Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……….
Гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на двадесети
декември през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Станислава
Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 4396 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Производството по делото е образувано
по предявени от И.В.П. ЕГН ********** срещу «В.И. ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, офис 4,
представлявано от управителя и „Б.” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание правно основание чл.128, т.2, чл. 224 КТ
и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми:
- 486,29
щ.д., представляващи неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд
през м. август 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, както и 31,54 щ.д., представляващи лихва за забава за периода
от 15.10.2015г. до 03.06.2016г.;
- 1386,40
щ.д., представляващи неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд
през м. септември 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 89,91 щ.д., представляващи лихва за забава
за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г.;
- 648,92
щ.д., представляващи неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд
през м. октомври 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, както и 42,08 щ.д., представляващи лихва за забава за периода
от 15.10.2015г. до 03.06.2016г.;
-
142,56 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 6 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, както и 9,25 щ.д., представляващи лихва за забава за периода
от 15.10.2015 г. до 03.06.2016г..
Ищецът твърди, че е
полагал труд по индивидуален трудов договор сключени на 15.07.2015г. с
ответника «В.И. ЕООД на длъжност „рулеви” в периода от 18.07.2015г. до
15.10.2015г. Уговореното трудово възнаграждение било в размер на 1500 щ.д.
Твърди, че е работил на м/к „Батя”, ИМО 8000836 плавал към него момент под
български флаг като моряк по смисъла на чл.2, т.1, б F
от Морската трудова конвенция 2006 на Международната организация на труда. За
времето, в което е работил на кораба не му е било платено дължимото трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което
и считано от прекратяване на правоотношението му, ответникът работодател е
изпаднал в забава в тяхното плащане. За времето, в което е работил на кораба не
му е било платено дължимото трудово възнаграждение, поради което и считано от
прекратяване на правоотношението му, ответникът работодател е изпаднал в забава
в неговото плащане. Твърди, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут
чартьор на кораба, на който е полагал труд, поради което и същият на основание
чл. 199з КТК отговаря солидарно за задължението за плащане на трудовото
възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са
разходи свързани именно с експлоатация на кораба. В тази връзка сочи, че този
ответник изрично е признал, че носи отговорност за задълженията на кораба
произтичащи от заплати в споразумение за разсрочване плащанията от 11.08.2015г.
сключено с други членове на екипажа, които вече са получили доброволно плащане
на дължимото им се възнаграждение. Искането е за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът «В.И. ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2 вр. ал.
4 ГПК не е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК.
Ответникът
„Б.” АД, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковите
претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва пасивната си материалноправна
легитимация по тях. Не оспорва, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к
„Батя”, ИМО 8000836 съгласно договор от 06.01.2012г. в периода
08.01-13.11.2015г. По силата на договора корабособственикът „Индивидюъл
Технолъджи СА”, Малшалови острови му е предоставил кораба под наем. Договорът е
бил регистриран в регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър
воден от „Морска администрация” Варна и е бил прекратен на 13.11.2015г. поради
продажба на кораба. Твърди, че отношенията по договора се уреждат съгласно
правото на Англия. Затова, счита, че нормата на чл. 199 з КТК е неотносима, а
дори и да е, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не
възниква относно задължения за заплати, тъй като трети лица са само тези, които
нямат договорни отношения с наемателя или лица, за който той отговаря. С
договор за беърбоут чартър от 07.05.2013г. преотдал кораба под наем на „Шипинг
Лоджистик СА”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., също
регистриран и вписан в регистъра на Морска администрация Варна. Между този пренаемател и ответника В.И. ЕООД е бил сключен договор за
мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013г. до 07.05.2016г. и именно в
изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е сключвал и
договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на
корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова конвенция. Искането
е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
От приетия като писмено доказателство Индивидуален
трудов договор на моряка от 15.07.2015 г. /л.26/ се
установява, че между И.В.П. и ответника „В.И.” ЕООД е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът приел да изпълнява длъжността
„моряк” с месторабота – м/к „Батя”, като било договорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 1500 щ. д.
Видно от Заповед №389/15.10.2015г. /л.27/ трудовото правоотношение между страните е прекратено,
считано от 15.10.2015 г. В Заповедта е отразено, че на работника следва да се
изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни.
Приложена е Справка изх.№582/02.12.2015г. /л.30/,
издадена от „ВМ Интернешънъл” ЕООД, от която се установява размерът на
неизплатените от ответника трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван
оптуск до датата на прекратяване на правоотношението.
От заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото неизплатено нетно
трудово възнаграждение през посочения период е в общ брутен размер от 2857,95
щ.д. и нетен размер от 2664,17 щ.д. за периода от м.08.2015г. до 15.10.2015г. Размерът на лихвите за забава върху всяка от
главниците, произтичащи от неизплатени в срок трудови възнаграждения за
претендирания период е 175,18 щ.д. по БТВ и 163,53 щ.д. по НТВ. Платен годишен
отпуск за 2015г. за 6 р.д. е в брутна сума 156,82 щ.д. и нетна сума 142,56 щ.д.
Размерът на обезщетението за забава в рамките на въведения период е 10.17 щ.д.
съответно 9.25 щ.д.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Основното задължение на работника
по трудовия договор е да престира
труд, а основното задължение на работодателя
е да му плаща
възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да
установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя
е да установи, че е заплатил уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа и съответно при прекратяване на трудовото правоотношение
с работника да му заплати следващите
му се обезщетения.
В
производството не бе оспорено обстоятелството, че през исковия период ищецът
реално е полагал труд в полза на работодателя, за което му се дължи и
съответното уговорено трудово възнаграждение. Ответникът
не доказа да е изпълнил задължението си да е заплатил уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа на ищеца, поради което съдът намира предявените
искове по чл.128 от КТ за основателни и те следва да бъдат уважени.
В
задължение на работодателя е вменено отчисляване от следващото се
възнаграждение и обезщетения на работника или служителя за заплащане на ДДФЛ,
здравно осигурителни вноски, и останалите данъчни задължения, което задължение
независимо от прекратяване на ТПО не отпада, респективно не преминава върху
работника или служителя. Ето защо, дори исковата претенция да бъде уважена в
нетен размер, то работодателя следва при изплащането му да заплати следващите
се данъчни задължения, при присъждането й в брутен размер, то на работника
следва да се заплати чистата сума след заплащане на съответните данъчни
задължения от работодателя. Исковете следва да се уважат така както са
предявени , в техния нетен размер размер.
Съответно съгласно изготвената
ССЕ, то исковете са основателни в предявения размер и следва да се уважат в претендирания 486,29 щ.д., представляващи неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд през м. август 2015г., 1386,40 щ.д.,
представляващи неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд през м.
септември 2015г. и 648,92 щ.д., представляващи неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд през м. октомври 2015г.
От момента на прекратяване на ТПО ответникът дължи
обезщетение за забава върху всички незаплатени суми /върху незаплатеното
възнаграждение за месец август и септември се дължи обезщетение от по–ранен
момент, но не е направено такова искане с исковата молба/. Доколкато
работодателят не е заплатил трудовите възнаграждения към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, той дължи и обезщетение за забава от
момента на прекратяване на ТПО до датата на подаване на исковата молба в съда.
Работодателят не доказа да
е заплатил на работника обезщетения във връзка с прекратеното
трудово правоотношение. Ето защо, основателен е искът за заплащане
на обезщетение за неизползван плетен годишен отпуск за 6 дни за 2015г., в размера съобразно даденото заключение по назначената от ССЕ в размер на 142,56 щ.д. Съответно присъдено
обезщетение за забава за претендирания период от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение да датата на подаване на исковата молба в съда в
размер на 9,25 щ.д.
Предвид направените изводи за основателност на иска,
следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.06.2016г. до окончателното й изплащане.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че по делото е представена справка от работодателя за дължимите в
полза на работника суми при прекратяване на трудовия му договор, която по
същество представлява извънсъдебно признание на предявените искове.
По отношение на исковете за солидарното
осъждане на ответника „Б.” АД:
По делото е приет договор за
стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и международен морски съвет кодово
име: „Беъркон
Не е спорно по делото, че ответникът
„Б.” АД е универсален правоприемник на „БУЛМИНЕРАЛ” ООД.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение, че нормите на българското законодателство,
включително и КТК са неприложими, поради направен в договора за беърбоут чартър
избор на приложимото право, доколкото в чл. 30(а) от договора било посочено за
приложимо английското право.
Съдът намира възражението за
неоснователно, а направените от страните по договора за беърбоут чартър избор
на приложимо право и съд – за относими само по отношение на възникнали между
тях спорове във връзка с изпълнението на договора. В чл. 10(б) от същия договор
изрично е предвидено задължение за чартьорите да спазват разпоредбите за
командния състав и екипажа, които са в сила в държавата на флага на кораба или
всеки друг приложим закон. В императивната норма на чл. 1, ал. 1 от Наредбата
за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на
екипажа на кораба и корабопритежателя изрично е посочено, че с наредбата се
уреждат трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете
на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно
чл. 12 КТК правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа
и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат
от закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото,
където тези отношения са възникнали.
Българското законодателство би било
неприложимо и компетентен би бил Арбитраж в Лондон за всеки спор възникнал от
или във връзка с договора за беърбоут чартър, но само между страните по
договора, като избраните приложимо право и съд са неприложими по отношение на
спорове във връзка със заплащане на трудовите възнаграждения на членове на
екипажа, какъвто е настоящият.
От събраните в производството
доказателства се установява, че към
15.10.2015 г. корабособственик на м/к
„Батя” е „Индивидуал Технолоджи СА“, беърбоут чартьор „Б.“ АД за период
11.1.2012 г.- 6.1.2017 г., подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик СА“ за период
7.5.2013 г.-7.5.2016 г. /л.150-151/, и мениджър на кораба е „В.И.“ ЕООД,
считано от 7.5.2013 г. При така сключените договори става ясно, че „Б.“ АД не следва да
отговаря за възнагражденията на
членовете на екипажа, предвид правната природа на договора за наем на кораба без екипаж с подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик СА“, който
се явява корабопритежател съгласно чл.9, ал.3 КТК. Ирелевантен за настоящия спор
за заплащане на трудово възнаграждение се явява факта дали тези две дружества имат търговски отношения
във връзка с експлоатацията на кораба,
защото нито едно от дружествата
не е подписвало договор за наемане на екипаж
на кораба, нито е сключвало трудови договори с тях.
От доказателствата по делото се
установи, че ответникът „Б.“ АД е наел
кораба „Батя“ по договор за беърбоут чартър, респективно е придобило качеството
корабопритежател по смисъла на чл.9, ал.3 КТК, а дружеството „ВМ Интернешънъл“
ЕООД е упражнявало дейност като корабен мениджър в процесния период.
В молбата не се
съдържат твърдения, а и не се събраха
доказателства в хода на производството, за това ответното дружество “ВМ Интернешънъл“
ЕООД да е действало като представител и от името на
друг субект при сключване на трудовия договор с ищеца П..
Трудовото правоотношение на последния е възникнало по изрична воля и на двете
страни, с работодател корабния мениджър, който самостоятелно по смисъла на пар.1, т.1 ДР от Кодекса на труда е наел ищеца и е осъществявал всички
действия от свое име и за своя сметка в отношенията с него във връзка с
трудовия договор.
Спорен въпрос между ищеца и
ответникът „Б.” АД в
производството е дали последният в качеството
на беърбоут чартьор на кораба на който
ищецът е полагал труд през процесния период следва да носи солидарна отговорност наред с работодателя „ВМ Интернешънъл" ЕООД за заплащане на
дължимото от „ВМ Интернешънъл" ЕООД
на И.П. трудовото възнаграждение.
Разпоредбата на чл.121 от ЗЗД, предвижда че освен в
определените от закона случаи, солидарност между двама или повече
длъжници възниква, само когато е уговорена, като извод за наличието й не
може да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респективно на волята
на страните по договора
Солидарната отговорност може да произтича от договор или
по силата
на закона. В конкретния случай,
за да произтича
от договор следва „В.И.“ ЕООД и ищеца от една страна
и от друга страна ответника „Б.“ АД да са постигнали договореност
по реда на
чл.101 ЗЗД, с което безспорно
втория ответник би се считал,
че е поел да отговаря за
дължими суми от трудово правоотношение към ищеца. Такава договореност
не е постигната, по делото липсват
доказателства за такава, поради което съдът намира, че ответникът „Б.“ АД
не дължи при условията на
солидарност заплащане на трудово
възнаграждение на ищеца.
Съобразно
разпоредбата на чл. 199ж от КТК, търговската
експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията
по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с
експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. Поради което, към
датата когато вземането на ищеца е станало изискуемо наемател е бил не
дружеството – ответник, в лицето на „Б.“ АД, а „Шипинг лоджистик С.А.“,
ето защо и „Б.“ АД няма качеството на работодател, поради което за
него не са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждение. По
делото са приложени писмени доказателства, съобразно които по силата на Договор
за подбеърбот- чартър „Булминерал” ООД, гр.Варна, България е
отдало под наем на
„Шипинг лоджистик С.А”, Маршалови острови за срок от
07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. м/к Батя, флаг България, ІМО 8000836.Този
факт се потвърждава и от Агенция „Морска администрация” Варна, която прилага
писмени документи, съобразно които м/к Батя, регистриран в Пристанище
Варна с № ІМО 8000836, е бил предаден на
„Шипинг лоджистик С.А” като наемател, по силата на Договор
за подбеърбот- чартър между него и „Булминерал” ООД.
За установяване на факта, че именно
„Шипинг лоджистик С.А.” е осъществявал реалната експлоатация на кораба „Батя”,
на който труд е полагал ищецът, са представени доказателства за осъществени
плащания, намиращи се от л. 198 – л. 221 от делото.
Предвид посоченото и приетото за
установено в производството, съдът намира, че в случая може да бъде направен
обоснован извод, че корабопритежател на кораба „Батя” по смисъла на закона /чл.
9, ал. 3 КТК/ за исковия период е „Шипинг лоджистик С.А.”, Маршалски острови.
Предвид
гореизложеното и доколкото по делото не се установи нито договорно, нито
законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.“ АД
за заплащане на претендираните суми, съдът приема, че предявените срещу него
искове са неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
При този изход на спора, тъй като
ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, такива не следва да му
се присъждат.
Основателно е искането за присъждане
на разноски в полза на ответника „Б.” АД. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива, както следва: 550 лв. – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение. В полза на страната следва да бъдат присъдени
претендираните разноски в общ размер от 630 лв., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Ответникът
„ВМ Интернешънъл“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна разноски в размер на 193,50
лв. държавна такса по обективно съединените искове по курса на щатския долар
към деня на подаване на исковата молба, публикуван на официалната страница на
БНБ – 1, 72335 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, както и направените
разноски от бюджета на съда в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати на И.В.П. ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл.128 от КК вр. с
чл.245 от КТ, сумите за неизплатено нетно трудово възнаграждение и обезщтетение
за забава, както следва:
- 486,29 щ.д.,
представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. август
2015г., , както и 31,54 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г.;
- 1386,40 щ.д.,
представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м.
септември 2015г., както и 89,91 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г.;
- 648,92 щ.д.,
представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м.
октомври 2015г., както и 42,08 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г.;
- на
осн.чл.224 от КТ сумата в размер на 142,56 щ.д., представляваща обезщетение
за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 6 работни дни, както и 9,25 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 03.06.2016г.
- ведно със законната лихва върху главниците от датата на
завеждане на исковата молба- 06.06.2016г. до окончателното
им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.В.П. ЕГН **********, с адрес *** срещу Б. АД, *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати солидарно
с ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна на основание чл.128 от КК вр. с чл.245 от КТ,
сумите за неизплатено нетно трудово възнаграждение и обезщтетение за забава,
както следва: 486,29 щ.д.,
представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. август
2015г., , както и 31,54 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г., 1386,40 щ.д., представляващи неплатено
трудово възнаграждение за положен труд през м. септември 2015г., както и 89,91 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 15.10.2015г. до 03.06.2016г., 648,92 щ.д., представляващи неплатено трудово възнаграждение за
положен труд през м. октомври 2015г., както и 42,08 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от
15.10.2015г. до 03.06.2016г., на осн.чл.224 от КТ сумата в размер на 142,56 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 6 работни дни, както и 9,25 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
завеждане на исковата молба- 06.06.2016г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА И.В.П. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Б.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 4,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата 193,50 лв. /сто деветдесет и три лева и 50 стотинки /,
представляваща дължими такси в производството както и направените
разноски от бюджета на съда в размер на 100
лв. /сто лева/,, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: