№ 944
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110205238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Спасов"
ЕООД, против Наказателно постановление № 03-2100173/10.11.2021г. на Директор на
Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на „Спасов“ ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 лева на основание
чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, за нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи, че описаното в постановлението нарушение не е
допуснато. Оспорва се съставомерността на нарушението. В заключение се иска отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените
в нея основания. По същество адв.К. пледира за отмяна на постановлението , доколкото
счита, че не е безспорно доказано, че работникът е престирал труд за дружеството.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен
представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление. Прави се искане да бъде присъдено и юристконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2021г., служители на ДИТ-Варна, сред които св.И., около 14,00ч. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект в които полагали
труд работници на въззивното дружество, инспектори при Дирекция „ИТ” – гр.Варна,
установили, че лицето М., осъществява трудови функции в обекта
1
По време на проверката в обекта било установено, лицето Михайл М., които
извършвал строителна дейност. Лицето монтирало дограма на втори етаж на сградата, като
извършвало дейността заедно с други работещи в строителния обект. При разговор с
проверяващите потвърдил, че работи за въззивното дружество.
Била му предоставена декларация по чл. 399 вр. чл. 402 от КТ, в която М. отразил
лично данните си, фирмата за която работи - „ Спасов” ЕООД, че е постъпил на работа като
„общак“- общ работник на 11.10.2021г., работно време от 13.50 ч. до 14,30ч. в
проверявания строителен обект , като изрично отразил, че има сключен трудов.
Декларацията била подписана в 14,30ч. на 11.10.2021г.
Насрочена била и допълнителна документална проверка, в хода на която били
представени трудов договор от 11.10.2021г. и уведомление за регистриран трудов договор
между процесните страни, но регистрацията в НАП била от 11.10.2021г. в 15:27:03.ч.
Предвид горното св. И. - служител на ДИТ-Варна приел, че М. на 11.10.2021г. е бил
допуснат до работа на длъжност „ работник строителна изолация” преди да му бъде
предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, поради
което съставил АУАН срещу въззивното дружество в който описала приетото за
установено нарушение.
По делото не се спори, че между въззивното дружество и работника има сключен
договор и той не е получило копие от така сключения договор към 11.10.2021г.
14.30 т.е. това е момента в който е подписана декларацията от работника М..
Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.
С него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите, описани в акта
, както и правната квалификация на нарушението- по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. За
него и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ на въззивното дружество била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000лв.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид.И. и И., чиито показания съдът
кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи, че
нарушението е констатирано при проверка на представените документи, а работника е
установен на место да извършва трудова дейност.
По искане на въззивната стра съда допусна до разпит свид.М., който е полагал труд за
въззивното дружество по време на проверката. Свидетелят сочи, че на обекта веднага след
подписване от негова страна на договора е започнал да полага труд. Извежда твърдение, че
договора е бил подписан само от него, като след полагане на подписа му веднага е бил
отнесен от техническия ръководител в офиса на дружеството за подпис от управителят. От
показанията му може да се извлече извод, че лицето действително в деня на проверката е
полагало труд за въззивното дружество на строителния обект.
До разпит бе допуснат и свид.Д. който също е полагал труд на обекта заедно със
свид.М.. Той сочи, че след като са подписали договорите техническия ръководител ги
отнесъл за подпис от управителят в офиса на фирмата. Според свидетелят проверката е
2
започнала около 13.30 часа.
За да кредитира показанията на свидетелите М. и Д. относно факта кога и как е бил
подписан трудовия договор от страна на управителят на въззивното дружество съда ще
анализира на първо място посоченото от М. в декларацията като час на попълването и
14.30.ч. или час след като евентуално трудовите договори са отнесени до офиса на
дружеството за подпис. Също така следва да се посочат в тази посока показанията на
свид.И., който сочи, че техническия ръководител е бил на обекта в хода на адм.проверка.
Свид.И. също сочи, че техническия ръководител е бил на обекта при извършване на
проверката и дори е получил призовката съставена от тях за представяне на документи,
както и факта, че е изрично е посочил пред проверяващите наличието на сключен трудов
договор с работника М.. Дори и да се приемат за достоверни показанията на свид.М. и Д.
относно факта, че преди проверката трудовите им договори не са били подписани от страна
на управител на въззивното дружество, то съда извежда извод, че към момента на започване
на проверката в 13.30 часа и към момента на попълване на декларацията от страна на М.
договорите са били подписани, тъй като техническия ръководител е бил на обекта/т.е.
върнали се е/ и е посочил пред проверяващите, че тези двама работници имат сключени
трудови договори. Съпоставянето на показанията на тези двама свидетели с писмените и
гласни доказателства по делото не извежда извод, че към момента на проверката трудовите
договори не са били подписани от ставна на представител на възивното дружество, каквито
възражения бяха направени в пледоарията на процесуалният представител на въззивното
дружество. Такова твърдение не е било направено в хода на адм.проверка, а напротив на
место не само работника а и техническия ръководител също са потвърдили за наличието на
сключен трудов договор между въззивното дружество и работника М..
По отношение твърдението на свид.М., че проверяващите са му диктували какво да
напише в декларацията съда не кредитира това му твърдение тъй като на първо място като
длъжност от негова страна е посочена „общак“ , посочено е работно време от 13.50 до
14.20часа, както и факта, че още не е получил трудово възнаграждение, както и размера на
договореното трудово възнаграждение или това са все факти известни единствено на
работника, но не и на проверяващия работник. Лицето лично е посочило наличието на
сключен трудов договор.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените
допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му,
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срока и от надлежна страна, поради
3
което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на
Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ. В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на
съставяне и връчване на акта. И акта, и постановлението са съобразени с нормите на чл.42 и
чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото
на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е
образувано и настоящото съдебно производство. С оглед на това съдът намира
възраженията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са
неоснователни.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От
показанията на св.Байков и от писмените доказателства по делото, по безспорен и
категоричен начин се установява, че е осъществено вмененото нарушение.
На въззивникът е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ.
Текста на нормата гласи че работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Нормата изисква задължително работодателят да предостави на работника екземпляр от
сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, като това следва
задължително да е извършено преди работника да постъпи на работа, като нарушението по
ал.2 се изразява в недопускане от страна на работодателят, работника да извършва трудова
дейност преди посочените документи да му се предоставят срещу подпис т.е. работодателят
следва да не извършва действия свързани с полагане на труд от страна на съответния
работник. Видно събраните доказателства по административната преписка, е че работникът
е посочил, че работи по трудов договор на длъжност „общ работник ” с определено трудово
възнаграждение.
Видно от представената към административната преписка справка от ТД на НАП, че
е било подадено уведомление за сключен трудов договор, но в 15.27 часа, или около един
час след извършената проверка в обекта в който лицето е полагало труд. От това може да се
извлече извод, че към дата на проверката на работника не е било предоставено копие от
уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, с което именно е бил осъществен съсътава на
4
посоченото нарушение.
Като допуснал до работа лицето преди да му бъде връчено връчи копие от завереното
в ТД НАП уведомление, на 11.10.2021г. в гр.Варна работодателят въззивното дружеств е
извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на
нарушението би бил осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така
и ако не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква
кумулативно на лицето да са били връчени и договор и копие от
уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява състава на
административното нарушение, като в случаят не са връчени и двете.
Съгласно разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен
да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.”
С оглед изменение на КТ, не са налице предпоставките на чл.415в от КТ за
ангажиране на отговорност за маловажно нарушение.
В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в
качеството на работодател. Съгласно §1т.1 от ДР към КТ “работодател" е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение. Въззивното дружество
представлява работодател по смисъла на КТ, поради което правилно е посочен като субект
на административно-наказателната отговорност по този текст на закона.
Нарушението не е маловажно и по см. чл. 28 ЗАНН, като по степен на обществена
опасност не се отличава от обикновените случаи от този род. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е това, че след проверката е бил правен опит за регистрация на договора в
НАП , както и че същият е бил регистриран, но дружеството е наказано за това, че
допуснало работника до работа преди да му се връчи копие от уведомлението и трудовият
договор, и не са ангажирани доказателства за това, уведомлението и договора да са му е
били връчени до настоящия момент срещу подпис.
Съставът на визираното нарушение е осъществен, тъй като безспорно се установява
че при извършване на проверката не са изпълнени задължителните предписания дадени с
нормата на чл. 63 ал.1 от КТ а работника е допуснат да престира труд въпреки забраната
визирана в нормата на чл. 63 ал.2 от КТ.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.
По така наведеното общо възражение, съдът намира, че следва да отбележи
единствено, че при служебна проверка на административнонаказателната преписка не
констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон,
водещи до отмяна на НП. Анализът на доказателствата по делото извежда фактическа
обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и правилно и
5
обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника.
Правилно е била ангажирана отговорността въззивното дружество в качеството му
на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н. Поради това възраженията в жалбата в тази насока са
неоснователни.
По същество въззивника моли съда да отмени наказателното постановление или да
бъде намален размера на наложената санкция.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват
глоба в размер от 3000 лева. Наказание над минималния размер непълно несъответно на
тежестта на нарушението. Не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства,
а именно това, че не е бил изтекъл срока за регистриране в НАП на трудовия договор, че е
било отстранено незабавно след установяването му и че от него не са настъпили вредни
последици както и обстоятелството, че липсват доказателства за други НП издадени на
въззивното дружество. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават глоба в
минимален размер от 1500 лева, предвиден за работодател. Такова наказание е
достатъчно за да се въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и
на останалите членове на обществото.
По делото единствено административно наказващия орган е поискал да му бъдат
присъдени направите разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят
на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има
право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част, което съдът
определи в размер на 40 лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
По отношение на искането на въззивното дружество за присъждане на сторените по
делото разноски, доколкото същото по принцип е основателно, обаче е необходимо по
делото да бъдат представени доказателства за сторените разноски – договор за защита и
съдействие с посочена сума която е изплатена. Доколкото по делото не са представени
такива доказателства, а единствено пълномощни за процесуално представителство, съда не
може да уважи искането за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100173 от 10.11.2021г. на Директор
на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Спасов”ЕООД с ЕИК ********* е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000.00 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като намалява размера на наказанието
„имуществена санкция“ на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Спасов”ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Варна сумата от 40 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7