Р Е
Ш Е Н И Е
№ II- 31 17.04.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на
втори април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:Д. МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря Вълкова като разгледа докладваното от
съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 292 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
С решение № 257 от 04.02.2019г., постановено по
гражданско дело № 8451/2018г. по описа на Бургаския районен съд е прието за
установено по отношение на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“
№ 37, че Д.Д.Ж., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.Н.Кошничаров, не дължи сумата от 502,34 лв., представляваща
допълнително начислена стойност на електроенергия за клиентски номер ***98, за
периода от 11.01.2017г. до 11.04.2017г. съгласно фактура № ***79/29.10.2018г. С
горецитираното решение „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да
заплати на Д.Д.Ж. сумата от 350 лв.-съдебно-деловодни разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, чрез юрисконсулт
Кристиян Николов. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Излага се становище, че съдът е тълкувал доказателствата по делото превратно,
само в полза на ищцата. Жалбоподателят счита, че извършената корекция е в
съответствие с разпоредбите на Закона за енергетиката и ПИКЕЕ – чл.98а, ал.2,
т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във вр.с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр.с чл.45,
ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Изразява несъгласие с мотивите в решението, че
следва да бъде доказано неправомерно поведение на абоната, съобразно общите
условия, тъй като самата корекция се извършва по реда на ЗЕ и ПИКЕЕ и чл.82 ЗЗД
е напълно неприложим.Съдът не е съобразил и задължителната практика на ВКС по
реда на чл.290 ГПК – Решение № 111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014г., I т.о.,
Решение № 115/20.09.2017г. по т.д.№ 1156/2016г., II т.о., според която не
следва да се доказва виновно поведение на клиента, съобразно чл.82 ЗЗД, от
страна на крайния снабдител.С цитираните решения изрично е призната възможността
снабдителят да извършва преизчисление на сметки за минал период, при
съобразяване на процедурата, предвидена в ПИКЕЕ. Няма никакво значение кой е
извършил манипулацията, тъй като ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждат обективна отговорност на
потребителя в случаите, когато средството му за търговско измерване отчита
неправилно електрическата енергия, която той консумира. Констатираното
несъответствие на средството за търговско измерване е отразено в съставения
констативен протокол № **/11.04.2017г., като тези констатации са потвърдени и в
протокол № */25.04.2018г. от метрологична експертиза на средството за търговско
измерване на БИМ. Този протокол представлява официален констативен документ,
предвид разпоредбата на чл.58, ал.4 от Закона за измерванията, поради което
следва да се приеме, че съставлява доказателство за извършените от издалото го
длъжностно лице действия. Не е налице неизпълнение на договора от страна на
клиента, налично е неправилно отчитане на средството за търговско измерване и
въз основа на ПИКЕЕ се формира дължимата сума от клиента. По делото безспорно е
установено наличието на манипулация, на нерегламентирана външна намеса, т .е. е
консумирана електрическа енергия, без същата да е отчетена от електромера, от
което се налага изводът, че претендираната от дружеството сума е реално дължима
от страна на клиента. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице по
назначената експертиза, се установява и началния момент на неточното отчитане –
06.01.2017г. Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се разноски пред двете инстанции. Жалбоподателят във въззивната
жалба е отправил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в
случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото да
бъде редуцирано.
В законоустановеният срок е постъпил отговор на жалбата
от ответната страна – Д.Д.Ж., ЕГН **********,
чрез адв. Николай Кошничаров, съдебен адрес: ***. В отговора са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа становище, че решението е обосновано,
аргументирано, правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че
предвиждането на обективна отговорност в ПИКЕЕ на страните по едно договорно
правоотношение противоречи на закона, като в този смисъл е и съдебната практика
на ВКС. По делото не е констатирано виновно поведение на ищцата по конкретното
договорно правоотношение, поради което липсва законово основание за извършване
на едностранна корекция на сметката, която би могла да се извърши единствено,
ако абонатът е осуетил правилното отчитане на ел.енергия, каквото твърдение не
е въведено по делото. Доколкото по делото не се установи нерегламентираното
вмешателство в схемата на свързване да е резултат от действия на ищцата, то за
ответника не е налице основание да получи начислената стойност на ел.енергия,
получена чрез едностранната корекция на сметка. Съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест по делото, предвид предявения отрицателен
установителен иск и съответно ответникът следва да докаже наличието на
законовите предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметката,
каквото доказване не е успешно проведено. Сочи още, че средствата за търговско
измерване подлежат на първоначални и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията. Подробна регламентация е дадена в Наредбата за реда за оправомощаване
на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, като тези лица следва, по специалния административен ред на Закона за
измерванията, да са оправомощени да извършват такава проверка. По делото
липсват доказателства, служителите на ЕВН ЕР Юг, извършили проверката да имат
качеството на такива оправомощени лица. По отношение на крайния снабдител не е
възникнало правото за едностранно коригиране на сметката, тъй като не е
изпълнен фактическият състав за надлежно определяне на реда за уведомяване на
клиента по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, по делото не са представени общи условия,
действащи към периода на извършената едностранна корекция, няма и данни за
надлежно одобряване на тези общи условия. С решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС
по адм.д.№ 2385/2016г. ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.48-51,
следователно към момента на проверката -
11.04.2017г. липсва приложим материален закон, по силата на който да бъдат
установявани случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена
електрическа енергия, също така липсва и ред и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
Неотменените норми чл.48-50 от правилата регламентират хипотезите, при които
може да бъде извършена едностранната корекция , но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. След като законодателят е признал правото на енергийните предприятия
да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
същите не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят
съществуващата нормативна празнота в правилата относно реда за извършване на
едностранни корекции. Липсват доказателства по делото, че служителите
осъществили проверката имат необходимата квалификация, както и такива, че
средството за търговско измерване е преминало първоначална и последваща
проверка. Също така не е ясно кое дружество има право да извършва корекцията на
сметка – „Електроразпределение Юг“ ЕАД или „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, по делото е представена единствено справка за коригиране на сметката за
електроенергия, която справка дори не е подписана. Посочва още, че корекциите
на сметки, предвидени в ПИКЕЕ противоречат на чл.13, т.2 от Директива 2006/32/ЕО
от 05.04.20006г., регламентираща задължение на държавите-членки да гарантират
изготвяне на сметките на потребителите въз основа на реалното енергийно потребление.
По делото не е установено и неправомерно поведение на абоната, което да е във
връзка с отклоненията в показателите на консумираната ел.енергия. Ответникът не
е доказал, че начисленото количество ел.енергия е доставено и реално потребено
от абоната, поради което същият да дължи нейното заплащане. Видно от ПИКЕЕ,
както и в ОУ, преизчисляването на стойността на вече доставена енергия не
изисква виновно поведение от страна на клиента, т.е. обективният факт на
неточно отчитане на доставена енергия е достатъчен, което обаче противоречи на
регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност.Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира
отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение , поради което
нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя, а не и на
председателя на ДКЕВР, който издава правилата. Още повече, че корекцията е
извършена въз основа на общите условия, които според задължителната съдебна
практика съдържат неравноправни клаузи – решение № 79/11.05.2011г. по т.д.№
582/2010г. на ВКС, ТК, IIт.о.; решение № 165/19.11.2009г. по т.д.№ 103/2009г.
на ВКС, ТК, IIт.о. и др. Също така не е спазена и процедурата по чл.98а, ал.2,
т.6 от ЗЕ, в която е предвидено задължителното съдържание на Общите условия,
които следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка. Действащите към момента на начислението и понастоящем Общи
условия не съдържат клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента
при наличие на основание за извършване на корекция на сметки. Въззивникът не е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови
общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната
разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва процедура и ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция. В този смисъл е и практиката
на ВКС по чл.290 ГПК - решение № 111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014г. на ВКС,
ТК, I т.о.; решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ТК, IIт.о.;
решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. Иска от съда
жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено.Претендират
се разноски.
След
направена служебната проверка на атакуваното решение по реда на чл.269 ГПК , се
констатира от въззивната инстанция, че
то е валидно и допустимо.
Настоящият
състав, като съобрази доводите и възраженията във въззивната жалба, отговорът
на въззиваемия, събраните по делото
доказателства и закона, намира по същество на спора следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Безспорно установено по делото е, че страните са в
облигационно правоотношение- ищцата е абонат на “ЕВН България Електроснабдяване
“ЕАД, с клиентски номер ***98, отнасящ се за апартамент *, етаж *в ж.к.“И.“ №
*, гр.Б.. Същата е получила писмо с изх.№ 6637365-I/29.10.2018г.,
с което е уведомена, че на 11.04.2017г. от служители на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД е демонтиран и предаден за проверка в Български институт по Метрология
електромер, с фабричен № **от измервателна точка /ИТН/ **, в гр. Б., ж.к.“И.“ №
*, ет.*, ап.*, на клиент, с клиентски номер ***98, като при проверката е
констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчита, за което е издаден
констативен протокол № */25.04.2018г. от Български институт по метрология-
София. Със същото писмо е уведомена, че на основание чл.48 (1) и чл.51 (1) от
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, ще й бъде
коригирана сметката за ел. енергия за периода от 11.01.2017г. до 11.04.2017г.,
за 90 дни, като допълнително начислената дължима сума е на стойност 502,34
лева. Изпратена й е фактура № ***79/29.10.2018г.,
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№648/25.04.2018г., както и констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № **/11.04.2017г.
От констативен протокол № */25.04.2018 г. от метрологична експертиза
на БИМ за процесния електромер е видно, че е осъществен достъп до вътрешността
на уреда и към електрическата схема е присъединено допълнително устройство –
платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера.
Според изследването е налице изменение на електрическата схема, което не
съответства на одобрения тип. Разпитан е като свидетел С. С., служител на „ЕВН
Електроразпределение Юг“, КЕЦ –Бургас, участвал в извършването на проверката,
който потвърждава констатациите в протокол от 11.04.2017 г. за техническа проверка
и подмяна на СТИ. Посочва още, че той и другият служител на дружеството са се
усъмнили, че електромерът е манипулиран,
тъй като въпреки, че на място не е извършено измерване, при сваляне капачката
на електромера не се е появила икона на
дисплея за отваряне на електромера, което е знак, че електромерът е манипулиран,
поради и което същият е демонтиран и сложен в безшевна торба.
От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, се установява, че констативен протокол № 328 на
БИМ отразява външно неправомерно въздействие върху електромера, изразяващо се в
монтирано допълнително външно устройство
с електронни елементи , непринадлежащо на схемата на електромера. Това
допълнително устройство обикновено е с дистанционно управление и се състои от
прекъсвач, включването, на който може да стане с радиосигнал. Когато
прекъсвачът се включи,уредът спира да отчита минаващия през него ток и консумираната електроенергия. В заключението е
отбелязано, че при проверка на корекцията на сметката е установено, че
изчисленията са математически верни и съответстват на методиката, залегнала в
чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Също така, според вещото лице, изхождайки от
записите за дистанционно отчитане,
началният момент на неизмерване на електрическата енергия е моментът на
манипулацията, извършена на 06.01.2017г. Електромерът е произведен през юни
2016г., същият е оценен и трябва да премине следваща метрологична провека през
2022г.
Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна,като решението следва да се потвърди ,но по
съображения,различни от изложените от районния съд.Съдът не споделя становището
на въззивника, че извършената корекция е съобразена с разпоредбите на чл.98а,
ал.2, т.6 ЗЕ вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр.чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ.
Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищцата, е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.). Константна е практиката на Върховния касационен съд (напр. Решение № 115 от 20.09.2017 г по търг. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК; Решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и др.), че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.Създаването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и общите условия на договорите с крайния потребител със съответното съдържание, предвидено в посочените правни норми, е вменено от законодателя изрично като задължение на електроразпределителното дружество, а приемането на предложените от енергийните предприятия правила е задължение на ДКЕВР, понастоящем КЕВР. Изводът на районния съд, че ищцата не дължи заплащане на сумата по процесната фактура, поради това, че ответникът нито твърди, нито е доказал нейно виновно поведение , водещо до неточно отчитане на електрическата енергията, е неправилен и в този смисъл са основателни оплакванията във въззивната жалба. Ирелевантно е, че по делото не е установено, именно абонатът да е монтирал допълнителното устройство в измервателната част на електромера,т.е. ,че на неговото виновно поведение се дължи неточното измерване на ел.енергия.Крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му, след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013г.
Независимо от горното, искът е
основателен по следните съображения:
С решение № 1500/06.02.2017 г.,
постановено по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в на ВАС, (обнародвано с ДВ
бр. 15/14.02.2017 г.), са отменени Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, с изключение на разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и
чл. 51 ПИКЕЕ. Последните са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС, ДВ,
бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение (чл. 195, ал. 1 АПК).
Съдът по висящ граждански спор следва да
съобрази специалния характер на чл. 190, ал. 1, във
вр. чл. 195 АПК като
правила, регулиращи действието на правен източник. При отмяна на подзаконов нормативен
акт, законът изрично в чл. 195, ал. 2 АПК
е определил правните последици от акта като "възникнали" и на
следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът е компетентен
за преуреждането им. Ето защо и съгласно чл. 196 АПК, в
случая не намира приложение общата уредба за правомощията на административния
съд при нищожност или отмяна на административен акт по чл. 173 АПК, нито
общите правила, свързани с последиците от това. Ефектът на решението на
административния съд е преустановяване занапред действието на съответните
правни норми поради отричане на юридическата им сила – ефект, пряко относим към
нормотворческия процес. При действието на чл. 195 АПК
административният орган /в случая КЕВР/ следва да уреди и правоотношения, които
са в обсега на приключил или висящ съдебен гражданско-правен спор. Доколкото
към настоящия момент Комисията не е приела нови правила на мястото на
отменените ,тя не е изпълнила вменененото й задължение с чл.195,ал.2 АПК да
уреди последиците от отмяната на подзаконовия нормативен акт.Поради това следва
да се приеме,че към датата на извършване на проверката – 11.04.2017г. липсва
приложим нормативен акт,в съответствие с който да бъдат установявани случаите
на неизмерена,неправилно и /или неточно
измерена електрическа енергия ,тъй като е отменена разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ,
която определя реда, по който се извършват проверките на измервателните системи. Останали да
действат към момента на проверката са
само разпоредбите на чл.
48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, описващи различните случаи и начини на извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи.Макар това съображение да не е изтъкнато в исковата молба,а едва в отговора на
въззивната жалба, съдът следи служебно за приложението на императивни
материално-правни норми/ в случая съдържащи се в подзаконов нормативен акт/ и
преустановяване на тяхното действие във времето.
Само за пълнота на мотивите следва
да се посочи,че настоящият състав не споделя приетото от районния съд ,че
разпоредбите на чл.48 -51 от ПИКЕЕ не следва да се прилагат ,тъй като с решение №
12897/01.12.2015г по адм.дело № 9462/2014г на ВАС се приема,че тези разпоредби
на Правилата са приети от КЕВР в нарушение на делегацията по чл.83,ал.1,т.6 от
ЗЕ. Това решение е обезсилено с решение
на петчленен състав на ВАС /като е без значение каква е причината за това/ и
поради това, до отмяната на тези разпоредби през 2018г, те са част от
действащото право,а преустановяването на действието им, и то занапред, може да
стане само след отмяна от страна на ВАС с влязло в сила решение на този
подзаконов нормативен акт.
Съдът
намира за неоснователни доводите на въззивника, че самата корекция е по реда на
ЗЕ и ПИКЕЕ, а не съобразно ОУ. Както вече бе посочено, общите условия трябва
задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, според законовото
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. През процесния период, т.е. към момента на
осъществяване на корекцията на сметката на потребителя са действали Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България
Електроснабдяване", одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г.,
които са обществено достъпни. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД по
своето правно естество представляват договор и горепосоченото законово
изискване не е било установено в предходните редакции на закона и в заварените
от новата уредба общи условия на ответното дружество. Нормите на чл.28 и чл.42
от тези общи условия са неприложими. Относно общия ред в чл.42 от ОУ следва да се отбележи, че в
него се съдържат правила на кое лице следва да се връчи съобщение при множество
лица, които се явяват потребители на ел.енергия, на кой адрес следва да се връчат съобщения до
клиента, включително при промяна на адреса, срок от 7 –дни за всички
уведомления или предизвестия по силата на тези ОУ,за които няма предвиден друг
срок преди датата на съответното събитие, което ги налага, поместване на цените
за допълнителни услуги на страницата на дружеството. Това означава, че нито
една от тези хипотези не се отнася до корекциите на сметки, така, както са
регламентирани в ПИКЕЕ от 2013г. Уведомяването по чл.28,ал.2 от действащите ОУ
на дружеството също е неприложимо, тъй като се отнася общо за всички видове
корекции , извършвани от ЕВН Електроснабдяване въз основа на констативни протоколи,
издадени от дружеството, заедно със справки за начислена енергия. В
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ОУ е установено единствено задължение за
уведомяване на потребителя в случаите на корекция на неговата сметка, като е
посочено, че продавачът изготвя справка за дължимите суми и в седемдневен срок
уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане, т.е. не е посочен реда за това. Както вече бе посочено, след изменението на ЗЕ
през 2012г. се предвиди в чл.98а,ал.1,т.6, ОУ задължително да съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно
правилата по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ. Това
налага допълване на заварените ОУ на дружеството с изрични разпоредби, касаещи
реда за уведомяване на клиенти при извършване
на корекции на сметки, съобразно ПИККЕ, приети през 2013година. След корекцията
на ОУ ,те подлежат на одобрение от КЕВР
и разгласяване в обществото по реда на чл.98а,ал.3 ЗЕ. Предвидена е
възможност несъгласният клиент да поиска специални условия –така в чл.98а,ал.5
ЗЕ. Именно спазването от страна на ЕВН на цялата законова процедура, уредена с
цел защита на крайния потребител, налага нарочно регламентиране на реда за
уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметки, съобразно
правилата по чл.83,ал.1т.6 ЗЕ, след приемането им.
В заключение следва да се посочи, че
ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 ,б.“а“
ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за едностранна
корекция на сметки, въз основа на наличните правила за измерване на
количеството енергия (ПИКЕЕ). Отделно, поради
отмяната на цитираните по –горе разпоредби на ПИКЕЕ, представеният констативен
протокол не е годно основание за преизчисляване на количеството електрическа
енергия, тъй като липсва уредена процедура за осъществяване на проверката.
С оглед на горното съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде
потвърдено, но с горните мотиви.
С оглед изхода от спора,
дружеството следва да заплати сумата 300лв, представляващи разноски на
въззиваемия пред въззивната инстанция.
Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. Минималният размер на
възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен с издадената
Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В разглеждания случай, за защитата си по настоящото дело,
страната е договорила с адвоката възнаграждение в размер на 300 лева, при материален
интерес в размер на 502,34 лева, което е в съответствие с разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, т.е. възнаграждението е дължимото минимално такова
съгласно цитираната разпоредба.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257 от 04.02.2019г., постановено
по гражданско дело № 8451/2018г. по описа на
Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, чрез юрисконсулт
Кристиян Николов да заплати на Д.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от адв.Николай Кошничаров, съдебен адрес: ***, сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно на
осн.чл.280 ,ал.3,т.1 ГПК.
Председател:
Членове: