Присъда по дело №580/2018 на Районен съд - Монтана

№ 11 / 26.2.2019 г.

МОТИВИ ПО НЧХД № 580/2018г. по описа на МРС

 

          Обвинението е предявено с тъжба за престъпление по чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК спрямо подсъдимите К.В.И. и А. В. А..

Тъжителят И.П.Й.  поддържа  предявеното обвинение в хода съдебните прения, като моли съда да постанови осъдителна присъда със законните последици от това – уважаване и на предявените и приети  граждански искове.

         Подсъдимият К.В.И. в обясненията си в хода на съдебното следствие не се признава за виновен, дава обяснения отричайки да е нанасял удари спрямо тъжителя.

         Подсъдимият А. В. А. не се признава за виновен, не дава обяснения.

         Защитникът на подсъдимите адв.Й. от САК пледира за оправдаване на подсъдимите поради недоказаност на обвинението.

         Доказателствата са писмени и гласни.

                Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

                На 21.01.2018г. сутринта около 04:00 часа /събота срещу неделя/ тъжителят И.П.Й. се прибирал към къщи, заедно със св.К.П.К..xxx били пресрещнати от двамата подсъдими К.И. и А.А., които извикали към тях, че са счупили нещо и полицията била идвала. Тъжителят Й. се опитал да им обясни, че минава по улицата и не знае за нищо счупено, при което двамата подсъдими И. и А. се нахвърлили върху Й.. Подсъдимият К.И. спънал тъжителя Й., при което последния паднал на земята, след което двамата подсъдими започнали да ритат в тялото и в главата Й.. След това подсъдимите изправили Й. от земята и го попитали – „Казвай защо си ни счупил стъклото?!”. Преди да успее нещо да отговори двамата подсъдими започнали отново да бият с юмруци в главата Й., след което отново го повалили на земята и продължили да го ритат. След това същото направили и със св.К.П.К., като междувременно дошла полицейска кола, единият от полицаите - св.А.И. взел личната карта и запитал Й. – „Какво сте направили?”. Тъжителят Й. казал, че не познава двамата подсъдими, че нищо не е направил и се прибира по улицата към къщи. Св.И., както бил  взел личната карта на Й., се дръпнал настрани, след което, според тъжителя, двамата подсъдими отново се нахвърлили върху него. Тъжителят се опитал да извика какво е направил, защо го бият, те нищо не казали, „говорели” краката им върху тялото и главата на Й.. След това двамата подсъдими се обърнали отново към св.К.П.К., а докато го ритали, св.А.В. /според тъжителя/ казал – „По-леко, по-леко!”. В този момент тъжителя разбрал, че защита от полицията не може да очаква и побягнал, докато подсъдимите се занимавали със св.К.. След това тъжителя Й. се обадил на дядо си – св.И. П. И., за да дойде да го вземе с кола и се прибрал.

Й. отишъл на 26.01.2018г. при съдебен лекар, въпреки че случилото се било на 21.01.2018г., тъй като съдебният лекар бил трудно откриваем. Св.К.К. също се снабдил с медицинско свидетелство № 13/2018г. Й. xxx против свидетелите полицаи посетили мястото.

Й. не приема изложено от двамата подсъдими, че са били счупили стъклото със св.К.К., счита го за невярно. Й. отрича да е бил употребили алкохол, съответно и двамата със св.К. да са били в неадекватно състояние. Заявява, че двамата подсъдими били употребили алкохол.

На 21.01.2018г. около 04:00 ч. сутринта св.И. П. И. /дядо на тъжителя Й./ бил събуден от телефонен звън и понеже било рано сутринта жена му се обадила, била майката на И. /тъжителят/, която казала – „И. го бият, да отидат да го приберат”. Св.И. със съпругата си, отишли пред апартамента на дъщеря им. Качили се при нея и я питали къде отиват, тя казала някъде в района на новата църква в гр.Монтана. Тя говорила по телефона с И.Й. и той ги насочвал къде да отидат, като стигнали до района на Руски пазар. Оттам дошъл И.. Св.И. попитал – „Иване, какво става, какво е това по лицето ти ? Хайде сядай!” – но той не можел да влезе в мпс. Питал го – „Какво става?” – Й. викал – „Боли ме бе, дедо, боли ме!”. Прибрали се в къщи и го питали какво е станало. Й. казал – „Бият ни и най-много се изненадал, че полицията вика – „Бийте, бийте, но гледайте да не ги пребиете!”. Св.И. не констатирал тъжителя И. да е бил в пияно състояние, тъй като отговарял адекватно на въпросите – „Какво е станало?”, очевидно бил изплашен.

Св.А.В.В. е ст. полицейски инспектор в РУ – Монтана при ОД МВР – Монтана. На 20.01.2018г. с колегата му - св.А.Е.И. били нощна смяна и на 21-ви получили сигнал за счупено стъкло на ул.”П. Х.” №  xxxx  в гр.Монтана. При пристигане собственикът К. заявил, че лицата са тръгнали в посока „Младост”, като при хвърлянето на камъка там са били децата им, описали двамата – тъжителя Й. и св.К., с тъмни дрехи, единият по-слаб, другият по-едър. Собственикът К. се обадил, че лицата са на адреса. Подс.А.А. също бил там, имало две лица на земята с тъмни дрехи. Полицаите поискали да установят самоличността им, единият се опитал, но не могъл да стане. Попитали ги пили ли са, били видимо повлияни и лъхали на алкохол. Полицаите установили св.К.К., след това установили самоличността и на тъжителя И.Й., който тръгнал да бяга, като личната му карта останала у св.И.. Тичайки, говорел по телефона и викал – „Мамо, помощ, пребиха ни!”. Св.В. и св.И. твърдят, че в тяхно присъствие физическо насилие не е упражнявано спрямо тъжителя Й. и св.К.. Не били казвали – „Бийте ги, но по-леко!”. И.Й. избягал, личната му карта останала у св.И., св.К.К. бил заведен да даде обяснение в РУ - Монтана – да се установи защо са били там, и дали са счупили стъклото на подс.К.И..

Срещу полицаите имало две вътрешни проверки, инициирани и двете от тъжителя И.Й. според св.В., като при тези вътрешни проверки той посочвал, че е бит в присъствието на полицаите, а личната му карта била в тях. На 21-ви получили сигнал за счупен прозорец около 4.00 ч. - 4.10 ч. и тръгнали към адреса. 10-15 минути преди адреса, полицаите били чакани от собственика К., който им показал посоката, в която са избягали. При пристигането на полицаите св.К.К. имал засъхнала кръв по лицето, И. нямал нищо. К. и А. казали, че са навиквали и са ги заварили да лежат на земята. Полицаите също така установили счупване на стъкло на първи етаж в къщата на подс.К.И..

         На 26.01.2018г. тъжителят И.П.Й. посетил съдебен лекар, който след преглед издал съдебно медицинско удостоверение № 12/18г. с установени и посочени следните увреждания: заздравяващо охлузване по челото в дясно; белег от заздравяла драскотина в областта под долен клепач на дясно око; две заздравяващи охлузни ранички по задната повърхност на дясна ушна мида; кръвонасядане по лява ушна мида; кръвонасядане по задно-външната повърхност на ляво бедро, причинили болка и страдание на Й..

Подс.К.В.И. дава следните обяснения: бяхме с приятели една вечер. Децата бяха в друга стая – моето дете и на моя приятел А. дъщерята, които учат в един клас. По едно време дойдоха, плачеха, не можеха да обяснят какво се е случило, бяха много разстроени. След известно време успяха само да кажат, че е паднало стъклото на прозореца на детската стая, която се намира на І етаж. На три етажа е домът ни, всичко е наше, само аз и семейството ми го ползваме. Отидохме в съседната стая и видях на земята камък, на пода по средата на стаята. Веднага подадохме сигнал на тел.112 и започнахме да успокояваме децата, защото видимо бяха много разстроени. И двете деца в момента са на 9 /девет/ години, тогава бяха на 8 /осем/ години, от което има и последствия за децата. Оттогава моето дете не може да остане самичко, поради тази случка, страх го е. А. каза, че е чул да говори някой отвън, през счупения прозорец е чул и ние слезнахме долу. До къщата видяхме две лица, едното беше на земята, видимо в нетрезво състояние и двамата, така в окаляни дрехи, имаше и следи от наранявания. Попитахме ги какво правят там, те бяха неадекватни. Тогава дойдоха полицаите и им поискаха личните карти, след което единият избяга. Точно тъжителят избяга. Снеха сведение за случилото се и това е общо взето.

Да, като пострадал съм получил уведомление от РП Монтана, че мога да потърся правата си по частен ред във връзка със случилото се, което разказах. Получих уведомлението на 07.11.2018г. и срокът изтича на 07.12.2018г. Затова отложихме делото миналия път, за да чуем становището на другата страна. Предлагаме да поеме всички разходи за адвокатско възнаграждение общо в размер на 1600 лв, без пътните разноски на адвоката, но той не ми е платил и затова няма спогодба, т.е. това означава, че аз ще подам тъжба преди изтичането на срока. Ако не уредим отношенията си, аз също ще подам тъжба и тя ще бъде насочена срещу тъжителя и другото лице. Абсолютно не са верни твърденията на тъжителя, че аз и А. сме му нанесли побой. Нито аз, нито А., сме го докосвали.  Трябва да питате тъжителя защо е подал тъжба. Този въпрос не е към мен, а към него. Честно казано и аз не мога да си представя човек, който не е бит, да подаде тъжба.

Преди даване ход на съдебните прения, чрез защитата, подс.И. уточнява, че не е подал тъжба в МРС против тъжителя Й. и св.К. за увреденото му имущество на 21.01.2018г.

         По повод на сигналът на Й. относно случилото се на 21.01.2018г. против св.В. и св.И., видно от писмо рег. № 301000-13526/12.07.2018г. на ОД МВР – Монтана, при извършената проверка е установено, че твърденията на Й. относно побой спрямо него и К.П.К. от страна на лица в присъствието на полицаи, както и бездействие от страна на служители на РУ – Монтана не се потвърждават. В подобен аспект е и посоченото в писмо рег. № 180800-14143/08.10.2018г. на РУ – Монтана във връзка с предходен сигнал през м.10.2017г. от лицето К.П.К. против служители на МВР – Монтана.

         Било образувано и ДП № 939/2018г. по описа на РУ – Монтана заради увреденото имущество на подс.К.В.И. /материалите на които са приложени по настоящето дело/, за разследване на деяние по чл.216 от НК, което приключило с мнение за прекратяване и изпращане на уведомление по чл.50 от НПК до подс.И.. Разследваното е приключило с мнение, че са касае за престъпление от частен характер по повод на счупването на прозорец на къщата на подс.И. на 21.01.2018г.

         По искане на защитата бяха изискани и приети по настоящето дело – постановление за уважаване на колективен отвод на разследващи полицаи от Отдел „Разследване” с място на работа ОД МВР – Монтана, РУ – Монтана, РУ – Берковица, РУ – Вършец и РУ – Лом по ДП № 928/2017г. по описа на РУ – Монтана, заверено копие на материалите по ДП № 928/2017г. по описа на РУ – Монтана, респ. преписка вх. № 2348/2017г. по описа на РП Монтана, по което разследването е приключило и е изпратено уведомление по чл.50 от НПК на ощетеното ЮЛ. Видно от материалите, разследвано е деяние по чл.216, ал.1 от НК осъществено на 08.10.2017г., с извод, че не е налице престъпление от общ характер.

         За да изложи горната фактическа обстановка съдът обсъди заедно и поотделно показанията на св.К.П.К., св.И. П. И., св.А.В.В. и св.А.Е.И.. Съдът обсъди и обясненията на подс.К.В.И. и показанията на тъжителя И.П.Й.. Настоящият съд приема за доказано съгласно чл.303, ал.2 НПК, че на Й. му е нанесен побой от подсъдимите И. и А. в съучастие като извършители, като преди това двамата подсъдими са били изпаднали в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия И.П.Й. и св.К.П.К. xxx с противозаконно действие, за което подсъдимите И. и А. са приели, че негови автори са пострадалия И.П.Й. и св.К.П.К. xxx – счупване на прозорец на детска стая в дома на подс.К.В.И., в която са се намирали децата на подс.И. и подс.А., и двете към тогавашния момент на осем години, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновните И. и А. и техните близки – децата им. Първоинстанционният съд приема, че обясненията на подс.И. в частта на увреденото му имущество и състоянието на двете малки деца след инцидента, са обективни и достоверни, те се подкрепят и от приложените по настоящето дело заверени копия на доказателствени материали по ДП № 939/2018г. на РУ – Монтана.

         Първоинстанционният съд кредитира и анализира всички гласни доказателства, като отчита степента достоверност на всяко едно от тях. Св.В. и св.И. отричат да са позволили двамата подсъдими да бият Й. и/или св.К. в тяхно присъствие, в какъвто аспект е и извода на извършената вътрешна проверка, видно от цитираното по–горе писмо на ОД МВР – Монтана. Св.К. потвърждава изложеното от тъжителя Й., а св.И. свидетелства за начина, по който е установил Й. след побоя и за видимото му състояние. Житейски обяснимо е поведението на двамата подсъдими, които отричат да са нанесли побой на тъжителя, което очевидно е защитната им позиция. Както по ДП № 939/2018г. на РУ - Монтана, така и в рамките на настоящето съдебно следствие не се доказва по несъмнен начин Й. и св.К. да са автори на счупването на прозорец на детската стая в дома на подс.И., но въпреки това съдът прие, че именно това противозаконно действие е провокирало двамата подсъдими да изпаднат в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.132 от НК. Очевидно употребения преди това алкохол, както от Й. и св.К., така и от двамата подсъдими, е отслабил волевите задръжки и при четирите лица на 21.01.2018г.

По несъмнен начин се доказа по делото, че автори на причинените увреждания на тъжителя, посочени в приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение № 12/2018г., са единствено и само подсъдимите А. и И., като последните са имали и мотив да ги причинят – раздразнени от унищоженото имущество на подс.И. и най–вече поради това, че децата им са се намирали във въпросната стая, разстроени и уплашени от случилото се, приемайки, че автори на счупването са били тъжителя Й. и св.К.. Последните няма данни да са се „самонаранили”, не се потвърждават и твърденията на защитата, че нараняванията по тъжителя Й. и св.К. са от друг случай, а не от 21.01.2018г.

По настоящето дело се събраха данни, че на 21.01.2018г. тъжителя  Й. и св.К. са провокирали подсъдимите с поведението си спрямо имуществото на подс.И.. Подсъдимите И. и А. са изпаднали в раздразнено състояние по смисъла на чл.132, ал.1 НК, респ. са причинили в съучастие като извършители лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК на тъжителя Й. заради силното си раздразнение, предизвикано от пострадалия И.П.Й. и св.К.П.К. xxx с противозаконно действие, за което подсъдимите И. и А. са приели, че негови автори са пострадалия И.П.Й. и св.К.П.К. xxx – счупване на прозорец на детска стая в дома на подс.К.В.И., в която са се намирали осем годишните деца на подс.И. и подс.А., от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновните И. и А. и техните близки – децата им.

Горните правни изводи се извеждат на базата на логичния и обективен анализ на непосредствено събраните гласни и писмени доказателства по делото. Колективният самоотвод на разследващи полицаи, цитиран от защитата, материалите по ДП № 928/2017г. на РУ – Монтана, данните за подавани сигнали против полицаи, и това, че майката на тъжителя Й. xxx, нямат отношение за предмета на доказване по настоящето дело. Същият извод се отнася и относно изисканата по искане на тъжителя Й. справка/картон на водача К.В.И., приложена и приета по настоящето дело.

 При горния разбор на доказателствата съдът намери, че:

 Подс.К.В.И.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по чл.132, ал.1, т.4  вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от  НК:

- на 21.01.2018г. в гр.Монтана в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия И.П.Й. и лицето К.П.К. xxx с противозаконно действие, за което подсъдимите И. и А. са приели, че негови автори са пострадалия И.П.Й. и лицето К.П.К. xxx – счупване на прозорец на детска стая в дома на подс.К.В.И., в която са се намирали децата на подс.И. и подс.А., от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния И. и неговия близък – детето му, в съучастие като извършител с А. В. А. xxx, причинил на И.П.Й. xxx лека телесна повреда без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяваща се в охлузване по челото в дясно, драскотина под долен клепач на дясно око, две охлузни ранички по задната повърхност на дясна ушна мида, кръвонасядане по лява ушна мида, кръвонасядане по задно – външната повърхност на ляво бедро, причинило болка и страдание на Й..

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл – подс.И. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване, изпадайки в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия – тъжителя Й. и св.К..

Подс.А. В. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.132, ал.1, т.4  вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от  НК:

- на 21.01.2018г. в гр.Монтана в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия И.П.Й. и лицето К.П.К. xxx с противозаконно действие, за което подсъдимите И. и А. са приели, че негови автори са пострадалия И.П.Й. и лицето К.П.К. xxx – счупване на прозорец на детска стая в дома на подс.К.В.И., в която са се намирали децата на подс.И. и подс.А., от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния А. и неговия близък – детето му, в съучастие като извършител с К.В.И. xxx, причинил на И.П.Й. xxx лека телесна повреда без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяваща се в охлузване по челото в дясно, драскотина под долен клепач на дясно око, две охлузни ранички по задната повърхност на дясна ушна мида, кръвонасядане по лява ушна мида, кръвонасядане по задно – външната повърхност на ляво бедро, причинило болка и страдание на Й..

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл – подс.А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване, изпадайки в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия – тъжителя Й. и св.К..

Горното съдът стори в контекста на разбирането му, че квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото и посочената квалификация на престъплението по наказателно дело частен характер, не е задължителна за съда /В този смисъл е Решение № 443/10.08.1970г. по н.д. № 405/70г., II н.о. ВС /. Макар и постановено назад във времето, цитираното решение не е загубило актуалност в съдебната практика в тази насока. Първоинстанционният съд призна за виновни подс.И. и подс.А. по обвинение за по–леко наказуемо престъпление от посоченото в тъжбата, защото анализа на непосредствено събраните доказателства дадоха правно основание за това. Не са нарушени правата на подсъдимите и защитника им, защото изцяло в хода на съдебното следствие упражниха правото си на защита, запознати с вида производство и права. Уврежданията визирани в представеното и прието съдебно медицинско удостоверение № 12/2018г. относно Й. сочат на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Съдът приема, че е налице хипотезата на чл.132, ал.1, т.4 НК – подс.И. и подс.А. са причинили лека телесна повреда на тъжителя Й. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия И.П.Й. и св.К.П.К. xxx с противозаконно действие, за което подсъдимите И. и А. са приели, че негови автори са пострадалия И.П.Й. и св.К.П.К. xxx – счупване на прозорец на детска стая в дома на подс.К.В.И., в която са се намирали осем годишните деца на подс.И. и подс.А., от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновните А. и И. и за техните близки – децата им.

Деянието е извършено в съучастие като извършители от двамата подсъдими съгласно чл.20, ал.2 от НК, като както в тъжбата, така и в рамките на съдебното следствие, частното обвинение беше достатъчно ясно конкретизирано, в т.ч. и по отношение на квалифициращия признак по чл.20, ал.2 НК.

Признавайки подс.А. и подс.И. за виновни за престъплението по чл.132, ал.1, т.4  вр. с чл.130, ал.2  вр. с чл.20, ал.2 от НК, съдът приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК и освободи подс.А. и подс.И. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева на всеки от двамата подсъдими. Последните са неосъждани, съгласно служебно изисканите и приети по делото справки за съдимост – подс.И. е реабилитиран, т.е. неосъждан, за престъплението по чл.132, ал.1, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК се предвиждат наказания пробация до шест месеца или глоба от сто до триста лева, и не на последно място не са причинени имуществени преди като пряка и непосредствена последица от деянието, за което са признати за виновни двамата подсъдими. Сумата 52 /петдесет и два/ лева са разноски направени от Й., след деянието, за които е прието да се произнася съдът, като обезщетение за имуществени вреди. Според настоящия съд, макар и невъзстановени понастоящем 52 лева, е приложим чл.78а НК. Размерът на глобите се определи при предвидения минимум спрямо и двамата подсъдими, отчитайки, че липсват доказателства, които да обосновават налагането на по–голям размер глоби. С определеният минимален размер по чл.78а, ал.1 НК по мнение на първоинстанционния съд, са отчетени степента обществена опасност на извършеното и степента обществена опасност на посъдимите, като настоящия съд го намира за съответен и справедлив. И двамата подсъдими са работещи, но без данни по делото за имотното им състояние, респ. за месечните им доходи и семейни, спрямо които настоящия съд счита, че определения минимален размер административно наказание – глоба по чл.78а, ал.1 от НК е съответен.

Съдът постанови настоящата присъда въз основа на непосредствено събраните по делото доказателства, спазвайки основните признаци на наказателния процес, в т.ч. и визирания в чл.103, ал.1, изр.2-ро НПК относно доказателствената тежест по дела образувани по тъжба на пострадалия. Първоинстанционния съд е постановил присъдата си като е съобразил всички факти и обстоятелства от значение за решаване на настоящето дело, подробно мотивирайки се.

 

По гражданската отговорност:

 

          В настоящето производство са предявени и приети граждански искове от тъжителя И.П.Й. против подсъдимите К.В.И. и А. В. А. за солидарно заплащане на сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 52 /петдесет и два/ лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици от това.

Съдът намери гражданския иск за неимуществени вреди за частично основателен, а този на имуществени вреди за изцяло основателен.

                Установено е по делото, че на 21.01.2018г. макар и в състояние на силно раздразнение предизвикано от тъжителя Й. и св.К., подс.А. и подс.И. са причинили на тъжителя в съучастие като извършители следните увреждания – охлузване по челото в дясно, драскотина под долен клепач на дясно око, две охлузни ранички по задната повърхност на дясна ушна мида, кръвонасядане по лява ушна мида, кръвонасядане по задно – външната повърхност на ляво бедро, причинило болка и страдание на Й..

         На основание чл.45 от ЗЗД подс.А. и подс.И. са длъжни да обезщетят тъжителя за причинените му вреди, като настоящия съд намира и, че е налице хипотезата на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. От деянието на подс.А. и подс.И., макар и афектирани, тъжителя е претърпял болка и страдание, които следва да бъдат обезвезмездени чрез присъждане на обезщетение в полза на тъжителя на основание чл.52 от ЗЗД по справедливост и съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД – съдът анализира броят на причинените телесни увреждания на тъжителя, вида им и последиците от причиняването им – няма данни по делото причинените увреждания да са причинили на тъжителя трайни негативни последици в здравословен аспект /напротив видно от представеното и цитирано по – горе съдебно медицинско удостоверение, още към 26.01.2018г. причинените увреждания на Й. вече са били заздравяващи/, като намира, че същите по справедливост възлизат на сумата 800 /осемстотин/ лева, но прилагайки чл.51, ал.2 от ЗЗД намалява размера на обезщетението и по справедливост определя сумата 500 /петстотин/ лева. Видно от представените копия на фактура, фискален бон и вносна бележка, тъжителят е направил и разноски в размер на 52 лева, които също се дължат от двамата подсъдими.

                На основание горното съдът осъди  подсъдимите К.В.И. и А. В. А. да заплатят солидарно на частния тъжител и граждански ищец И.П.Й. с посочен адрес xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 500 /петстотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 21.01.2018г. до окончателното й изплащане и сумата 52 /петдесет и два/ лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 21.01.2018г.  до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в останалата му част над уважения размер до претендирания такъв от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за неимуществени вреди, като  неоснователен.

Съдът се произнесе по предявените и приети граждански искове въз основа на установената по делото и описана по–горе фактическа обстановка, като счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за определяне размера на дължимото обезщетение от подс.А. и подс.И..

На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъжда подсъдимите К.В.И. и А. В. А. да заплатят солидарно по сметка на РС - Монтана сумите – 50 /петдесет/ лева държавна такса върху уважения размер на гражданските искове и 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание горните мотиви съдът постанови присъдата си.  

                                                           

                                                    

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: