменение на определението в частта му за
разноските.
На
първо място, съдът намира
за неоснователен довода, че в случая е налице
преразглеждане на акта,
извършено от административния орган в срока по
чл.91 АПК. Последната възможност е приложима
само при оспорването на административни актове
по административен ред пред по-горестоящия орган, видно и от систематичното
място на чл.91 от АПК. В случая, след изчерпване
на задължителния административен контрол
по чл.117 от КСО, е налице оспорване
пред съд, както и заявление с вх.№3094/20.11.2023 г.,
подписано от директора на ТП на НОИ-Кърджали, видно от което, органът,
на основание чл.
156, ал. 1 от АПК, е оттеглил издаденото
от него Решение №2153-08-232/23.10.2023 г.,
предмет и на образуваното съдебно
производство.
По отношение на твърдението, че оттеглянето
на акта е извършено със заявлението с изх.№2153-08-233/15.11.2023 г., следва да се отбележи, че последното е подписано
от С. П., която според приложената Заповед №1015-08-168/02.11.2023 г.
на директора на ТП на НОИ-Кърджали, не разполага
с правомощия да оттегля решения, издадени от директора на ТП на НОИ-Кърджали.
Респ., надлежно оттегляне
на акта е извършено именно със заявление
вх.№3094/20.11.2023 г., подписано от директора на
ТП на НОИ-Кърджали.
Предвид горното,
съдът приема, че в случая е налице
оттегляне на оспорения административен
акт, на основание
чл.156, ал.1
от АПК;
своевременно
направено искане за присъждане на разноски, както и представени по
делото доказателства за размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение,
което впрочем е в рамките на минимума, установен в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Налице е основанието по чл.143, ал.2
АПК, и на жалбоподателя
се дължат сторените деловодни в доказания размер от
500 лв., тъй като с поведението си, административният орган е станал причина за образуване
на съдебното производство.
По изложените съображения
искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е неоснователно
и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на директора на ТП на НОИ - Кърджали, за изменение
на Определение №201/20.11.2023 г., постановено по адм.д.№442/2023 г., в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я: