Решение по дело №195/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], срещу решение № 42/24.11.2023 г., постановено по АНД № 199/2023 г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е изменено наказателно постановление № 47/24.08.2023 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ - Бургас). С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, като е изменен размера на санкцията на 2 000 лв.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е разгледал наведените в жалбата възражения, а напълно бланкетно е посочил, че НП е законосъобразно и правилно. Сочи се, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като както актът за установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление са съставени в противоречие с изискванията на чл. 42, от ЗАНН, съответно на чл. 57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел II-IV от ЗАНН. Твърди се липса на фактическо съдържание на деянието в АУАН, както и липса на вътрешно съгласувано в АУАН и НП, с изискуемия се съдържателен идентитет относно съществените фактически елементи на нарушението - описание на същото, което да е пълно, ясно и точно и да изчерпва обективните характеристики на съставомерно деяние и обстоятелствата, при които е извършено. На следващо място, се твърди, че НП и АУАН не съдържат посочване на дата на извършване на нарушението. Моли се съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания, както и искането за присъждане на разноски.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 12.04.2023 г. проверка от контролните длъжностни лица при РИОСВ Бургас, било установено изтичане на непречистени отпадъчни води от канализационен колектор при географски координати N 42^ 38‘, 57,1‘‘ Е 27^ 38‘ 37,9‘‘ и заустването им във воден обект река Ахелой. При проверката било констатирано, че не е осигурено включването на целия поток от отпадъчни води от канализационната мрежа на [населено място] в КПС Ахелой, която е част от канализационната система „Равда- Слънчев бряг-Несебър“, като към датата на проверката РИОСВ не е била уведомявана за аварийни ситуации по канализационната мрежа на [населено място].

За установеното от проверката е съставен констативен протокол № 023351/К-8-17/12.04.2023 г., както и акт за установяване на административно нарушение 47/30.05.2023 г., въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. След анализ на доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените факти и с действията си санкционираното лице действително е нарушило посочените в НП разпоредби, но доколкото АНО не е изложил мотиви, за да обоснове определения размер на наложената имуществена санкция, следва наказанието да се определи в минималния предвиден в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ размер - 2 000 лева. Мотивиран от гореизложеното районният съд изменил НП, като намалил наложената имуществена санкция от 4 000 лв. на 2 000лв.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор, като намира, че по делото реално не се спори, че към датата на извършената проверка не се изпълняват задълженията, описани в условие 2 от раздел "Условия, при които се предоставя правото на ползване" на Разрешително № 23340008/11.04.2014 г. за ползвано на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изменено с Решение 118/03.11.2017 г. и продължено с Решение № 61/30.04.2019 г., издадено за експлоатация на Канализационна система "Равда-Сл. бряг-Несебър", а именно: "Забранява се заустване във воден обект на непречистени отпадъчни води от обекта - канализационна система "Равда-Сл.бряг-Несебър" със срок: постоянен. В Решение № 61/30.04.2019 г. изрично е посочено, че "ВиК" ЕАД [населено място] стопанисва, поддържа и експлоатира канализационна система Равда - С. Б. - Несебър, в качеството си на оператор, сключил договор с Асоциацията по ВиК на обособена територия, обслужвана от цитираното ВиК. В подкрепа на този извод се явяват и приложеното по делото писмо с изх. № К-1405-1/26.04.2023 г., с което "ВиК" ЕАД [населено място] е уведомило РИОСВ - Бургас, че са извършени ремонтно-възстановителни работи, като е възстановено сечението и проводимостта на съществуващата канализация от смесен тип и диаметър ф1000. Възстановен е нормалният режим на работа на канализационната мрежа на [населено място], считано от 21.04.2023 г.

Съдът намира за неоснователно възражението за допуснати нарушения при съставянето на АУАН, респективно издаването на НП. В случая, за извършената проверка е съставен Констативен протокол № 023351/К-8-17/12.04.2023 г. и именно датата, на която е извършена проверката – 12.04.2023 г. е датата, на която е открито нарушението, което несъмнено по своето естество са изразява в бездействие. Ясно е посочено и мястото на нарушението, вкл. и с посочване на координати, както и останалите признаци на деянието от обективна и субективна страна. Съдът не констатира наличие на противоречие и несъответствие между съдържанието на АУАН и НП.

Съобразявайки обстоятелството, че в оспореното НП липсват мотиви за определяне размера на санкцията, правилно РС е приел, че размерът на наказанието следва да се определи в предвидения в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ минимум.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Поморие следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42/24.11.2023 г., постановено по АНД № 199/2023 г. по описа на Районен съд - Поморие.

Решението не подлежи на обжалване и протест.