Р Е Ш
Е Н И Е № …
гр.
София, 25.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на
секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело
№ 4988 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба, предявена от „У.Л.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** – П.П.“, ЕИК********и „С.“ ООД, ЕИК ********, за обявяване на
извършен апорт на недвижим имот за относително недействителен по отношение на
ищеца.
Ищецът
твърди, че е правоприемник на „Е.В.Б.Л.“ ООД, ЕИК********, което в качеството
си на Л.одател, на 28.12.2004 г., сключило с ЕТ „В. – П.П.“, в качеството му на
Л.ополучател договор за финансов Л. № C-VDRA-4-003, по силата на който e
следвало да придобие Л.ова вещ – шанцова машина и да предостави ползването й на
Л.ополучателя за период от 4 години срещу заплащане на Л.ови вноски в общ
размер от 188000 евро. В изпълнение на договора Л.одателят предоставил
ползването на Л.овата вещ на Л.ополучателя, но последният не изпълнил
задължението си да заплаща Л.овите вноски, както и други, произтичащи от
договора парични задължения, като продължавал да ползва Л.овата вещ и след
изтичането на срока на договора. По този начин ЕТ „В. – П.П.“ дължал на ищеца
сумата 92407,49 лева, представляваща общ размер на неплатените по договора за Л.
парични задължения – главница, мораторна неустойка и разноски, както и сумата
520000 лева, представляваща обезщетение за ползване на Л.овата вещ след
изтичане срока на договора, за периода 01.01.2009 г. – 01.06.2016 г. или по
8000 лева месечно. На 22.02.2012 г., при наличие на неизпълнени задължения към
ищеца, ЕТ „В. – П.П.“ взел решение да участва в учредяването на „С.“ ООД, като срещу
записаните дялове от капитала му извършил непарична вноска – апорт на три
недвижими имота, с пазарна стойност 733800 лева. Апортът бил вписан в търговския
регистър с вписване на новоучреденото дружество на 27.02.2012 г.. Този апорт
представлявал увреждащо ищеца действие, тъй като ЕТ „В. – П.П.“ внесъл
практически цялото си имущество в капитала на „С.“ ООД, при положение, че към
датата на извършване на непаричната вноска е имал изискуеми задължения към
ищеца, произтичащи от договора за Л. от 28.12.2004 г.. Знание за увреждането
било налице и от страна на „С.“ ООД, тъй като ЕТ „В. – П.П.“, в качеството си
на управител на приобретателя към момента на извършване на непаричната вноска,
бил формирал волята и на двете страни по сделката. При тези факти, след
частично оттегляне на исковете, претендира извършеният апорт в капитала на „С.“
ООД на недвижим имот, представляващ търговска сграда на 3 етажа, с площ от 126
кв.м., с идентификатор 68134.1383.800.7, находящ се в район Н.“, ул. „********Столична
община, да бъде обявен за относително недействителен спрямо ищеца.
От
страна на ответника ЕТ „В. – П.П.“, както и от
процесуалния представител на двамата ответници – адвокат Д., е подаден
отговор, в който се оспорва основателността на иска. Извършената непарична
вноска на недвижими имоти била възмездно действие, с което ответникът нито бил
намалил имуществото си, нито бил затруднил удовлетворяването на ищеца, като не
било налице и знание за увреждането на кредитора от страните по атакуваната
сделка, тъй като другият съдружник в новоучреденото дружество Е.Ц.не била
свързано лице с вносителя на недвижимите имоти
ЕТ „В. – П.П.“. Излагат неотносими факти относно недължимост на
обезщетението за ползване на вещта, тъй като същата била погинала на 24.01.2012
г. вследствие на пожар, като на ищеца било изплатено застрахователно
обезщетение, поради което ищецът нямал вземане от ЕТ „В. – П.П.“ за обезщетение
за ползването на Л.овата вещ. В тази връзка прави искане за привличане на „Д.З.“
АД, ЕИК *******, като трето лице – помагач.
Искането
е неоснователно. Предмет на настоящото производство не е установяване
съществуването на вземане за сумата 520000 лева, а създаване на възможност за
неудовлетворения кредитор да насочи принудително изпълнение към имуществено
право, с което длъжникът се е разпоредил. Участието на изплатил обезщетение
застраховател няма никакво отношение към този конститутивен иск и постановеното
по същия съдебно решение по никакъв начин не би се отразило в правната сфера на
помагача, съответно участието му е лишено от правен интерес. Още повече, че
ответникът едноличен търговец изрично признава, че с решение на САС, ТК, 5
състав от 04.03.2015 г., постановено по т. д. 2481/2014 г., влязло в сила на
22.06.2016 г. ищецът бил признат за кредитор на ЕТ „В. – П.П.“ за сумата
92407,49 лева, което е достатъчно за обосноваване твърдяното от „У.Л.“ ЕАД
качество кредитор.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа иска си. Твърди, че атакуваната
сделка го увреждала, като отчуждаването на имуществени права на значителна
стойност в период, в който ЕТ „В. – П.П.“ бил спрял плащанията си по договора
за Л. водело до извод за съзнателно увреждане на кредитора. Тъй като страните
по увреждащата сделка били свързани лица, знанието за увреждането се
предполагало, като ответниците следвало да проведат обратно доказване, за да
оборят това предположение. След учредяването на „С.“ ООД, първият ответник ЕТ „В.
– П.П.“ прехвърлил придобитите от апорта дружествени дялове на „Ц. И Ц.“ ООД,
срещу погасяване на свое задължение към последното дружество, с цел да се лиши
от имуществото си и да направи невъзможно удовлетворяването на ищеца. Преди
вписване на исковата молба вторият ответник „С.“ ООД се разпоредило с
апортираните имоти, като извършило апорт в новоучреденото дружество „К.ИК.“ АД,
един от членовете на съвета на директорите на което била дъщерята на П.П. – Р. П.
Г.. Поради това обстоятелство, приобретателят по втория апорт – „К.ИК.“ АД също
знаел за увреждането. Р. П. Г. била едновременно управител и съдружник в „С.“
ООД, едноличен собственик и управител на „Ц. И Ц.“ ООД и член на съвета на
директорите на „К.ИК.“ АД, което доказвало, че с посочената поредица от сделки
ЕТ „В. – П.П.“ целял единствено да увреди ищеца, като лицата, с който е
договарял също са знаели за увреждането.
Ответникът
ЕТ „В. – П.П.“ е подал допълнителен отговор, в който излага твърдения относно
неотносимия за настоящото производство въпрос, свързан с погиването на Л.овата
вещ, поради което и така депозирания допълнителен отговор не следва да се
обсъжда.
Процесуалният
представител на двамата ответници, адвокат Д., също е депозирала допълнителен
отговор, в който поддържа изложените в отговора на исковата молба доводи,
включително прави искания за „намаляване на апорта“ до съдебно установеното
вземане на ищеца от 92407,49 лева, което е недопустимо и не държи сметка за
правните последици на евентуално уважаващо иска съдебно решение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят и
с определение от 08.02.2017 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията помежду им са отделени фактите, че ищецът в качеството си на
правоприемник на „Е.В.Б.Л.“ ООД е носител на вземания от ответника ЕТ „В. – П.П.“
в размер на 34899,82 евро – незаплатени Л.ови вноски и мораторна неустойка в
размер на 12255,35 евро, произтичащи от договор за финансов Л. №
C-VDRA-4-003/28.12.2004 г., съгласно влязло в сила решение на САС, ТК, 5 състав
от 04.03.2015 г., постановено по т. д. 2481/2014 г., както и че на 22.02.2012
г. ЕТ „В. – П.П.“ извършил апорт на недвижими имоти в капитала на „С.“ ООД,
сред които недвижим имот, представляващ търговска сграда на 3 етажа, с площ от
126 кв.м., с идентификатор 68134.1383.800.7, находящ се в район Н.“, ул. „********Столична
община.
Видно от договор за финансов Л. №
C-VDRA-4-003, сключен на 28.12.2004 г. между праводателря на ищеца „Е.В.Б.Л.“
ООД и ответника ЕТ „В. – П.П.“, помежду им възникнало правоотношение с типичното
за уредения в ТЗ договор за финансов Л. съдържание, като ответникът, в
качеството си на Л.ополучател се задължил да заплаща за срока на договора (48
месеца) Л.ови вноски в размер на 3796,50 евро, съгласно погасителен план. В
общите условия, приложими към договора, страните се съгласили при прекратяване
на договора, Л.ополучателят да върне Л.овата вещ в срок от 10 дни, като при
забава дължи да заплаща уговорените Л.ови вноски. С нотариална покана, рег. №
9271/11.11.2015 г. на нотариус Георгиев, № 637 на НК, Л.одателят поканил Л.ополучателя
да върне предадената му вещ, поради прекратяване на договора, като при
неизпълнение следвало да заплаща обезщетение за ползването й в размер на
7425,31 лева на месец. Поканата е връчена на адресата на 16.11.2015 г..
По реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2
ЗТР, се установява, че ответникът „С.“ ООД е дружество учредено с вписване № 20120227130740
с регистриран капитал от 733900 лева, като част от него в размер на 733800 лева
представлява непарична вноска, извършена от ЕТ „В. – П.П.“, с предмет право на
собственост върху недвижими имоти, сред които процесния недвижим имот,
представляващ търговска сграда на 3 етажа, с площ от 126 кв.м., с идентификатор
68134.1383.800.7, находящ се в район Н.“, ул. „********Столична община.
Други доказателства
от значение за спора не са представени, а необсъдените настоящият състав счита
за неотносими.
Относно конститутивните искове с правна квалификация чл.135 ЗЗД.
Съгласно нормата на
чл.135, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането.
Следователно, основателността на предявните пасивно субективно съединени
конститутивни искове, се обуславя от възникнало между „У.Л.“ ЕАД и ЕТ „В. – П.П.“
предхождащо извършване на процесната сделка (апорт) правоотношение, което да придава
на ищеца качество кредитор, т. е. същият да е носител на неудовлетворено право
на вземане, сключването на сделка, с която длъжникът се е разпоредил със свои
секвестируеми права в полза на новоучредено търговско дружество, при знание у
представляващия ЕТ „В. – П.П.“, че правната сфера на кредитора ще бъде неблагоприятно
засегната от правните последици на апорта.
Исковете са
основателни.
Във формираната по
реда на чл.290 ГПК задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана в
Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, Решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, като и цитираните в същите решения, е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД има
за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по
отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав -
наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по
давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, още по-малко
пък следва да е установено с влязло в сила съдебно решение.
Правоотношението, от
което произтичат вземанията на кредитора, не става предмет на делото по
Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществува това правоотношение,
което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането му не е отречено с
влязло в сила съдебно решение. Страната, която е предявила иска по чл.135 ЗЗД,
установява качеството си на кредитор като материална предпоставка въз основа на
твърдените факти, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
които черпи правния си интерес, като длъжникът не може да се брани с
възражения, които се основават на отношението, което легитимира ищеца като
кредитор. Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на
провеждането му ще бъде променено действителното правно положение - с
прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната
сфера на ответника по иска, с който ищецът се намира в правоотношение и
кредиторът ще може да насочи принудително изпълнение върху съответните права,
предмет на оспорените действия. Ако такива права не съществуват постановеното
съдебно решение по конститутивния иск няма да засегне правната сфера на
страните по оспорената сделка, тъй като дефинитивно последната е действителна и
поражда целените със сключването й правни последици.
В приложение на
посочената практика, следва да се приеме, че „У.Л.“ ЕАД не следва да
установява, чрез провеждане на пълно и главно доказнване, че е носител на
изискуеми вземания от ЕТ „В. – П.П.“, както последният неоснователно твърди,
тъй като изискуемостта не е релевантен елемент от фактическия състав на иска.
В случая, с влязло в
сила съдебно решение, постановено по търговско дело №5167/2014 г. на СГС, ТО,
ответникът ЕТ „В. – П.П.“ е осъден да заплати на „У.Л.“ ЕАД Л.ови вноски в
размер на 34899,82 евро за периода 01.12.2008 г. – 01.07.2009 г. и 12255,35
евро – мораторна неустойка, дължими по договор за финансов Л. № C-VDRA-4-003,
както и 12938,11 лева – разноски, което означава, че кредиторовото качество на
ищеца е установено със сила на пресъдено нещо и този въпрос не подлежи на
преразглеждане.
По отношение на
твърдяното вземане за обезщетение за продължаващо ползване на Л.овата вещ,
следва да се има предвид следното.
С оглед характера на
насрещните престации по договора за финансов Л. - за продължително изпълнение
на Л.одателя (предоставяне на ползването на вещта) и за периодично изпълнение
на Л.ополучателя (за заплащане на Л.овата цена на вноски), развалянето на такъв
договор или прекратяването му (поради изтичане на уговорения срок) има действие
занапред, а не обратно действие към момента на сключване на договора, по
аргумент от чл. 88 ЗЗД. В този случай, в приложение на разрешенията, дадени с
решение № 146 от 01.12.2010 г. по т. д. № 934/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и
решение № 391 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 765/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, следва да се приеме, че при продължило от страна на Л.ополучателя ползване
на Л.овото имущество, каквото ответникът ЕТ „В. – П.П.“ не отрича, въпреки
противопоставянето на Л.одателя, изразено във връчената нотариална покана, той
дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от
прекратения договор за Л., към който се прилага съответно чл. 236, ал. 2 ЗЗД. В
задължителната практика по приложение на последната разпоредба е прието, че
наемателят, макар да е лишен от правно основание да ползва вещта, е длъжен да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор за наем: да
пази вещта, да си служи с нея според предназначението й (респ. според
уговореното в прекратения договор предназначение), както и да плаща наемната
цена, заедно с обезщетение за противоправното (в нарушение на договора и
закона) ползване. По силата на препращащата норма на чл. 347, ал. 2 ТЗ към
договора за Л. се прилагат съответно правилата на нормативната уредба, отнасяща
се към договора за наем, с изключение на изрично посочени норми, като
приложението на чл. 236, ал. 2 ЗЗД не е изключено от предметния обхват на препращането,
затова и Л.ополучателят дължи да изпълнява договорните си задължения до
връщането на вещта, тъй като тези задължения дефинитивно са еквивалентни на
престацията на Л.одателя да предостави ползването на машината. След като тази
престация Л.одателят продължава да получава фактически, макар и неправомерно -
при прекратена облигационна връзка, то по силата на закона, а и съобразно
уговореното в процесния договор, дължи да престира насрещно месечна сума в
размер на 3796,50 евро или 7425,31 лева, каквато Л.одателят претендира и с
връчената нотариална покана. Това означава, че към момента на извършване на
апорта на вещното право на собственост от страна на ЕТ „В. – П.П.“ в капитала
на „С.“ ООД, вносителят е дължал на Л.одателя обезщетение от 274736,42 лева (37
месеца х 7425,31 лева). Това вземане произтича от изложените от ищеца твърдения
и не е отречено със сила на пресъдено нещо, поради което също придава
кредиторово качество на „У.Л.“ ЕАД.
Следователно, ищецът
е кредитор на първия ответник за вземания, произтичащи от сключен договор за
финансов Л. № C-VDRA-4-003, които са възникнали преди осъщественото на 27.02.2012
г. внасяне като непарична вноска в капитала на търговско дружество на правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ търговска сграда на 3 етажа,
с площ от 126 кв.м., с идентификатор 68134.1383.800.7, находящ се в район Н.“,
ул. „********Столична община, което се твърди да е увреждащо.
В решение № 122 от
21.07.2016 г. по т. д. 3484/2014 г. на II ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК
и съставлямащо задължителна практика за съдилищата е подробно разяснен въпроса
за характера на учредителния апорт в светлината на предявен отменителен иск.
Решението изследва апорта в акционерно дружество, но постановките му са изцяло
приложими и към учредителния апорт в ООД, което също е капиталово търговско
дружество. По тази причина, дадените с решението разяснения следва да бъдат
възпроизведени в цялост, с адаптирането им към настоящата хипотеза.
Действията, които
могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни – договори,
сключени между длъжника и трето лице (възмездни и безвъзмездни), едностранни
правни сделки, други правни действия, например плащане. Апортът или непаричната
вноска в дружество с ограничена отговорност представлява правно действие по
смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД - особен вид отчуждаване на вещ с транслативен
ефект за правото на собственост, специфичен вещно-прехвърлителен производен
способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в
съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталово
търговско дружество, имотът излиза от патримониума на длъжника (ЕТ „В. – П.П.“)
и става собственост на дружеството, като
собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството,
а срещу апортната вноска длъжникът получава дялове от капитала на учреденото ООД.
При апортиране на недвижим имот в новоучредено дружество би се затруднило
удовлетворяването на кредитора, поради това, че се намалява ликвиден актив от
имуществото на длъжника, а се придобива дружествен дял в новоучредено търговско
дружество, стойността на който зависи изцяло от имущественото състояние на
новоучреденото дружество, представляващо динамична величина, и принудителното
изпълнение спрямо който дружествен е по-трудно осъществимо (провеждане на
производство по чл.517 ГПК и ликвидация). Задължителна предпоставка за
възникване на правото да се иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
кредитора - ищец действията, с които длъжникът го уврежда, се отнася до
наличието на субективно условие и се различава в зависимост от това дали
действието е възмездно или безвъзмездно, но само по отношение на знанието на
третото лице. Относно знанието на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 ГПК е
без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно – когато
длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извършва учредителен апорт при
учредяване на търговско дружество, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като
новото дружество още не е учредено, не е започнало да осъществява търговска
дейност, в резултат на което не може да се извърши преценка на каква стойност
би могъл да бъде дружествения дял, ако не изпълни задължението си към
кредитора, предвид и динамиката в икономическото състояние на всяко търговско
дружество. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за увреждането на
кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е въззмездно, например при
едностранен възмезден договор или двустранен възмезден договор. При
едностранните правни сделки едната страна прави волеизявление, поради което
само длъжникът трябва да има съзнание, че уврежда кредитора. При двустранните
правни сделки (договори) двете страни правят волеизявления, поради което следва
да се отчитат интересите на третите лица, които добросъвестно са сключили
договорите с длъжника и са придобили права. Ако договорът е безвъзмезден,
достатъчно е знание на длъжника, тъй като другата страна не е престирала насрещно.
Ако договорът е възмезден, необходимо е съконтрахентът на длъжника също да
знае, че договорът уврежда кредитора. При многостранните правни сделки,
респективно сделките - решения са налице волеизявления на няколко лица, но не с
противоположни интереси и целта им не е да породят насрещни права и задължения.
При тези сделки волеизявленията на лицата са еднотипни и са насочени към обща
цел, постигане на определен правен резултат, например учредяване на търговско
дружество, като всяка страна поема права и задължения към търговското
дружество, но не към останалите страни. Апортът (непаричната вноска) в ООД
представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект, специфичен
вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед
постигането на определена цел – участие в търговското дружество. В този смисъл
апортът е акт на разпореждане и когато се извършва преди дружеството да е
учредено, е необходимо да се завърши фактическият състав на учредяването, съгласно
чл. 73, ал. 4 ТЗ, тъй като не може да бъде извършено прехвърляне или учредяване
на право, ако липсва правен субект – приобретател. Апортирането на недвижим
имот в търговско дружество, което е в процес на учредяване, представлява сложен
фактически състав с няколко елемента. В теорията при внасянето на непаричната
вноска се разграничават две фази: извършване и изпълнение. Извършването на
апорта се състои в поемане на задължение на вносителя (бъдещия съдружник) да
престира определена непарична вноска в имуществото на дружеството, а
изпълнението на апорта представлява изпълнение на задължението за прехвърляне
на собствеността, респективно друго право – обект на апорта, и предаване на
непаричната вноска във владение на дружеството. Волеизявлението на длъжника –
вносител и собственик на имота при учредителния апорт се обективира в два акта
– в дружествения договор и съгласие на собственика с описание на вноската,
изразено в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписа, съгласно чл.
72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ТЗ. Когато учредителният апорт се извършва чрез
вземане на решение за учредяване на ООД, той има характер на сделка – решение.
Волеизявленията на учредителите на ООД, включително волеизявлението на
учредителя, който участва с апортна вноска в учредяваното ООД, не са насрещни.
Те не са насочени към създаването на взаимни правоотношения между учредителите (бъдещите
съдружници) с насрещни права и задължения, а са еднопосочни – към постигане на
определен правен резултат, а именно създаването на нов правен субект –
съответното търговско дружество. В този смисъл волеизявленията на учредителите –
съдружници, обективирани в дружествения договор нямат престационен характер
помежду си и останалите учредители не придобиват насрещни права и не поемат
насрещни задължения срещу апорта, извършен от друг учредител. Апортът има
възмезден характер, тъй като при него има разместване в имуществената сфера на
вносителя – срещу апортната вноска вносителят придобива дялове (при ООД) или
акции (при АД). При учредителния апорт обаче при вземане на решението за
учредяване на ООД, в което някой съдружник прави непарична вноска, дружество
все още не е възникнало, а изразеното от учредителите – съдружници съгласие не
представлява договаряне по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, тъй като съдружниците
не са насрещни страни и между тях не се създават насрещни права и задължения.
Знание на съдружниците по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД не е необходимо да се
изследва при учредителен апорт, тъй като насочването на изпълнението срещу апортираното
имущество се търпи от новоучреденото търговско дружество, но не и от неговите съдружници.
Учредителният апорт е сделка на разпореждане в полза на лице, което не
съществува към момента на нейното извършване, и за настъпване на неговото
действие не е необходимо съгласието на дружеството, което е в процес на
учредяване, респективно на неговия бъдещ представител. Съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ при учредителния апорт правото на собственост върху вноската се придобива от
момента на възникване на дружеството. Действията на учредителите при извършване
на непаричната вноска не се извършват от името на дружеството, а от лично име с
еднопосочна цел – учредяване на дружеството, поради което не попадат в
хипотезата на чл. 69, ал. 1, изр. 1 ТЗ, нито по отношение на тях могат да се
приложат разпоредбите на чл. 69, ал. 1, изр. 2 и 3 ТЗ. Изразеното от
учредителите съгласие в дружествения договор относно учредяване на дружество с
определен капитал, разпределен в дялове, вида и стойността на непаричните
вноски, ако има такива, и останалите взети решения от учредителите обвързват ООД
от момента на неговото възникване, от който момент същото придобива правото
върху апортната вноска (чл. 73, ал. 4 ТЗ), а ако има сделки, сключени от
учредителите от името на учредяваното дружество до деня на вписването, правата
и задълженията по тази сделка преминават по право върху дружеството също от
момента на възникването му (чл. 69, ал. 2 ТЗ).
Предвид изложеното се
налага изводът, че при предявен иск за обявяване за недействителен спрямо кредитора
на изпълнен учредителен апорт, не е необходимо установяване на знание за
увреждане на кредитора нито от страна на дружеството в процес на учредяване,
нито от останалите учредители, с изключение на учредителя, който извършва
апорта.
В случая, съдружникът,
извършил апорта е съзнавал, че с разпореждането в полза на бъдещото дружество
създава затруднение за кредитора „У.Л.“ ЕАД да проведе принудително изпълнение върху
апортираното имущество и възраженията на ответниците за обратното са неоснователни.
Според Решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, ІV Г. О., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Предназначението на отменителния иск е
кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното
действие, което в отношенията между ответниците е изцяло валидно. Относителната
недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД, и
доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. Упражняването на
правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да
получи, както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е
снабдил с него – така изрично Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012
г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
В настоящия спор,
увреждащите действия имат за предмет разпореждане с вещни права от имуществото
на длъжника ЕТ „В. – П.П.“ в полза на ответника „С.“ ООД, които имат за обект недвижими
имоти. В посоченото по-горе Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012
г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, е прието, че доколкото увреждане е налице при
осъществена прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника, имуществото
на длъжника се намалява, но ако сделката е възмездна, срещу отчуждената вещ
длъжникът получава насрещна престация – в случая дружествен дял. Стойността на
този дял може да е по-висока от пазарната стойност на апортираното право, но независимо
от това, изпълнението върху дружествен дял изисква провеждане на нарочна
процедура – предявяване на иск по чл.517 ГПК и последваща ликвидация на
дружеството, което обективно предполага по-продължителен период от време,
затова трансформирането на вещно право в дружествен дял винаги затруднява
удовлетворяването на кредитора, независимо какъв е размера на този дружествен
дял. Затова и в задължителната практика на ВКС се приема, че възражението, че
длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената
насрещна престация е равностойна на стойността на недвижимия имот не е
основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при
недобросъвестност на длъжника - същият не плаща свой дълг, да му се предостави
възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително
изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с
инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради
което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното
финансово-икономическо състояние на длъжника или разликата между пазарната
стойност на правото на собственост и получения срещу него дружествен дял и
само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е
недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената относителна
недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника
имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението,
когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по
правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.
По тези съображения
следва да се приеме, че извършеният апорт на недвижим имот в капитала на „С.“
ООД има увреждащ характер.
Наличието на знание за
увреждането у представляващия приобретателя по сделката - „С.“ ООД, както вече
се изясни, не е необходимо и изследването на този елемент от състава е
безпредметно.
С оглед изложеното,
всички елементи от фактическия състав, обуславящ основателност на предявените
искове са налице и същите следва да бъдат уважени.
При този изход на
спора, право на присъждане на разноските за производството, съгласно чл.78,
ал.1 ГПК, се поражда за ищеца, който претендира такива в размер на общо 8361,67
лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, които следва да се възложат в
тежест на ответниците по спора.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА, на основание
чл. 135, ал.1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на „У.Л.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, извършения от ЕТ „В. – П.П.“,
ЕИК**********, със седалище *** и адрес на управление:***, с вписване №
20120227130740 по партидата на „С.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, учредителен апорт на
правото на собственост с обект недвижим имот, представляващ търговска сграда на
3 етажа, с площ от 126 кв. м., с идентификатор 68134.1383.800.7, находящ се в Столична
община, район Н.“, ул. „**********.
ОСЪЖДА ЕТ „В. – П.П.“,
ЕИК**********, със седалище *** и адрес на управление:*** и „С.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:***, да заплатят на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
8361,67 лева (осем хиляди триста шестдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: