Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 05.05..2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
при участие на секретаря Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното от съдия Савова т.
дело № 89 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се
произнесе,взе предвид:
В.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявила срещу
„Застрахователно акционерно дружество **** искови претенции за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сума в
размер от **** лева, като застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди и последиците от тях, причинени й в резултат на ПТП, настъпило на 07.06.2018 г. около
14:00 часа в с..Ж., общ. К., при
което е блъсната от лек автомобил *** с ДК№ ***, застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № ВG /30/117003358634, при ответника, който автомобил
е управляван от водача К.Ж.С. . Сумата
се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.06.2018г.до
окончателното изплащане.
B исковата молба се твърди, че на
07.06.2018г.около 14ч в близост до
магазин, находящ се на ул*****, ищцата при пресичане към отсрещния тротоар на площада /разширение
като площад в центъра на селото / е била блъсната от автомобил ****с ДК№ *** с водач К.Ж.С. .Автомобилът е потеглил на
заден ход по инерция, използвайки наклона на площада, при което е блъснал със задната си част ищцата и същата е паднала на асфалта на дясната си страна.
Вследствие
ПТП ищцата е получила следните
увреждания: фрактура на лъчевата кост на дясна предмишница
в долната й част до китката; контузии
/натъртване на меки тъкани и болка/ в областта на дясно рамо, дясна лакътна става, дясна тазобедрена и колянна
стави.
За
лечението се е наложила гипсова имобилизация. Получените
травматични увреждания от В.М.П., в следствие на описаното ПТП, са създали
затруднения на пострадалата, като са пречка за нормалния й начин за живот и до
сега. След описаното ПТП, В.М.П., е променила поведението си като проявява
подчертан страх от МПС, постоянно си спомня и говори за случилото се, не желае
да се движи сама по тротоарите и да пресича пътните платна.
Към момента
на ПТП за автомобила е имало сключена с ответника застраховател задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответното застрахователно дружество е уведомено за
настъпилото ПТП, но е отказало
да изплати обезщетение за понесените неимуществени вреди по
образуваната щета, поради което са предявени и настоящите искови претенции.
Ищцата поддържа, че лихвата за забава се дължи от датата на увреждането, защото
отговорността на застрахователя е функционална от тази на деликвента.
Ответникът оспорва наличието на
всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45
от ЗЗД, които са изискуеми за основателност на имуществена претенция срещу
застрахователя на деликвента .
Поддържа се, че вината за настъпване на инцидента е
изцяло на пешеходката В.П., която е пресичала неправомерно пътното платно, на
необозначено за това място, без да се увери, че това е безопасно за нея и е
изскочила внезапно на пътя зад потеглящия на заден ход автомобил, или се е
движела по пътното платно, а не по обозначените за това места, с посока на
движението на преминаващите автомобили. Водачът К.Ж.С. не е имал обективната
възможност да види и възприеме пешеходката, както и да предположи намерението й
за преминаване зад управлявания от него автомобил, тя е попадала в опасната му
зона за спиране, поради което не е имал възможност да предвиди и предотврати
настъпването на ПТП.
При условие на евентуалност, ответникът прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, тъй като е пресичала на необозначени за това места и внезапното е
навлязла на платното за движение и се е движела в посока на движение на пътните
превозни средства.
Оспорват се и
видът и обемът на твърдените неимуществени вреди, както и размерът на
исканото обезщетение- ответникът оспорва твърдението, че ищцата търпи сериозни
по интензитет и продължителност болки и страдания от претърпените физически
травми.
Оспорва се
претенцията по акцесорния иск за лихва , респ.и
началния момент, от който същите се претендират – на първо място- по аргумент
за неоснователност на главния иск, а също и предвид непредставяне от страна на
ищцата на изискани от застрахователя
документи в рамките на законоустановения в КЗ срок за
окончателно произнасяне по предявени пред него застрахователни претенции.
Делото се разглежда при участие на трето лице – помагач
на страната на ответника К.Ж.С., който не е изразил становище.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Пътно-транспортното произшествие е станало на
07.06.2018г.през светлата част на денонощието при слънчево време и дневна
светлина при добра видимост, на уширение /площад/,
оформено от улиците **** и *** –с.Ж., общ.К.
Автомобил марка ****
с рег. № ***, е бил паркиран пред находящо се на
мястото заведение/магазин/, с предната си част към зданието. След разговор със свид.М.Д., която също излязла от посочената сграда, водачът
на автомобила К.С. потеглил на заден ход по инерция – предвид наличния наклон,
освобождавайки автомобила от скорост, като преди това се огледал.Тъй като
автомобилът бил с десен волан, водачът не забелязал пресичащата от лявата му
страна зад автомобила ищца, която освен това била ниска на ръст (около
1,55м).Същата накуцвала и се подпирала с бастун. Била се насочила към отсрещния
тротоар на площада (към дома си).В момента на потеглянето ищцата била на около
1-2 м от автомобила.
Автомобилът блъснал пострадалата със задната си част, тя
паднала на дясната си страна, бастунът й
попаднал под задната лява гума на
автомобила. В същия момент свидетелката М. Д. извикала , забелязвайки косата на
пострадалата в ляво от автомобила, и джипът спрял по възможния най-бърз начин.
Същата свидетелка закарала ищцата с личния си автомобил в „Спешен център".
Не е имало други движещи се автомобили, освен паркираните.
От заключението
на в.л.Н.В. се установява, че при огледа на пътно-транспортно местопроизшествие
след позиционирането на джипа не са открити по него деформации или следи от
съприкосновение в задната му част.Пътната настилка е от едрозърнест асфалт в
добро състояние, суха; участъкът е с напречен наклон от 2,5% , а ширината на
площада при мястото на произшествието е
29,50 м - в десния му край ; има
тротоар с ширина 3,10 м. Улицата е без нанесена осева линия; липсва хоризонтална маркировка; няма и пътни
знаци.
Вещото лице сочи, че част от видимостта на
водача назад се е закривала от горната част на резервната гума, закрепена на
задния капак. В определена степен оказва негативно влияние върху инцидента и
десният волан на джипа - от там се качва водачът му, докато пешеходката е
завивала зад джипа от лявата му страна.
Видно
от цитираното заключение , зад
всеки автомобил, както
и от двете
му страни, съществува така наречената „мъртва" зона. Това е зоната,
сключена от „мъртвия" ъгъл между очите на водача през долния край на
задното и страничните стъкла към плоскостта на настилката. Поради това, след
като се е качил в автомобила си водачът му К.С. вече не би могъл да има
видимост към така
описаната „мъртва" зона. Монтираната на задния капак на джипа
резервна гума и ниският ръст на движещата се приведена пешеходка
практически увеличават площта на тази зона,т.е. след като се е качил в джипа
водачът му не е имал обективна възможност
да възприеме пострадалата; той
е реагирал със спиране
едва когато са
му извикали . Сочи се, че
предотвратяването на сблъсъка би могло да стане, ако преди да се качи в
автомобила си е огледал пространството („мъртвата" зона) около него, т. е.
водачът на лек автомобил (джип) марка *** с рег. № **** К.Ж.С. преди да потегли на заден ход не се е
убедил, че пространството зад автомобила му е свободно. Всеки водач на
автомобил, преминал съответното обучение, следва да знае за това пространство и
за правилото, когато не е сигурен какво има зад автомобила, да ангажира лице,
което да му сигнализира за евентуална опасност.
За процесното
произшествие е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица /рег.№1139р-1856/11.06.2018г./ и протокол за
оглед на ПТП с план схема- л.4 и сл.от делото, като воденото досъдебно производство за престъпление по
чл.343,ал.1,б.“б“,пр.2 във вр.с чл.342,ал.1,пр.3 от НК е прекратено по искане на пострадалата с постановление от 03.10.2018г.по ДП
№495/2018г.на РП Кюстендил.
Видно от приложената
/л.20 от делото/ справка от Гаранционния фонд за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, към момента на инцидента за лекия автомобил (джип)
марка „**** с рег. № *** е имало такава, сключена с ответното дружество
. От ищцата е заявена претенция пред застрахователя – вх.№768/06.03.2019г. С
писмо из.№1124/27.03.2019г.ответното застрахователно дружество е уведомило
ищцата, че следва да представи допълнителни документи, в т.ч. констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и план
схема; както и медицинска документация, касаеща
лечението и срока за възстановяване от травмата. В последващо
писмо изх.№1595 от 09.05.2019г.е обективиран отказът на застрахователя да изплати на ищцата
търсеното обезщетение с мотив, че не са налице документи или актове, влезли в
сила и доказващи, че вина за ПТП има единствено водачът на застрахованото МПС,
както и че не са били представени изисканите медицински документи.
Както се установява от
заключението на в.л.Е.Л., от приложените медицински документи за прегледи и
изследвания са отразени резултати от проведени рентгенови изследвания
№1846С/07.06.2018г.:Рентгенография на дясна тазобедрена става-Артрозни
промени без данни за фрактура; Рентгенография на дясна длан/фас и профил/Артрозни промени със сублуксация
на първа карпо-метакарпална става;Рентгенография на
дясната гривнена става /фас и профил/ Фрактура радий
дексра;Рентгенография на дасна
колянна става /фас и профил/-Ендопротеза
на дясната колянна става;Рентгенография на дясната
раменна става-б.о.Допълнителен лист към листа за преглед в СО №8660 с отразен
преглед в ТРО от Д-р Стоянов , в „Журнал за обслужени болни по спешност" с
№950/07.06.2018г. е записана В.М.П. ***-диагноза:Фрактура радий дексра, отразено още: Рентгенография/+/ положителна,
гипсова имобилизация.
Вещото лице сочи, че при
инцидента на 07.06.2018г. пострадалата В.М.П. е получила следните травматични
увреждания:Фрактура на лъчевата кост на дясна предмишница
в дисталната й трета.Контузии /натъртване на меките
тъкани/ в областта на дясното рамо , дясната лакетна
става, дясната колянна и дясната ТБС.Установените
травматични увреждания се причиняват по механизма на удар с или върху тъп предмет и биха могли да бъдат
получени по време и начин , за които се съобщава от пострадалата:Блъскане със
сравнително неголяма сила от лек автомобил и последващо
падане на пострадалата върху дясната половина на тялото-дясната ръка и
изпъкващи части на дясната й страна/рамо, лакът, таз , коляно /на пътната
настилка.Фрактурата /счупването / на лъчевата кост на дясната предмишница е причинила на пострадалата трайно затрудняване
на движенията на десния горен крайник. Останалите увреждания са причинили
болка и страдание.
Счупването на ищцата при процесното ПТП в дисталния
край на дясната лъчева кост е двуфрагментно с
минимално разместване и наличие на допълнителни , малки парченца между двата
фрагмента.Възстановяване може да бъде извършено при домашни условия след
указания на лекуващия лекар или да бъде проведено от рехабилитатор, съответно в
център по рехабилитация и физиотерапия- по преценка на лекуващия лекар .
Лечението
за счупването е било поставяне на гипсова имобилизация
с препоръка да се носи за 40-42 дни, след което се започва рехабилитация
/раздвижване/ по препоръка на лекуващия лекар, като периода за пълното
възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес е около 3-4
месеца за фрактурата и до около 2-3 седмици за останалите увреждания /за
възстановяване на мекотъканните увреди /контузии/ и
натъртване/.
При самото падане и счупване ,
ищцата е изпитала силни по интензитет болки в дясната гривнена
става, които са намалели след обездвижването с
гипсовата имобилизация и отново има засилване
на болката след отстраняването й и започване на рехабилитационните
процедури. След счупване от подобен вид винаги има остатъчна болка при
по-голямо натоварване на съответния крайник, което става и
при промяна на времето, като те се изразяват в
затруднения в обслужването в ежедневните нужди /обличане, събличане,
хранене, тоалет/, спрямо състоянието, в което пострадалата е била преди
инцидента.Вещото лице пояснява, че с оглед възрастта остават артрозни промени, които с течение на времето се засилват -
пълно възстановяване не е възможно, като след такъв вид травма винаги има
ограничаване в обема на движение на ставата, макар това да не пречи на силата
на захвата.
Както се установява от
показанията на свидетелката М.П. – дъщеря на пострадалата В.П., двете живеят
постоянно в едно домакинство, в с.Ж.. В деня на инцидента , ищцата била много
уплашена, мислела, че кракът й е счупен, това бил основният й страх, защото
била с изкуствена става. Кракът бил син, но не бил счупен, както се установило
след направена снимка. Била счупена дясната й ръка и освен това много я болял кръстът, където я е ударил
автомобилът. В болницата пострадалата била докато направят снимките и й сложат
гипса, след това била изписана за домашно лечение. У дома лечението продължило
повече от месец, а когато гипсът бил свален , тя имала много болки и се
установило, че ръката е зараснала накриво, поради което я боляла месеци наред и
се наложило да пие обезболяващи . Лекарят казал, че единственият вариант е, да
се счупи наново, но предвид възрастта й това не се препоръчва.
Свидетелката посочва, че сега
пострадалата с тази ръка може да си
служи, но с ограничени движения. След ПТП й било трудно да се обслужва сама и
се налагала помощ и при обличане. Макар преди счупването ищцата, като добра
домакиня, да обичала да готви, да приготвя зимнина, след инцидента това я
затруднявало и се наложило дъщеря й да се грижи за всичко това, а ищцата не се
чувствала полезна за семейството си. За пострадалата било много тежко да не излиза навън / в двора
поддържала градина/, но след ПТП дълги
месеци не излизала навън и не работела в градината. Макар да била много общителен човек, след случая дълго време не излизала. Причината била, че не
се чувствала добре, болели я и ръката, и
кракът, и гърбът. Здравословното й състояние преди инцидента било
задоволително. Майката на свидетелката
имала заболявания – сменената става на крака, операция на сърце, високо
кръвно; получавала пенсия за инвалидност , но
се справяла да се грижи сама за
себе си.
На 08.01.2019 г.
отишла при специалист- невролог, който да я прегледа и да й изпише лекарства за
болки в гърба, които дълго време не минавали и които,според специалиста,
били свързани също с травмата. В.П. ходила няколко пъти на рехабилитация- през м.09.2018
г. в гр.Сапарева баня, през пролетта на 2019 г.- в поликлиниката в К.същата
година през м. септември - в гр. Б.
Ищцата не е посещавала психолог и психиатър след
инцидента, ходила е на травматолог, при личния лекар много пъти, при невролог и
за рехабилитациите. Според свидетелката, нейната майка не се е възстановила
напълно след инцидента, който претърпяла.
При горната фактическа
обстановка, установена на база визираните в хода на изложението доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Доказана е причинна връзка между настъпилото ПТП и
уврежданията на ищцата.При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства
– протокол за ПТП, протокол за оглед с план-схема , авто-техническа
експертиза; показания на свид.Д., съдебно-медицинската
експертиза , медицинска документация, показанията на свид.П.,
които съдът кредитира като кореспондиращи с писмените доказателства и СМЕ, се
установява, че ищцата , като пешеходец, е участвала в ПТП на посочените дата и
място с лек автомобил марка *** с рег. № *** , управляван от К.Ж.С., при което е получила телесно увреждане
, изразяващо се във: Фрактура на лъчевата кост на дясна предмишница
в дисталната й трета.Контузии /натъртване на меките
тъкани/ в областта на дясното рамо , дясната лакетна
става, дясната колянна и дясната тазобедрена става.
По делото е установено, че причината за възникване на
ПТП е нарушение на чл.40 от ЗДвП от водача на посоченото МПС - преди да потегли
на заден ход не се е убедил, че пространството зад автомобила му е свободно;
респ.не се е съобразил със задължението си по чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП , указваща, че
водачът трябва да бъде внимателен и предпазлив уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците.
Съдът намира, че не е налице съпричиняване
от страна на ищцата, доколкото не е установено чрез надлежни доказателства извършване на нарушение от страна на
пострадалата на правилата за движение , в т.ч. и визираните в чл.113 от ЗДвП
такива , доколкото не е налице абсолютна забрана за пресичане извън пешеходна
пътека, каквато в този участък не е и имало – предвид описание на мястото като
широко пространство- площад без маркировка, и такова пресичане е възможно да се
предприеме при съблюдаване на правилата , посочени в ал.2 във вр.с ал.1 на този текст от закона.При движението й не е
имало автомобил / автомобили/ в движение или друго препятствие , с което същата
да се съобрази, като потеглянето на описаното МПС е било внезапно и то се е намирало на близко разстояние до
пешеходката в този момент, като същата не е имала възможност за съответна
реакция.
Ето защо, съдът намира за необосновано твърдението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата; същото е неподкрепено от
доказателствата по делото. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. В този случай, при прилагане правилата за
тежестта на доказване следва да се приеме, че не са осъществени
обстоятелствата, на които ответникът е основал възражението си за съпричиняване. По изложените съображения не може да бъде
прието за основателно възражението за
принос на ищцата в собственото й увреждане ; респ. за приложимост на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Налице са и останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане и прекия иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите като предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя, функционално обусловена от отговорността на делинквента,
в т.ч. наличие на валидна застраховка по отношение описания лек автомобил.
