Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 13884 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 20.11.2018
г. на ответниците М.Г.В. и Й.Г. А.против решението от 27.07.2018 г. по гр. дело
№ 5020/2017 г. на Софийския районен съд, 36 състав в частта, с която са уважени
предявените срещу тях искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване, че всеки от тях дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 140,28
лв., представляваща 1/6 от стойност на доставена топлинна енергия и такса
дялово разпределение за периода м.06.2013 г. – м.04.2015 г. вкл. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. “*********, аб. № 108270, заедно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК - 28.09.2016
г. до окончателното изплащане и сумата от 20,63 лв.-мораторна лихва върху
главницата за периода 31.07.2013 г. до 08.07.2015 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 54097/2016 г. по
описа на СРС, 36 състав.
В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като СРС в нарушение на
чл.146, ал.1, т.4 ГПК е приел, че между страните няма спор, че ответниците са
съсобственици на процесния топлоснабден имот. Поддържа се, че след като ищецът
не е представил доказателства, установяващи по безспорен начин, че ответниците
притежават право на собственост върху имота, предявените искове е следвало да
бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение на исковете за установяване
на вземания за обезщетение за забава, се поддържа, че СРС не е съобразил, че за
периода от 12.03.2014 г. до 30.04.2015 г. са в сила нови Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, според които клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл.33, ал.1 от
ОУ. Наведен е довод, че не е настъпила изискуемостта на претендираните от ищеца
вземания, доколкото нямало доказателства последните да са публикувани на
интернет страницата на ищцовото дружество. Предвид изложеното жалбоподателите молят
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част като неправилно и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна - “Т.С.” ЕАД и третото
лице – помагач на ищеца, не са депозирали отговор на въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, с която са отхвърлени
исковете срещу ответниците М.Г.В. и Й.Г. А.до пълните предявени размери, не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като във
връзка с доводите, изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното.
Предмет на разглеждане в производство пред
СРС са установителни искове на ищеца срещу ответниците В.А.А., М.Г.В. и Й.Г. А.,
в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, за установяване
на вземания за стойност на потребена топлинна енергия в имота и такса за
услугата дялово разпределение за периода от м.06.2013 г. до 30.04.2015 г., като
и за обезщетение за забава върху главницата от 31.07.2013 г. до 08.07.2015 г.,
при условията на разделност – съобразно квотите в съсобствеността. По отношение
на ответницата В.А.А. исковото производство е прекратено поради влизане в сила
на издадената срещу нея заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и съответно издаване на
изпълнителен лист от заповедния съд.
Въззивният съд намира, че дължимостта на
процесните вземания за цена на реално доставена в имота топлинна енергия и
обезщетение за забава, e доказана по
основание и размер. Правилно първоинстанционният съд е приел, че през исковия
период сградата, в която се намира процесния имот е била топлофицирана, както и
че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Според действалия през процесния период
чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. ДВ, бр.54/2012 г./ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда –етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3. В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба, в който не са оспорили твърдението на ищеца, че притежават
право на собственост върху процесния имот, а и с оглед признанията им в
депозираните от тях възражения по реда на чл.414 ГПК и в отговора на исковата
молба, че са „голи“ собственици на имота и ангажираните от ищеца косвени писмени
доказателства относно собствеността върху процесния имот, правилно СРС е приел,
че това обстоятелство е установено по
делото, а не че е безспорно между страните и не се нуждае от доказване. С
оглед изложеното, неоснователен е доводът на въззивниците за допуснато процесуално
нарушение от СРС във връзка с предмета на доказване по делото и разпределение
на доказателствената тежест между страните. При така направеното признание - че
притежават само „голата“ собственост върху имота, в тежест на ответниците е
било да докажат, че върху имота има учредено вещно право на ползване в полза на
трето лице, което последните не са сторили.
Неоснователни и са доводите, че
вземанията за цена на доставена топлинна енергия не са изискуеми, както и че СРС
не е съобразил, че за периода от 12.03.2014 г. до 30.04.2015 г. са в сила нови
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Безспорно, по
отношение на част от процесния период / м.06.2013 г. – м.02.2014 г./ са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2008 г., според който купувачите на топлинна енергия
дължат плащане на месечно дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. вземането за стойност на топлинната енергия
за първия месец от процесния период - м. 06.2013 г., падежът за плащане е
настъпил на 01.07.2013 г., а за м.02.2014 г. е настъпил на 01.04.2014 г.. По
отношение на останалата част от процесния период са приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014
г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в
сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни
вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата
и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в
случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1,
т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като това публикуване има
характер на покана от кредитора до длъжника. При тази уредба на отношенията
моментът на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия е от възникването им по арг.
от чл.114, ал.2 ЗЗД, а не от изтичане на 30 –дневния срок от публикуването им. Съгласно
чл. 33, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
в сила от м.03.2014 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2 на чл.33, т.е. само върху стойността на реално доставената
топлинна енергия, отразена в общата фактура, която се издава след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, но не и върху прогнозно начислените суми по фактурите, за разлика от
уредбата, дадена в предходните общи условия от 2008 г. Доколкото в срока за отговор,
ответниците не са оспорили факта на отправена от ищеца покана за плащане, чрез
публикуване на общата фактура, последният дължи и обезщетение за забава върху
стойността на реално доставената топлинна енергия до размера, установен от
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което при изготвяне на
заключението си е съобразило новите Общите условия, според които не се
начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни суми, а само върху
стойността на реално доставената топлинна енергия, отразена в общите фактури, които
в конкретния случай са издадени на 31.07.2014 г. и на 31.07.2015 г. .
С оглед изложеното, решението на СРС в обжалваната
част, следва да бъде потвърдено.
Поради
неоснователността на жалбата, на въззивниците не следва да се присъждат
разноски за настоящата инстанция. Такива не следва да се присъждат и на
въззиваемата страна, тъй като по делото не са извършени каквито и да било
действия за защита по въззивната жалба от юрисконсулт на дружеството.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от решението
от 27.07.2018 г. по гр. дело № 5020/2017 г. на Софийския районен съд, 36 състав
в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса
на “Б.Б.“ ООД като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.