Решение по дело №55/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20217190700055
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

гр. Разград, 10.05.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 55 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Е. Н. П. от с. П. К., Община Р., против Решение № 35 от 05.02.2021 г., постановено по АНД № 20203330200606 по описа на Районен съд – Разград, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 20-1075-001293 от 24.08.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Разград. В потвърдената част от наказателното постановление на основание чл. 178е ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94, ал. 4 от същия закон. В жалбата се твърди, че в оспорената част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което се излагат подробни писмени  съображения. Иска се решението в тази част да бъде отменено.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Окръжна

 

 

 

 прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

 

 

 

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.  

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на жалбоподателя е съставен АУАН № 1339/05.08.2020 г. за това, че на 04.08.2020 г. около 19:00 ч. в с. Побит камък, на ул. „Т. Каблешков“ пред дом № 7, като водач и собственик на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ******** паркира неправилно върху тротоара /перпендикулярно на уличното платно/ извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя – нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП; и за това, че не е заплатил доброволно и в срок наложена глоба по фиш сер.Н/172265 на стойност 20 лв. от дата 17.03.2019 г. – нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на Н. са били наложени две административни наказания – глоба в размер на 50 лв. за нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 178е ЗДвП  и глоба в размер на 20 лв. за нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП.

Въззивният съд е отменил наказателното постановление в частта относно наложеното наказание по чл. 190, ал. 3 ЗДвП и в тази част решението като необжалвано е влязло в сила. В останалата част наказателното постановление е било потвърдено по съображения, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, констатираното нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП е установено по несъмнен начин и санкционната разпоредба е приложена правилно.

В оспорената част решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В нарушение на горните изисквания жалбоподателят е паркирал собствения си товарен автомобил на тротоара  перпендикулярно на пътя, а неправилното паркиране на тротоари в населените места е основание за налагане на глоба от 50 до 200 лв., съгласно чл. 178е ЗДвП. Потвърждавайки наказателното постановление в тази част, въззивният съд е приложил правилно материалния закон и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липсата на тротоар. По смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП  "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От показанията на свидетелите Д. В. и Л. М. е доказано, че на мястото има обособен тротоар и автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран върху тротоарните плочки. Фактът, че паркирането е извършено  перпендикулярно на оста на пътя е достатъчен да обоснове съставомерност на нарушението и не е било необходимо да се изследва масата на превозното средство или разстоянието до сградата.

Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата. Не представлява процесуален порок отказът да бъде допуснат поискания от жалбоподателя свидетел. Фактите по делото са правилно установени и не се твърдят различни обстоятелства, които да бъдат доказвани посредством показанията на този свидетел.

Неоснователно е и оплакването, че наказващият орган и въззивният съд не са изложили мотиви относно чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажност на случая и за прилагане на института по чл. 28 ЗАНН е правна възможност, а не задължение на административнонаказващия орган, поради което необсъждането на тази възможност в наказателното постановление не е процесуално нарушение. Въззивната жалба не съдържа  искане за прилагане на чл. 28 ЗАНН, съответно районният съд не е бил длъжен да излага съображения в тази насока. Касационната инстанция не намира, че  случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Не се сочат и не се доказват обстоятелства, които да понижават обществената опасност на нарушението до степен на маловажност.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 05.02.2021 г., постановено по АНД № 20203330200606 по описа на Районен съд – Разград, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 20-1075-001293 от 24.08.2020 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Разград, с което на основание чл. 178е ЗДвП на Е. Н. П. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94, ал. 4 от същия закон.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                               ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                 2./п/