Решение по дело №124/2019 на Окръжен съд - Враца

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 70

                                        гр.Враца, 17.06.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

                  

                                                                

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 22.05.2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА И.

         при участието на секретаря МАРИЯ ЦЕНОВА разгледа докладваното от съдия И. т.д.№124 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са субективно съединени осъдителни искове от М.К.В., ЕГН ********** и Т.К.В., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законна представителка С.М.Й., ЕГН **********, и от Г.К.В., ЕГН **********, всички с адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.Р.М. от САК, срещу ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.***.

         В исковата молба се твърди, че на 09.04.2018г. на път І-1, Е 79, при км.132+300 водачът Ц.П.П. управлявала л.а. "Ситроен Ц3" с рег.№М **** ВН и предприела маневра "изпреварване" на движещ се пред нея автобус марка "Сетра", модел "С 315 ХД" с рег.№М **** АР, управляван от А.Г.Т., в резултат от което навлязла в лентата за насрещно движение и се ударила в насрещно движещия се автомобил "Форд Галакси" с рег.№М **** ВН, управляван от А.В.Б.. За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №967000-4795/13.04.2018г. и е образувано ДП №459/2018г. на РУ на МВР-Враца.

         Твърдението на ищците е, че при произшествието е загинал пътникът в лекия автомобил "Форд Галакси" М.А.Й., който е техен дядо по майчина линия. Твърди се също, че ищците са израснали  в присъствието на своя дядо и са били силно привързани към него. М.Й. помагал на своята дъщеря С.Й. в отглеждането на синовете й, които оставали при дядо си, когато родителите им били на работа, обичал ги и им се радвал като на свои синове. Твърди се, че между внуците и дядо им имало силна емоционална и духовна връзка, те се подкрепяли и живеели в разбирателство, а след смъртта на М.Й. ищците понасят тежко неговата загуба, често плачат за него и с мъка си спомнят времето, прекарано с него, тъй като той бил за тях пример и опора, изключително близък човек, у когото винаги срещали обич, подкрепа и съдействие, търсели от него съвет и разбиране, допитвали се и обичали да споделят ежедневието си с него. От своя страна М.Й. бил силно привързан към внуците си, подпомагал ги с каквото може, обичал да прекарва времето си с тях, да се грижи за тях, да споделя. В исковата молба се твърди, че животът на ищците е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба, те ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си, болката им няма да отшуми, а моралните им страдания и скръбта от невъзвратимата загуба са неописуеми, те страдат от безапетитие, нарушения в съня и тревожност.

         В исковата молба се твърди, че л.а."Ситроен Ц3" е имал при ответника валидна задължителна застраховка "Гражданска  отговорност" на автомобилистите по полица №BG/11/117002760894, валидна от 17.10.2017г. до 16.10.2018г.

         Позовавайки се на приетото в ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, ищците поддържат, че са материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния дядо, поради което на 30.11.2018г. са предявили пред застрахователя претенция за изплащане на дължимите обезщетения, но в законоустановения срок такива не са им определени.

         По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителни искове за сумата 50 000лв. за всеки от ищците поотделно, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М.А.Й., ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието до окончателното им изплащане.

         Претендират се разноски.

         По искане на пълномощника на ищците М.В. и Г.В. и на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявените от тях искове чрез увеличаване на размера им на сумата 70 000лв.

         Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

         Чрез пълномощника си юрисконсулт Л.М.-Л. ответникът е подал отговор на исковата молба, с който предявените искове са оспорени по основание и размер.

         Ответникът признава наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил "Ситроен Ц3" по посочената в исковата молба застрахователна полица.

         В отговора на първо място се оспорва наличието на застрахователно покритие по договора по отношение на предявените от внуците на пострадалия претенции и в тази връзка са изложени правни съображения.

         Ответникът оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалия М.Й. и настъпването на сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания.

         Оспорен е и твърдения от ищците механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и в частност - наличието на виновно и противоправно поведение на водача на л.а."Ситроен Ц3". Въвежда се твърдение за наличие на случайно деяние и в условията на евентуалност - такова за наличие на вина на водача на л.а."Форд Галакси" и/или на този на автобуса "Сетра", както и такова за независимо съизвършителство между водачите на трите автомобила, участвали в произшествието.

         Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М.Й., за който се твърди, че не е бил с поставен предпазен колан, респ. с неправилно поставен такъв.

         В отговора се оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и поведението на застрахования водач на л.а."Ситроен Ц3" с последвалия летален изход за М.Й., който според ответника е имал предходни/съпътстващи травми/заболявания.

         Предявените искове са оспорени и по размер, който според ответника е необосновано завишен, и в тази връзка се развиват правни съображения и се настоява, че приложение следва да намери разпоредбата на §96 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101 от 2018г/. Във връзка с определянето на обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди при ПТП с лимит се развиват правни съображения във връзка с Директива 2009/103/ЕО и се цитира практика на Съда на ЕС.

         Оспорени са и претенциите за присъждане на лихва.

         Чрез пълномощника си ищците са подали допълнителна искова молба, в която поддържат първоначалните си твърдения и обосновават исканията си. Развиват правните си съображения против въведените от ответника възражения.

         От ответника е подаден допълнителен отговор, в който се поддържат въведените в първоначалния твърдения, възражения и оспорвания.

         По искане на ответника и на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на негова страна е привлечено ЗК"Лев Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Черни връх"№51Д. Чрез пълномощника си ю.к.А. подпомагащата страна оспорва предявените искове и твърденията на ответника. Поддържа, че изключителна вина за настъпването на процесното ПТП има водачът на л.а."Ситроен С3".

         След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         С влязла в законна сила присъда по НОХД №485/2019г. на Окръжен съд-Враца Ц.П.П. е призната за виновна в това, че на 09.04.2018г. около 11:40ч. на път Е-79 в района на км.132+300, община Враца, с посока на движение от гр.Монтана за гр.Враца, при управление на лек автомобил "Ситроен", модел "С3" с рег.№М**** ВН, собственост на П.Д.П. от гр.Монтана, е нарушила правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл.20, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 и чл.42, ал.2, вследствие на което, без да се е убедила, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, предприема маневра за изпреварване на автобус марка "Сетра С 315 ХД" с рег.№М **** АР, със скорост от около 128км/ч, която не е безопасна, за да може да извърши изпреварването в кратко време, като с рязко навиване на волана надясно за навлизане в полагащата й се лента е загубила контрол върху автомобила, връща се в насрещната лента и блъска челно правомерно движещия се автомобил "Форд Галакси" с рег.№М **** ВН, собственост на "Йоел"ЕООД, гр.Монтана и по непредпазливост е причинила смъртта на: водача на лек автомобил "Форд Галакси" А.В.Б., пътника на предна дясна седалка М.А.Й. и пътника на задна лява седалка А.А., както и телесни увреждания на две лица.

         По делото е безспорен факта, че л.а."Ситроен С3" е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица №BG/11/117002760894 със срок на покритие от 17.10.2017г. до 16.10.2018г.

         От представеното удостоверение за наследници и удостоверения за раждане е видно, че тримата ищци на внуци на загиналия при произшествието М.Й., баща на тяхната майка С.Й..

         Представена е молба вх.№100-4091/30.11.2018г., с която пред ответното застрахователно дружество са предявени претенции на ищците за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо М.Й.. С писмо изх.№109391/20.12.2018г. ответникът е уведомил ищците, че няма основание за изплащане на обезщетения.

         По делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда. Вещото лице-съдебен лекар се произнася, че при процесното ПТП М.Й. е претърпял съчетана травма, изразяваща се в: гръдна травма - разкъсване на възходящата гръдна аорта и разкъсвания на двата бели дроба с кръвоизлив в двете гръдни кухини; коремна травма - подкапсулни разкъсвания на черния дроб; охлузвания на челото и гръдния кош, драскотини на коремната стена, разкъсно-контузна рана с основата на носа с кръвотечение на същия, кръвонасядания на лява мишница и лява предмишница с оток на лява длан, охлузвания на ляво коляно; картина на бързо настъпила смърт - течна кръв и тежък мозъчен оток с вклиняване. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети /удари и сътресение/ и могат да бъдат получени по начин и време, установени в досъдебното производство, т.е. в условията на ПТП - травма в купето на лек автомобил. Причината за смъртта на Й. е така установената гръдна травма - разкъсвания на аорта и белите дробове с кръвоизлив в двете гръдни кухини, довели до състояние, несъвместимо с живота. Становището на вещото лице е, че смъртта е в пряка причинна връзка с установените травматични увреждания, настъпила е бързо и е била неизбежна.

         В съдебно заседание вещото лице обяснява, че независимо от това дали пострадалият е имал  бъбречни или други съпътстващи заболявания или не, разкъсването на аортата само по себе си винаги води до летален изход.

         Изслушана е и специализирана автотехническа експертиза, чието заключение се възприема от съда. Вещото лице - автоексперт се произнася, че произшествието е настъпило на прав участък от пътя с дължина около 900м., заключен между десен и ляв завой, гледано в посока гр.Враца, в която посока са се движили л.а."Ситроен" и автобусът "Сетра". В участъка на удара пътят е почти хоризонтален, имало е директна видимост между насрещно движещите се МПС. Движението в участъка е двупосочно, платното се състои от две ленти, разделени с прекъсната линия. Пътното платно е с асфалтово покритие и без неравности, произшествието е настъпило на  дневна светлина, слънчево време, нормална видимост, а пътят е било сух.

         Експертизата се произнася, че непосредствено преди удара скоростта на движение на л.а."Форд Галакси" е била около 61км/ч и неговият водач е имал възможност да възприеме извършващия маневра "изпреварване" и навлизащ в неговата лента за движение л.а."Ситроен С3" на разстояние 465.57м. и в момента, в който другият автомобил е предприел изпреварване, е бил на разстояние 181.79м. от мястото на удара. Дължината на опасната зона за спиране на л.а."Форд Галакси" е била около 45м. и при движение с установената скорост от 61км/ч неговият водач не е имал техническа възможност да предотврати удара. Достигайки мястото на удара, л.а."Форд Галакси" се е блъснал челно с предната си част л.а."Ситроен С3" и върху тялото на пътника са действали инерционни сили, насочени в посоката на движение на автомобила, като след удара са действали в противоположна посока до установяването му в покой, т.е. тялото на пътника се е придвижило напред към арматурното табло и тавана, след което се е върнало към седалката. Вещото лице констатира, че л.а."Форд Галакси" е бил оборудват с предпазни триточкови колани, които при правилно поставяне предпазват главата и горните крайници на пътниците от удари в предната част, вратата, тавана и други елементи от купето. Ефективността на инерционните колани е най-голяма при скорости на автомобилите до 65км/ч и с увеличение на скоростта тяхната ефективност рязко намалява. Според експертизата с използването на предпазен колан пътникът на предната дясна седалка не е имал възможност да предотврати настъпилите последици, тъй като скоростта на движение на двата автомобила е била значителна / в случая сумарно около 188км/ч/.

         За установяване на твърдените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния дядо по делото са събрани гласни доказателства.

         Св.Б.Т., чичо на ищците по бащина линия установява, че ищецът Г.В. е първороден внук на пострадалия М.Й.. Заради това, че Г. се родил с недъг на едното краче, дядото много го жалел. Г. се родил в България, но родителите му заминали да работят в Испания, за да съберат пари за лечението му. Около пет години Г. бил отглеждан от дядо си и когато отишъл при родителите си в Испания, дядо му М. заминал с него, защото внукът бил свикнал с него и много плачел. Г. бил много привързан към дядо си, който винаги го защитавал заради недъга му и затова се върнал в България и отново останал под грижите на дядо си. Докато бил в Испания, М. работил, за да помогне в събирането на средства за операцията на Г., но испанските лекари обявили, че недъгът му не може да бъде отстранен оперативно, заради което момчето се върнало в България. М. купил на внука си теле и конче, излизали заедно да ги пасат и били силно привързани един към друг. М. полагал много грижи за внука си и заради недъга му правел всичко, което може да го окуражи, дори ходел на играе с него футбол. От дядо си Г. научил много, с него споделял всичко и отношенията между тях били като между баща и син. Св.Т. заявява, че когато дядо му починал, Г. бил в Испания и до този момент всяка вечер в 18ч. говорел и се виждал с него в скайп. Всяко лято Г. идвал в България и оставал при дядо си. Г. пристигнал в България за погребението на дядо си и останал до ковчега му цяла нощ. Приел смъртта му много тежко и останал в България 52 дни, след което се върнал в Испания, но при разговорите със св.Т. постоянно говори за дядо си.

         Св.В.А. също свидетелства за особената привързаност на М.Й. към първородния му внук Г., който приемал като свой син. При раждането на Г. родителите му живеели в дома на М. и детето било постоянно при дядо си до 4-5 годишна възраст, тъй като родителите му отивали да работят в чужбина, за да съберат средства за операция на крака му. Дядото полагал много грижи за внука си, водел го на детска ясла и градина. Една зима родителите на Г. го взели при себе си в Испания, но той плачел за дядо си и не можел без него и затова го върнали обратно. М. се занимавал с внука, учил го на много неща. Според св.А.М. всяка зима ходел в Испания да помага и трите деца на дъщеря му С. всяко лято идвали в България и прекарвали при дядо си по 2-3 месеца. Докато бил в Испания, Г. говорел непрекъснато с дядо си по телефона и скайп, понякога с часове и споделял с него всичко. Г. бил в Испания, когато узнал за смъртта на дядо си и веднага пристигнал в България. Приел смъртта много тежко, плачел непрекъснато, дори постъпил в болница, където му поставяли успокоителни инжекции. Св.А. споделя, че сега Г. е в Испания, но при разговорите по телефона казва, че иска да си идва, за да ходи на гроба на дядо си

         Св.Р.П. е зет на покойния М.Й.. С показанията си установява, че ищецът Т.В. се родил в Испания и след раждането му М. заминал там с подаръци и останал около два месеца. Трите деца всяко лято идвали в България и живеели при дядо си. Отношенията между дядото и детето Т. били много хубави, топли и истински. Дядото вземал детето със себе си навсякъде, водел го на риболов, излети, разходки и пътувания. Т. много обичал дядо си М., който работел и всичко, което спечелвал, било за внуците му. За да не го травмират, родителите на Т. не го довели за погребението на дядо му. Детето не знаело за смъртта на дядо си и узнало за това след една година, когато дошло в България и видяло некролозите. Когато го завели на гроба, според св.П. било много тъжна история, детето задавало въпроси докато не му казали истината. Свидетелят твърди, че Т. и сега тъгува за дядо си и говори за него, тъй като отношенията им били като между баща и син. М. бил силно привързан към всичките си внуци, грижел се за тях, но към тримата ищци имал специално отношение, тъй като те били в Испания и много му липсвали.

         Св. Ф.А. е дъщеря на покойния М.Й.. Същата съобщава, че когато се родил Т., баща й занимал за Испания и останал там два месеца и половина. Т. и другите ищци си идвали в България всяко лято, а детето Г. живяло под грижите на баба си и дядо си до трети клас. Когато трите деца идвали с майка си в България, оставали в дома на дядо си и баба си. Детето Т. много обичало дядо си М., имало към него уважение и респект. От своя страна М. обичал всичките си внуци, но имал към тримата ищци специално отношение и изпитвал към тях по-силни чувства, тъй като били в чужбина. Св.А. също споделя, че детето Т. узнало за смъртта на дядо се една година по-късно, когато го довели в България и видяло некролозите. Тъй като не можело да чете на български език, детето задавало въпроси защо на некролозите е снимката на дядо му и всичко му било обяснено, когато близките му го завели на гроба. Детето понесло много тежко новината, през цялото време плачело. И сега при разговорите в скайп Т. постоянно говори за дядо си и споделя, че той му липсва.

         Св.Е.Р. е свекърва на майката на ищците. М. бил много щастлив от раждането на третия си внук, на когото дали неговото име. Докато ходело на детска градина, детето М. *** при баба си и дядо си и било на две години, когато родителите му заминали в Испания. Тъй като съпругата му работела като шивачка, М.Й. всеки ден обличал малкия си внук и го качвал на автобус за детската градина. Според св.Р. за дядото внуците му били като негови деца и той казвал, че те са неговото богатство. Имал особено отношение към ищците, защото били в чужбина и много му липсвали и през зимните месеци ходел при тях в Испания, където работел по малко, за да им помага. Когато децата били в Испания, М. им изпращал колети. На трите деца било интересно и забавно с дядо им, който се занимавал с тях, показвал им и ги учел на много неща. Те много го обичали, играели с него, боричкали се дори когато той бил уморен. Детето М. дошло в България два месеца след погребението на дядо си и когато видяло некролозите му, започнало да плаче и да казва, че това не може да е вярно. При идването на детето М. в България родителите му не разрешили, но свидетелката знае, че то иска да отиде на гроба на дядо си.

         Св.Р.А. е леля на ищците по майчина линия. Споделя, че М. е втори внук на баща й и той много се радвал, когато се родил, тъй като носел неговото име и след два месеца заминал за Испания. Според А. баща й бил много загрижен за децата, особено за Г., който имал вродена аномалия на крачето, и искал да работи, за да помага финансово.  Децата Г. и М. няколко години живели при дядо си и баба си, тъй като родителите им още не били установени в Испания. Дядото и бабата разпределяли помежду си грижите за внуците. Приживе М. се тревожел най-много за Г. заради недъга на крака му, а към М. имал специално отношение. Всички спестени пари М. заделял за внука си Г., защото се бил зарекъл за абитуриентския му бал да му подари златен пръстен. С този пръстен Г. не се разделя никога. Св.А. споделя, че децата на сестра й живеели отчуждено в Испания в село, в което имало само възрастни хора, заради което много обичали да си идват в България при дядо си, който им обръщал внимание, возел в каруца, разхождал ги. Докато децата били в Испания всеки ден контактували с дядо си в скайп. М. бил доведен в България два месеца след смъртта на дядо си, а когато го водят на гроба му, той гледа снимката му, а сълзите му текат. Според А. децата и към този момент продължават да тъгуват за дядо си, към който били много привързани.

         При така изяснената фактическа обстановка за разрешаването на повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:

         С влязла в законна сила присъда по НОХД №485/2019г. по описа на Окръжен съд-Враца Ц.П.П. е призната за виновна в извършването на престъпление, в резултат от което по непредпазливост е причинила смъртта на М.Й., дядо на ищците.

         Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Събраните в настоящото производство в доказателства и в частност, заключенията на изслушаните автотехническа и съдебно-медицинска експертизи  дават допълнително основание за категоричен извод, че Петкова е извършила виновно и противоправно деяние, пряка и непосредствена последица от което е настъпилата смърт на М.Й..

         Безспорен по делото е фактът, че гражданската отговорност на виновния за произшествието водач е застрахована от ответното дружество и събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.

         По делото са събрани гласни доказателства за претърпените от ищците болки и страдания от смъртта на техния дядо. За ищците Г.В. и М.В. са събрани доказателства за съществуваща дълбока и трайна емоционална връзка с дядо им М.Й., за това, че са расли в детската си възраст в неговия дом и под неговите грижи, че са понесли смъртта му много тежко и продължават да скърбят за загубата му. За малолетния ищец Т.В. са събрани доказателства за това, че макар контактите с дядо му да били предимно чрез интернет, детето е имало с дядо си силна емоционална връзка, идвало е при него всяко лято, било е обект за грижите и вниманието му и е изживяло шок от новината за смъртта му.

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищците по чл.432, ал.1 от КЗ срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на техния дядо по критериите на чл.52 от ЗЗД.

         С ТР№1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието, че според традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

         Събраните по делото гласни доказателства дават основание за извода, че между починалия и неговите внуци е съществувала дълбока емоционална връзка и смъртта на дядо им М.Й. им е причинила болки и страдания, за които е справедливо да бъда обезщетени.

         Специфичното при неимуществените вреди и особено на тези от причинена смърт е, че те имал по-дълго проявление. При определяне на техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече настъпили вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна и материална подкрепа, за грижи и внимание. Критерият на справедливостта, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от развитие на обществото и от съществуващата икономическа конюнктура. Практиката на ВКС е последователна по въпроса за детерминирането на критерия за справедливост от икономическите условия, които от своя страна са основани и на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Независимо от функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на прекия причинител на вредите, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.

         Що се отнася до позоваването на ответника на разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ, предвиждаща лимит на обезщетенията за неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 в размер на 5 000лв. до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493, ал.2 от КЗ съдът приема следното:

         Съгласно чл.492, ал.1от КЗ минималната застрахователна сума /лимит на отговорност/ за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е 10 420 000лв. Съдът приема, че доколкото разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на основни разпоредби, уреждащи правилата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", същата не следва да намери приложение, тъй като въвежда недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя. Противоречието на преходната разпоредба с общата разпоредба на чл.346 от КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието "застрахователна сума" като горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лица или към третото увредено лице, и с общностното право на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО, макар и формално непопадаща в приложното поле на чл.15, ал.2 от ЗНА, дава основание на съда да приеме, че размерът на следващите се на ищците обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди не може да бъде ограничен до този, приет в преходната разпоредба. Директивата е обсъдена в мотивите на ТР №1/2016г. като задължаваща държавите членки  да предприемат мерки с цел застрахователният договор да покрива всички вреди.

         Като взе предвид изложеното в предходния абзац и събраните по делото доказателства съдът приема за справедливо на ищците Г.А. и М.А. да бъдат присъдени обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 60 000лв., а на ищеца Т.А. - такова в размер на 30 000лв. В посочените размери предявените искове следва да бъдат уважени, а в останалата част отхвърлени като неоснователни и недоказани.

         Съобразно чл.497, ал.1, вр.496, ал.1 от КЗ обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018г., когато ответникът писмено е съобщил на ищците отказа си да им изплати претендираните от тях обезщетения за неимуществени вреди.

         Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М.Й., основано на твърдение за непоставен предпазен колан. Предвид установената от съдебно-медицинската експертиза непосредствена причина за смъртта му, а именно разкъсване на аортата и на белите дробове, и установеното от автотехническата експертиза и конкретно, високата сумарна скорост на двата автомобила, следва да се приеме, че смъртта е била неизбежна и предпазният колан не би я предотвратил. Неоснователно е възражението за независимо съизвършителство от водачите на трите МПС, участвали в произшествието. С присъдата на наказателния съд за единствено виновен за процесното ПТП е обявен водачът на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Събраните и в настоящото производство доказателства не дават основание за извод за наличие на вина на някой от останалите водачи.

         При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 6 000лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 250лв.

         В полза на адв.Р.М. ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 4 530лв.

         Съразмерно с отхвърлената част на исковете ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по компенсация в размер на 1 303.60лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.*** да заплати на Г.К.В., ЕГН ********** и на М.К.В., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка С.М.Й., ЕГН **********, всички с адрес *** сумата 60 000лв. за всеки поотделно и на Т.К.В., ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка С.М.Й., ЕГН ********** сумата 30 000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо М.А.Й., загинал при ПТП на 09.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част като неоснователни и недоказани.

         ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 6 000лв. и 250лв. - направени за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 250лв.

         ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.*** да заплати на адвокат Р.М. от САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №********** и адрес на дейност гр.София, ул.*** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 4 530лв.

         ОСЪЖДА Г.К.В., ЕГН **********, М.К.В., ЕГН ********** и Т.К.В., ЕГН **********, последните двама чрез тяхната майка и законна представителка С.М.Й., ЕГН **********, всички с адрес *** да заплатят на "ЗАД Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.*** разноски по компенсация в размер на 1 303.60лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         Решението е постановено при участието на трето лице-помагач "ЗК Лев Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***.

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: