Р Е Ш Е Н И
Е
№ 352
гр. Велико
Търново, 10.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на единадесети юли две хиляди и
осемнадесета
година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докл***аното от съдията И. Янева адм.дело N
143 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на ООД “Тотал Вини – гр.Лясковец“ с адрес на
управление гр.Лясковец, ул.“Максим Райкович“ № 37, вх.В против Ревизионен акт №
Р – 04000416006949 – 091 - 001 / 20.11.2017г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 30 /
06.02.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който за данъчни
периоди 06, 08, 09, 10 и 11.2014г. и 01, 02, 03, 04 и 05.2015г. е начислен ДДС
общо в размер на 22 105,53лв. поради непризнат ВОД и за невнесения в срок
данък са начислени лихви. В жалбата се твърди, че ревизионния акт е постановен в
нарушение на процесуалния и материалния закони. Доводите на страната са за наличието на
предпоставките за приложение на нулева данъчна ставка поради наличие на
вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл.7 от ЗДДС към румънски
дружества. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт № Р – 04000416006949 – 091 - 001 / 20.11.2017г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 30 /
06.02.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който за данъчни
периоди 06, 08, 09, 10 и 11.2014г. и 01, 02, 03, 04 и 05.2015г. е начислен ДДС
общо в размер на 22 105,53лв. поради непризнат ВОД и за невнесения в срок
данък са начислени лихви.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
ООД „Тотал Вини
– гр. Лясковец“ е вписано в Търговския регистър от 2001г., регистрирано е по
ЗДДС от 31.01.2002г. и през ревизирания период извършва дейности производство
на сухари, бисквити и други сладкарски изделия в собствен сладкарски цех и
производство и продажба на вина в собствена винарска изба.
През данъчни
периоди м.08 и 09.2014г. дружеството издава 3 фактури за доставка на стоки
/вафли Флитерс/ и транспорт на румънското дружество Вивиен импекс.
От ревизираното
лице са представени копия от фактурите, към всяка фактура опаковъчен лист,
декларация, потвърждение, международна товарителница, квитанция за платена
пътна такса за лек автомобил с рег. № *****, извлечение от банкова сметка, ***,
свидетелство за регистрация на товарен автомобил Ивеко фургон с рег. № ***** с
товароносимост 6 тона и свидетелство за правоспособност на водача Г.М..
При извършена
проверка по линия на международния обмен от румънската данъчна администрация е
отговорено, че получателя не е декларирал придобиванията. Румънското дружество
е производител на сладкарски изделия, които продава в местни супермаркети и не
е получавало стоки от България, нито има взаимоотношения с български дружества.
През данъчни
периоди м.06, 10 и 11.2014г. и 01, 02, 03, 04 и 05.2015г. дружеството издава 11 фактури за доставка на
стоки /вафли Флитерс/ на румънското дружество Парамо фрам прест. Транспортът на
стоката е за сметка на доставчика.
От ревизираното
лице са представени копия от фактурите, към всяка фактура опаковъчен лист,
декларация, потвърждение, международна товарителница с вписани следните
превозни средства – ****, *****и ****.
Отправено е
запитване до Агенция Митници, като в получения отговор се установява, че част
от посочените в ЧМР превозни средства са преминали Дунав мост на датата на
издаване на фактурата или близка до нея.
При извършена
проверка по линия на международния обмен от румънската данъчна администрация е
отговорено, че получателя декларира придобивания от България, липсват отчетени
превози на стоки от България до Румъния, дружеството прекратява дейност от
31.03.2016г. и не може да бъде осъществен контакт с представляващия българина Р.Г..
Въз основа на
така установеното органите по приходите приемат, че не е
установено превозването на стоките от
Република България до друга държава членка, поради което не е налице ВОД и с
ревизионния акт е начислен ДДС.
В първото по делото заседание от
процесуалния представител на ответника са оспорени относно автентичността на
положените подписи на получател и превозвач представените в хода на
ревизионното производство международни товарителници, потвърждения за получени
стоки и пътни листи.
По делото еприето без оспорване
заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
В
хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са ангажирани
допълнително гласни доказателства.
Свидетелят
Г.Н.М. потвърждава подписите на оспорените товарителници и
пътни листи за извършен транспорт от жалбоподателя до Вивиен импекс и разяснява транспортирането –
минава Дунав мост, разтоварва в гр.Букурещ, булевард „Полиграфия” в малка
складова база. Адресът намира с навигация, влиза в борсата, пита за фирмата и
хора му я показват. Трите пъти различна госпожа подписва документите, като по
негова преценка първия път шефката е подписала. Стоката разтоварва заедно с
работник, изпратен от получателя. След разтоварване на стоката получателя
подписва документите – ЧМР, инвойс и декларация, след което си тръгва.
Документите са изготвени предварително от служител във фирмата.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган с оглед Тълкувателно решение
№ 5 / 13.12.2016г. на ВАС, и представените удостоверения по ЗЕДЕП, в
предписаната писмена форма и при спазване на формалните процесуални правила за
издаването му.
По
приложението на материалния закон.
Жалбоподателят
претендира извършването на вътреобщностни доставки на контрагенти в Румъния.
Легалното определение на вътреобщностна
доставка е разписано в чл.7, ал.1 от ЗДДС - доставка на стоки, транспортирани от или
за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от
територията на страната до територията на друга държава членка, когато
получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. С Директива 2006/122 е
предоставено на държавите-членки правото да определят документите за доказване
на извършването на вътреобщностни доставки. Упражнявайки правомощията си
държавата в Правилника за приложение на ЗДДС определя документите, с които се
доказва извършването на вътреобщностни доставки. По отношение на първата
хипотеза – транспорта да е осъществен от доставчика - разпоредбата на чл.45 от
ППЗДДС изисква наличието на документ за доставката и транспортен документ,
удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава-членка. По отношение на втората хипотеза – транспорта да е
осъществен от получателя – разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС изисква наличието на
документ за доставката и доказателства за транспорт, които може да са
транспортен документ или писмено потвърждение от получателя. Изискванията към
писменото потвърждение са то да съдържа дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и
длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му
качество.
Доколкото приходната
администрация оспорва наличието на документите по чл.45 от ППЗДДС за доказване
на вътреобщностни доставки, то следва да бъде извършва проверка дали
жалбоподателя разполага с изискуемите по закон документи, при съобразяване с
тяхната алтернативност.
Относно декларираните
вътреобщостни доставки с получател Вивиен импекс
транспортът е за сметка на доставчика, следователно единствено транспортния
документ удостоверява доставката на стоката на територията на друга
страна-членка. Представените по делото международни товарителници са оспорени
от ответника както по отношение съдържанието, така и по отношение авторството
им. Показанията на свидетеля М. потвърждават както движението на автомобила,
стоката и авторството на оспорените документи. Следователно доказан е изпращача
и превозвача на стоката. От гласните и писмените доказателства, включително и
косвените такива /квитанции за аплатени такси на Дунав мост и фактури за
гориво/, се установява движението на автомобила, собственост на ООД „Тотал Вини
– гр. Лясковец“ до Румъния. Недоказан и в настоящото производство остава
получателят на стоката – румънското дружество Вивиен импекс. Пред румънската
данъчна администрация представител на това дружество изрично заявява, че няма
закупени стоки от България, не е получавал процесните стоки и няма документи
във връка с тях. Твърди се и фалшификация на положените печати. При това
категорично изявление на получателя оспорването от отвеника на положените
подписи от негово име е обосновано именно от събраните в хода на ревизията
доказателства. Именно за жалбоподателя е тежестта да докаже истинността на
представените от него доказателства, още повече, че той черпи права от тях. В
настоящото производство не се ангажират доказателства относно получателя по
доставките – кое лице е удостоверило получаването на стоката в транспортния
документ. Следователно оспорването на документите от ответника относно
получателя на стоките е успешно и в транспортните документи липсва съществен
реквизит – получател. След като не може да се установи получател на стоката, то
от една страна не се установява наличието на доставка с контрагент търговец,
установен в друга държава-членка, а от друга не е изпълнено условието на закона
да се удостовери, че стоките са получени на територията на другата
държава-членка. Само движение на транспортно средство до друга държава-членка
не е достатъчно да обоснове извод за наличие на вътреобщностна доставка. Това
движение следва да е обвързано с транспортирането на конкретни стоки до
конкретен получател, за да има обвързваща доставчика и приходната администрация
стойност за наличие на вътреобщостна доставка. Наличието на получател е от
съществено значение, тъй като именно той се явява задължено лице за деклариране
на данъка върху добавената стойност. В противен случай, превозената до другата
държава-членка стока ще остане необложена – посочения в транспортния документ
получател не я декларира, тъй като не я е получил, а действителния получател
също не я декларира, тъй като няма документ за покупката.
Относно декларираните
вътреобщостни доставки с получател Парамо фрам
прест Вивиен импекс транспортът е за сметка на получателя, следователно
документите удостоверяващи наличието на ВОД са транспортен документ или
потвърждение. И двата документа са представени от жалбоподателя в хода на
ревизионното производство и са оспорени от ответника в хода на съдебното
производство. За доказване истинността на оспорените документи доказателства и
доказателствени искания не са правени от дружеството, независимо от изявлението
му, че ще се ползва от тях.
Настоящият
състав намира за неистински представените международни товарителници с
получател Парамо фрам прест и изключва същите от доказателствата по делото. Не
е доказано авторството на издателя на международните товарителници, превозвача
и получателя по тях, поради което са недоказани всички елементи на договора за
превоз, който по принцип обективират тези документи. В нито една товарителница
не е посочен превозвач – като в тази клетка на товарителницата са посочени
регистрационни номера. Дори в ЧМР към фактури № 9509 / 19.02.2015г., № 9700 /
29.04.2015г. и № 9738 / 12.05.2015г. липсва вписано и превозно средство.
Следователно водещата част от договора за превоз – превозвачът не се установява
от представените документи. За доказване на превоза и фактическия му извършител
в хода на настоящото производство доказателства не са ангажирани. Аналогично и
по отношение получателя не са ангажирани доказателства, независимо от
оспорването на документите и фактът, че представляващия този румънски търговец
е български гражданин. Следва да се отбележи и обстоятелството, че след като ООД
„Тотал Вини – гр. Лясковец“ разполага с първи екземпляр от международната
товарителница с положени подпис и печат на получателя, то дружеството разполага
с координати и има доверие на превозвачи и/или получател, които да му върнат
разписан този екземпляр. Следователно при действителен превоз на стоката за
тези лица не би било проблем да представят допълнително доказателства.
Отделно
от изложеното индиция за липсата на транспортиране на стоките до Румъния е и
обстоятелството, че в тяхната национална база данни „Трафик контрол” липсват
регистрирани превози с превозните средства, вписани в товарителниците, както и
превоз от ООД „Тотал Вини – гр. Лясковец“
до Парамо фрам прест.
По
изложените съображения съдът намира, че за доставките на стоки към Парамо фрам
прест не са представени транспортни документи.
При
липсата на транспортен документ вътреобщностна доставка може да се докаже и с
потвърждение. В конкретния случай потвърждение е представено единствено към
фактура № 8737 / 07.06.2014г. и то не отговаря на изискванията на закона,
поради което този
документ не може да удостовери наличието на вътреобщностна доставка. Както вече
бе отбелязано ППЗДДС изисква посочването на дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и
длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му
качество. Представеното потвърждение съдържа датата на получаване на стоката, вид
и количество на стоката и регистрационен номер на превозното средство, с което
е извършен транспортът. Не са отбелязани останалите изискуеми данни – вид и
марка на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето,
предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и
длъжностното му качество. Липсата на изискуемите по закон реквизити лишава
потвърждението от удостоверителната му функция на писмен документ, доказващ
извършването на вътреобщностна доставка.
По изложените
съображения съдът намира, че липсват изискуемите документи, установяващи
наличието на вътреобщностни доставки на стоки и изводът на приходната
администрация е в съответствие на материалния закон, поради което жалбата се
явява неоснователна.
С оглед изхода на спора основателно
се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение възлиза на 200лв., определено при спазване
на Наредбата
за заплащане на правната помощ. Настоящият състав намира така посочената
наредба за единствена приложима по отношение дължимото на администрацията
юрисконсултско възнаграждение, предвид установеното несъответствие на Наредба №
1 за минималните размери на ***окатското възнаграждение с правото на ЕС в
решение по съединени дела С – 427 / 16 и
С – 428 / 16. Още
повече, че разпоредбата на чл.161 от ДОПК не препраща към Наредба № 1 за
минималните размери на ***окатското възнаграждение, а предвижда присъждане на
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един ***окат. След
като с валиден подзаконов нормативен акт, за който не е установено
несъответствие с правото на ЕС, са определени размери на минимални
възнаграждения за ***окат, то този нормативен акт намира приложение в случая.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на ООД „Тотал Вини – гр. Лясковец“ с адрес на управление гр.Лясковец,
ул.“Максим Райкович“ № 37, вх.В против Ревизионен акт № Р – 04000416006949 –
091 - 001 / 20.11.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново.
ОСЪЖДА ООД „Тотал
Вини – гр. Лясковец“ с адрес на управление гр.Лясковец, ул.“Максим Райкович“
№ 37, вх.В да заплати
на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП сума в размер
на 200лв. ( двеста лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: