Определение по дело №481/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 54/14.11.2014 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1010 по описа за 2014 г. на същия съд, е изменена присъдената с решение № 148/19.12.2008 г. по гр.д № 157/2008 г. по описа на РС - Момчилград, издръжка, която С. Ф. А. от с.Г., О.Момчилград е осъден да заплаща на непълнолетното си дете С. С. А., чрез неговата майка Г.М. А., като е увеличил размера на издръжката от 70 лв. на 150 лв., считано от 10.09.2014 г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на друга причина, погасяваща или изменяща издръжката, ведно със законната лихва при забава, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния ме предявен размер от 200 лв., като неоснователен и недоказан. Присъдени са държавни такси и разноски.

Недоволен от така постановеното решение в е останал въззивникът С. Ф. А., който го обжалва чрез процесуалния си представител, в частта, с която е уважен предявеният иск за увеличение на присъдена издръжка за разликата от 100 лв. до 150 лв., като порочно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В жалбата се сочи, че безспорно била налице промяна в нуждите на детето, предвид неговата възраст, но не били налице доказателства, установяващи особено висока необходимост за присъждане на издръжка в размер на 150 лв. Твърди, че нямал възможност да заплаща такъв размер на издръжката и имало опасност да попадне под ударите на НК, тъй като нямал средства за заплащане на издръжката, а и потребностите на дъщеря му не били в такъв завишен размер. Посочва, че от началото на пребиваването си в Германия нямал постоянна работа и през по-голямата част от времето бил безработен. Ищцата също не била в състояние да заплаща определената издръжка от 150 лв., тъй като и тя била с минимални доходи. Определеният размер на издръжката бил почти половината от минималната работна заплата. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да намали присъдената издръжка от 150 лв. на 100 лв. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Твърди се, че в момента въззивникът бил в България и получавал възнаграждение в размер на 340 лв., както и, че бил завел дело за предоставяне на родителските права.

Въззиваемата Г.М. Ш. не е представила отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание въззиваемата, представлявана от процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага съображения, че присъдената издръжка е достатъчна за детето и съобразена с неговите доходи. Сочи, че възвиваемият не представил доказателства относно твърдението си, че в момента се намира в България. Моли съда да потвърди решението на Кърджалийския районен съд.

Страната Д. “С. подпомагане”, О. З. на Д. – гр.К., не изпраща представител. В представено писмено становище се поддържа представения пред РС –К. социален доклад за защита интересите на детето С. С. А..

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Предявен е иск по чл.150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК за изменение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Ищцата сочи в исковата молба, че условията, при които била присъдена издръжката били изменени предвид нарасналите нужди на детето с оглед възрастта му и увеличения размер на минималната работна заплата. Ответникът оспорва иска по размер като сочи, че претендираната издръжка била прекомерно голяма и представлявала лукс, а той бил безработен и нямал имущество, с което да заплаща издръжката.

С решение № 148/19.12.2008 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 157 по описа за 2008 г. на същия съд е прекратен гражданският брак между Г.М. А. и С. Ф. А., като родителските права по отношение на роденото от брака дете С. са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете в размер на 70 лв.

От представените като доказателства по делото удостоверение за раждане с дата 08.10.2009 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0227 от 10.10.2001 г. на Община К. и удостоверение № */15.05.2014 г., изд. от ОУ "Св. св.Кирил и Методий" - с.Г., О.К., се установява, че малолетното дете на страните по делото С. С. А. е родено на 06.10.2001 г. и понастоящем е записана като ученичка за учебната 2013/2014 г. и е записана в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст.

По делото са представени като доказателства трудов договор № 43/27.12.2010 г. и удостоверение изх. № 33/14.05.2014 г., изд. от "Д.ф." ЕООД - гр.К., от които се установява, че Г.М. Ш. работи по трудов договор с "Д.ф." ЕООД - гр.К. на длъжност "шивач", като за времето от м.11.2013 г. до м.04.2014 г. е получила трудово възнаграждение общо в размер на 2655.13 лв., или средномесечно възнаграждение в размер на 514.56 лв.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели М. Ю. Ш. – баща на въззиваемата и Ш. М. Ш. - сестра на въззиваемата, се установява, че детето С. живее в с.Г. и е ученичка в седми клас. Установява се също, че въззивникът живее от 2-3 години в Германия.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК е основателен и доказан до размера на 150 лв. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Безспорно е, че след постановяването на решение № 148/19.12.2008 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 157 по описа за 2008 г. на същия съд е налице изменение на обстоятелствата, касаещи нуждите на издържаното дете С., която е ученичка в 7-ми клас и предвид възрастта й са нараснали необходимите средства за нейната издръжка. При определяне размера на дължимата от родителите издръжка съдът съобрази обстоятелството, че майката на детето Г.М. Ш. получава средномесечно възнаграждение в размер на 514.56 лв. По отношение доходите на бащата на детето – С. Ф. А., то съдът съобрази обстоятелството, че същият живее и работи във Федерална Република Германия от около три години. Предвид това обстоятелство, което не се оспорва от страните и се установява от показанията на свидетелката Ш. М. Ш., то следва да се приеме, че ответникът получава минималната за Федерална Република Германия работна заплата и в тази връзка е налице и увеличение на неговите доходи. Същевременно ответникът не сочи други обстоятелства, които евентуално биха намалили доходите му – друго семейство и деца, на които е задължен да осигури издръжка. С оглед на тези данни размерът на ежемесечната издръжка, която въззивникът следва да заплаща на малолетното си дете съдът определя на 150 лв. месечно., както правилно е постановил и първоинстанционния съд. Така определеният размер на месечната издръжка е съобразен с нуждите на детето, с възможностите на бащата и с минималния размер на издръжката, предвиден в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Що се отнася до изложените във въззивната жалба доводи за временния характер на работата на въззиваемия, то след като същият се е установил във Федерална Република Германия за един продължителен период от време – три години, очевидно реализира доходи, които му позволяват да се установи трайно в тази държава. Впрочем, въззиваемият не посочва какви доходи получава от временната работа, а твърди, че не е получавал никакви доходи, което не може да бъде споделено.

Относно довода, изложен от процесуалния представител на въззивника в съдебно заседание, че в момента се е установил да живее в България и получава минимална работна заплата в размер на 340 лв., то същият не могат да бъде споделен. На първо място това е ново обстоятелство и съгласно забраната на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК същото може да бъде заявено само при наличие на непредвидени обстоятелства, каквито не се сочат. На следващо място, въззивникът твърди, че получава месечно възнаграждение в размер на 340 лв., но не сочи и не представя никакви доказателства в тази насока, поради което няма как това твърдение да бъде възприето. А, по отношение на довода, че е заведено дело за промяна родителските права по отношение на детето С., то това обстоятелство към настоящия момент е ирелевантно и не е установено с предвидените от закона доказателства.

Като е достигнал то такива фактически и правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/14.11.2014 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1010 по описа за 2014 г. на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от Г¤К.

Председател:

Членове:1. 2.