№ 5627
гр. Сливен, 03.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Частно гражданско дело
№ 20222230102242 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 и следващите от ГПК. Образувано е по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В срещу
длъжника ИВ. АНГ. Р., ЕГН: ********** от гр. Сливен, кв. „Клуцохор“ № 1, вх. Ж, ет. 1, ап.
2.
Предмет на заявлението са следните вземания: неплатена предсрочно изискуема
главница в размер на 200 лв. по договор за потребителски кредит № 30041145655 от
09.12.2019 г., неплатено договорно възнаграждение в размер на 23,31 лв., дължимо за
периода от 25.12.2019 г. до 25.06.2020 г., неплатено възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 60 лв., дължимо до 25.06.2020 г.,
неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 100 лв.,
дължимо до 25.06.2020 г., лихва за забава в размер на 23,13 лв. за периода от 26.12.2019 г. до
25.06.2020 г., лихва за забава в размер на 69,56 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 27.05.2021
г. и сумата от 30 лв. непогасена такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането
начислена към 09.01.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението-29.04.2022 г. до окончателното плащане. Към заявлението е
приложен договора и общите условия.
Съдът констатира, че вземанията за които е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение, произтича от договор сключен с потребител, поради което следва да се направи
преценка дали е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, като
въз основа на представените писмени доказателства от страна на заявителя, съдът следва да
прецени, дали е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи.
Съдът счита, че длъжникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. На длъжника, в качеството на
физическо лице е предоставена финансова услуга –потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на
1
неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а,
т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои
аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Процесният договор е
сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- кредитор
клаузи на договора/.
Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава / в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005
на второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 40,70 %
годишно надхвърля трикратния размер на законната лихва, което представлява нарушение
на добрите нрави/ критерии за норми на поведение, установени в обществото/. От
длъжника, освен вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се
претендират и възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“. Процесният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ.
бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от
25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно
следва да бъдат съобразни от съда. В т. VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги- „Фаст“ за предоставяне на
правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 60
лв. и „Флекси“ за предоставяне на право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит в размер на 100 лв. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Общият размер на тези допълнителни
услуги е 160 лв., а общият размер на главницата е 200 лв. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото Споразумение,
и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги- „Фаст“ за предоставяне на
правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 60
лв. и „Флекси“ за предоставяне на право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит в размер на 100 лв. Предвид на изложеното се налага извод, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява
нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2
предл. второ и чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Кредиторът не може
2
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, каквито безспорно са услугите за приоритетното разглеждане на искането за
отпускане на кредит и промяната на погасителния план.
По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на
договора и споразумението са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по договора за кредит.
На следващо място договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване
на императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като кредиторът в договора е
посочил единствено абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема
без да посочи кои точно компоненти са включени във величината на ГПР и не става ясно
дали в ГПР от 46,90 % се включва и възнаграждението за допълнителните услуги. В този
смисъл договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във
вр. с чл. 11, т.10 от ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК длъжникът дължи единствено чистата
стойност на кредита или в случая единствено главницата от 200 лв. Това означава, че следва
да му бъде присъдена единствено главницата по договора и разноски в размер на 75 лв.,
като юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв.
С оглед на изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е,
вх. В срещу длъжника ИВ. АНГ. Р., ЕГН: ********** от гр. Сливен, кв. „Клуцохор“ № 1, вх.
Ж, ет. 1, ап. 2 за неплатена предсрочно изискуема главница в размер 200 лв. по договор за
потребителски кредит № 30041145655 от 09.12.2019 г.ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението-29.04.2022 г. до окончателното плащане и
за сумата от 75 лв., съставляваща общ размер на сторените в заповедното производство
разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49 , бл. 53 Е, вх. В за
присъждане на неплатено договорно възнаграждение в размер на 23,31 лв., дължимо за
периода от 25.12.2019 г. до 25.06.2020 г., неплатено възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 60 лв., дължимо до 25.06.2020 г.,
неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 100 лв.,
дължимо до 25.06.2020 г., лихва за забава в размер на 23,13 лв. за периода от 26.12.2019 г. до
25.06.2020 г., лихва за забава в размер на 69,56 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 27.05.2021
г. и сумата от 30 лв. непогасена такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането
начислена към 09.01.2020 г. и за разноски, сторени в заповедното производство за разликата
над 75 лв. до пълния претендиран размер от 205 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, заедно с
приложен образец на възражение по чл. 414 от ГПК и чл. 414а ГПК.
След изтичане на срока за подаване на възражение, делото да се докладва.
Разпореждането в частта, с която е отхвърлено частично искането за издаване на заповед за
изпълнение може да бъде обжалвано с частна жалба пред Сливенски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на заявителя.
3
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4