Констатира се
получаване на травматично
увреждане вследствие посоченото ПТП, при което с оглед определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят следните
обстоятелства : вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания ,
наложилата се имобилизация и по-дълъг от обичайния период на
възстановяване с оглед възрастта и предишни увреждания; допълнителни
неудобства, свързани с травмите – затруднения
за самообслужване във възстановителния период, стрес, уплаха, чувство за
непълноценност предвид невъзможност за ангажиране с обичайни за пострадалата
дейности в домакинството и обгрижване на останалите
му членове; последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й
здравословно състояние – няма данни травматичните увреждания да могат да бъдат
преодолени напълно – извън възстановяване на захвата
и зарастване на костта /и то не в предишния вид/, намалението в обема на
движение на дясната ръка е трайно и необратимо; вземат се предвид и обществено-икономическите условия в страната
към настъпване на застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на
чл. чл. 51, ал. 1
и 52 от ЗЗД,
настоящият състав намира, че сумата *** лева е справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Сумата е достатъчна да обезщети
болките и страданията, търпени от ищцата при получаване на увреждането и през
периода на възстановяването– увреждането е довело до временно разстройство на
здравето и социален дискомфорт, неудобства от
невъзможността за самообслужване и работа в домакинството, предвид
необходимостта от ползване на чужда помощ , включително за обслужване на
елементарни нужди, чувство на безпомощност и стрес. Същевременно е нужно да се
отчете и последващата проява на болки при физическо
натоварване и влошаване на времето, като с оглед заключението по СМЕ тази увреда не подлежи на възстановяване, а се касае за увреда на горен крайник, чието основно значение е да
осигури двигателна и хватателна функция на човека,
като въпреки неправилното зарастване, с оглед здравословното състояние и
възрастта на ищцата не е могло и да се постигне по-добър изход при възстановяването на пострадалата.
В исковата молба
ищецът предявява и акцесорен иск за законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от увреждането.
Налице е отправяне към застрахователя на писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.
С оглед на това, ответникът в исковото производство по предявен иск с правно
основание чл. 432 КЗ
дължи законна лихва, като относно началната дата, от която същата се дължи, в
случая съдът счита , че приложение намира разпоредбата на чл. 497,ал.1,т.1 КЗ. Застрахователят е уведомил ищцата, че не е представила
достатъчно документи за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с
настъпването на ПТП, което – видно от
последващото писмо от 09.05.2019г., същата е
изпълнила, като отказът е мотивиран с обстоятелството, че не е установено в
какъв обем е вината на водача на застрахованото МПС /че единствено
застрахованият водач е виновен/. Другото изискване – за доказателства относно възстановителен
период от увредата, не е сред изброените в чл.496,
ал.4 КЗ . При тези обстоятелства съдът счита, че към момента на отказа са били
изпълнени изискванията за определяне на обезщетение, което не е сторено /респ.
от друга страна не са ангажирани доказателства за по-ранен конкретен момент за
представяне на тези доказателства спрямо
посочения момент на отказа, а доказателствената тежест е за ищцовата страна/.Ето защо лихвата ще бъде присъдена като се
вземе предвид, че към момента на отказа са представени изискуемите се документи
и от този момент тече срокът по чл. 497,ал.1,т.1 КЗ
, като посоченият в тази разпоредба срок изтича на 31.05.2019г., т.е. лихва се
дължи от 01.06.2019г.
С
оглед изхода на спора и приложените доказателства, на ищцата се следват разноски по компенсация в размер на
554,23лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
От
ответната страна също са претендирани разноски, при което такива се следват
също по компенсация съобразно отхвърлената част от претенцията или ищцата
следва да заплати
на ответното застрахователно дружество
сумата от 305,77лв. / която е определена на база разходите за вещи лица,
както и юрисконсултско възнаграждение, определено в
размер на 180лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото и
разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК. в
съответствие с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /.
Предвид
освобождаване на ищцата от внасянето на държавна такса, ответникът следва да
заплати по сметка на КнОС такава съобразно уважаване
на иска и съгласно разпоредбата на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс – т.е. в размер на 440лв.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ****** със седалище
и адрес на управление: град ****, да заплати
на В.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата **** представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва 01.06.2019г.; които
вреди са причинени на ищцата вследствие
телесно увреждане при настъпило ПТП на 07.06.2018 г. около
14:00 часа в с.Ж., общ. К., при
което ищцата е блъсната от лек автомобил
***с ДК№ ***, управляван от водача К.Ж.С. и застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № ВG /30/117003358634, при ответника, като
горепосочените искови претенции за неимуществени вреди за разликата над ***.до ***.,
ведно със законна лихва от 07.06.2018г. , както и за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди за периода 07.06.2018г.-31.05.2019г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество *** да заплати на В.М.П., с адрес: ***, сумата 554,23лв.
/петстотин петдесет и четири лева и двадесет и три ст./, представляваща разноски по
компенсация за настоящата инстанция .
ОСЪЖДА В.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Застрахователно
акционерно дружество **** сумата 305,77лв. / триста и пет лева и
седемдесет и седем ст./ , представляваща разноски по компенсация за настоящата
инстанция .
ОСЪЖДА
Застрахователно
акционерно дружество ****, да заплати на Окръжен
съд – Кюстендил държавна такса в размер на 440лв./четиристотин и четиридесет лева/.
Настоящото решение е постановено при конституиране на
трето лице в процеса - К.Ж.С. ***.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Софийския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: