Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2019г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на осми май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 4027 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от М.В.С. срещу Г.Ф., с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1  от КЗ /отм., вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба М.В.С.  твърди, че на 05,04,2012г. около 18,30 часа в гр. София, управлявайки велосипед по  ул.“Острово“, посока от бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Макгахан“ пострадал при ПТП настъпило по вина на неустановен водач управлявал неизвестен лек автомобил, с посока от ул. „Макгахан“ към бул. „Владимир Вазов“, който в нарушение на ЗДвП на кръстовището с ул. „Златица“ предприел маневра ляв завой, отнел му предимство, блъснал го и напуснал местопроизшествието.

Твърди, че в резултат на ПТП претърпял травматични увреждания, а именно: фрактура на лява ключица и множество разкъсно контузни рани и охлузвания по цялото тяло. В резултат на травматичните увреждания търпял, търпи към момента и ще търпи в бъдеще изключително интензивни болки и страдания.

Поддържа, че по негово искане е образувана Щета № 210125/29,05,2012г. пред Г.Ф., по която е постановен отказ за плащане.

Претендира присъждане на сумата 30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 29,05,2012г. до окончателното и изплащане.

Ответникът в срока по чл.367, ал.1 ГПК изразява становище за недопустимост на производството, т.к. спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо.

В отношение на евентуалност изразява становище за неоснователност на иска. Възразява, че не е налице фактическият състав на риска гражданска отговорност, от който да произтича задължение на Г.Ф.за плащане на обезщетение. В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване от страна на велосипедиста, т.к. е управлявал велосипед, който не е бил оборудван с фар и светлоотразители необходими при тъмната част на деня. Оспорва претенцията по размер.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетите като доказателство документи по преписка по Щета № 210125/29,05,2012г. образувана пред Г.Ф.ищецът е подал заявление за изплащане на обезщетение, което му е отказано. Следователно е изпълнил процедурата по чл. 558, ал. 3 от КЗ.

От приетото в производството заверено копие от констативен протокол за ПТП № К 314 от 05.04.2012 г. на ОПП-СДВР е видно, че на 05.04.2012 г. около 18,30 ч. в гр.София, на ул.„Острово“, кръстовището с ул.„Златица“ е възникнало пътно-транспортно произшест-вие /ПТП/ между участник 1 – неизвестно МПС и участник 2 – велосипед марка „Спринт“, рама SM, управлявано от М.В.С. с ЕГН **********, при следните обстоятелства: участник 1 – автомобил с неустановен ДК номер, марка, модел и водач се движи по ул.„Острово“ с посока на движение от ул.„Макгахан“ към бул.„Владимир Вазов“ и на кръстовището с ул.„Златица“ поради неспазване на предимство при маневра ляв завой не пропуска и става причинител на ПТП с насрещно движещия се велосипедист. След ПТП водачът не уведомява МВР за станалото и напуска ПТП.

От разглеждания документ се установява и че при произшествието на велосипеда са причинени следните видими щети: подбита предна вилка, подбита предна капла, спукана предна гума, а велосипедистът е пострадал – освободен е от „Пирогов“ след преглед с диагноза: фрактура на лява ключица.

Представено е и заверено копие от постановление от 23.10.2012 г. на прокурор при СРП за спиране на наказателно производство по дознание ЗМ № 11212/12 г. по описа на СРТП – ОДП – СДВР, пр.пр.№ 7012/12 г. – III по описа на СРП, образувано във връзка с процесния инцидент срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно във връзка с ал.1, б.„б“, пр.2, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 НК, тъй като извър-шителят на престъплението не е разкрит.

По искане на ищеца в производството са приети и заверени копия от протокола за оглед на местопроизшествие, скицата и снимковия материал, към него, изготвени от  ОПП-СДВР, в които са отразени констатациите на контролните органи относно състоянието на пътя в района на инцидента и на велосипеда и наличната маркировка.

От заключението по приетата САТЕ се установява следното:

Лекият автомобил се е движел по ул. „Острово“ в посока от ул.„Макгахан“ към бул.„Владимир Вазов“ и на кръстовището с ул. „Златица“ е извършвал ляв завой, когато е ударил велосипедиста; че при завиване най-вероятно скоростта на движение на лекия автомобил е била около 22 км/ч., изчислена съобразно напречното ускорение – центробежна сила при завиване, без да се оставят следи от занасяне на гумите, както и с оглед деформациите по велосипеда; че велосипедистът се е движел по ул.„Острово“ в посока от бул.„Владимир Вазов“ към ул.„Макгахан“ най-ве-роятно в десния край на платното за движение на около 1 метър от десния бордюр. Поради липсата на обективни данни не е възможно по технически път да се изчисли скоростта на движение на вело-сипедиста; че по статистически данни средната скорост на велосипедист със спортен тип велосипет на възраст 18 години и около 15 км/ч.; с оглед техническата възможност да бъде избегнато настъпването на ПТП ударът за велосипедиста е бил непредотвратим; че по делото няма данни дали е имало или не насрещно движещи се автомобили, ограничаващи взаимната видимост на двамата участници в ПТП; че при неограничена видимост само водачът на автомобила е имал възможност да не допусне ПТП, като пропусне велосипедистът пръв да премине през кръстовището, както и че причината за настъпване на инцидента е в субективните действия от страна на водача на лекия автомобил марка, който не е отчел адекватно ситуацията и близостта на велосипеда. При удара велосипедистъп е паднал на лявата си страна и е получил травма по лява ключица.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

Вследствие ПТП М.С.  е получил счупване на лява ключица; че лечението на тази травма се е осъществило чрез поставяне на меко-еластична превръзка тип „осморка“ за 25 дни; че в представените в про-изводството доказателства липсват медицински доказателства за възникнали усложнения и с младата възраст на ищецът оздравителния процес е завършил напълно; че болките и страданията са били за период от 10-15 дни, когато започва оздравителния период с по голям интензитет, като във времето постепенно са намалели; че са възможни на мястото на счупва-нето при рязка промяна на времето и/или висока влажност болеви симптоми, които могат да се купират с аналгетични и противовъзпалителни медикаменти.

При така установената съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1  от КЗ /отм., вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

Настоящият състав намира същият за допустим, т.к. предметът му не е идентичен с този по вече водените между страните граждански производства за обезщетение по повод процесното ПТП.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че ПТП е настъпило на територията на РБългария и, че същото е причинено от неидетифицирано МПС.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по иска.

Съдът намира заключението по САТЕ и СМЕ за обективно и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Въз основа тях и писмените доказателства приема за установено, че на територията на РБългария е настъпило твърдяното ПТП, причинено от неидетифицирано МПС, изцяло по вина на водачът на последното, в резултат на което ищецът е получил твърдяните травматични увреждания на лява ключица. Ответникът не е установил главно и пълно, че е налице съпричиняване за настъпване на ПТП от страна на ищеца.

Следователно искът е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

Съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 5 000,00лв. За горницата от 25000,00лв., която е разлика над присъдените 5000,00лв. до общо претендираните 30000,00лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При определяне на горния размер съдът съобразява, че се касае за мъж на 18 години към датата на произшествието, което е получил леки телесниувреждания. Търпял е болки с интензитет в рамките на нормалния първите 10-15дни с мека имобилизация, след което болките са намалели и е налице пълно оздравяване.

Не са налице трайни остатъчни травматични увреди, не е търпяно болнично лечение и оперативни интервенции.

Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на щетата - 29,05,2012г. до окончателното и изплащане на главницата.

По разноските в процеса:

Ищцата е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

С представения договор за правна защита и съдействие от 15.03.2018 г. се установява, че адвокат К.И.Н. е осъществявал безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от същият закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К.И.Н. адвокатско възнаграждение, изчислено в минималния му размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразено с изхода от спора, а именно: 238,00лв.

Ищеца претендира и разноски в размер на 600,00лв. извършени в производството пред СГС.

Ответникът е направил разноски в размер на 200лв. - депозит вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. или общо 600,00лв.

Съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 100,00лв., а ищецът на ответника сумата 600,00лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 200,00лв. държавна такса. Разноски от бюджета на съда не са сторени.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Г.Ф.със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.С. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адв.К.Н., сумата 5000,00 /пет хиляди/лв., които са част от сумата общо претендираните 30000,00лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,  претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 05,04,2012г. около 18,30 часа в гр. София, където управлявайки велосипед по  ул.“Острово“, посока от бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Макгахан“ пострадал при ПТП предизвикано по вина на неустановен водач управлявал неизвестен лек автомобил, с посока от ул. „Макгахан“ към бул. „Владимир Вазов“, който в нарушение на ЗДвП на кръстовището с ул. „Златица“ предприел маневра ляв завой, отнел му предимство, блъснал го и напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва върху главницата считано от - 29,05,2012г.,  до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 25000,00 /двадесет и пет хиляди/лв., която е горница над присъдените 5000,00лв., до общо претендираните  в размер на 30000,00лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от - 29,05,2012г.,  до окончателното и изплащане, на основание  чл. 288, ал. 1, т. 1  от КЗ /отм., вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Ф.със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.И.Н. – САК, в качеството на процесуален представител на М.В.С. ЕГН **********, сумата 238,00 /двеста тридесет и осем/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Г.Ф.със седалище и адрес на управление:***  ДА ЗАПЛАТИ на М.В.С. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адв.К.Н. сумата 10,00 /сто/лв., представляващи сторените пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА М.В.С. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адв.К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф.със седалище и адрес на управление:*** сумата 500,00 /петстотин/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА Г.Ф.със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 200,00 /двеста/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: