№ 34164
гр. София, 28.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хИ.ди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110107991 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. В. Н. срещу „************************л“
ЕООД.
Ищецът твърди, че на 15.02.2021г. между него и ответника бил сключен договор
за обучение № 30, с който било уговорено обучението на малолетната му дъщеря А. Н.
за учебната 2021/2022г. При подписването на договора, ищецът заплатил в аванс
таксата (възнаграждението) за цялата учебна година в размер от 9703лв. На
08.08.2021г. ищецът уведомил ответника, че желае да премести детето си в друго
училище, като за целта бъде прекратен сключения помежду им договор, но ответникът
не се съгласил. Ищецът счита, че с изявление от 05.12.2021г., отправено по ел. път, се
отказал от договора с ответника на основание чл. 268, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което
възнаграждението за обучение след тази дата се явявало платено на отпаднало
основание и подлежало на връщане. Посочва, че макар да не е налице неизпълнение от
страна на ответника, обуславящо разваляне на договора, са налице причини, водещи до
отказа по чл. 268 ЗЗД. Като причина изтъква обстоятелството, че детето не се
чувствало ангажирано в учебния процес, изоставало от връстниците си, не напредвало
академично заради несистематично и последователно преподаване на учебния
материал. Освен това, влошените отношения между училището и родителя, предвид
невъзможността да постигнат съгласие, рефлектирали върху учебната среда и
атмосферата, които не допринасяли нито за добри резултати, нито за това детето да се
чувства добре прието в учебното заведение. Твърди, че детето се притеснявало от
ситуацията и ходило със стрес на училище. Ето защо счита, че разполагал с правото да
се откаже едностранно от договора и следва да му бъде възстановена сумата от
6624,67лв.
Ищецът поддържа още, че има качеството потребител по сключения между
страните договор, като клаузата на чл. 3.3 от него, която не е индивидуално уговорена,
се явява неравноправна, тъй като предвижда непропорционално за потребителя
ограничение на случаите, в които предплатената от него такса за обучение подлежи на
връщане. Счита, че според чл. 3.3 вр. чл. 9 от договора таксата подлежи на
възстановяване само и единствено в ограничително изброените основания за
прекратяване на договора, сред които не е предвидена възможност за предсрочно
прекратяване по инициатива на възложителя, различна от описаните хипотези.
1
Поддържа, че при отказ от услугата от страна на възложителя, целият предплатен
размер се задържа едностранно от изпълнителя под формата на неустойка поради
липсата на договорно основание да бъде възстановен, въпреки че услугата не се
предоставя. Счита, че по този начин се създава една мълчаливо уговорена неустойка,
чийто размер значително надхвърля всякакви възможни вреди. Сочи, че при
обявяването нищожността на клаузата на чл. 3.3 ще се прилагат общите правила на
облигационното право за възстановяване на недължимо платеното възнаграждение за
неосъществена насрещна престация по договора в съответната пропорция. Счита, че
тази клауза, даваща възможност на ищеца да задържи предплатеното възнаграждение
при прекратяване на договора извън изрично уговорените случаи, има неравноправен
характер и се явява нищожна.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
прогласена за нищожна клаузата на чл. 3.3 вр. чл. 9 от договора за обучение в частта,
с която се ограничават случаите, в които предплатената такса подлежи на
възстановяване, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6624,67
лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за неизпълнени услуги по
прекратен договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 815,92лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 05.12.2021г.-14.02.2023г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че отношенията между страните досежно обучението на детето датират още
от 2018г., когато е сключен договор за обучение № 42/08.05.2018г. Признава, че между
страните е сключен процесният договор за обучение № 30/15.02.2021г., като изтъква,
че е налице различие между двата договора, като в този от 15.02.2021г. липсват
изрични клаузи за едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя и
връщане на част от таксата. Изтъква, че тези клаузи са отпаднали в резултат на
конкретно проведени разговори с ищеца и са индивидуално договорени. Отрича
оспорените клаузи да са неравноправни. Поддържа, че чл. 3.3 от договора създава
задължения за търговеца, тъй като той следва да възстанови заплатената такса, а чл. 9,
ал. 1 от договора възпроизвежда нормативната уредба на чл. 22 от Наредба № 9 от
19.08.2016г. за институциите в системата на предучилищното и училищното
образование, което изключва неравноправността му. В подзаконовия нормативен акт
не било предвидено задължение за уговаряне на възможност за едностранно
прекратяване на договорите за обучение от страна на възложителя. Излага аргументи,
че липсата на такова задължение съответства на логиката и спецификата на
образователните услуги, предоставяни от частните училища, изискващи прецизно
изчислен бизнес план с оглед разходите за обучението. В случаите на отписване на
ученик, мястото му оставало незаето и били редки случаите на приемане на ученици
след началото на учебната година, което генерирало загуби за учебното заведение.
Последните се ограничавали чрез задържане на предплатената такса за обучение по
предсрочно прекратен договор.
На следващо място, ответникът оспорва наличието на основание за отказ от
договора по чл. 268 ЗЗД от страна на ищеца. Поддържа, че ищцата не е посочила
основателна причина за това, както и че видно от приложената кореспонденция, тя е
доволна от получената образователна услуга. Излага аргументи за невъзможност да се
приложи чл. 268 ЗЗД, доколкото в процесния договор са уговорени условията за
прекратяване на същия. Сочи още, че договорът е такъв в полза на трето лице и
направеният от ищеца отказ противоречи на чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, тъй като за да
бъде завършен фактическият състав на чл. 268, ал. 1 ЗЗД, следва ясно изявление, че
бенефициерът се отказва от него и не желае да се ползва от уговорката в негова полза.
2
Ето защо счита, че договорът не е прекратен и не е налице основание за връщане на
платената сума, а в условията на евентуалност, че подлежащата на връщане сума би
била в значително по-нисък размер.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор
за обучение с посоченото в исковата молба съдържание; че оспорените клаузи от
договора противоречат на императивни законови норми и са уговорени във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните; че е заплатил в полза на
ответника пълната такса за обучение за учебната 2021/2022г., възлизаща на 9703лв.; че
е налице възможност едностранно да се откаже от договора поради наличие на
основателна причина за това и е възникнала такава основателна причина, както и
надлежно е упражнил правото си на отказ от договора; че в резултат от изявлението за
отказ е настъпило прекратяване на договора между страните и има платена от ищеца
сума в полза на ответника на отпаднало основание в претендирания размер; че
ответникът е изпаднал в забава за плащането, като ищецът го е поканил надлежно да
му върне сумата, както и размера на лихвата за забава.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително наличието на валидно обвързващи страните договорни клаузи;
индивидуално договаряне на оспорените клаузи - т.е. не са били предварително
изготвени от училището или дори да са били, ищецът е имал възможност да ги обсъди с
ответника и да влияе върху съдържанието им; правно основание задържането
платената му сума.
С оглед становищата на страните, съдът ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО в
отношенията им, че между тях е сключен договор за обучение № 30/15.02.2021г.,
отнасящ се за учебната 2021/2022г. на дъщерята на ищеца А. Н. и ищецът е заплатил
пълната такса за обучение в размер от 9703лв.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, доколкото това доказателствено
средство е допустимо, а обстоятелствата, за които се иска, имат отношение към спора.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, изискващи специални
знания, следва да бъде допусната поисканата от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата
молба задачи, като по втората задача от исковата молба вещото лице следва да изчисли
законната лихва за периода 05.12.2021г.-14.02.2023г.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2023г.
от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от ищеца в насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че ако не води свидетеля в откритото съдебно заседание, без
да са налице обективни и уважителни причини за това, доказани по надлежния ред,
съдът ще отмени определението, с което го е допуснал.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи, като по втората
задача от исковата молба вещото лице следва да изчисли законната лихва за периода
05.12.2021г.-14.02.2023г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., вносими
поравно от страните в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл.
161 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4