Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260016 Година 2023,11.12. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На десети юли Година
две хиляди и двадесет и трета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове:
………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Михаела Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
номер 1953
по описа за 2019 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът КПКОНПИ със седалище гр.София и адрес за призоваване гр.Бургас,ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.3 е предявила иск за отнемане на незаконно придобито имущество,включващо 10 суми с различен размер,самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище,апартамент и лек автомобил с цена 349818,52 лв. срещу С.Н.П. и Р.Т.Д. и двамата с постоянен адрес *** .Твърди,че въз основа на получено уведомление от Окръжна прокуратура Ямбол за привличане в качеството на обвиняем в досъдебно производство с правна квалификация на деянието,попадаща в приложното поле на закона за гражданска конфискация на ответника С.П. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото му.Посочва,че в хода на проверката са извършени множество справки и са установени обстоятелства, въз основа на които след извършен икономически анализ, е прието,че е налице значително несъответствие в размер на 243458,40 лв. за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице.С оглед на това е предявен иск за отнемане на конкретни имуществени права,посочени в петитума на исковата молба. Претендира разноски. Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск е
с правно основание в чл.142,ал.2,
т.2 вр. с
чл.141 и чл.151 вр.
с чл.142,ал.2,т.1 вр. с чл.141 от
ЗОПДНПИ.
Ответниците С.Н.П. и Р.Т.Д. чрез пълномощниците адв. Галина
Найденова и адв. Станко Кралев в законния едномесечен срок са депозирали общ писмен отговор,в който
заявяват,че предявените искове са изцяло неоснователни.Считат същите и за
недопустими,но посочват,че съображения ще изложат при защитата по
същество,както и съобразявайки практиката на ВКС.Развиват подробни
съображения,включително такива почерпени от практиката на ВКС , по съдържанието
на понятията,с които борави ЗПКОНПИ,като считат,че в част от тях ищецът
влага несъответно на смисъла им такова.Смятат
,че на отнемане подлежи само останало в патримониума на
проверяваното лице в края на изследвания период,тъй като то би се обогатило единствено с това,което
притежава в края на изследвания период. Въвеждат фактически твърдения за
получени доходи,които не са били съобразени
в хода на проверката и за включени разходи,които са или неправилно
определени,или въобще не представляват разходи по смисъла на закона.Не оспорват
,че живеят във фактическо съжителство и
имат общо домакинство,но оспорват посочения от ищеца начален момент.Твърдят,че
още през 2012 год. са предприели действия по създаване на общ дом и
домакинство,като се позовават на изложени факти в исковата молба.Сочат,че Р.Д.
е закупила още през 2012 год. ½ ид.ч. от недвижим имот в гр.Бургас,к-с Зорница,като
другата 1/2 ид.ч.
е закупена от С.П. през 2014 год.,тъй като той е изчаквал развода си и едва
след него е осъществил придобиването.Посочват,че
през 2012 год. Д. е напуснала работата си в гр.Сливен и е започнала от 16.07.2012 год. работа с Детска ясла-1 в гр.Бургас.Малко след
това в началото на 2013 год. С.П. подава молба за разход,който става факт още в
началото на март 2013 год. Заявяват,че във фактическо съжителство живеят
от началото на 2013 год.,поради което намират,че
от този момент приходите и разходите им следва да бъдат съобразявани като
домакинство,при това тричленно,тъй като с тях живее и дъщерята на Р.Д.-Ц.. Позозават се и на съдебното решение за развод на С.П. ,като
черпят довод,че ответникът не живее на
адреса на семейното жилище,той като то е предоставено за ползване на бившата му
съпруга и сина им.Представят доказателства за родство и дати на регистриран един и същ постоянен
адрес от
12.11.2013 год. Посочват,че от 17.03.2016 год. са се преместили в ново жилище
на ул.“К. Ф.“ № ** ,но фактическото им съжителство датира от началото на 2013
год. Считат,че доходите на бившата съпруга на ответника следва да се съобразяват до
31.12.2012 год.,а от 01.01.2013 год. следва разходите и приходите на ответника
да се определят за тричленно
семейство,като се съобразят тези на Р.Д.
и дъщеря й.намират,че с оглед неправилно определения период на съвместно
съжителство,не са отчетени доходите на Р.Д.,издръжката дължима на дъщеря й от
баща й,доходите на дъщеря й от възнаграждения и издръжката ,заплащана от
ответника на сина му.Посочват ,че за част от проверявания период майката на
ответницата е живяла и работила в Гърция
-до смъртта си през 2013 год. като
непрекъснато е изпращала по банков път суми на двете си дъщери Р. и И.по
банкова сметка ***.Посочват,че майката на ответницата е разполагала с пари и по
три спестовни книжки,в които също е
внасяла лични спестявания,наследени от дъщерите й.Считат,че в доходите им
следва да се включат допълнително
сумите,получени от Р.Д. при продажбата на съсобствения апартамент в к-с Зорница,тъй като към датата
на продажбата-07.08.2015 год. двамата са във фактическо съжителство. Поясняват,че
преведената от купувача по сметка на Р.Д. част от продажна цена е дарена от нея
на С. към 22.04.2016 год. Посочват действителна продажна цена на този имот от
42200 евро,включваща и цената на движимите вещи,оставени в имота.Сочат
несъобразен получен доход в размер на 1000 лв.
от продажба на лек автомобил на 05.09.2018 год. Оспорват приетата от
ищеца пазарна стойност на закупения през 2017 год. апартамент
на ул.Константин Фотинов.Сочат,че цената е значително
по-ниска,тъй като е закупен от тяхна близка Д. Т..Описват хронологията по
придобиване на имота ,както и плащанията
направени от тях,посочвайки размера и произхода на вложените парични средства.Посочват и получени парични средства от родителите на С.П.,включително
чрез неговия брат от продажба на два
имота.Посочват и редица неточности и грешки в разходната част на анализа на
ищеца,като разясняват основанията на конкретни вноски и тегления от банкова
сметка.***,че при коректно определяне на доходите на ответниците ,направените
от тях обичайни и извънредни разходи,както и стойността на придобитите имущества,безспорно ще се
установи,е не е налице значително несъответствие по смисъла на закона. Представят и ангажират доказателства.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните
и представени доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорни са между страните следните обстоятелства: постъпило е в ищцовата
комисия уведомление от Окръжна прокуратура Ямбол с вх.№
УВКП-1009-3/22.08.2018 год. за привличане в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 46/2017 год. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Ямбол, пр.вх. № 3921/2017 по описа на Окръжна прокуратура – Ямбол на С.Н.П. за престъпление по чл.242,
ал.4,пр.2,вр. ал.1,б.„г“,пр.2,б.“4д“ и б.“е“ вр.
чл.20,ал.4 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.16 от ЗПКОНПИ;
комисията е образувала с протокол № ТД03БС/УВ-8918 от 24.08.2018 г. проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на това лице;
проверката е започнала на 24.08.2018 год. с
период: от 24.08.2008 г. до 24.08.2018 г.;с решение № 1897 от 14.08.2019
год. на основание чл.113,ал.2 от ЗПКОНПИ
е удължен срока на образуваната проверка до пет месеца,считано от
24.08.2019 год. до 24.01.2020 год. ; в хода на проверката, след събрани данни и
извършен анализ е установено значително несъответствие по смисъла на ДР на ЗПКОНПИ в имуществото на проверяваното лице,
въз основа на което с решение № 2106 от 04.09.2019 г. ищецът е образувал
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество;
исковата молба, по повод на която е образувано производството по настоящото
дело, е внесена в изпълнение на решение № 3006 от 04.12.2019 г. на ищцовата комисия;
Видно от писмените доказателства на 05.03.2019 год. Окръжна прокуратура Ямбол
е внесла в Окръжен съд Ямбол обвинителен акт по ДП № 46/2017 год. по описа
на ОСлО при
Окръжна прокуратура Ямбол, пр.вх. № 3921/2017
по описа на Окръжна прокуратура – Ямбол
срещу трима обвиняеми,единият от които е и С.Н.П..Образувано е било НОХД № 77/2019 год.
по описа на Окръжен съд Ямбол.Видно от сайта на ВКС, с решение № 91 от 13.05.2021
год. по НОХД № 756/2020 год. на ВКС,второ наказателно отделение е било оставено в сила решение № 82 от 3.08.2020 г. на Бургаския апелативен
съд по в. н. о. х. д. № 18/2020.С решението на Апелативен съд Бургас е била
потвърдена присъда № 100 от 22.10.2019 г. на Ямболския
окръжен съд по н. о. х. д. № 77/2019 г.С потвърдената присъда подсъдимите ,единият от които и С.Н.П. ,са
признати за виновни в това,че на 28.07.2017 г. през ГКПП- Лесово, в съучастие
помежду си, подсъдимият Т. и подсъдимият Ш. като извършители, а подсъдимият П. като помагач, са пренесли през границата на страната от
Република Турция в Република България стоки – 1000 бутилки с отровно вещество,
представляващо препарат за растителна защита със съдържание на активно вещество
бифентрин, на обща стойност от 13 208,05 лева, без
знанието и разрешението на митниците, като деянието е извършено при предварителен
сговор и подсъдимият П. е митнически
служител, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, пр. 2 вр.
ал. 1, б. „г” и б. „е” вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК са наложени наказания лишаване от свобода ,като
изпълнението на наказанието на всеки от тримата подсъдими е отложено за определен
срок на основание чл. 66, ал. 1 НК, подсъдимите са били оправдани по б. „д” на чл. 242, ал. 1 НК
и за разликата до сумата от 45 166 лева., на основание чл. 242, ал. 7 НК
предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, на основание чл. 242,
ал. 8 НК са отнети в полза на държавата превозните средства.
Не е спорно между страните,а това
е видно и от събраните писмени доказателства ,че към
началото на проверявания период 24.08.2008 год. С.П. е бил в граждански
брак с Я. М. П./бракът е бил сключен на
08.11.2003 год./,като към същия момент-началото на проверявания период , е било родено и детето
им К.-година на раждане**** год..Бракът е бил прекратен на 21.03.2013 год. с
постановено на тази дата неподлежащо на обжалване решение за развод по взаимно съгласие.От
съдържанието на решението е видно,че публично заседание по него е било проведено на 14.03.2013 год.,а след
служебна справка в Районен съд Бургас,гражданско деловодство,се установи,че това дело е било образувано на дата 04.01.2013
год.С решението е било утвърдено постигнато между страните
споразумение,съгласно което родителските права по отношение на роденото от
брака на страните малолетно дете се
предоставят на майката,определено е местоживеенето на детето да бъде при
майката,на бащата С.П. е определен режим на лични отношения и той е
поел задължение да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 100 лв.,считано от 01.03.2013 год. до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на издръжката,ползването на семейното жилище,находящо се в гр.Б.,к-с“Л.“,бл.*** е предоставено на съпругата.Видно от данните
за адресна регистрация на С.П.,в периода от 08.12.2003 год. до 12.11.2013 год.
адресът на семейното жилище е бил регистриран като негов настоящ адрес.
Не е спорно между страните,а това
се установява и от представените писмени доказателства,че С.П. е баща и на още
едно дете –В.,родено през **** год. ,като майка на това дете е Р.Т.Д..Видно е
също така от писмените доказателства,че С.П. и Р.Д. са регистрирани на един и
същ постоянен и настоящ адрес от 17.03.2016 год.,който е гр.Бургас, ул.“К. Ф.“
№ **,ет.*,ап.*,като на този адрес е регистриран и синът им В.от 07.07.2016 год.
Установява се също така,че Р.Д. е
разведена.Бракът й, сключен през м. януари 1998 год. ,е бил прекратен с влязло в сила на датата на постановяването решение
под № 282 от 20.03.2012 год. по гр.д.№
399 от 2012 год. на Районен съд Сливен.С решението е утвърдено споразумение съгласно
което упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака през м. май 1998
год. дете Ц. се предоставят на майката,при която ще бъде и
местоживеенето му,на бащата е бил определен режим на лични отношения и
задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на 130 лв. на детето до
навършване на пълнолетие или до настъпване на други причини за прекратяване или
изменение на издръжката,ползването на семейното жилище в гр.С.,кв.“С. к.“ **-*-
*,собственост на родителите на съпруга,е предоставено нему.Видно от историята
на адресите ,адресът на семейното жилище
на Р.Д. и бившия й съпруг е бил регистриран като нейн
настоящ адрес в периода от 05.10.2005 год. до 18.06.2012 год. До
18.06.2012 год. и постоянния адрес на Р.Д. е бил
в гр.Сливен,но е бил различен от настоящия й такъв.От 18.06.2012 год. до 17.03.2016 год. постоянен
и настоящ адрес на Р.Д. съвпадат
и те са били в гр.Б.,к-с“З.“№ **,вх.*,ет.*,ап.*.Няма спор,че в
периода 17.03.2016 год.-24.08.2018 год. /край
на проверявания период/С.П. и Р.Д. живеят във фактическо съжителство.
Не е спорно между страните,а и
самият ищец в исковата молба е посочил,че ответницата Р.Д. е лице във
фактическо съжителство с проверяваното лице-С.П.,поради което и проверката след 17.03.2016 год. обхваща и нея.
Спорен е между страните началния
момент на фактическото съжителство,като ищецът счита датата 17.03.2016 год. за релевантна,развивайки съображения само въз
основа на писмени доказателства, от които се установява момента на съвпадащата адресна регистрация-постоянен и
настоящ адрес,на двамата ответници.Ответниците твърдят,че
началния момент на фактическото им съжителство е началото на 2013
год.,позовавайки се на писмени доказателства и свидетелски показания.
Съдът намира,че началото на фактическото
съжителство между двамата ответници датира
от 01.01.2013 год.,а не от 17.03.2016 год. ,тъй като от 01.01.2013 год. са налице факти и
обстоятелства, даващи основание съгласно
легалната дефиниция на понятието „фактическо съжителство на съпружески начала"
по смисъла на §1,т.18 от ДР на ЗОНПИ да се приеме,че от тази дата двамата ответници съжителстват доброволно
и съвместно на съпружески начала като се грижат един за друг и за общо
домакинство.
В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели Т. П.
и А. П.-брат на ответника,се установява,че Р.Д. и С.П. са започнали връзка още
през 2011 год., към който момент и двамата
са били все още семейни.Показанията
на тези свидетели съдът изцяло
възприема,въпреки,че единият свидетел е приятел,а другият брат на ответника,тъй като и двамата са очевидци на
взаимоотношенията между Р.Д. и С.П.,показанията им са ясни и конкретни , не са
вътрешно противоречиви или взаимно изключващи се,житейски убедителни са и се
подкрепят от останалите събрани по
делото писмени доказателства,
Тъй като в началото на 2012 год. Р.Д.,а
в началото на 2013 год. С. Д. ,са
предприели действия по прекратяване на браковете си, то съдът счита,че в края на 2011 год. връзката
им се е задълбочила и са взели решение да встъпят във фактическо съжителство. Всички безспорно
установени от началото на 2012 год. техни действия сочат на формирано преди това намерение за встъпване във фактическо брачно съжителство.
Ответницата е инициирала бракоразводно дело/видно от съдържанието на съдебното
решение представено с писмения отговор/,като след развода на 20.03.2012 год. е пристъпила към
трайна промяна в местоживеенето си от гр.Сливен в гр.Бургас: на
23.05.2012 год. е закупила ½ ид.ч. от апартамент
в гр.Б.,ж.к. З. ,бл.**,от собственика В. Т.,който,видно
от показанията на свидетелката Д. Т. , е негов братовчед и е бил неин съпруг в
периода юни 2015 год./начало на публичната продан при която е закупен от свидетелката
недвижимия имот в гр.Б. ул.“К.Ф.“/ -август 2017 год./когато свидетелката е
продала имота на С.П./ ;на 18.06.2012 год. е сменила постоянния си и настоящ
адрес *** , на 22.06.2012
год. й е издадена
нова лична карта/видно от четирите
удостоверения от Детска ясла № 1 за
получени доходи в периода 2013-2016 год. вкл./,започнала
е работа в Детска ясла № 1 в гр.Бургас, което е видно от удостоверенията
за получени доходи
в периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2016 год.
вкл.От показанията на свидетеля П.,които съдът
изцяло възприема като обективни,тъй като се основават
на личните му впечатления – участвал е в лекия ремонт и монтирането и поставянето на обзавеждане в жилището след закупуването
през м. май 2012 год.,знае точно къде
се намира той,гостувал
е в него на ответниците,съпругата
му е съдействала на Р. Д. да започне работа в
детската ясла.В началото на 2013 год. и по-точно на
04.01.2013 год. и С.П. е инициирал бракоразводен процес,видно от съдържанието на постановеното съдебно решение,който е приключил на 21.03.2013 год.Следователно,освен,че са прекратили браковете си, ответницата се е преместила
да живее от гр.Сливен в гр.Бургас, разстоянието между които градове не
позволява ежедневно и бързо придвижване.Касае
се за важна промяна в местоживеенето ,
обичайно съпътстваща смяната на
месторабота,сключването на брак или решението за съвместно съжителство. От
всичко изложено по-горе става ясно,че двамата са създали общ дом,грижейки се един за друг,като ответникът преимуществено е подпомогнал Р.Д. ***. Нелогично е да се приеме,че
от подаване на исковата молба в съда на 04.01.2013 год. до
21.03.2013 год. ,ответникът е живял в семейното жилище
където е била адресната му регистрация до 22.11.2013 год. със
съпругата ,с която е в бил развод.Нелогично е да се приеме,че и преди подаване на исковата
молба за развод,а и след развода е живял и е продължил да живее заедно
с нея.Със закупуването на ½ идеална част от апартамент от
Р.Д. със съдействието на С.П. и привеждане на жилището
в готовност за настаняване на нови обитатели
отново със съдействието на С.П.,противно на житейската логика би било да
се счете,че той не е заживял
заедно с нея поне към
датата ,когато е подал исковата си молба за развод,при
положение че връзката помежду им датира от
2011 год.,няма данни да е
била прекъсвана,от нея е родено дете,което
се отглежда от двамата,като съжителството продължава и понастоящем.
Вписаните постоянен и настоящ адрес,както и вписването
в книгата на етажната собственост,на които се позовава ищеца , могат да служат
само като косвени доказателства за установяване на фактическо съжителство.Легалната
дефиниция изисква съвместно съжителство, като не поставя като допълнително условие лицата да имат и обща регистрация по постоянен и настоящ адрес.
Такова допълнително изискване
няма,тъй като е общоизвестно ,че често
поради небрежност или умишлено,административното задължение за заявяване на постоянен
или настоящ адрес не се изпълнява своевременно
или не се изпълнява изобщо.Предвид това нерядко е налице разминаване
между фактическо местоживеене и вписани
постоянен и настоящ адрес.
Книгата на етажната собственост
не е официален удостоверителен документ и не обвързва с материална
доказателствена сила съда.Тя се води от
управителя на етажната собственост и в нея следва да бъдат вписани посочените
от закона лица-собственици,ползватели,обитатели на самостоятелно правно
основание,техните съпрузи и деца.Действително,в нея следва да бъде вписано и лицето,което фактически съжителства със
собственика,с ползвателя или обитателя на обект в сграда в режим на етажна
собственост,но само ако това лице е вписало адреса на имота като свой постоянен
или настоящ адрес,в който случай по смисъла на
ЗУЕС съгласно т.4 от §1 от
допълнителните му разпоредби, се счита за член на
домакинството.Следователно ,вписването на фактически съжителстващо със собственика,ползвателя
или обитателя лице в книгата на етажната собственост не се извършва от управителя на етажната собственост само въз
основа на деклариране или заявяване,а
следва да бъде подкрепено и с писмени
доказателства,обичайно официални удостоверителни документи -нотариален акт за
собственост или учредено право на
ползване,удостоверение за сключен граждански брак ,удостоверение за раждане на дете, и т.н.Съобразно вписванията в книгата на етажната собственост
се извършва участието в различните общи събрания и в разпределението на разходите за
поддръжката и управлението й.
Следователно,ако лицето във
фактическо съжителство със собственик,ползвател или обитател на обект в режим
на етажна собственост не е изпълнил по
някаква причина административното си задължение за заявяване за вписване на адреса на обекта като постоянен или настоящ
адрес,то няма как да бъде вписано в книгата на етажната собственост,както и да
участва в разпределението на разходите за управлението и поддържката й.
Независимо от обстоятелството,че
в периода между 07.08.2015 год. и 17.03.2016 год. няма информация къде са
живели Р.Д. и С.П.,не може да се
приеме,че фактическото им съжителство в
този период е било преустановено и отново е възстановено от 17.03.2016 год. ,изводимо от ищеца само от съпоставката на адресните им регистрации и датата на продажба на апартамента в к-с
„Зорница“ Няма данни и доказателства отношенията между двамата да са се
влошили и те да са се разделили през този период,напротив
от данните по делото е видно,че именно в този период е заченато детето им В.,родено на ***
год.,което означава,че фактическото им
съжителство е било налице.
В настоящия случай ищецът не е
ангажирал други косвени или преки доказателства,от които да се направи
единствен възможен извод,че
фактическото съжителство между ответниците е започнало от 17.03.2016 год.,когато
са се установили в апартамента на ул.“ Константин Фотинов“
и са заявили адресът му като техен постоянен и настоящ адрес.
При това положение обстоятелствата
,че към 01.01.2013 год. ответникът не е заявил адресът на апартамента в к-с
„Зорница“ като свой настоящ или постоянен адрес
, не е бил вписан в книгата на
етажната собственост, не са заплащани разходи за него,както и че няма данни
къде са живели двамата в периода 07.08.2015 год. до 17.03.2016 год. не разколебават еднозначния извод,установен
от останалите събрани гласни и писмени
доказателства, че от 01.01.2013 год. той
е във фактическо съжителство на този адрес с ответницата.Това обстоятелство се
установява от останалите писмени и
гласни доказателства,като последните
включват и показания на очевидец,които доказателства са ясни и конкретни , не
са вътрешно противоречиви или взаимно изключващи се.
Между страните не са спорни и установените
в настоящото производство с експертизи от в.л. Тодор Ангелов и в.л. Лилия
Плачкова пазарни стойности на три леки автомобила и на идеалните части от единия
от двата недвижими имота ,включени в проверявания период.Ответниците не оспорват,че тези вещи не са били придобити
от тях на вписаните в документите за закупуването им цени,а на по-високи цени. Тези факти се подкрепят и от данните за
продажбата на недвижимия имот в к-с Зорница-предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот , споразумение и банкова информация за получени преводи през
2015 год. от М. К. по две разплащателни сметки в лева и евро на ответника , за получената
от тях действителна сума от продажбата на апартамента в к-с Зорница през
м. август 2015 год. ,която е по-висока от тази,вписана в нотариалния акт.Няма данни в писмените документи договорената по-висока цена да се е дължала
и поради това,че обект на сделката е бил
не само недвижимия имот,а и обзавеждането в него,в какъвто смисъл са въведените
от ответниците твърдения.
Спорен е въпросът апартамента в гр.Бургас на
ул.“Константин Фотинов“ закупен ли е за цената от 128000 лв. вписана в
нотариалния акт от 30.08.2017 год. или е
бил закупен на пазарната цена към
30.08.2017 год.,определена от вещото лице Лилия Плачкова в изготвената
експертиза в размер на 228980 лв.
Съдът намира, с оглед безпротиворечивите в тази насока събрани гласни и писмени
доказателства,че действителната цена ,на която е бил закупен този недвижим имот е посочената в нотариалния
акт от 30.08.2017 год. ,а именно 128000 лв.
Видно от представените от
ответниците писмени доказателства имотът преди сделката по нот.
акт№ 57 от 30.08.2017 год. е бил
собственост на свидетелката Д. Т..Свидетелката е бивша съпруга на братовчеда на
С.П. В. Т.,от когото по-рано в годините,на части, първо през 2012,а
впоследствие и през 2014 год., е бил закупен
в съсобственост от двамата
ответници апартамента в к-с „Зорница“.Свидетелката
е станала собственик на имота въз основа на постановление за възлагане от
31.07.2015 год. в резултат на проведена втора по ред публична продан в
периода юни-юли 2015 год. за сумата от 199000 лв. ,след като преди това първата
такава продан в периода април-май 2015 год. не се е осъществила на цена 248500
лв.От обясненията й става ясна причината за закупуването на имота-намерение на
семейството на свидетелката да се премести да живее от гр.София в гр.Бургас ,като
се установява и съдействието, което й е оказал С.П.,като родственик на съпруга й, живеещ в населеното място ,в което се намира имота и в
което се осъществява публичната продан, в
процеса на придобиването му.Установява
се също така причината, поради която
малко след придобиване на имота е
станало ясно,че той ще бъде ненужен и няма да може да бъде използван от
семейството на купувачката в бъдеще,а ще са й необходими парични средства,които би могла да получи от
продажбата му,поради което е взето решение той да бъде продаден.Установява
се,че към този момент -21.07.2015 год.-07.08.2015 год. С.П. и Р.Д. са били в
процес на продажба на апартамента си в к-с“Зорница“ ,като са договорили да получат продажна цена от 42200 евро,платима
на части най –късно до 30.08.2015 год./видно от представените от ищеца и ответниците писмени доказателства/.При
горните обстоятелства свидетелката разяснява ,че С.П. й е
предложил да закупи апартамента й на цената,която тя е заплатила за него на
публичната продан месец преди това,а именно 199000 лв., а плащането е договорено да стане на части,чрез парични
средства,получени от продажбата на апартамента в к-с „Зорница“ и чрез банков
кредит.Няма данни по делото,а и не се
твърди,че апартаментът е обявяван за продажба чрез сайтове в интернет или
агенции за недвижими имоти. От данните
от банковата информация ,описани и в исковата молба, е видно,че през 2015 год. по разплащателна
сметка в лева № 3396481 на ответника е постъпила сумата от
32208 лв. чрез превод от Мариела
Костадинова, закупила по нотариален
акт от 07.08.2015 год. апартамента в
к-с“Зорница“,като в превода е посочено основание „продажба на недвижим имот“.Видно е също
така,че от същата тази разплащателна сметка отново през 2015 год. е
направен превод от ответника към банкова
сметка ***е „по предварителен договор за придобиване на недвижим имот“ с размер
от 29340 лв. По разплащателна сметка в евро № ********* на ответника
отново през 2015 год. е постъпила сумата от 21110
евро или 42272 лв. чрез превод
от купувачката на апартамента в
к-с“Зорница“ М. К. с основание „покупка
на жилище“. От същата тази разплащателна сметка
в евро отново през 2015 год. е
направен превод от ответника към
банкова сметка ***е „по предварителен договор за придобиване на недвижим имот“
с размер от 25000 евро или 48900 лв. Следователно,всички
парични средства от продажбата на съсобствения
в равни дялове между ответниците апартамент в к-с „Зорница“ са постъпили
само по банкови сметки на ответника.През следващата 2016 год. по посочената по-горе разплащателна сметка
в лева № 3396481 на ответника е
бил усвоен банков заем в размер на 50000 лв.,като сумата от 50000 лв. е преведена
от ответника към банкова сметка ***е „
покупка на недвижим имот“ .След този
превод през 2016 год. сбора от
заплатените от С.П. на Д. Т. по банков път суми с основание „за покупка на недвижим имот е 128240 лв.а и свидетелката заявява,че
плащания е получавала само по банков път.В оглед на горните обстоятелства става
ясно,че в момента,в който през 2015 год.
е било взето решение от семейството на Д. Т. да се
продаде апартамента в гр.Бургас,на
ул.“Константин Фотинов“ , е липсвало категорично и ясно изразено намерение разпореждането да се извърши при пазарни
цени.Както бе посочено и по-горе няма данни имотът да е бил предложен от собственичката за продажба на трети лица по
обичайно разпространените и използвани начини,освен това е договорено плащане
на части в годините без компенсация чрез уговорка за заплащане на лихва или по друг
начин.Свидетелката разяснява и обстоятелствата,наложили сключване на договора през
2017 год. , довели и до промяна в уговорената продажна цена.Посочва,че
към лятото на 2017 год. се е развела със съпруга си В.Т.-роднина на С.П..Към
този момент вече С.П. е изплатил повече от половината уговорена сума-при договорена цена от 199000
лв. е била платена по банков път през 2015 год. и 2016 год. обща сума от 128240
лв.,С.П. и Р.Д. вече са обитавали
жилището-общата им адресна регистрация
на адреса на този апартамент е от 17.03.2016 год.,като е безспорно между
страните,че на тази дата и след тази дата действително са живели и живеят в
това жилище,родено е било и са отглеждали в това жилище детето си В.като от 07.07.2016 год. и неговата адресна регистрация е там,видно от писмените доказателства.Следователно
разтрогването на брака на свидетелката Д. Т. с родственика на съпруга й е в
момент,в който тя и С.П. са имали неуредени имуществени взаимоотношения по повод на собствения й имот- изплащането на
първоначално договорената цена от 199000 лв. е започнало, не е било финализирано,била е заплатена голяма част –повече от 60 % от продажната цена,имотът не е бил
прехвърлен,но ответниците и детето им са
живеели повече от година там.Обичайно разводите са свързани с очаквания за отслабване или напълно прекъсване и в бъдеще на връзките както между бившите
съпрузи,така и между тях и роднините на бившите съпрузи.По тази причина едновременно с прекратяване на брака или непосредствено
след това се пристъпва към уреждане на
личните и имуществените отношения помежду им, обичайно съпътствано и от отстъпки при постигане на разбирателство. Това
е видно и от законодателната уредба на прекратяването на брака с развод-налице
е възможност съпрузите именно по време на брачния процес да сключат
споразумение относно имуществените си отношения,като направят взаимни отстъпки.С
оглед на горните обстоятелства разтрогването
на брачната връзка логично е наложило окончателно уреждане именно в този момент на имуществените отношения не само между свидетелката и нейния бивш
съпруг,но и между нея и С.П. по повод апартамента в гр.Бургас на ул.“Константин Фотинов“.Уреждането е осъществено съобразно завареното към лятото на 2017 год. състояние
на отношенията,а именно оформяне на
сделката по нотариален ред на вече изплатената сума от 128240 лв.,тъй като няма
данни и доказателства от които да се приеме,че
ответниците биха могли към този момент да се снабдят със сумата около
72000 лв. необходима за плащане на уговорената през 2015 година цена. Съдът
изцяло възприема показанията на свидетелката като достоверни,тъй като те се
подкрепят от останалите събрани писмени доказателства,обсъдени по-горе,както и
от житейската логика.Няма данни и доказателства,дори косвени , от които да се
направи предположение ,че свидетелката е
получила по-висока продажна цена от тази
вписана в нотариалния акт,както и че още през 2015 год.,а и в следващите години
, е целяла да получи цена близка до
пазарната.
След всичко изложено по-горе
следва да се пристъпи към установяване налице ли е увеличение на имуществото на
ответниците в проверявания период и налице ли е релевантно несъответствие от
150000 лв.
Видно от извършената и приета по
делото съдебно-икономическа експертиза,която съдът изцяло възприема,тъй като е
основана на събраните по делото писмени
доказателства към началото на проверявания период -24.08.2008 год. ,ответникът С.П.
е бил титуляр на банкови сметки,като само по едната от тях началното салдо не е било 0,а е било 538,33 лв. ,не е
притежавал недвижими имоти.От представения от ответниците с писмения отговор в заверено копие договор за покупко-продажба
на МПС от 05.09.2008 год. е видно,че към
24.08.2008 год. С.П. и бившата му съпруга Я. П. са притежавали в съпружеска
имуществена общност лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“,с
който са се разпоредили на 05.09.2008
год. за цена от 1000 лв. Ищецът,видно от всички представени от него с исковата
молба доказателства, не е събирал данни за регистрирани на името бившата
съпруга на С.П. Я. П.МПС , не е включил това имущество като налично към 24.08.2008
год.,не го е оценявал към датата на продажбата
и не е включил приходи от продажбата му в общия размер на приходите на ответниците в проверявания
период. Към 01.01.2013 год.,от който момент съдът приема,че е започнало
фактическото съжителство между двамата ответници , Р.Д.
е притежавала недвижимо имущество-1/2 ид.ч. от апартамент в к-с“Зорница“ в гр.Бургас и не е била
титуляр на банкови сметки.
В края на проверявания период
24.08.2018 год. крайното салдо по активните
сметки на ответника С.П. е било
2272,43 лв. а крайното салдо на откритите на името на Р.Д. след 01.01.2013 год.
банкови сметки е било 976,64 лв. В края
на проверявания период С.П. е собственик на жилище,апартамент с
идентификатор 07079.610.97.1.1 с площ от
135,56 кв.м,с прилежащи части:избено помещение с площ 2,70 кв.м.,както и 15,918 % ид.ч от
общите части на сградата и 43/276 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 07079.610.97,както и на лек автомобил марка „Ауди А4“,а Р.Д.-на лек автомобил марка
„Волво ХЦ 90“.Недвижимият имот и двата леки
автомобила в края на проверявания период са придобити по време на фактическото
съжителство между двамата ответници-апартамента –на 30.08.2017 год.,лекият
автомобил „Ауди А4“-на 06.04.2016 год.,а лекият автомобил марка „Волво ХЦ 90“-на
20.10.2014 год.Около месец след края на проверявания период и по-точно на
05.09.2018 год. лекият автомобил марка „Волво ХЦ 90 е
бил продаден,като към датата на завеждане на делото 10.12.2019 год. не е част
от имуществото на ответниците.
При горните данни е видно,че в края на проверявания
период-24.08.2018 год. е налице
увеличение на имуществото на двамата ответници във фактическо съжителства
спрямо притежаваното от тях в началото на
проверявания период-24.08.2008 год.
В проверявания период е придобито следното имущество:от С.П. на 19.05.2014 год.- 1/2 ид.ч.
от апартамент в к-с “Зорница“ в гр.Бургас , на 30.08.2017 год. -апартамент на ул.“Константин Фотинов“ в гр.Бургас,на
21.05.2009 год.- лек автомобил марка „Пежо 306“ в съпружеска имуществена общност със съпругата
му към този момент Я. П. ,на 31.05.2014 год.- лек автомобил марка „Мазда 3“,на 06.04.2016 год.- лек автомобил марка „Ауди А4“;от
Р.Д. на 20.10.2014 год. - лек автомобил
марка „Волво ХЦ 90“.
В проверявания период е
извършено разпореждане със следното имущество:от С.П. и съпругата му Я.
П. на 05.09.2008 год. с лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“,като
съгласно приложения договор за покупко-продажба на МПС продажната му цена,получена
от съпрузите е 1000 лв. и на 03.09.2011
год.-с лек автомобил марка „Пежо 306“,от С.П.-на 30.01.2015 год. с лек
автомобил марка „Мазда 3“,от С.П. и Р.Д.-на
07.08.2015 год. с апартамента в
к-с“Зорница“ гр.Бургас ,на 19.08.2014 год. Р.Д. и сестра й И.К. са продали съсобствен
помежду им в равни дялове поземлен имот
придобит по наследство за сумата от 600 лв. ,който имот не е оценяван от ищеца,въпреки
че той е приложил копие от нотариалния акт на лист 121 от делото, и приходи от тази
продажба не са включени в общия размер
на приходите в проверявания период,на
08.09.2017 год. Р.Д. и сестра й И.К.
са продали съсобствена
помежду им в равни дялове овощна градина,придобита
по наследство за сумата от 300 лв. по нотариален акт,като този имот е включен в
проверката,оценен е и приходи от продажбата му са взети предвид.
Налице са и данни за активност по
банковите сметки на ответниците в проверявания период,които ще бъдат
анализирани по-долу.
При това положение имуществото,което е релевантно и следва да
бъде взето предвид при разрешаване на въпроса за това налице ли е
несъответствие или не е следното:1/2 ид.ч.
от имот в к-с Зорница придобит от С.П. с пазарна оценка при придобиването съгласно експертизата 21230 лв.,три леки автомобила на името на С.П.
със сбор от пазарни оценки при
придобиването -16570 лв.,лек автомобил на името на Р.Д. с покупка цена от 1000
лв.,съгласно приложен към исковата молба договор за покупко-продажба на
МПС-лист 135 от делото,и апартамент на
ул.“Константин Фотинов“ в гр.Бургас с
покупна цена по нотариален акт в размер на 128236 лв. Общия размер на
придобитото имущество е 167036 лв.
Този размер следва да бъде
съпоставен с нетните доходи за проверявания период,за да се прецени налице ли е
несъответствие в размер на 150000 лв.
За определяне на нетния доход
следва да се установят размера на приходите и разходите в проверявания
период.Установяването следва да бъде извършено като се съобразят следните
обстоятелства:в периода 24.08.2008 год. до 01.01.2013 год. С.П. е бил в брак с
Я. П.,като са отглеждали едно дете,родено през 2005 год., от 01.01.2013 год. до 24.08.2018 год. С.П. е
във фактическо съжителство с Р.Д.,с тях като член на домакинството в периода от
01.01.2013 год. до 24.08.2018 год., следва да се включи и дъщерята на Р.Д.,която
е безспорно,че е живяла заедно с тях,а от 04.07.2016 год. до 24.08.2018 год. следва да се включи роденото през 2016 год. дете
на ответниците.При това положение в приходите на
ответниците за периода от навършване на пълнолетие на 25.05.2016 год. до 24.08.2018 год. следва
да се включат и доходите реализирани от
дъщерята на Р.Д. от прекратения брак,а разходите на домакинството следва да бъдат определени по следния начин:от 24.08.2008
год. до 31.12.2012 год.-домакинство от 3 човека,от 01.01.2013 год. до
03.07.2016 год.- 3 човека и от 04.07.2016 год. до 24.08.2018 год.-4 човека.
Общият
размер на приходите съдът намира,че следва да определи като съобрази и използва за основа данните от таблица № 2.В
нея са включени трудови доходи,обезщетения,обезщетения от НОИ,кредити,лихви на ответника,бившата му
съпруга и ответницата за проверявания период.Общият им размер вещото лице е
определило на сумата от 248631,91 лв. Тях съдът намира,че следва да намали със следните суми:3840 лв.-приходи за
2011 год. от „Пежо 306“ съгласно СТЕ;1801,77
лв.-доход от трудов договор през 2013
год. на Я. П.;295 лв.-нейната ½ част приход от продажба на наследствена овощна градина през 2017 год./пазарна
оценка от 590 лв./.След намалението общия размер на приходите по таблица № 7
съдът приема,че е 242695,14 лв. Към тази сума следва да се прибавят и следните доходи
и приходи от таблица № 7:сумата от 538,33 лв.-начално салдо към 24.08.2008 год.
по сметките на С.П.;1000 лв.-приход от продажба на 05.09.2008 год. на лек
автомобил „Фолксваген Лупо“;36740 лв./сумата представлява ½ част от общата
сума от 73480 лв.,а сумата от 73480 лв. е реално получената продажна цена от
купувача К. през 2015 год. и е сбор от
две суми,преведени от нея по две разплащателни сметки на С.П. в лева и евро
през 2015 год.-приход от продажба на ½ ид.ч.
от апартамент в к-с „Зорница“ ,собствена на Р.Д.,поради това,че е била
собственик на тази ½ ид.ч. към момента на началото
на фактическото съжителство на 01.01.2013 год./в таблица № 7 вещото лице е
включило 82536,03 лв. изчислена като
левова равностойност на договорената в предварителния договор и
споразумението,представени от ответниците сума от 42200 евро,като няма данни и
доказателства за реално получаване на разликата между 73480 лв. и 82536,03 лв.,
/ ; 300 лв.- нейна ½ част от приход от продажба през 2014 год. на наследствен поземлен имот; 4899,42
лв.-възнаграждение на Р.Д. за 2013 год.;5028,47 лв.-възнаграждение на Р.Д.
за 2014 год.;4837,16 лв.-възнаграждение на Р.Д. за 2015 год.;1587,44 лв.
–застрахователно обезщетение получено през 2016 год. ;570 лв.-издръжка на дете
за 2016 год.;815,40 лв.—възнаграждение на
дъщерята на ответницата за 2017
год. и 2253,10 лв.-възнаграждение на дъщерята на ответницата за 2018 год. След горните изчисления общата сума на приходите
за проверявания период е 301264,46 лв.
Не следва да се обсъждат останалите събрани
доказателства по почин на ответниците за
приходи от други източници,извън приетите по-горе доходи и приходи,тъй като последните
са безспорни между страните като видове
елементи,участващи при определяне на несъответствието.Останалите приходи
,за които са събрани доказателства са спорни между страните и независимо от извода дали са реализирани или не
,няма да променят изводите за
основателност или неоснователност на предявения иск.
Общият размер на
разходите съдът намира,че следва да определи като съобрази и използва за основа данните от таблица № 3.Към
общия размер на разходите по тази таблица от 100689,44 лв. следва да се прибавят следните суми:1000 лв. –разход през 2014 год. от Р.Д.
за покупка на лек автомобил марка „Волво ХЦ 90“ и
сумата от 77105,86 лв. представляваща
сбор от направени в проверявания период
погасителни вноски по три кредита,а именно-заем от 29000 лв. ,усвоен на
10.05.2014 год. ,окончателно погасен на 16.04.2015 год.;заем от 50000
лв.,усвоен на 06.06.2016 год. ,който не е погасен към края на проверявания
период 24.08.2018 год. и заем от 12000
евро,усвоен на 04.06.2009 год.,окончателно погасен на 29.11.2012 год. Размерът
от 77104,86 лв. е изчислен като са използвани данните от т.1.5,т.1.6 и т.1.7 на стр. 9 от заключението на вещото лице-лист
1021 от т. 4 от делото.При това положение общият размер на разходите е 178795,30 лв.
Нетният
доход е разликата между приходите от 301264,46
лв. и разходите от 178795,30 лв. или
сумата от 122469,12 лв. През проверявания
период е придобито имущество в общ размер от 167036 лв. Несъответствието е
между придобитото имущество и нетния доход
е сумата от 44566,88 лв.,която
сума е по-малка от сумата от 150000 лв.
Несъответствието бе бели под
150000 лв. дори жилището на ул.“Константин
Фотинов“ в гр.Бургас да се приеме,че е било придобито
за сумата от 199000 лв. или на определената
чрез експертиза в производството по настоящото дело пазарна стойност от
228980 лв. първия случай несъответствието ще бъде 115330,88 лв.,а във втория 145310,88
лв.
При това положение предявеният
иск е неоснователен,тъй като не се установява несъответствие в посочения от
закона размер.
Настоящият
съд счита освен това не само,че няма релевантно несъответствие ,за да
постанови отнемане,но и от данните по
делото не може да се направи извод,че някое от придобитите в проверявания
период имуществени права има връзка с престъплението ,за което ответникът е осъден
,като може обосновано да се приеме,че облага
от това престъпление е вложена в придобиването на имуществото
в проверявания период с оглед постановеното Решение от 26.09.2023 год. на ЕСПЧ
по делото ДЕЛО ЙОРДАНОВ И ДРУГИ
с/у БЪЛГАРИЯ (Жалби № 265/17 и
26473/18).
Престъплението
е осъществено на 28.07.2017 г. като единственото придобито в непосредствена
близост до тази дата имущество е апартамента в гр.Бургас,ул.“Константин
Фотинов“ по нот. акт № 57 от 30.08.2017 год. Останалото
имущество е придобито в предходните години.Няма данни от престъплението от
28.07.2017 год. да е придобита облага-то е извършено общо от три лица в
различни форми на съучастие,предмета на престъплението на стойност около 14000 лв. и превозни средства са били
отнети в полза на държавата,няма данни в целия проверяван 10-годишен период С.П. да е бил осъждан,обвиняем или разследван за такова престъпление,установения в
производството по делото начин на придобиване на жилището и начина на заплащане
на цената му изключва вероятността в
придобиването да са вложени
облаги от престъплението от 28.07.2017 год. ,каквито както бе посочено и
по-горе не са и установени.
По разноските по делото:
В тежест на комисията следва да се определи държавна такса в
размер на 4% върху цената на иска 349818,52 лв. или сумата от 13992,74 лв.
И двамата ответници са представили списък на разноски и
доказателства за реално заплатени адвокатски възнаграждения.
Ищецът е направил възражения за прекомерност своевременно като
съдът ги намира за частично основателни.
На ответника С.П. следва да бъдат заплатени изцяло
разноските направени за възнаграждения на вещи лица в общ размер от 1300 лв. Договореният
и заплатен адвокатски хонорар от ответника е в размер на 19000 лв.,като с оглед
цената на иска предявен срещу него формиран като сбор от сумата от 78646,52 лв.
и 135586 лв./представляваща ½ от сумата от 271172 лв./ минималния размер
на адвокатското възнаграждение е 13219,30 лв. Съдът намира с оглед фактическата
и правна сложност на спора и извършените процесуални действия от пълномощника,че
възнаграждението следва да се увеличи над минималния размер с 2500 лв. или да бъде общо в размер на 15719,30 лв. до
който размер следва да се намали
възнаграждението от 19000 лв.При това положение разноските на С.П. са
17019,30 лв.
Договореният и заплатен
адвокатски хонорар от ответницата е в
размер на 15000 лв.,като с оглед цената на иска предявен срещу нея формиран
от сумата от 135586 лв./представляваща ½ от сумата от 271172 лв./
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 10073,44 лв. Съдът намира с оглед фактическата
и правна сложност на спора и извършените процесуални действия от
пълномощника,че възнаграждението следва да се увеличи над минималния размер с
2500 лв. или да бъде общо в размер
на 12573,44 лв. до който размер следва да се намали възнаграждението от 15500 лв.При това
положение разноските на Р.Д. са 12573,44
лв.
По изложените съображения и на основание чл. в чл.142,ал.2, т.2 вр. с чл.141
и чл.151 вр.
с чл.142,ал.2,т.1 вр. с чл.141 от
ЗОНПИ съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от КОНПИ със седалище гр.София и адрес за призоваване гр.Бургас,ул.“Филип
Кутев“ № 26А,ет.3 против С.Н.П. и Р.Т.Д. и двамата с постоянен
адрес ***, иск за отнемане на следното незаконно
придобито имущество с цена от 349818,52
лв.,а именно: сумата в размер на 7400 лв.,представляваща непреобразуваната част
от пазарната стойност на ½ идеални части към датата на отчуждаването на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.601.17.1.90 с адрес на имота: гр.Бургас,ж.к. „Зорница“
блок 17,вход 6,етаж1,с предназначение на обекта:жилище,апартамент с площ 61,05
кв.м. ;с прилежащи части :избено помещение с площ от 2,49 кв.м.,както и 0,65%
от общите части на сградата;сумата в размер на 8000 лв.,представляваща
пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил „Мазда“,модел
3,рег. № А0724ММ,рама JMZBK143251146634,двигател Y6201469,цвят:тъмно сив металик,първа регистрация на 16.04.2004 год.;сумата
в размер на 18260 лв.,представляваща направени вноски на каса от проверяваното
лице по разплащателна сметка №***** в „Банка ДСК“ ЕАД;сумата в размер на 10632
лв.,представляваща внесени суми по разплащателна сметка № **** в „Банка ДСК“
ЕАД;сумата в размер на 17398,33 лв. ,представляваща получени суми от трети лица
без основание по разплащателна сметка № ****
в „Банка ДСК“ ЕАД;сумата в размер на 7222 лв.,представляваща направени вноски
на каса от проверяваното лице по
разплащателна сметка №***** в „Банка ДСК“ ЕАД; сумата в размер разплащателна сметка № **** в „Банка ДСК“
ЕАД;сумата в размер на 1423,14 лв.,представляваща получени суми от трети лица
без основание по разплащателна сметка № ****
в „Банка ДСК“ ЕАД;сумата в размер на 586,49 лв.,представляваща
непреобразуваната част от получените
преводи от трето лице по разплащателна сметка № ****** в „Банка ДСК“ ЕАД;сумата в размер на
19,56 лв.,представляваща вноски от лицето по разплащателна сметка № ***** в „Банка ДСК“ ЕАД;самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 07079.610.97.1.1
с адрес на имота :гр.Бургас,ул.“Константин Фотинов“ № 37,ет.1,ап.1 с предназначение
на обекта:жилище,апартамент с площ 135,56 лв.;прилежащи части:избено помещение
с площ 2,70 кв.м.,както и 15,918 % от
общите части на сградата и 43/276 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
07079.610.97 адрес на имота : идентификатор
07079.610.97 гр.Бургас,ул.“Константин Фотинов“ № 37;лек автомобил „Ауди“,модел
А4,рег. № А4864МР ,рама WAUZZZ8DZ1A041295,двигател № AJM177650,цвят:зеленс металик, първа
регистрация на 22.09.2000 год.
ОСЪЖДА КОНПИ
със седалище гр.София и адрес за призоваване гр.Бургас,ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.3 да
заплати на С.Н.П. сумата от 17019,30 лв. представляваща
направени от него разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА КОНПИ
със седалище гр.София и адрес за призоваване гр.Бургас,ул.“Филип Кутев“ №
26А,ет.3 да заплати на Р.Т.Д. сумата от 12573,44
лв., представляваща направени от
нея разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА КОНПИ
със седалище гр.София и адрес за призоваване гр.Бургас,ул.“Филип Кутев“ №
26А,ет.3 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 13992,74 лв.,представляваща държавна такса за водене на
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия: