Решение по дело №351/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 124/ 15.12.2009 г., постановено по гр.д. № 251 по описа за 2009 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от С. А. А. и Н. Х. А., и двамата от с. К., против М. А. Ш. и Г. Ш. Ш., и двамата от с. К., иск за собственост с правна квалификация чл.108 от ЗС, за предаване владението на 25 кв.м., представляваща част от поземлен имот І -15, кв.9 по плана на с. К., при граници : от три стани : поземлен имот № І-15, от север –собствен на ищците поземлен имот № ІІ-14. решаващият съд е осъдил ищците да заплатят на ответниците, сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволните от решението, ищци в първоинстанционното производство, въззивна жалба. В същата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че мотивите отдавали по-голямо значение на формалните въпроси / поземлен имот, УПИ и др. подобни/ без да засягат съществени за спора материалноправни въпроси. Твърди се, че в доклада по делото липсвали указания какви доказателства да представят за доказване на претенцията си. Твърди се също, че делото о±танало не разяснено от фактическа страна, и защото вещото лице било разпитано въпреки техните възражения за неспазен срок на представяне на изготвеното заключение, което обстоятелство нарушило правото им защита. Жалбодателите изтъкват също, че изводите на решаващия съд не отговаряли на събраните по делото доказателства и на закона.В този аспект молят настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да реши спора по същество.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор от ответниците по въззивна жалба - М. А. Ш. и Г. Ш. Ш..

В съдебно заседание, жалбодателите, лично и чрез процесуалния си представител, поддържат въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответниците по въззивната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорват същата. Претендират заплащане на разноски.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи равен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния, Кърджалийски районен съд, ищците са предявили, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който целят да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението на ползваната от тях без правно основание, площ от 25 кв.м., съставляваща част от ПИ І-15, ограничена от три страни – ПИ І-15, а от север – ПИ ІІ-14. Ищците твърдят, че тази площ съставлявала част от техния поземлен имот ІІ-14, кв. 8 по плана на с. К., върху нея се намирала собствената им стопанска постройка със застроена площ 25 кв.м., но след допусната грешка при заснемане на границата от юг между този техен имот и собствения ответниците поземлен имот № І – 15, процесната площ била завзета от ответниците като част от техния имот и се ползвала от последните без правно основание. Твърдят, че 1/2 ид.ч. от ПИ ІІ-14 ищците С. А. и Н. А. притежавали по силата на давностно владение, а останалата 1/2 ид.част по силата на дарение била собственост само на ищеца С. А.. Твърдят също, че построената върху процесните 25 кв.м. площ, тяхна стопанска постройка била обособена част от полумасивна стопанска постройка, като другата обособена част от нея била собственост на ответниците и се намирала в поземления им имот І-15. Твърдят, че цялата полумасивна стопанска постройка, състояща се от обособената част, собственост на ответниците, и от обособената част, тяхна собственост, ответниците преустроили и ползвали като магазин за хранителни стоки.

От приетото по делото заключение, изготвено по назначената в първоинстанционното производство, съдебно-техническа експертиза, се установява, че кадастралния план на с. К. е изработен през 1965 г., и е одобрен през 1970 г., заедно със регулационния и застроителен план на селото. Че по силата на същия ищците са собственици на имот с пл.№ 14, а ответниците на имот с пл.№ 15, като урегулираните имоти по предвижданията на плана, посочени от ответниците като ПИ І-15 в кв.9 и ПИ ІІ-14 в кв. 8, не съществували, защото тези урегулирани имоти бил все още само предвиждания на плана за съответните поземлени имоти, и че регулацията за имот с пл. № 15 не била приложена изобщо, а за пл. № 14 била приложена само частично – по отношение на УПИ І-11 в кв. 8. Вещото лице, съобразно действащия план установява, че в поземления имот с пл. № 15 с площ 1450 кв.м., при граници – север-имот с пл. № 14, юг- имот с пл. № 28, изток – имот с пл. № 16 и 17 и запад – улица и имот с пл. № 76, са изградени едноетажна жилищна сграда с площ 101 кв.м., магазин за хранителни стоки с площ 82 кв.м., стопанска постройка на гърба на магазина и стопанска постройка в източната част на имота. Съобразно действащия план вещото лице изтъква и обстоятелството, че в поземления имот с пл. № 14 с площ 1260 кв.м., при граници – север- УПИ І -11, кв.8, юг- имот с пл. № 15, изток – земеделски земи и запад – улица, са изградени Õдноетажна жилищна сграда с площ 100 кв.м., паянтова стопанска постройка на северната стена на магазина за хранителни стоки, с площ 30 кв.м. и стопанска постройка до жилищната сграда. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че кадастралния план на с. К. от момента на одобряването му и до изготвяне на заключението не е актуализиран, и в този смисъл общата граница между двата поземлени имота от момента на одобряването на кадастралния план и до изготвяне на заключението не е променяна.

Настоящата инстанция кредитира изцяло приетото по делото, заключение. В този смисъл приема за неоснователни твърденията на ищците за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, при приемане на цитираното заключение, които да водят до нарушаване правото им защита. И това е така, защото настоящата инстанция констатира, че при проведения в с.з. от 17.11.2009 г., разпит на вещото лице, ищцовата страна не се е възползвала сама от правото си на защита- тя не само не се е противопоставила първоначално на изслушването на вещото лице, изготвило заключението по назначената съдебно –техническа експертиза на основание чл. 199 от ГПК, но не е и оспорила това заключение по реда на чл. 200, ал.3 от ГПК. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че решаващият съд не е допуснал твърдените нарушения на съдопроизводствените правила, които да влияят върху законосъобразността на обжалвания в това въззивно производство, съдебен акт.

В хода на тези констатации, въззивният съд намира, че не е спорно в производството, че ищците са собственици в режим на СИО върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 14 в кв.8 по плана на с. К., по силата на давностно владение / Н.А. за собственост на НИ по давност № 24, т. ІІ, рег. № 7702, н.д. № 937/16.09.2004 г. на нотариус с рег. № 020 на НК/, а върху останалата 1/2 ид.ч. се разпростирало правото на собственост на ищеца С. А., придобито от него по силата на дарение./ Н.А. за дарение на НИ № 107, т.ІV, рег. № 7703, н.д. № 938/16.09.2004 г. на нотариус с рег. № 020 на НК/. Установено е в производството, че имотът с пл.№ 14 в кв. 8 по плана на с. К., към 16.09.2004 г. е с площ от 1250 кв.м., а към момента на изготвяне на заключението, е дори с по-голяма площ от 1260 кв.м. Не е спорно в производството, че и ответниците при режим на СИО са собственици на поземлен имот с пл. № 15 в кв. 9 по плана на с. К.. / Н.А. за собственост върху НИ, придобит на основание давност и чрез строеж № 177, т.І, рег. № 5998, н.д. № 735/03.08.2004 г. на нотариус с рег. № 020 на НК/. Установено е в производството, че имотът с пл.№ 15 в кв. 8 по плана на с. К., и към 03.08.2004 г. и към момента на изготвяне на заключението, е с площ от 1450 кв.м. Безспорно по делото се установява, че въз основа на разрешение за строеж № 95/ 12.05.2005 г. на Гл. архитект на Община Кърджали, на ответника в производството М. Ш., притежаващ цитирания вече документ за собственост Н.А. № 177, н.д. № 735/04 г., е разрешено да построи обект „ магазин за хранителни стоки в УПИ І, кв. 9 по плана на с. К.. / л.26 от приложеното адм.д. № 50 / 2005 г. по описа на КОС/. Безспорно от заключението на вещото лице, се установява, че кадастралният план на с. К. е изработен през 1965 г., и е одобрен през 1970 г., заедно със регулационния и застроителен план на селото, и че от този момент и до моментът на изготвяне на експертизата, същият не е актуализиран, и в този смисъл общата граница между двата поземлени имота не е променяна. Последното води до извода, че доколкото ищците са признати за собственици /в различно съотношение/ на процесния поземлен имот с пл. № 14, а ответниците на процесния поземлен имот с пл. № 15 по плана на с. К., през 2004 г., на 16.09.2004 г., респ. на 03.08.2004 г., то те са придобили правото си на собственост върху имотите, така както те са били очертани именно от този действащ кадастрален план, което означава, че и от 2004 г., общата граница между тях не е променяна. Тази констатация води до извода, че от този момент и до сега не е извършвано ново заснемане на тази обща граница, което означава че не е налице и твърдяната от ищците допусната грешка при заснемане на общата им границата, която за ищците е от юг, а за ответниците е от север. И доколкото в производството с правно основание чл.108 от ЗС, за уважаването на претенцията следва да бъдат доказани и трите кумулативно поставени условия, то ищците следва да установят: 1. че са собствеÝици на спорния недвижим имот; 2. че ответниците владеят именно този имот, и 3. че те го владеят без правно основание. В производството ищците не доказаха, че са собственици на претендираните 25 кв.м. Нещо повече в производството беше установено по безспорен начин, че тези 25 кв.м. са част не от притежавания от тях имот с пл. № 14, а са част от притежавания от ответниците имот с пл. № 15 по плана на с. К.. В този смисъл ищците не доказаха и обстоятелството, че ответниците владеят тази част без правно основание. Или казано с други думи, правилно решаващият съд е отхвърлил исковата претенция, защото за нейното отхвърляне е достатъчно да не бъде доказана и само една от изброените три кумулативни предпоставки.

Изложеното до тук води до извода за правилност на първоинстанционния съдебен акт, предмет на въззивния контрол. Предвид изложеното следва същото да бъде потвърдено изцяло. Следва изрично да бъде посочено, че настоящата инстанция приема за неоснователни твърденията на ищците за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в отсъствие в доклада на първоинстанционния съд на указания какви точно доказателства да представят страните в подкрепа на своите твърдения. При извършената проверка въззивният съд констатира, че в изготвения по делото доклад в о.с.з. на 13.10.09 г., в т.4 от същия, първоинстанционният съд е дал указания, какво следва да докаже ищцовата страна. Това изчерпва задълженията на решаващия съд, доколкото за него не съществува задължение да посочи с какви точно доказателства следва да бъде извършено това. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че решаващият съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които да влияят върху законосъобразността на обжалвания в това въззивно производство, съдебен акт.

При този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски изрично са поискани от ответниците по жалбата, но се доказват направени такива само от ответника М. А. Ш., то такива се следват само на него в размер на 200 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение № 124 / 15.12.2009 г., постановено по гр.д. № 251/09 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА С. А. А., с ЕГН *, и Н. Х. А., с ЕГН *, и двамата от с. К., общ. Кърджали, да заплатят на М. А. Ш., с ЕГН *, от с. К., общ. Кърджали, сумата в размер на 200 лв., съставляваща възнаграждение за адвокатска защита във възивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд

на Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.