№ 3604
гр. С., 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100107707 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от ищцата Т. Г. И., ЕГН ********** срещу
ответното дружество ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК **** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
относно осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматичното
увреждане-счупване на дясно бедро, настъпило в следствие на ПТП от 05.03.2023г., в гр. С.,
на кръстовището между бул. „Линкълн“ и ул. „Боряна“, при остра маневра завой на ляво, за
да спре на спирката водачът на автобус №60 модел „Хайтър“ с рег.№ СВ **** СТ Р. И.,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество, нарушавайки
правилата за движение несъобразявайки се, че вози пътници и тръгването и спирането на
автобуса следва да бъде плавно причинява падане на ищцата в салона на автобуса от което
последната получава счупване на дясното бедро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2023 г. /датата на предявяване на застрахователната претенция/
до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на
ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД, който оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като
неоснователен, тъй като счита, че произшествието не е настъпило по описания в исковата
молба начин, че виновен за него не е бил водачът на автобуса, а то е настъпило по вина на
ищцата, като тя сама е допринесла за настъпване на вредоносния резултат с начина по който
е пътувала, както и поради това, че не е спазвала медицинските предписания след
инцидента, при което релевира при условията на евентуалност и възражение за
съпричиняване на вредите. Оспорва и, че претендираното обезщетение е силно завишено.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ:
От фактическа страна съдът приема следното:
1
С определение от 27.09.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните,
обстоятелството, че към датата на инцидента е било налице застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на автобус № 60, модел „Хайтър“ с рег.№
СВ **** СТ.
По делото е изслушано и прието заключението по автотехническа експертиза. По
отношение на механизма на процесното ПТП вещото лице посочва, че мястото на
настъпилото ПТП по широчина на платното за движение на бул. „Монтевидео”, е на около
4-6 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автобуса и по дължина на
платното за движение, е преди кръстовището с бул. Президент Линкълн. ПТП е настъпило
върху лявата пътна лента на бул. Монтевидео. Инцидентът е настъпил непосредствено след
потеглянето на автобуса от спряно положение. Скоростта на движение на процесния
автобус в момента на настъпилия инцидент е била около 10 км/ч. Процесното ПТП е
настъпило в гр. С. на бул. „Монтевидео“ на прав пътен участък в района пред кръстовището
образувано с бул. Президент Линкълн. Бул. „Монтевидео“ се състои от две платна,
разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначена за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата
част от денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано със
светофарна уредба, която към настъпилия инцидент е работила в автоматичен режим.
Процесният автобус на МГТ се е движил по бул. „Монтевидео” с посока от ул. Никола
Петков към бул. Президент Линкълн, Преди кръстовището с бул. Президент Линкълн,
автобусът е спрял пред кръстовището, за да изчака разрешителен зелен сигнал на
светофарната уредба, монтирана на кръстовището. След светване на зелен сигнал на
светофарната уредба, водачът на автобуса е потеглил, за да извърши маневра ляв завой и да
се включи в движението на бул. Президент Линкълн. В същото време пострадалата
пътничка е била станала от седалка в автобуса и се е движила към средната врата на
автобуса, за да се приготви за слизане на следващата спирка. Движейки се към средната
врата, тя не се е задържала за металните тръби, приспособени за задържане на пътници в
автобуса. При потеглянето на автобуса се е реализирало положително ускорение, от което е
възникнала инерционна сила, въздействаща върху тялото на пътничката. От възникналата
инерционна сила тялото на пътничката е политнало в посока обратна на движението на
автобуса. В посочения момент пътничката не се е задържала за метална тръба, при което е
изгубила равновесие и е започнала да пада с лице напред. При потегляне на автобуса,
ускорението му е било около 1,5 м/сек². Възникналата инерционна сила, която е
въздействала върху тялото на пътничката в момента на потеглянето на автобуса е била
около 9 кг. Водачът на автобуса е потеглил с ускорение, което е било нормално за задържане
на пътниците без да губят равновесие. Завоят е част от обичайния маршрут на въпросната
линия на автобуса и той се е движел с обичайна скорост. Процесното ПТП е настъпило
преди автобуса да извърши ля в завой, при ускоряване от спряно положение пред
светофарната уредба.
В съдебно заседание на 30.05.2024 г. в. л. И. Т. конкретизира, че снимките в
заключението са от видеокамери, които са от досъдебното производство - от видеото, което е
от камерите в автобуса. Автобусът не е потеглил с голямо ускорение, има ускорение от
което се създава инерционна сила, но тя не е голяма. За конкретния случай, данни за
ускорението се получавали и от предоставения видеоклип, на който се наблюдавало
поведението на всички пътници, не само на падналата. Другите пътници не реагирали на
това ускорение, освен това имало кожени дръжки в автобуса, ако има голямо ускорение
при завой, при спиране или при потегляне те трябвало да се разклатят. Тези дръжки, които
аз съм наблюдавал във видеото, не се отклоняват нито напред, нито настрани, което
също говори, че не е било голямо ускорение. Пътниците са седнали, но няма индикация да
има голямо ускорение, защото то си личи, когато има ускорение и по пътниците, вижда се
някакво движение напред, назад. В конкретния случай пътниците седели спокойно и преди,
2
и след настъпилия инцидент. В момента на настъпване на инцидента пътничката не се е
държала, това се вижда от кадрите. От мястото, от което конкретния пътник е станал, е
било възможно да се придвижи прихващайки се на различни места. На стр. 3, F 2 най-
долната снимка се вижда, че пътничката се е движила от мястото, от което е станала. В този
момент автобусът все още е бил спрял и от този момент той започва да потегля, което се
вижда на следващата снимка. В кадър F 2 се вижда, че пътничката e имала възможност да се
захване за тръбата, която е от ляво на нея към вратата. Тя е имала възможност да се захване.
Тя това не го е направила, само се е движела без никъде да се хваща и в последния момент, в
който автобусът потегля, това е кадър F 3 вече се вижда как тя е посегнала към дясната
тръба, но не е успяла да се хване и продължава да пада. Инерционната сила е била 9 кг., тези
килограми зависят от ускорението, което извършва автобусът и от теглото на пътника.
Колкото по тежък е пътникът при това ускорение тази сила е по-голяма. Изчислението е на
база на средно статистическо тегло, като за пътничката вещото лице е взело тегло 60 кг.
Това ускорение от 1,5 м/сек² е до горната граница. Обикновено с 1,2-1,3 м/сек² е силата на
ускорението на автобус, който е с пътници. Вещото лице е завишило малко стойност без
да има данни и доказателства за това, с цел да види тази сила до колко може да достигне.
Според вещото лице, ако автобусът спира аварийно, тези килограми могат да достигнат до
30-40 кг., което е много повече.
От разпита на свидетеля И. Б.С. /шофьор на автобуса при настъпване на ПТП/ се
установява, че ПТП се е случило на 05.03.2023 г. при движение от на ул. Монтевидео преди
завоя на бул. Президент Линкълн. Автобусът бил спрял, за да изчака зелен сигнал на
светофара. При зелен сигнал тръгнал, при което един от пътниците /една баба/ залитнала и
паднала. Нямало нещо необичайно, което да налагало бърза реакция. Карал автобуса с
обичайна скорост. Свидетелят видял пътникът как залита и пада. Стояла между кабината и
втората врата, преди втората врата. Пострадалата била станала много рано. Следващата
спирка била след поне 800 м., имало още един светофар и чак тогава била спирката.
Свидетелката Р.Б. Д. твърди, че била свидетел на инцидента в градския транспорт
началото на м. март 2023 г. в автобус № 60 завоя след ул. Монтевидео, след спирка бул.
Президент Линкълн. Била пасажер седяла отдясно, а бабата от лявата страна до първата
врата. Бабата се изправила, шофьорът рязко спрял и тя паднала. Бабата се държала за
седалката или за дръжката на вратата. По-скоро за седалката, а след това за вратата.
Пострадалата седяла на първата седалка зад шофьора, свидетелката също седяла зад
шофьора и понеже бабата паднала напред, я видяла ясно как пада. Бабата тръгнала към
първата врата, тази на шофьора. Автобусът завивал и шофьорът спрял рязко. Имало
суматоха, коментирало се ,че така не се спира от другите пасажери.
От правна страна съдът приема следното:
Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал. 1 от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че
3
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Представени са доказателства за отправена застрахователна претенция, получена от
ответника на 03.04.2023 г., поради което и към дата на подаване на исковата молба
тримесечният срок е изтекъл.
Основният спорен въпрос по делото е дали са установени при условията на пълно и
главно доказване обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП, респ. установява
ли се по делото противоправно поведение от страна на водача на автобус № 60, модел
„Хайтър“ с рег.№ СВ **** СТ и в какво се изразява това противоправно поведение.
Ответникът оспорва механизмът на настъпилия инцидент. В исковата молба са
изложени твърдения, че “при остра маневра на ляв завой, за да спре на спирката, водачът
извършва маневрата много рязко“, както и, че ищцата се била „хванала много здраво“, но
при извършването на маневрата паднала в салона на автомобила. В тежест на ищцовата
страна е да докаже както твърдения механизъм на ПТП, така и противоправното поведение
на водача на автобуса.
По делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че соченият
механизъм на ПТП не се е осъществил така, както е посочено в исковата молба. Съдът
кредитира САТЕ, която освен професионално изготвена и е изключително детайлна. Същата
се базира на видеозапис, наличен по прекратеното ДП, който е от камерите в автобуса.
Заключението на вещото лице не е оспорено в съдебно заседание. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната
докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на
вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на
заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на
заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не
може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с
всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г.
на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС /.
Оттук и съдът кредитира САТЕ. Същата кореспондира както с разпита на свидетеля И. С.,
така и с приложения по делото констативен протокол.
Съдът не кредитира в нито една част показанията на свидетеля Р. Д.. Макар и при
разяснена наказателна отговорност и след като свидетелят обещава да каже истината,
свидетелят излага показания, които не съвпадат в нито една част с изводите на вещото лице,
основани на данните по делото, снимковия материал и ползвания видеозапис от ДП.
Данните съобщени от свидетеля толкова драстично се отклоняват от установените факти по
делото, че съдът намира поведението на свидетеля за тенденциозно и не кредитира
показанията му. Поведението на свидетеля и крайно несъответните на случилото се
показания, поставят въпроса дали този свидетел е бил очевидец на инцидента. Свидетелят
Д. твърди, че ищцата се е намирала на първа седалка зад шофьора, което не е вярно видно от
снимка F1 на л. 76 ищцата е заемала седалката до втората врата на автобуса, т. е. по средата
на превозното средства. Свидетелката твърди, че ищцата е тръгнала да слиза от първата
врата до шофьора, което не се установява по делото. Напротив от заключението по САТЕ се
установява, че ищцата е тръгнала да слиза от средната врата на автобуса. Според
свидетелката ищцата паднала напред, поради което и свидетелката видяла как пада същата.
Това обстоятелство отново не се установява по делото, напротив ищцата пада назад към
задната част на автобуса, а не напред, което кореспондира напълно и с механизма на ПТП -
при тръгване на автобуса. Очевидно невярно е и твърдението на свидетеля, че шофьорът
на автобуса е спрял рязко, поради което ищцата паднала, доколкото от заключението и
конкретизацията на в. л. в съдебно заседание се установява, че инцидентът е настъпил при
4
потегляне на автобуса на зелен светофар, в която насока и показанията на свидетеля И. С..
Видно от САТЕ пострадалата в нито един момент след като е станала не се е придържала,
въпреки че e имала възможност да се захване за тръбата, която е от ляво на нея към вратата,
но не го е направила. И в тази част показанията на свидетеля Д. грубо противоречат на
останалите доказателства по делото, свидетелката твърди, че ищцата се държала за
седалката, а след това и за вратата на автобуса. По делото се установява, че ищцата въобще
не е стигнала до вратата на автобуса, нито пък се е държала за нея.
Несъмнено се установява по делото, че инцидентът е настъпил при потегляне на
автобуса след зелен сигнал на светофара на ул. Монтевидео в гр. С. на завоя с бул.
Президент Линкълн.
Когато съдът преценява дали има виновно поведение на водача и нарушаване
разпоредби на ЗДвП /в случая на чл. 132 ЗДвП/, винаги трябва да се изследва конкретната
пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на водача. Липсата на допуснати
нарушения на правилата на ЗДвП, изключват възможността за ангажиране на деликтна
отговорност. Наличието на противоправно поведение е правен въпрос, като изводите на
вещото лице от техническа гледа точка, са без значение за установяването или не на
противоправно поведение на водача на автобуса.
Съгласно чл. 132, т. 2 ЗДвП при превозване на пътници водачът е длъжен преди
потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване.
Относно нарушаването на чл. 132, ал. 2 ЗДвП при потегляне е налице съдебна практика на
влезли в сила съдебни решения, които не са допуснати до касационно обжалване – виж
определение № 50263 от 25.05.2023 г. по т. д. № 1072/2022 г. на II т. о. на ВКС, определение
№ 50404 от 31.07.2023 г. по т. д. № 1336/2022 г. на II т. о. на ВКС и др., от които следва, че
потеглянето е елемент от движението на автобусите от градския транспорт и само по себе
не обуславя наличието на противоправно поведение, ако потеглянето е с нормално
ускорение. В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи при условията на
пълно и главно доказване „извършената рязко маневра“ от водача на автобуса, респ., че
тръгването на автобуса не е извършено с нормално ускорение /„плавно“/.
Потеглянето на превозното средство от редовните линии за обществен превоз на
пътници при предхождащо спиране на червен светофар е логично и очаквано действие. От
момента на качването си в автобуса задължение на самите пътници е да се погрижат за
сигурността си като седнат на осигурените седалки, а при липса на свободни места, да се
разположат на място и по начин, при които да си осигурят достатъчна стабилност, за да
могат да противостоят на естествените инерционни сили при потегляне и движение на
превозното средство.
По делото не се установява потеглянето да е в разрез с правилата за превоз на
пътници - чл. 132, т. 2 ЗДвП, както и не се установява каквото и да е противоправно
поведение от страна водачът на автобуса. Съдът намира, че конкретната причина
инерционната сила да извадят пътника от равновесие е неположената от самия него грижа да
си осигури стабилност във всеки един момент, в който се намира в превозното средство,
чрез захващане за някое от предвидените за това съоръжения – лостове, дръжки и пр. Като
не е направил това, ищецът сам се е поставил в опасност, която очевидно се е реализирала
дори потегляне на автобуса с нормално ускорение, довело до възникването на
сравнително ниска инерционна сила. С действията си, водачът на автобуса нито е
причинил инцидента, нито е създал предпоставки за настъпването му. Съдът намира, че
плавното потегляне на автобус, спрял на светофар, след появата на зелен сигнал, в никакъв
случай не може да се приеме за изненадваща и неочаквана маневра. Водачът на автобуса в
подобна ситуация не може да съобразява поведението на всеки пътник, който се предвижва
от седалката до вратата на превозното средство. Непотеглянето от светофар при зелена
светлина на оживено кръстовище в голям град би могло значително да затрудни
5
движението по пътя и да доведе до множество сериозни нарушения на ЗДвП. Нормалното,
очаквано поведение от водача в тази ситуация е да потегли от светофара, а доколкото не се
доказва по никакъв начин твърдяната в исковата молба „рязка маневра“, а от друга страна,
се установява, че следващата спирка е на значително разстояние, като пътничката въпреки
възрастта си е решила да се придвижи преждевременно до вратата на автобуса без да
използва съоръжение за захващане, т. е. без да положи достатъчна грижа за себе си, то
поведението на водача на автобуса е съобразено изцяло с правилата за движение на
превозното средство.
Местоположението на ищцата в автобуса, съчетано с установеното обстоятелство, че
към този момент ищцата не се е захванала здраво за неподвижна част или детайл от
автобуса, навеждат до извода, че всяко едно потегляне на автобуса в конкретния случай,
независимо от степента на плавност, би могло да окаже влияние върху нейното равновесие.
Въпрос на индивидуална преценка за всеки отделен човек е какви са компенсаторните му
възможности за преодоляване на нарушеното му вследствие на въздействието на външна
сила равновесие, съответно за възстановяване на опорното му положение, като тук се
включват редица фактори. Според експертното мнение на вещото лице по САТЕ в случая
ускорението на автобуса е в рамките на нормалното, като липсват данни за реакция или
движение както на пътниците, така и на дръжките на автобуса при потеглянето му ,
въпреки наличния видеозапис. Вещото лице отбелязва, че е взело максимална стойност на
ускорение - от 1,5 м/сек², т. е. вещото лице е завишило малко показателя, за да видя тази
сила до колко може да достигне. От разясненията на вещото лице в съдебно заседание си
установява, че стойността на ускорението в случая е около 1,2 - 1,3 м/сек². Според вещото
лице, в случая максималната инерционна сила може да достигне до 9 кг., като при аварийно
спиране, тези килограми могат да достигнат до 4-5 пъти по-големи стойности.
Следователно, начинът на потегляне в конкретния случай на автобуса е ирелевантен за
падането на ищцата и получените при това увреди. При липсата на посочени и представени
достатъчно доказателства за установяване на твърдения от ищцата факт за извършена
„рязка маневра“, в което именно се изразява извършеното от водача на превозното
средство виновно противоправно действие, то този факт се приема за недоказан.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства съдът намира, че не
са налице елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, както и
причинната връзка между него и настъпилите вреди за пострадалата. По делото остана
недоказано твърдението на ищцата, че водачът на автобуса е извършил противоправно
деяние - управление на МПС в нарушение на правилата на движение. Събраните и обсъдени
по-горе доказателства установяват противното, а именно, че автобусът е потеглил плавно,
както и че залитането и падането на ищцата не е предизвикано от поведението на водача на
автобуса, като последният с действията си не е причинил инцидента, нито е създал
предпоставки за настъпването му.
С поведението си водачът на автомобила не е нарушил разписаното в чл. 132, т. 2 от
ЗДвП задължение преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за
безопасното превозване на пътниците. За водача на автомобила няма задължение да се
увери, че всички пътници са седнали преди да потегли, най-малкото заради това, че в
автобусите от градския транспорт са предвидени места за правостоящи пътници. По делото
не са събрани доказателства, които да сочат по несъмнен начин, че е нарушено изискването
на чл. 132, т. 2 ЗДвП от водача на автобуса. Събраните доказателства установяват, че
причина за падането на ищцата е липсата на устойчиво положение на пътничката, като няма
доказателства водачът да е потеглил рязко, с голямо ускорение. Според заключението на
вещото лице по САТЕ ускорението е в границите на нормалното. След като ищцата е
преценила, че следва да се подготви за слизане от автобуса, въпреки че следващата спирка е
била доста далеч, то същата е следвало да се подсигури като се захване за металната тръба,
която е от ляво на нея към вратата, каквато възможност се установява от САТЕ, че същата е
6
имала. Именно непредприемането на това действие, а не плавното потегляне на автобуса с
обичайно ускорение при спазване на ЗДвП след зелен сигнал на светофар, е причината за
инцидента.
По делото не се установява, че е било възможно водачът на автобуса да потегли с
такава скорост, при която ищцата на 89 г. да може да се задържи изправена, без да се
захванала за ръкохватките или за металната тръба в автобуса. Изложеното в писмените
бележки от ищеца не се споделя от съда в задача № 3 от САТЕ е отговорено от техническа
гледна точка как би могъл да се избегне инцидентът, а не дали водачът в конкретния
случай е имал възможност да предотрати настъпването на ПТП. Дори и подобнa
възможност да беше установенa от ищеца по делото, то следва да се посочи, че липсва
задължение за водача на автобуса да съобразява поведението с обстоятелството дали
пътниците са положили най-обикновена грижа за себе си преди тръгването на автобуса.
Действително водачът има задължение да осигури всички условия за безопасното
превозване на пътниците, но това задължение се изчерпва с потеглянето с нормално
ускорение без предприемане на резки маневри и не включва непотеглянето изобщо при
наличие на зелен сигнал на оживено кръстовище, доколкото всяко потегляне предизвиква
инерционни сили – виж формулата за изчисляване на инерционната сила – задача № 2 на
САТЕ.
В заключение съдът намира, че настъпилият инцидент е неприятен, особено с оглед
възрастта на ищцата, но неустановяването на противоправно поведение от страна на водача
на автобуса освобождава същия от гражданска отговорност по чл. 45 ЗЗД, а застрахователя
от задължението за изплащане на обезщетение на увреденото лице въз основа на сключения
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Изводът, че водачът на автобуса не е причинил или създал предпоставки за настъпване на
инцидента обосновава липса на противоправност и изключва отговорността му по чл. 45
ЗЗД за причинените вреди. Последното освобождава от отговорност застрахователя, чието
задължение да изплати обезщетение на пострадал е функционално спрямо отговорността на
водача на застрахованото превозно средство.
Поради недоказването на фактическия състав на претенцията, то същата следва да се
отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
Разноски се дължат на ответника. Представен е списък и доказателства за направата
на разноски в общ размер на 5570 лв., които ще се възложат в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. **** срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес управление: гр. С., ж. к. ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. ****, иск за осъждането на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – З.“ АД да заплати на Т. Г. И.
сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
травматичното увреждане - счупване на дясна бедрена кост в областта на дясна тазобедрена
става, настъпило вследствие на ПТП от 05.03.2023 г., в гр. С., на кръстовището между ул.
„Монтевидео“ и бул. „Президент Линкълн“, при маневра на водача /Р. С. И./ на автобус №
60 модел „Хайтър“ с рег.№ СВ **** СТ, чиято гражданска отговорност е застрахована от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – З.“ АД, който водач бил
нарушил правилата за движение – извършвайки рязко маневра, несъобразявайки се, че
тръгването на автобуса следва да бъде плавно, ведно със законната лихва върху главницата,
7
считано от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. ****, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес управление: гр. С., ж. к. ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. ****, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 5570 лв. – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8