№ 10197
гр. С., 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110112386 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу С. ИВ. В., с
ЕГН: **********, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са предявени искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 2299,84 лева, представляваща цена за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
считано от 07.01.2022г. до изплащане на вземането; лихва за забава в размер на 401,76 лева
за периода от 15.09.2019г. до 29.12.2021г. и сумата от 15,92 лева – дялово разпределение за
периода от 01.09.2019г. до 30.04.2020г. и 3,12 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019г. до 29.12.2021г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.01.2022г. по ч.гр.д.№
630/2020г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на дружеството.
Ответникът е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, с който
оспорва дължимостта на сумите по исковете. Оспорва да е потребител на ТЕ , както и че
има налична облигационна връзка между страните. Навежда възражение за изтекла за
вземанията погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ФИРМА ООД не взима становище по
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
1
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период „потребител на ел.енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване за домакинството си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл.139а от ЗЕ.
От представения и приет по делото като писмено доказателство констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № ..., том .., рег.№ ..., дело № 483 от
05.12.2007г.се установява, че ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент № ...,
гр.С., ж.к. М.. От това следва, че по силата на закона между ответника - потребител и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период. За абоната е начислявана сума за ТЕ. Извършените
измервания в АС, начисления, дялово разпределение на потребената ТЕ са в съответствие с
изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ. Дяловото разпределение е
изчислявано по формулата Наредба 16-344 от 06.04.2007г. Така, вещото лице сочи, че
общата сума се формира прогнозно за абоната, като общата сума е 2902,69 лева за БГВ,
изравнителната сума за периода е – 128,75 лева (за доплащане) и 15,92 лева – за дялово
разпределение.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за процесния
период е на стойност от 2902,69 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции
и просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството
потребена ТЕ в имота. Ето защо и като се спази принципът на диспозитивното начало,
искът за ТЕ се явява основателен за посочения от ищеца размер, а не за този, установен от
експертизата.
2
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок от датата на публикуването на
задължението на интернет страницата на ищеца. В конкретния случай ищецът не е
представил никакви доказателства, от които да е видно кога са били публикувани на
интернет страницата му процесните задължения, поради което ответникът не е бил поставян
в забава и акцесорните искове за лихви се явяват неоснователни.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответникът, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК.
По делото е приета без възражения ССчЕ, с чието заключение се установява, че след
извършена проверка от вещото лице в счетоводството на ищеца към 15.06.2022г. за
процесния абонатен номер за извършени плащания на задължение за процения имот общо в
размер на 653,41 лева, като плащанията са извършени в периода от 19.09.2018г. до
19.09.2018г. и са покрили задълженията за главница за ТЕ за периода от 01.05.2018г. до
31.08.2019г. Така извършени, всяко едно от плащанията представляват признание на дълга
от страна на ответника и по арг. от чл.116, б.“а“ от ЗЗД прекъсват давността. Ето защо
възражението на ответника за настъпила за част от вземането за главницза ТЕ погасителна
давност, е неоснователно.
При тези изводи следва, че искът за главница за ТЕ е основателен за сумата от
1646,43 лева (2299,84 лева – претендирана в процеса главница – 653,41 лева – платена от
ответника главница за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2019г.) и следва да се уважи в този
размер и за периода от 01.09.2019 до 30.04.2020г., а за остатъка над този размер до пълния
предявен размер от 2299,84 лева и за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2019г. следва да се
отхвърли поради плащане.
Искът за главница за услуга дялово разпределение в размер на 15,92 лева за периода
от 01.09.2019г. до 30.04.2020г. е основателен и следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
3
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 456,54 лева за
исковото производство съразмерно уважената част от исковете (54,41 лв. - д. такса, 600 лв.
– депозит за вещи лица по СТЕ и ССчЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение) и
общо 37,13 лв. за заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответника не се следват разноски, доколкото не е доказано да е сторил
такива.
В полза на адв. С.Л. Т., с ЕГН: ********** следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 118,45 лева на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, за оказана на
ответника безплатна правна помощ и представителство , съгласно договор за правна защита
и съдействие (на л.86 от делото), съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, че С. ИВ. В., с
ЕГН: **********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ дължи на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК ... сумата от 1646,43 лева, представляваща цена за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.09.2019 до 30.04.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата от 07.01.2022г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.01.2022г. по ч.гр.д.№ 630/2022г.
по описа на СРС, 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ за цена на доставена ТЕ за сумата над 1646,43 лева за периода от
01.09.2019г. до 30.04.2020г., до пълния предявен размер от 2299,84 лева и за периода от
01.05.2018г. до 31.08.2019г, както и исковете с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за лихва
за забава върху главницата за ТЕ в размер на 401,76 лева за периода от 15.09.2019г. до
29.12.2021г. и за сумата от 3,12 лева за лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2019г. до 29.12.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. ИВ. В., с ЕГН: **********да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., разноски в исковото производство в размер на общо
456.54 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 630/2022г. по описа на СРС,
176 състав в размер на общо 57,13 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ... да заплати на основание чл. 38,ал.1, т.2 от ЗАдв
на адв. С.Л. Т., с ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение в размер на 118,45 лева за
оказана на ответника безплатна правна помощ и представителство , съгласно договор за
правна защита и съдействие (на л.86 от делото), съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца
- ФИРМАс ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5