ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 1-ви
въззивен състав в разпоредително заседание на 16.03.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря …..
и с участието на прокурора…….., като разгледа докладваното от съдия
Николов ВЧНД №993 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на представител на СРП
срещу определение от 04.01.2021 г. на
СРС, НО, 23 състав, постановено по НОХД №8876 по описа на съда за 2020г., с
което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за
отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правото на защита на подс. Й.В.И..
Представителят на СРП в частния протест излага
твърдения, че в хода на досъдебното производство не са били допуснати нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на
подсъдимия. Твърди се, че обвинението е ясно и точно формулирано в обвинителния
акт. Посочва се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че
престъплението, за което И. се предава на съд, е извършено от него в условията
на повторност, като в заключителната част са посочени предходните осъждания на
подсъдимия, които според държавното обвинение обосновават повторността. Моли се
обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността
на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде отменено по
следните съображения:
Определителната
норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
нарушение на правата на обвиняемия“.
Нарушенията на
процесуалните правила, които могат да
обосноват засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи
пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия, са
свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това
качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в
производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на
разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български
език.
Въззивният съд,
след като направи собствена проверка на приложените по досъдебното производство
документи, както и на обвинителния акт, прие, че в хода на досъдебното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което
да е довело до ограничаване на процесуалните права на подс. Й.В.И..
Подс. Й.В.И. е
привлечен като обвиняем с постановление, което въззивният съдебен състав
констатира, че съдържа всички изискуеми от чл.219, ал.3 НПК реквизити. Това
постановление е предявено на Й.В.И. за запознаване в присъствието на защитник.
Предоставен е и препис от същото на Й.В.И., като това изрично е отбелязано в
постановлението за привличане на обвиняем.
На Й.В.И. и на
неговият защитник е предявено разследването, с което им е дадена възможност да
се запознаят с всички материали по досъдебното производство.
Според т.4.2 от
ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт
задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните
и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него.
Това тълкувателно решение не е загубило своята актуалност и към настоящият
момент /виж ТР № 6 /2018 г. на ОСНК НА
ВКС/.
Настоящият съдебен
състав след запознаване с обвинителния акт приема, че в обстоятелствената част
на същия, с оглед престъплението за което подс. Й.В.И. е предаден на съд, са
отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на същото
и участието на последният в него, включително е посочено, че подсъдимият е извършил престъплението при условията
на повторност.
Дали е налице
това квалифициращо обстоятелство е въпрос по същество, като посочването от
прокурора в обвинителния акт на осъжданията на подсъдимия, които според него
обосновават повторността, не обвързва
съда. Последният е свободен да прецени с оглед всички осъждания на подсъдимия,
кое от тях обосновава квалификацията повторност.
Както въззивният
съд посочи, необходимо е в обстоятлствената част да се съдържат факти описващи
обективните и субективни признаци на престъплението, което в конкретния случай
е изпълнено.
С оглед на
всичко изложено и поради това че въззивният съд не констатира допуснато
нарушение на правото на защита на Й.В.И.
от категорията на тези, визирани в
чл.249, ал.4 от НПК, то определението на първостепенния съд следва да бъде
изцяло отменено като незаконосъобразно.
Водим от всичко изложено, на основание чл.345,ал.1 вр.
с чл.249, ал.3 от НПК‚ Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 04.01.2021 г. на СРС, НО, 23
състав, постановено по НОХД №8876 по описа на съда за 2020г., с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП.
Връща делото на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.