Р E Ш Е Н
И Е
гр. София ,14 .06.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и втори май
през двехиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието
на секретаря Пандурска и в присъствието на прокурора Байряков ,
като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . О. Х. Д .
1748 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
:
Производството е по реда на чл.
313 от НПК.
С
присъда от 14.02.19г. по
Н .О .Х .Д . № 20713 /17г , СРС,
НО , 100 с - в е признал подсъдимия Г.Ж.В.
за виновен за извършено
престъпление по чл. 209
ал.1 от НК, поради което и
вр. чл. 54 от НК му
е наложил наказание „лишаване от свобода „ за срок от 1
година, чието изпълнение е
отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК за срок от три
години . С присъдата на основание
чл. 304 НПК подсъдимият Г.Ж.В. е признат за невиновен и е
оправдан за това да е извършил
престъплението в съучастие с неустановено по делото лице, представило се с
имена „Л.Х.“, като съизвършител, на което лице да е накарал пострадалата П.П.
да предостави необходимите документи за работата в МВР, както и по правната
квалификация по чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С присъдата на основание чл. 45 ЗЗД е осъден
подсъдимия да заплати на П.П.П. сумата от 2000 /две хиляди/ лева - обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК .С
присъдата на основание чл. 189 ал. 3 НПК е осъден подсъдимия да заплати да
заплати по сметка на СРС сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща 4 %
ДТ върху уважения граждански иск.
Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия , с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо него .
В съдебно заседание подсъдимият Г.Ж.В. подържа подадената жалба и моли да се отмени присъдата , като бъде признат за невинен и оправдан изцяло .
В съдебно заседание представителят на СГП пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна .
В съдебно заседание частната
обвинителка и гражданска ищца П.П.П. пледира да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния
съд като същата сочи ,че търси справедливост
от съда за да й бъде въстановена щетата
, която й е причини .
Съдът като обсъди доказателствата по делото ,
доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313
от НПК намира за установено следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е
събрал доказателства , имащи значение за
установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички
правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа на събрания от него доказателствен материал е
приел за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият
Г.Ж.В. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, работещ, ЕГН ********** с адрес: ***.
Подсъдимият сключил граждански брак на
27.07.2016г. и приел фамилията на съпругата си - Елена Влахова. Преди сключване
на брака фамилията на подсъдимия била Б..
През месец
септември 2014г. на домашния телефон на П.П. се обадили от кол-центъра на фирма
,,EV
- Intemetional”
и
уговорили презентация на машина за почистване в дома й, където същата живеела
заедно с родителите .
Същия месец в дома на
семейството дошъл подсъдимия, който към този момент бил със старата си фамилия
- Б.. Последният имал сключен комисионен договор със „С.К.” ЕООД за извършване
на демонстрации и съдействие за продажби на системите „ЕКО” и „Е Vapor”.
Представил
се с имената си Г. Б. и започнал да презентира машината за почистване. По време
на презентацията присъствали П.П., майка й - свидетелката М.П. и нейния съпруг.
Задно с подсъдимия дошъл и друг мъж, около 50-60 годишен, който се представил с
имената Л.Х.. По време на презентацията П.П. споменала, че в момента не работи.
При това лицето, което се представило с имена Л.Х., споменал, че може да й
намери работа.
Този ден П.П. и Г.В. /с
фамилия преди брака - Б./ си разменили телефонните номера с оглед евентуалното
закупувате на машината за почистване. Б. тогава й дал следния номер - ******.
Впоследствие П.П.
започнала работа в „А.Б.”, като предлагала различни застраховки. По този повод
на неустановена дата през месец ноември 2014г. свидетелката се обадила на
телефона на подсъдимия и двамата се видели в близост до нейния блок на ул.
„Тодорини кукли”, около 19.00ч. Тогава подсъдимият пристигнал с автомобил и
двамата с П.П. се видели в автомобила му, където последната започнала да
представя условията на застраховката, която предлагала.
В един момент
подсъдимият оставил настрани офертата и казал на П., че има връзки в полицията
и може да я уреди на работа там, но трябват пари. Казал й, че няма да започне
на друго място стабилна работа, ако не му даде пари, като й поискал 2000 лева.
Казал също така, че баща му работи в СДВР и че ще я свърже с Л.Х. от
презентацията, който бил от Национална сигурност. Разбрали се на следващия ден
ще й звънне, за да се разберат къде да се видят. Казал й какви документи трябва
да си носи за кандидатстване за работа. П.П. му повярвала, че може да й помогне
да започне работа в полицията.
На 03.11.2014г. Б.
й се обадил по телефона около Ю.ООч. и й казал, че ще се срещнат с Л.Х. в едно
кафене до кино „Арена”. П.П. отишла на срещата и там се видяла с поде. В. /с
фамилия преди брака Б./ и с лицето, което се представило с имена Л.Х..
Подсъдимият й казал, че сега може да говори с човека, но й казал изрично, че за
започване на работа в МВР трябват пари веднага. Лицето Л.Х. я попитал защо не
пробва в ДАНС, тъй като пагонът си е пагон, но също така казал, че в този
случай на него трябва да му даде сумата от 10 000 лева. Тя казала, че няма
толкова пари. Тогава Х.й казал да му даде колкото има, защото имал връзки е
полицията. Казал също така, че трябва да ги даде веднага, за да задейства
нещата. В себе си свид. П.П. носела документите, които били необходими за
кандидатстване за работа - копие от лична карта, автобиография, мотивационно
писмо, сертификати за английски език и компютърна грамотност, копие от диплома
за висше образование. Тези документи П.П. предала на подсъдимия, а Х.само ги
погледнал. Свидетелката им казала, че ще си помисли за парите. След това се
прибрала у дома .
Още същия ден
подсъдимият й се обадил отново по телефона и я попитал какво е решила и кога
щели да се оправят. Тя му казала, че сега може да му даде 100 лева. Разбрали се
да се видят на магазин „Лидър” на бул. „Стамболийски”, но след това подсъдимият
й се обадил, че се намира на паркинга на СДВР. П.П. отишла до там с нейната
кола и спряла. В автомобила й се качил Г.В. /с фамилия преди брака Б./ и там тя
му дала 100 лева в копюри по 20 лева. За получената сума подсъдимият не й дал
никаква разписка. Междувременно П.П. видяла наблизо и лицето Л.Х.. Г.В. /е
фамилия преди брака Б./ прибрал парите в себе си. П. му споменала, че е
кандидатствала за работа в НОИ, но той й обяснил, че няма как да й помогне да
започне работа там, но в полицията може, защото има връзки. Казал й също така,
че останалите пари до 2000 лева трябва да бъдат преведени до 11.12.2014г., иначе
няма да може да започне работа никъде. Споменал й да не се притеснява, че ще
има възможност да започне работа в Жендармерията, Гранична полиция и
Охранителна полиция, и че работата там й била сигурна. След това подсъдимият
слязъл от автомобила и П.П. видяла, че той и Л.Х. влизат в СДВР. След това П.
се прибрала в къщи.
На
следващия ден подсъдимият отново й се обадил по телефона и я попитал какво
става с парите. Тогава П.П. помолила майка си да й помогне. Свид. М.П.
изтеглила заем още същия ден от „Банка ДСК” в размер на 700 лева и ги дала на
дъщеря си. М.П. изтеглила пари и от овърдрафта си и дала на дъщеря си още 600
лева. П.П. от своя страна изтеглила всички пари, които имала по сметка в
„Уникредит Булбак” - 700 лева.
Междувременно
Г.В. /с фамилия преди брака Б./ започнал да звъни по телефона на П.П. по-често,
като непрекъснато я питал кога ще се оправят, иначе да забрави. Попитал я къде
ще се видят, за да му даде парите, но тя му отговорила, че пари на ръка няма да
му даде.
На 05.12.2014г.
двамата се видели до блока на П. и там той й казал, че иска парите до един час.
Дал й листче, на което били записани неговия единен граждански номер и имената
му. След около един час П.П. отишла в търговски център „Таби” в жк. „Сухата
река” и през „Изи Пей” в 14:38ч. превела на името на подсъдимия сумата от 1000
лева. Платила и такса в размер на 8,80 лева. За направения превод била издадена
разписка № 01000290514077.
На следващия ден
подсъдимият отново й се обадил по телефона и отново й поискал останалата сума
до 2000 лева.
На 09.12.2014г. в 13:20ч.
П.П. превела на името на подсъдимия чрез „Изи Пей” сумата от 900 лева, като
платила такса в размер на 8,40 лева. За паричния превод била издадена разписка
№ 01000291515882 от 09.12.2014г.
Парите и по
двата превода били получени лично от подсъдимия, за което били издадени два
броя разписки.
След
като превела и последната сума П.П. се обадила на Г.В. /с фамилия преди брака
си Б./, за да го пита дали е получил парите и какво се случва. Той й отговорил,
че е разпространил документите в Гранична полиция, Жандармерия и Охранителна
полиция в Отдел „Счетоводен”, както тя искала. Обещал й, че на едно от тези три
места ще бъде приета.
До
януари месец 2015г. нищо не се случило и П.П. започнала да звъни на подсъдимия.
Един ден подсъдимият й изпратил съобщение по телефона, в което й написал, че
трябва да си извади свидетелство за съдимост и служебна бележка от НСС.
На 09.01.2015г. П. подала
молба в НСС за издаване на служебната бележка, където я попитали за къде
кандидатства. Тя казала - „Гранична полиция” на бул. „Мария Луиза”. Тогава
служителите й обяснили, че ще изпратят служебно бележката. На същата дата П.
подала и молба за издаване на свидетелство за съдимост.
След
като извадила посочените документи, П. започнала да звъни по телефона на Г.В.
/с фамилия преди брака си Б./, но той не вдигал телефона. Тогава тя му
изпратила съобщение със следното съдържание: „На кого трябва да ги предам тези
документи”, на което той върнал съобщение, че трябва да ги пази, тъй като „не
могат да накарат тревата да расте по-бързо”. След това вече не успяла да се
свърже с него по телефона, защото той не й вдигал. Майка й също му се обадила
от нейния телефон. Първоначално той вдигнал, но като разбрал кой се обажда,
затворил. След това П.П. му звъннала от друг неин номер, но й давало заето.
След около 40 минути подсъдимият върнал обаждане, но от друг номер 0882 808
958, но когато разбрал кой е на отсрещния телефон, затворил.
След
известно време П.П. отишла на интервю в магазин „DM”, чийто офис се
намирал в сградата, в която бил и офиса на фирмата за почистване, откъдето преди
това подсъдимият бил изпратен в дома на П. за презентация. Когато излизала от
интервюто, видяла наблизо лицето с имена Л.Х. и го попитала къде е подсъдимият.
Той й отговорил, че не знае, защото бил в чужбина. След това П. видяла подсъдимия
наблизо, но той минал покрай нея, без да й обърне внимание. Тя също не го
заговорила.
Впоследствие
на 23.03.2015г. П.П. подала жалба в полицията, въз основа на която било
образувано ДП № ЗМ 2240/2015г. по описа на 05 РУ-СДВР.
Съгласно справка от
ТД на НАП в периода от 01.12.2014г. до 31.01.2015г. за подсъдимия няма данни за
сключени трудови договори.
Съгласно справка от
„А.Б.“ подсъдимият е имал сключени полици по застраховки през 2010г. и в
периода от 10.09.2014г. до 09.09.2015г., които не били сключени с посредничеството
на П.П.
Съгласно справка от МВР вх. № 1064485 от 18.09.2018г. - в
периода 2014г.-2015г. П.П.П. не е подавала документи за постъпване на работа в
ръководените от МВР структури, нито са регистрирани постъпили от нея документи
в Централната антоматизирана информационна система - документооборот.
Съгласно справка от
МВР вх. № 1073572 от 25.10.2018г. бащата на подсъдимия - Ж.Г.Б. ЕГН **********
не е работил в структурите на МВР.
Съгласно справка от
СДВР /л. 23 от ДП/ бащата на подсъдимия не е работил в СДВР.
Горната фактическа
обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства :
показанията
на свид. П.П., дадени в хода на съдебното
следствие /кредитирани частично/, както и частично приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т 2 НПК /л. 34-35 от ДП - кредитирани частично/;
показанията на свид. М.П., дадени в хода на съдебното следствие; жалба от П.П.
до 05 РУ-СДВР от 23.03.2015г., кредитирана в частта относно датата на подаване
/л. 10-11 от ДП/; справка от НСС /л. 22 от ДП/; справка от СДВР /л. 23 от ДП/;
протокол за доброволно предаване, ведно с разписка за паричен превод №
01000291515882 от 09.12.2014г., ведно с фискален бон, разписка за паричен
превод № 01000290514077 от 05.12.2014г. ведно с фискален бон и операционна
бележка от „Банка ДСК” /л. 37-40 от ДП/; справка от НСС, ведно с копие от молба
на П.П. и копие от служебна бележка, издадена на нейното име /л. 44-46 от ДП/;
справка от ТД на НАП - София /л. 48 от ДП/; справка от „Изи Пей”, ведно с 2
броя разписки за получени суми /л. 50-52 от ДП/; справка от Бюро „Съдимост” при
СРС, ведно със свидетелство за съдимост за П.П. /л. 57-58 от ДП/; справка от
НОИ /л. 57 от ДП/; писмо от „С.К.” ЕООД, ведно с комисионен договор от
19.03.2014г. и 2 броя анекси към него /л. 59 и л. 64- 67 от ДП/; справка от
мобилни оператори /л. 80-82 от ДП/; писмо от „А.Б.” /л. 84 от ДП/; писмо от СО,
ведно с препис от акт за сключване на граждански брак /Л. 14- 15 от съд.пр./;
копие от бележка с ръкописни изписано съдържание „Г.Ж. Б. **********“ /л. 38 от
съд.пр./; 2 бр. писма от МВР /л. 46 и л. 53 от съд.сл./; справка за роднински
връзки на поде. Г.В. /Б./ /л. 51 от съд.сл./; справка за съдимост на поде. Г.В.
/Б./ /л. 29 от съд.пр./
.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен
материал. СРС е
изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с
деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, а именно с цел да набави за себе си имотна облага в гр. София
за времето от неустановена дата през месец ноември 2014г. възбудил и до
09.12.2014г. поддържал заблуждение у П.П.П., че ще й съдейства да започне
работа в администрацията на Министерство на вътрешните работи, за което я
накарал да му предостави сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лева, която била
предадена на Б. на три пъти, както следва: - на 03.12.2014г. в гр.София, на
паркинга на СДВР, находящ се на ул. „Антим I“, П. предала на ръка сумата от 100
/сто/ лева на Г.Ж. Б.; -на 05.12.2014г. превела чрез паричен превод „Изи Пей” с
разписка - 01000290514077/05.12.2014г. сумата от 1000 /хиляда/ лева на името на
Г.Ж. Б. -на 09.12.2014г. превела чрез паричен превод „Изи Пей” с разписка -
01000291515882/09.12.2014г. сумата от 900 /деветстотин/ лева на името на Г.Ж. Б.,
с което причинил на П.П. имотна вреда в общ размер на 2000 /две хиляди/ лева.
От обективна страна
по делото се установява ,че подсъдимия с цел да набави за себе си имотна облага за инкриминирания период от време , а именно за времето от неустановена дата през
месец ноември 2014г. възбудил и до 09.12.2014г. поддържал заблуждение у П.П.П. че ще й съдейства да започне работа в администрацията
на Министерство на вътрешните работи, за което я накарал да му предостави
сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лева, която била предадена на Б. на три
пъти, както следва: - на 03.12.2014г. в гр.София, на паркинга на СДВР, находящ
се на ул. „Антим I“, П. предала на ръка сумата от 100 /сто/ лева на Г.Ж. Б.; -на
05.12.2014г. превела чрез паричен превод „Изи Пей” с разписка -
01000290514077/05.12.2014г. сумата от 1000 /хиляда/ лева на името на Г.Ж. Б. -на
09.12.2014г. превела чрез паричен превод „Изи Пей” с разписка -
01000291515882/09.12.2014г. сумата от 900 /деветстотин/ лева на името на Г.Ж. Б.,
с което причинил на П.П. имотна вреда в общ размер на 2000 /две хиляди/ лева
Деянието
е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване .
Доводите
изложени в подадената жалба за
недоказаност на извършеното престъпление по чл. 209 ал.1 от НК от страна на подсъдимия по
делото , тъй като мотивите на СРС почиват изцяло на показанията на М.П.,
която е заинтересована от изхода на делото
и е конституирана като частна
обвинителка и гражданска ищца
като не са събрани никакви други доказателства ,настоящият въззивен съд намира за
неоснователни ,тъй като в тази насока са
събраните от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства, както и доказателствени средства , които позволяват
на съда да направи обоснован правен извод за наличие, както на обективната
страна на извършеното престъпление , така и за неговата субективна страна . В
тази насока следва да се отбележи , че първоинстанционния съд е
направил подробен анализ на
събрания от него доказателствен материал , който
се споделя изцяло и от настоящата съдебно инстанция . Въззивният съд намира ,че по
делото безспорно се установява както изпълнителното деяние
на визираното от обвинението престъпление ,неговия
предмет, така и авторството на деянието от страна на
подсъдимия по делото . Следва да се посочи , че по делото е
конституирана като частна
обвинителка и гражданска ищца
пострадалата П.П.П. , а не М.П. , както
погрешно се сочи в жалбата . Показанията
на пострадалата П.П.П. въззивният съд
намира ,че правилно са били кредитирани от СРС , тъй като същите са подробни , последователни , безпротиворечиви ,
както и в съответствие с останалия
доказателствен материал - показанията
на свидетелката М.П. и писмените доказателства по делото : протокол за доброволно предаване, ведно с
разписка за паричен превод № 01000291515882 от 09.12.2014г., ведно с фискален
бон и разписка за паричен превод № 01000290514077 от 05.12.2014г. ведно с
фискален бон и операционна бележка от „Банка ДСК” /л. 37-40 от ДП/,
установяващи датите, на които свидетелката П. е превела парите на подсъдимия
чрез „Изи Пей”, конкретните суми, както и изтегления от майката кредит в размер
на 700 лева. В подкрепа на изложеното и от
двете свидетелки е и справката от „Изи Пей”, ведно с приложените към нея 2 броя
разписки за получени суми /л. 50-52 от ДП/, от които се установява , че двете преведени на
името на подсъдимия суми, са били получени лично от него .Въззивният съд не
споделя доводите на подсъдимия , че показанията на
пострадалата П.П.П. дадени
пред съда и тези дадени на досъдебното производство се различават съществено относно това с кой и кога се е срещала , и кой й е обещал съдействие за започване
на работа в МВР , тъй като правилно е
прието от СРС , че частичните
противоречия между показанията й, дадени
пред съда и тези от досъдебното производство, както и липсата на спомени
относно част от конкретиката по случая ,което е наложило прочитане на показанията й
на досъдебното производство, намират
своето обяснение и следва
да бъдат отдадени на изминалия период от време от момента на случилото се - края на 2014 година до
разпита на свидетелката П.П.П. пред СРС през 2018г. От друга страна следва да се
посочи , и че констатираните от СРС противоречия,
не са съществени и не
се отнасят до правно значимите по делото факти, свързани с
предмета на доказване, при което по делото не са
налични основания, показанията на свидетелката П.П.П.
да не бъдат кредитирани и да бъдат
изключени от доказателствения материал. Въззивният съд не споделя доводите на
подсъдимия , че по делото са налични допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия , предвид
извършените от съдията докладчик по делото предходни прекратявания на
съдебното производство , доколкото по
настоящето дело не са били
констатирани никакви допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, при което същото е било
разгледано и решено по общия ред при проведено съдебно следствие .
Настоящата
съдебна инстанция намира ,че при
определянето на предвиденото
наказание лишаване от свобода от
една до шест години, по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание
лишаване от свобода за срок 1 година ,чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66
ал.1 от НК за срок от три години, са
отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното
деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено ,включително високия размер на нанесената
имотна вреда - 2000 лева, а
също и срока на забавянето на производството по делото при извършеното деяние през 2014г. , както и обществената опасност на подсъдимия по
делото , който е
неосъждан
, при което съдът намира
,че не са налице основания за
намаляване размера на наложеното наказание за срок от 1 година, считано от влизане на присъдата в
сила .Не са налице основания за приложение на чл. 55 от НК, тъй като по делото не са налице нито многобройни ,нито
изключителни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства . Налице са и основанията на чл. 66 ал.1 от НК
за отлагане изпълнението на наложеното наказание , като СРС е определил
минималния размер от 3 години на предвидения в закона максимален срок от 5 години , считано от влизане на
присъдата в сила, което е основателно с оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия и
изминалия период от извършване на деянието .
Основателно е и приетото от СРС ,че
по делото са налице основанията
на чл. 45 ЗЗД -
противоправно поведение на дееца, вина, причинени имуществени вреди на
пострадалата и причинно-следствена връзка между тях , с оглед на което предявения граждански иск за сумата от 2000лв
причинени имуществени вреди следва да бъде уважен , и
подсъсимия Г.В. /с
фамилия преди брака Б./ следва да бъде осъден да
заплати на гражданската ищца П.П. сумата от 2000 лева - обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на престъпното му деяние.
Законосъобразно с присъдата с оглед изхода на делото на осн.
чл.189 ал.3 от НПК е осъден подсъдимия да заплати по сметка
на СРС сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща 4 % ДТ върху
уважения граждански иск
.
При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на
делото от първоинстанционния съд да са
допуснати съществени процесуални нарушения , които да налагат
отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда
от 14.02.19г. по Н .О .Х .Д . № 20713 /17г , СРС, НО , 100 с - в .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.