№353
гр. Враца, 19.02.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.01.2024г. / двадесет и трети януари две
хиляди двадесет и четвърта година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело №663
по описа на АдмС – Враца за 2023 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.М.С.,
против Решение № 307/23.10.2023г., постановено по АНД № 751 по описа за 2023г.
на Районен съд Враца, с което е
потвърдено издаденото против него от Началник
група към ОДМВР Враца, с-р „Пътна
полиция“ Враца, НП № 23-0967-0001344/04.07.2023г. В касационната жалба са
изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение.
Иска се отмяна на решението от настоящата инстанция и постановяване на друго, с което да бъде отменено
наказателното постановление.
Ответникът – Началник група С-р „ПП“ Враца
към ОДМВР – Враца не изразява становище
по касационната жалба.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП – Враца дава заключение за оставяне в сила на решението, като
законосъобразно, обосновано и правилно.
В касационното производство не са представени
нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след
извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на делото е Решение № 307/23.10.2023г., постановено по АНД № 751 по описа за
2023г. на Районен съд Враца, с което е
потвърдено НП № 23-0967-0001344/04.07.2023г..,
издадено от Началник група към ОДМВР Враца, с-р „Пътна полиция“ Враца, с което на касатора
са наложени: основание чл.183, ал.3, т.5 ЗДвП административно наказание „глоба“ в
размер на 30.00 лв., за извършено нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП; на основание
чл. 185 ЗДвП - административно наказание
„глоба“ в размер на 20.00 лв., за извършено нарушение на чл. 147, ал.1 ЗДвП; на основание
чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП -
административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв., за извършено нарушение
на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание
чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП -
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв., за извършено нарушение
на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
За да
потвърди НП районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и при тяхното издаване са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушенията са надлежно
индивидуализирани, като са посочени дата, час и място на извършване,
изчерпателно е описано нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената
законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която е
ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя. Посочени са
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във
вина на нарушителя административно нарушение. Съдът е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е приел за
безспорно установено и доказано, че на 23.06.2023 г., около 11:00 часа,
жалбоподателят и настоящ касатор управлявал лек автомобил Мерцедес Спринтер с
рег. №**********, собственост на М. В.М., с прикачено ремарке за товарен
автомобил Деа Ивайло Енчев Р4С21 с рег. №*****, собственост на Т. Г. Ц., ***,
движейки се по път I-1, Е-79 е нарушил пътен знак В6, както и че управляваното
от жалбоподателя превозно средство не е преминало годишен технически преглед в срок
към момента на проверката, водача не носи контролен талон към СУМПС и е без
обезопасителен колан. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателят, но тъй
като същият отказал да го подпише, бил оформен като връчен при отказ в
присъствието на свидетел на отказа. Прието е, че е осъществен състава на
административните нарушения по чл.6, т.1 ЗДвП, чл.147, ал.1 ЗДвП, чл.100, ал.1,
т.1 ЗДвП и чл.137А, ал.1 ЗДвП и правилно е ангажирана отговорността на
нарушителя от АНО, като наказанията са правилно определени в предвидените
фиксирани по вид и размери в чл.183,ал.3,т.5, пр.1 ЗДвП; чл.185 от ЗДвП;
чл.183, ал.1, т1, пр.2 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Не е налице и
маловажност на случая по чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Изведените правни изводи на въззивния съд за
потвърждаване на наказателното постановление се споделят изцяло от настоящата
инстанция. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал и обсъдил
всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въз
основа на тях и в съответствие с доказателствената им стойност правилно е
установил фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание
за отмяна на решението. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото
районният съд е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административните нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, чл.147,
ал.1 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.137А, ал.1 ЗДвП. Нарушенията са безспорно
установени и доказани от събраните по делото доказателства, поради което и правилно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора на
основание чл.183,ал.3,т.5, пр.1 ЗДвП;
чл.185 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т1, пр.2 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Споделят се и изводите, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Що се касае до обстоятелството дали
техническото средство е преминало през проверка от БИМ или от лица,
оправомощени от Председателя на ДАМТН, съдът приема, че независимо че това не е
оспорено с жалбата пред РС, нито е искано събиране на доказателства в тази
насока, данните от разпечатката от техническото средство намираща се на л.19 от
въззивното дело, че е калибровано на 23.11.2022г. са достатъчни за установяване
на този факт.
С оглед на изложеното и възраженията на
касатора са неоснователни. Пред въззивната
инстанция, нито пред касационната инстанция жалбоподателят е посочил и представил каквито и да било
доказателства, които да опровергават отразените в АУАН и в НП факти и
обстоятелства. След като презумптивната доказателствена сила на АУАН, законодателно
закрепена в чл.189, ал.2 ЗДвП не е
оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните
факти по спора са такива, каквито са установени от полицейските органи в хода
на административнонаказателното производство. По този начин законодателят
изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта
доказването на факти, които оборват установеното в него.
При служебна проверка на решението
относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
основания извън посочените в касационната жалба, съдебният състав не намира
такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е постановено от законен
състав, в рамките на неговата компетентност и на заявения спор, при правилно прилагане
на материалния закон.
Предвид изложените съображения, обжалваното
решение се явява материално и процесуално законосъобразно, обосновано и
правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба против него да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Разноски не се претендират от страните,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221
ал. 2, вр. чл. 218 АПК Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №307/23.10.2023г.,
постановено по АНД № 751 по описа за 2023г. на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП № 23-0967-0001344/04.07.2023г. на Началник група към ОДМВР Враца,сектор
„Пътна полиция“.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.