Решение по дело №217/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 57а от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Н.“ ЕООД ***, представлявано от законен представител А.С.В.-*, чрез *М., против Заповед № РД.08-05/20.02.2024г., издадена от кмета на Община ***, с която на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект „Лека метална конструкция – навес към съществуващ търговски обект“, находящ се в УПИ V и VI от имоти 501.43 и 501.1786, кв.33 по плана на ***, общ.***. Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие на фактическите изводи с обективната действителност. Развива и довод за издаване на обжалваната заповед от некомпетентен орган, предвид липсата на яснота кое лице е поставило подпис със запетая в качеството на кмет и надлежно ли е упълномощено с такива функции. Отправя искане за обявяване на заповедта за нищожна, поради липата на компетентност на издателя й или за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Претендират се сторените в производството съдебни разноски.

 В с.з. оспорващият се представлява от упълномощения * М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и допълнително развити такива в представени писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.

Ответникът - кмет на Община ***, чрез процесуалния си представител *Л.Я., оспорва жалбата като неоснователна и развива доводи за отхвърлянето й. Претендира присъждане на направените в производството разноски, съгласно представен списък.

Съдът, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, представената адм.преписка и събраните по делото относими към спора доказателства и като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД.08-51/04.12.2023г. на кмета на Община *** на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА е наредено съставяне на комисия за извършване на оглед на място и установяване законосъобразността на сгради и имотните граници около търговски обект, собственост на „Н.“ ЕООД, с кад.№ 501.1786, част от УПИ VI, кв.33 с административен адрес: ***. В изпълнение на тази заповед и след извършена проверка на имота е съставен Протокол от 07.02.2024г. от назначената комисия, с който са направени констатации за изградена в имота преместваема постройка, съгласно Разрешително за поставяне-монтаж №1/24.02022г. по чл.56, ал.1 и 2 ЗУТ, със съответни параметри и измерени на място такива. В протокола са констатирани установени нарушения, състоящи се в това, че „част от преместваемия обект попада в имот общинска собственост, съгласно заповед № 46/15.04.2003г. за одобрен ПУП“.

На 13.02.2024г. е съставен Констативен акт №1,  в който е посочено, че лека метална конструкция – навес, към съществуващ търговски обект, изграден на западната фасада на сграда с кад.№ 501.1786.2 е изграден по описан в акта начин с горещо валцовани профили със съответни размери, покрив от 36.21 кв.м., захващане на терена с анкерни болтове и метални колони с посочени размери. В частта „Установени нарушения“ е отбелязано, че постройката-навес не отговаря на размерите на внесения в Община *** от възложителя инвестиционен проект, поради констатирано отклонение в размерите на издаденото разрешително и на второ място се сочи, че самият обект е разположен в парцел VI, който е частна общинска собственост, като не е налице договор за отдаване под наем или за разполагането му на общински терен.

С Протокол от 19.02.2024г. във връзка с чл.196, ал.1 ЗУТ, Констативен акт №1/13.02.2024г. и заповед № РД.11-04/04.01.2024г. на кмета на Община***, назначена комисия, възпроизвеждайки съответните констатации е приела, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.56, ал.2 във вр. с чл.57а, ал.1, т.1, предл. последно от ЗУТ и чл.56, ал.5 от ЗУТ. В тази връзка е направено предложение кмета на Община *** да издаде заповед на основание чл.57а, ал.3 ЗУТ за премахване на обекта.

С оспорената Заповед № РД.08-05/20.02.2024г., издадена от кмета на Община ***, на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект „Лека метална конструкция – навес към съществуващ търговски обект“, находящ се в УПИ V и VI от имоти 501.43 и 501.1786, кв.33 по плана на ***, ***.

За установяване релевантни за спора факти относно собствеността на двата поземлени имота, в които попада процесната метална конструкция-навес, са представени:

Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.01.2018г., с който Община*** е продала на „Н.“ ЕООД поземлен имот с кад.№ 501.1786, част от УПИ  VI, кв.33 по плана на *** с площ 64 кв.м., който на запад граничи с имот кад.№ 501.434, УПИ V, кв.33, собственост на Т. Д. З. и А.С.В..

Нот.акт за покупко-продажба № 152, т.9, рег.№ 2954, н.дело № 1383/2010г., по силата на който Т. Д. З. и А.С.В. са придобили собствеността върху УПИ – дворно място с площ 925 кв.м. с кад.№ 434, представляващи 580 кв.м. имот с кад.№ 434 и 365 кв.м. придадени към имота са обособяване на УПИ – парцел V, кв.33 по плана на ***, одобрен със заповед № 629/24.06.1985г. с адм.адрес: ***, с построени в него жилищна сграда със ЗП – 48 кв.м. и стопанска постройка със ЗП - 18 кв.м.

Видно от нот.акт за покупко-продажба №176, т.1, рег.№ 987, н.дело № 93/2017г. на нотариус с район на действие РС Оряхово купувача „Н.“ ЕООД е придобил собствеността върху ПОЛУМАСИВНА СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с № 501.1786.2 на един етаж с площ 64 кв.м., находяща се в имот № 501.1786-държавна собственост, част от УПИ VI, кв.33 по кадастралния план на ***, одобрен със заповед № 629/24.06.1985г. на ОНС с площ на имота 64 кв.м.

С писмо изх.№ 9400-592/1/ от 10.08.2021г. зам.-кмета на Община *** е уведомил А.В., че ПИ с кад.№ 1786 с площ 64 кв.м. /част от УПИ VI/, върху който е построен строеж-павилион, е закупен от „Н.“ ЕООД, на което дружество * А.В. е управител. Посочва се в писмото, че останалите имоти, които се намират в съседство на горепосочения, са собственост на физически лица и не са държавна и общинска собственост.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. М. и М. Д., служители на Община ***. От показанията им се установява, че при извършената фактическа проверка на процесния обект констатирали несъответствие в размерите на одобрена схема за поставяне на този преместваем обект от главния архитект. Свидетелите посочват, че е имало несъответствие в дължината на самия навес, тъй като Главният архитект е одобрил, че в УПИ VІ трябва да бъде 2,20м., а в УПИ V трябва да бъде 3 метра, или общо трябвало дължината да е 5.20м., а на място измерили 5.10 м., т.е. по-малко отколкото е разрешено. Констатирали също и друго несъответствие, а именно височината на наклона към УПИ V, която в най-ниската част е 3,20м., а в най-високата му част е 3,50м. Свидетелите сочат, че съгласно разрешението трябва да е 4 метра най-високата част, 3.50 метра най-ниската частта, като в конструктивното становище е посочена височина на навеса от 4 метра до 3,50 метра най-ниската част.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че за процесния обект има издадена виза №231/20.05.21 год. на Гл.архитект на Община *** и същият попада в пар. V  и VІ и тангира със съществуващата сграда в пар. VІ /магазин/. След представяне на писмо № 9400-59211/10.08.21 год. на Община *** А.В. е уведомена, че поземлен имот с кад.№1786 с площ 64 м2 /част от УПИ VІ/ общинска собственост отреден за павилион и е собственост на фирма “Н.“, а останалите имоти в съседство на магазина са собственост на частни лица и не са държавна и общинска собственост. А.В. е изготвила проект за обект “Монтаж на лека метална конструкция-навес към съществуващ търговски обект по чл.56 ал.1 и 2 от ЗУТ. След одобрение на проекта Гл.архитект е издал разрешително за поставяне - монтаж на съоръжение №1/24.01.2022 год. /на основание горното писмо, че имотите около магазина са частна собственост/. Навесът е построен през 2022 год. с леки отклонения от параметрите в проекта и функционира вече две години. Вещото лице отбелязва, че собствениците на имот 501.434 пар.V, кв.ЗЗ А.В. и Т. З. преди изграждането на навеса са възложили на правоспособно лице геодезист заснемане на имота. Видно от протокола и скицата от заснемането имотът им граничи с имот №501.1786 собственост „Никрос 83“, което съответства на скицата издадена от Общината на поземлен имот №501.434 от 23.11.2017 год.

В отговор на поставените от страните задачи, експертът е категоричен, че ситуираният преместван обект - лека метална конструкция - навес към съществуващ търговски обект, находящ се в УПИ V и VI от имоти  501.434 и 501.1786, кв.33 по плана на Община *** попада и в двата имота.  Изпълненият на място обект се отклонява незначително от издаденото от гл. архитект на Община ***разрешително за поставяне и монтаж на съоръжение №1 от 24.01.2022 год., съгласно чл.56 ал.2 от ЗУТ, състоящо се в изменение на външните размери 7.20 м. дължина и 5.25 м. ширина и във височина 3.60 от към улицата и 3.50 от към дъното на двора. Разликата във височина се дължи на несъбразената височина в проекта с височината на стряхата на магазина. Металните колони са с размери 100/100/5 мм., вместо посочените в проекта 120/120/5 мм. След консултация с проектанта на обекта и друг инж. конструктор вещото лице посочва, че отклоненията от проекта са незначителни и не влияят на стабилността на конструкцията на навеса.

По отношение задачите, поставени от жалбоподателя експертизата е категорична, че процесният навес като цяло отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията, регламентиран в ЗУТ, както и на  изискванията на чл.169 ал.1 т.1,т.2, 3, 4 и 5 и ал.3 т.1 от ЗУТ, като механично съпротивление и устойчивост, пожароустойчивиост, хигиена, здраве, околна среда, достъпност и безопасност.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ, от надлежнo легитимирано лице с правен интерес - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Оспорената заповед е получена от А.В., управител на дружеството жалбоподател на 23.02.2024 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 06.03.2024 г., поради което е спазен преклузивния 14 дневен срок за обжалването й.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Според разпоредбата на  чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 /преместваемите обекти/ се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.

Съгласно чл. 57а, ал. 3 ЗУТ кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта.

Процесната Заповед № РД.08-05/20.02.2024г. е издадена от кмета на Община ***, на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ и с нея е разпоредено да бъде премахнат обект „Лека метална конструкция – навес към съществуващ търговски обект“, находящ се в УПИ V и VI от имоти 501.43 и 501.1786, кв.33 по плана на ***. Пълномощникът на жалбоподателя релевира довод за издаването й от некомепетентен орган, предвид подписването й със запетая и без индикации кое е лицето, положило подпис за кмет и съответно оправомощено ли е за такова действие. В тази връзка визуалното сравнение между подписа на заемащия длъжността кмет на Община *** В. Б. /положен върху Заповед № РД.11-04/04.01.2024г. - л.59 от делото/ и този върху оспорената заповед, са съществено различаващи се и е очевидно дори и за неспециалист /неразполагащ със специални знания в областта на графологията/, че не са на едно и също лице. В административното производство тежестта да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване на административния акт е на ответния административен орган и произтича от разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК. В конкретния случай, видно от оспорената заповед, същата е подписана за кмет на Община *** със запетая и по делото няма приложена заповед от кмета на общината за делегиране на правомощия на конкретно лице да издава заповеди, в това число и такива по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ вр.  чл. 57а, ал. 1, т. 1-8 ЗУТ за премахване на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. Това е достатъчно основание за извод, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, което влече като последица допуснато при издаването му нарушение на чл.146, т.1 от АПК. Следствие от това е обявяване на акта за нищожен, тъй като всяка некомпетентност е съществен порок на акта, който изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на такова основание, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съдът констатира, че оспорената  заповед  отговаря на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, като е издадена в писмена форма, съдържа изискуемите от посочената разпоредба реквизити, правни и фактически основания и е подписана от нейния издател, с оглед на което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т.  2 АПК.

Тъй като нищожността е по-тежък порок на акта от неговата незаконосъобразност, поради нарушение на материалния или процесуалния закон, каквито доводи също развива жалбоподателя и са основателни, като намиращи опора в доказателствата по делото и приложимия закон, съдът намира, че оспорения акт следва да бъде обявен за нищожен, без съдът да се произнася по останалите доводи за неговата незаконосъобразност.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че процесният навес е поставен в съответствие с издадена Скица - Виза № 231/20.05.2021г. и Разрешително за поставяне - монтаж на съоръжение № 1 от 24.01.2022г., издадено от Главния архитект на Община ***. На следващо място, съгласно СТЕ навесът съответства на приложената проектна документация и не надвишава параметрите на издаденото разрешение за поставяне, като отговаря на строителните правила и нормативи по чл.169, ал.1 от ЗУТ, а констатираните незначителни отклонения не оказват влияние на устойчивостта на конструкцията. Освен това опровергано е и твърдението на административния орган, че ПИ с идентификатор 501.1786 е общинска собственост, тъй като видно от Договор за покупко - продажба на недвижим имот от 22.01.2018г., сключен между Община ***и „Н.“ ЕООД, вписан в Служба по вписванията ***, вх.рег.№ 460/28.03.2018г., акт № 27, том.2, този имот е собственост на жалбоподателя.

Предвид изложеното, при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално некомпетентен орган, без доказателства за делегираните му правомощия, и при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, при което са налице отменителните основания по чл.146, т.1 и 4 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде обявена за нищожна, като порок, най-тежък сред другите такива по чл.146 АПК.

При този изход на делото претенцията на оспорващия, за присъждане на разноски по делото се явява основателна. От приложения по делото Договор за правна защита и съдействие се установява, че между жалбоподателя и * М. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1250.00 лева платени в брой при подписване на договора. При това положение разноските по делото възлизат общо в размер от 1550.00 лева, представляващи внесена държавна такса в размер на 50.00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1250.00 лева и депозит за вещо лице в размер на 250.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,  във вр. с чл.146, т. 1 от АПК, съдът

  РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № РД.08-05/20.02.2024г., издадена от кмета на Община ***, с която на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект „Лека метална конструкция – навес към съществуващ търговски обект“, находящ се в УПИ V и VI от имоти 501.43 и 501.1786, кв.33 по плана на ***.

ОСЪЖДА Община *** да заплати на „Н.“ ЕООД ***, с ЕИК *********, представлявано от А.С.В.-*, деловодни разноски в производството, в  общ размер на 1550.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ.