Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 11.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 13.05.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Адриана Хаджипеткова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 40/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени кумулативно съединени искове от Б.В.К. с правно основание чл. 144 СК ответникът В.М.К. да бъде осъден да заплаща на пълнолетната си учаща дъщеря ненавършила 20-годишна възраст дъщеря месечна издръжка в размер на 160 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и с правно основание чл. 149 вр. чл. 144 СК ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата издръжка за минало време в размер на 160 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 11.01.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.  

Ищцата твърди в исковата молба, че е навършила пълнолетие, ученичка е в 11-ти клас Професионална гимназия по речно корабостроене и корабоплаване. Нуждите ѝ са нараснали, няма доходи и имущество, от които да се издържа.

В отговора особеният представител на ответника оспорва исковата молба по основание и размер. Твърди, че не се доказва, че ответникът може да плаща без затруднение издръжка на учащата си пълнолетна дъщеря, която не е безусловна, не е доказано и че ищцата е имала качеството учаща. 

В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба. Излага, че вече е студент във висше учебно заведение в първи курс. Моли за уважаване на иска.

Особеният представител на ответника поддръжка отговора на исковата молба. Оспорва иска.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 144 СК, респективно чл. 149 вр. чл. 144 СК в тежест на ищеца е да докаже, че трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

Съгласно трайната съдебна практика (напр. Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, и Определение № 1305 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4138/2013 г., III г. о., ГК – в хипотеза на чл. 144 от СК), по иска за издръжка за минал период (чл. 149 от СК) в тежест на ищцовата страна е да докаже нуждата си от издръжка за този период. Това разпределение на доказателствената тежест се обосновава с факта, че ищецът основава правото си на издръжка на съответната степен на родство с ответника и на своите нужди. Освен това, за разлика от бъдещите потребности, миналите такива могат да бъдат индивидуализирани по вид и размер, а в случай на съдебен спор – трябва и да се докажат.

С Решение № 300 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2846/2013 г., III г. о., ГК е уважен частично иск за издръжка за минало време, с аргумента, че „за периода не се установява бащата да е давал издръжка, каквато дължи като родител, но следва да се има предвид, че за същия период нуждите на детето, с оглед възрастта му, сочат на основателност на иска в размер на 100 лева месечно“. Така формулирани, мотивите на ВКС дават основание за извод, че не е било необходимо да се доказва конкретна необходимост от издръжка, а такава е присъдена с оглед обичайните нужди на дете на съответната възраст.

В сходен смисъл е и Решение № 6143 от 25.08.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 1150/2017 г., според което, за да се отхвърли иск за издръжка за минал период е необходимо, родителят да e престирал издръжка за релевантния период в размер, достатъчен да задоволи нуждите на детето, виж още и Решение № 260092 от 31.03.2021 г. на ОС - София по в. гр. д. № 460/2020 г.

Настоящият състав намира предявените искове са основателни.

От приложеното удостоверение за раждане се установява, че ищцата Б.В.К., родена на *** г. е дъщеря на ответника В.М.К.. Навършила е пълнолетие на 10.08.2020 г.

От Уверение с изх. № 79/04.08.2020 г. се установява, че през учебната 2019/2020 г. ищцата е била ученичка в Професионална гимназия по речно корабостроене и корабоплаване – гр. Русе.

От Уверение № 813/10.05.2021 г. се установява, че ищцата е записана през 2021/2022 г. първи семестър на първи курс на специалността „Български език и история“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Доколкото, за да бъде записана да учи във висше учебно заведение е необходимо да има завършено средно образование, следва извод, че същата е имало качество учаща в периода 01.10.2020 г. до 11.01.2021 г, през учебната 2020-2021 г., поради което възражението на особеният представител в този смисъл е неоснователно.

От показанията на свид. Истилянова, преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че разходите на ищцата са нарастнали, поради ежедневните ѝ нужди и записване във висше учебно заведение, както и че не реализира доходи. Съдът кредитира показанията на свидетелката в цялост като логични, непротиворечиви и необорени от други доказателства. Същите намират подкрепа в приложените писмени доказателства Уверение № 813/10.05.2021 г. и справка за регистрирани трудови договори на ответника, поради което няма причина да се счита, че са необективни.

От справка на НАП се установява, че ответникът е трайно трудово ангажиран, а от показанията на свид. Истилянова се установява, че реализира добри доходи.

Предвид установеното съдът намира исковете за основателни. Ищцата е навършила пълнолетие, учаща е във ВУЗ, няма възможност да се издържа от собствените си доходи. Ответникът без затруднение може да заплаща претендираната издръжка в размер на 160 лв. Това е така доколкото липсват доказателства същият да има задължения или значими разходи. Доходите му от трудово възнаграждение са най-малко 650 лв. месечно през 2021 г. респективно 610 лв.,  колкото е минималната работна заплата в страната за съответните години, а от показанията на свид. Истилянова следва извод, че този размер е значително по-висок размер.

При това положение възраженията в обратния смисъл са недоказани, а иска по чл. 144 СК подлежи на уважаване.

По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 144 СК.

В настоящия случай, по делото не са доказани нито конкретни потребности на правоимащото лице през процесния минал период, нито пълно погасяване на задължението на бащата за издръжка през този период.

От една страна, издръжката за дете на съответната възраст включва разходи за основни житейски нужди (напр. храна, подслон, облекло, отопление, осветление, хигиенни материали и др.) и разходи за обучението и образованието му (напр. такси за образователни заведения, разходи за учебни пособия, за участие в извънкласни мероприятия и др.). Такива разходи са естествено присъщи и необходими за живота и развитието на всяко дете, поради което не е необходимо да бъдат изрично доказвани.

От друга страна, не се доказва, че ответникът е заплащал издръжка през процесния период. В случая, показанията на свид. Истилянова не се установява каквото и да е участие на жалбоподателя в натуралната издръжка на детето. Липсват доказателства, които да сочат различен извод. Затова съдът намира, че ангажираните от ищцата доказателства са достатъчни за доказване на твърденията ѝ.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обичайните нужди на ищцата през процесния период, които може да се презюмират за възрастта му, са били добре задоволени без накърняване на нейни основни жизнени потребности, но и без участие на ответника в издръжката ѝ. Поради това дължимата за този период издръжка следва да бъде определена в размер на 160 лв. месечно.

На основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК от бюджета на съда следва да бъдат заплатени разноските за особен представител на ответника в размер на 644.83 лв. определени на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху интерес от 6296,55 лв. (5760 лв., представляващи сборът на платежите за издръжка от 160 лв. за три години + сумата от 536,55 лв. размер на дължимата издръжка за 102 дни в периода от 01.10.2020 г. до 11.01.2021 г.)

На основание чл. 78, ал. ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 644.83 лв. заплатено възнаграждение на особения представител от бюджета на съда.

На основание чл. 78, ал. ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 251.86 лв. държавна такса, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 7 вр. чл. 72, ал. 2 ГПК вр. чл. 1 от ГПК (230.40 лв. – представляваща 4% от платежите за 36 месеца върху сумата от 160 лв. + 21.46 лв. – представляваща 4% от платежите за 102 дни в периода от 01.10.2020 г. до 11.01.2021 г. за сумата от 160 лв. месечно).

Мотивиран от горното, Районен съд – Ихтиман, пети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В.М.К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетната си учаща във висше учебно заведение дъщеря Б.В.К., ЕГН **********, с адрес *** месечна издръжка в размер на 160 лв, считано от 12.01.2021 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,  на основание чл. 144 СК.

ОСЪЖДА В.М.К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетната си учаща във висше учебно заведение дъщеря Б.В.К., ЕГН **********, с адрес *** месечна издръжка за минало време в размер на 160 лв. за периода от  01.10.2020 г. до 11.01.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, основание чл. 149 вр. чл. 144 СК.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.

На особения представител адв. Ц.Г. ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК сумата от 644.83 лв. – възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

ОСЪЖДА В.М.К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛТАТИ по сметка на РС – Ихтиман в полза на съда сумата от 896,69 лв. разноски в производството.

         Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: