№ 12685
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110122429 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу
Л. Д. Л., в която се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия
за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Овча купел 2“, вх. Г, ет. 3,
ап. 46, аб. № 348421, поради което между страните било възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. е доставял топлинна енергия на стойност 902,96 лева, която
ответникът не е заплатил, поради което и изпаднал в забава и дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 3,76 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г. , както и законната лихва от
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.02.2022 г., до
окончателното изплащане. Моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи посочените суми. Претендира присъждането на
сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице облигационно
правоотношение между страните, въз основа на което да му е доставена
топлинна енергия на посочената стойност. Оспорва ищеца да е доставял на
ответника начислената топлинна енергия и гореща вода. Твърди се, че ищецът
не бил представил доказателства, че исковата сума съответствала на
припадащия се на ответника дял от стойността на дължимата от етажните
собственици цена и че за определянето били спазени изискванията на чл.
139 и следващите от Закона за енергетиката. Оспорва да не е бил осигурен
достъп до имота, както и да е изпаднал в забава за посочените суми.
Възразено е и срещу претенцията за мораторна лихва, тъй като ищецът не бил
предоставил доказателства за датата на публикуване на сметките за
1
процесните задължения на интернет страницата си. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на разноски.
Третото лице – помагач „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД не е взело
становище.
В открито съдебно заседание, на който е бил даден ход на устните
състезания, ищецът и ответникът са били представлявани от процесуални
представители. Същите накратко са преповторили исканията си към съда.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 28203/15.02.2022 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумите. В срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. На 08.04.2022 г.
заявителят е получил указания за подаване на искова молба и в едномесечния
срок, в който срок е постъпила и исковата молба по настоящото дело.
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, построен от ЖСК „Н.-92“, кв. „Овча купел – 2“ № 171, том I, рег. №
1824, дело № 138/1998, с който ответникът е признат за собственик на
процесния имот. Предвид представените писмени доказателства съдът счита,
че е доказано, че ответникът е бил носител на правото на собственост върху
процесния обект през исковия период, доколкото не са представени
доказателства в насока прехвърляне правото на собственост след
придобиването му и преди началото на исковия период.
С Договор № Д – 0- 60/28.05.2018 г. ищцовото дружество е възложило
на третото лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
От представеното по делото копие от Договор № ТС 431/12.09.2001 г.
между „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД и етажната собственост на сграда с
адрес: гр. София, жк. Овча купел 2, бл;. 7, вх. Г, става ясно, че на дружеството
е било възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода в сградата. Под № 10 в списъка към протокола за
Общото събрание от 15.08.2001 г., на което е било взето решение за
сключване на договора, са вписани имената на ответницата и процесният
абонатен номер.
Видно от представените от третото лице – помагач писмени материали
за отоплителния период 2018-2019 г. не е бил осигурен достъп до имота, а при
отчет през 2020 г. са констатирани 2 изгаснали уреда в имота.
По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.
Експертът е посочил, че дължимата сума за топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 2412,31 лева, след вземане предвид
изравнителните сметки и сумите за възстановяване. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено,
2
съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, касаещи
процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и съобщенията към
фактури. При разпит в открито съдебно заседание експертът е посочил, че
през 2020 г. при осигурен достъп до жилището е констатирано, че два от три
уреда в него са с изгаснал дисплей, като е начислена сума като радиатор без
уред – по максимална мощност, за неосигурен достъп. Посочено е още, че при
неосигурен достъп за измерване на водомера, се начислява сума на брой лица
за топла вода, което обаче не е било направено, като в полза на ответника е
било начислено потребление с оглед предходен период. Видно от стр. 3 от
заключението вещото лице е посочило, че Наредба № 16-334 не е била
спазена от фирмата „БРУНАТА“ ООД, определяща при липса на узаконен
водомер в имота или достъп до него за отчет да се начислява по 140 литра
вода за едно денонощие. Видно от гореизложеното и с оглед заявеното от
експерта, на ответника е била начислена вода в по-малък размер от
установеното от Наредбата при наличието на хипотезата за неосигурен
достъп за замерване на реалното потребление за отоплителния сезон 2018-
2019 г.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, която съдът
също кредитира като компетентно и обстойно изготвена, се установява, че
липсва плащане по процесния абонатен номер след отнасяне на сумите в
„съдебни вземания“, като за исковия период и при претенция от 902,96 лева
за главница за топлинна енергия, лихвата върху нея възлиза в размер на 3,76
лева за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г. В таблицата на л. 5 от
заключението е отразено, че за исковия период по фактури дължимата сума
възлиза на 2409,77 лева, но след отчитане на изравняването, възстановените
суми с оглед изменението на цената на газа и платените суми преди исковата
молба, дължимата неплатена сума за исковия период възлиза на 902,96 лева.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна
енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
3
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че е клиент на топлинна енергия. В настоящия
случай е представен нотариален акт за това, че ответникът е придобил
правото на собственост върху имота, поради което и се явява задължен за
калкулираните задължения.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ.
За задълженията за главница за топлинна енергия за исковия период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. са приложими Общите условия на ищцовото
дружество от 2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата
фактура.
Видно от заключенията на вещите лица и представените писмени
доказателства от ищеца и третото лице, в имота за процесния период е била
доставяна топлинна енергия и гореща вода, като дължима се явява и
сградната инсталация. От главните отчети се установява, че достъп не е
осигурен до имота през 2019 г. за реално отчитане. Експертът е посочил, че
през 2020 г. при осигурен достъп са констатирани два изгаснали уреда, което
се доказва и от отчета на л. 85 от делото. Съобразно чл. 20 от Общите условия
при констатации за грешки, дефекти или други недостатъци клиентът следва
да уведоми топлофикационното дружество. Няма данни по делото да е
сторено това от ответника. Съобразно чл. 52 от Общите условия клиентът
осигурява и достъп за отчитане на измервателните уреди. Настоящият
съдебен състав намира, че поради неизпълнението на договорното
задължение на ответника за сигнализиране и поддържане на годни
устройства, по който да се извършва отчитането, начислението на топлинна
енергия за отопление на имота било правилно извършено в съответствие с
установените нормативни правила, почиващи върху принципа, че никой не
може да черпи права и следва да понесе нормативно установените последици
от собственото си неправомерно бездействие.
С оглед представените фактури и заключенията на експертите съдът
4
счита за доказан главния иск за претенцията за главница за топлинна енергия
за исковия период в претендирания размер, а предвид гореизложеното съдът
счита за недоказани възраженията на ответника касателно доставянето и
калкулирането на доставените количества топлинна енергия.
Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД подлежи на уважаване с оглед
основателността на иска за присъждане на главница за топлинна енергия.
Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от Общите условия на ищеца, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок,
който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Следователно, противно на посоченото от ответника, изискуемостта на
задълженията няма нищо общо с публикуването им на интернет страницата на
ищеца. С оглед изводите на вещите лица, съдът счита, че акцесорният иск се
явява доказан в претендирания размер от 3,76 лева.
Като законна последица от уважаване на исковите за главници следва да
се присъди и търсената законна лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 15.02.2022 г., до окончателно изплащане на
вземанията.
С оглед уважаване на исковите претенции на страните се дължат
разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в полза на ищеца
в размер на 100,00 лева за първоинстанционното производство, предвид
фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 в полза
на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в общ размер на
950,00 лева, представляваща сбор от разноски за държавна такса за
първоинстанционното исково и заповедното производство, юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедното
производство, депозити за възнаграждение на вещи лица.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ...................
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу
Л. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Овча купел – 2, бл. 7, вх. Г,
ет. 3, ап. 46, че Л. Д. Л., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................... за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк. Овча купел – 2, бл. 7, вх. Г, ет. 3, ап. 46, аб. № 348421, сумата в
размер на 906,72 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –15.02.2022
г., до окончателно изплащане, и сумата в размер на 3,76 лева, представляваща
5
мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7627 по описа за 2022 г. на СРС, I
ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Л. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Овча купел
– 2, бл. 7, вх. Г, ет. 3, ап. 46, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
950,00 лева, представляваща разноски за държавна такса за
първоинстанционното исково и заповедното производство, юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедното
производство, депозити за възнаграждения на вещите лица.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„БРУНАТА БЪЛГАРИЯ” ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6