№ 5044
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20221100107129 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е предявен от К. М. Б.-Е. против Н. Д. И. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК.
Ищцата твърди, че нейната баба К.К., действаща като ЕТ „Колор Пластик - К.К.“, с
ЕИК *********, е сключила Договор с № 64КР-АА-1143/22.12.2005 г. за банков кредит с
„Първа Инвестиционна банка“ АД, по който е получила сумата от 130 000 евро. На
18.03.2008 г. като обезпечение на договора за кредит бил издаден запис на заповед за сумата
от 55 000 евро, авалиран от майката на ищцата С.Г.Б. и други лица. На 20.02.2013 г. са били
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които ЕТ „Колор Пластик - К.К.“,
С.Г.Б. и други лица, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Първа инвестиционна
банка“ АД сумата от 55 000 евро - главница, дължима по запис на заповед от 18.03.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 3 677,12 лв. За дължимостта
на това вземане било образувано производство, по което К. М. Б. била ищец, а банката –
ответник.
Ищцата твърди, че нейната баба - К.К., е починала на 04.09.2018 г. Нейна наследница
по закон е била С.Б. (майка на ищцата), която е заявила отказ от наследство. С.Б. е починала
на 14.03.2021 г. и нейни наследници по закон са ищцата К. Б. и М.Б. (баща на ищцата), който
на 21.05.2021 г. също е починал. След смъртта на М.Б. единствен наследник на С.Б. е
останала ищцата.
К. М. Б. твърди, че „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила вземането си по
договора за кредит на „С.Г.Груп“ ЕАД, който го е продал на Н. И. с договор за цесия от
30.10.2020 г. Ищцата твърди още, че за събиране на сумата от 130 000 евро по договора за
кредит № 64КР-АА-1143/22.12.2005 г. не са предприемани никакви действия – не е бил
издаван изпълнителен лист и не е образувано изпълнително производство. Със съобщение с
изх. № 23636/24.06.2022 г. по изп.дело 20228630401530 на ЧСИ С.Х. ищцата била
уведомена, че дължи суми, включително и сумата от 130 000 евро по договора за кредит №
64КР-АА-1143/22.12.2005 г.
К. М. Б. смята, че не дължи заплащане на ответницата на процесната сума, тъй като
майка й С.Г.Б. се е отказала от наследството на баба й К.К., която е била длъжник по
1
договора за кредит. Твърди и вземането да е погасено по давност. По изложените
съображеН. ищцата К. М. Б. моли да бъде признато за установено спрямо ответницата Н. Д.
И., че не дължи сума в общ размер на 130 000 евро по Договор за кредит № 64КР-АА-
1143/22.12.2005 г.
В отговор на исковата молба Н. Д. сочи, че е придобила по договор за цесия вземаН.
срещу наследодателката на ищца С.Г.Б. по твърдените от ищцата договори. Твърди обаче
търсената от ищцата сума в рамките на изп. дело № 20228630401530 на ЧСИ С.Х. да
произтича от установеното менителнично задължение, чието съществуване е предмет на
друго съдебно производство, страна по който е първоначалН.т кредитор. Сочи също така
записът на заповед да е издаден в обезпечение на Договор за кредит № 64КР-АА-
1143/22.12.2005 г., а по останалите договори да не са предприемани никакви принудителни
действия. Претендира направените за производството разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
На 22.12.2005 г. К.К., действаща като ЕТ „Колор Пластик - К.К.“, с ЕИК *********, е
сключила Договор с № 64КР-АА-1143/22.12.2005 г. за банков кредит с „Първа
Инвестиционна банка“ АД, по който е получила сумата от 130 000 евро. В т. 23, б. „б“ от
договора е посочено, че кредитополучателят издава запис на заповед за сумата от 130 000
евро, платим на предявяване в срок до 25.01.2013г., авалиран от няколко лица, измежду
които и С.Г.Б..
С анекс от 18.03.2008 г. страните по договора за кредит са се съгласили записът на
заповед, който ще обезпечава вземаН.та на банката, да бъде издаден за 55 000 евро. На
същата дата е бил издаден запис на заповед, с който ЕТ“Колор-Пластик-К.К.“ се е задължил
да плати на „Първа Инвестиционна банка“ АД сумата от 55 000 евро на предявяване в срок
до 25.01.2013 г. Записът на заповед е авалиран от няколко физически лица, измежду които и
С.Г.Б., която видно от удостовереН.та за наследници е дъщеря на К.К. и майка на ищцата К.
М. Б..
На 20.02.2013 г. на основание записа на заповед е издадена заповед за изпълнение, с
която са осъдени издателя и авалистите да заплатят солидарно на „Първа Инвестиционна
банка“ АД сумата от 55 000 евро - главница, ведно със законната лихва от 18.03.2008 г. до
окончателното плащане и 3 677,12 лева разноски и е издаден изпълнителен лист.
Не се спори, а се установява и от удостоверението за наследници на К.К. в
приобщеното изпълнително дело, че бабата на ищцата е починала на 04.09.2018 г. Видно от
приетото по делото съдебно удостоверение от СРС е, че С.Г.Б. (майка на ищцата) се е
отказала от наследството на К.К.. С.Б. също е починала и единствен неин наследник е
ищцата К. М. Б..
С влязло в сила решение е отхвърлен искът на К. М. Б. като наследник на С.Б., за
установяване, че тя не дължи на „Първа Инвестиционна банка“ АД сумата от 55 000 евро, за
която е бил издаден запис на заповед от 18.03.2008 г., ведно със законната лихва от
14.02.2013 г. до окончателното плащане, както и 3 677,12 лева разноски и последващи такси.
Не се спори, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че
„Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила вземането си по договора за кредит на
„С.Г.Груп“ ЕАД, който го е продал на Н. И. с договор за цесия от 30.10.2020 г.
За събиране на вземането от 55 000 евро, за което е бил издаден запис на заповед от
18.03.2008 г., е образувано изпълнително дело № 20228630401530 на ЧСИ С.Х., видно от
молбата за образуване на делото и от представеН. към нея изпълнителен лист. На 24.06.2022
г. ЧСИ Х. е изпратила съобщение до ищцата К. М. Б., в качеството й на наследник на С.Б.. В
съобщението е посочено, че ищцата е конституирана като длъжник по изпълнителното дело.
Посочено е, че с изпълнителен лист от 20.02.2013 г. издателят и авалистите на записа на
заповед са осъдени да заплатят солидарно на „Първа Инвестиционна банка“ АД посочените
по-долу суми. След това в съобщението са описани задължеН. по няколко договора за
2
кредит, включително и сума в размер на 280 427,68 лева на основание договор за кредит
№ 64КР-АА-1143/22.12.2005 г. На следващо място ЧСИ Х. е посочила, че вземаН.та са
придобити от ответницата Н. Д. И.. С оглед на така изложената обстановка ЧСИ Х. е
посочила, че задължеН.та по изпълнителното дело възлизат на 225 669,37 лева, от които
главница в размер на 107 570,65 лева, законна лихва в размер на 102 593,23 лева за периода
14.02.2013 г. – 07.07.2022 г.; 3 677,12 лева – присъдени разноски; 2 492,77 лева – разноски по
изп.дело и 9 335,60 лева – такси по ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК предявяването на установителен иск за установяване
съществуване или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на
интерес от това. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдеН., наведени в исковата молба. В случая ищцата твърди, че в съобщение
по изпълнително дело № 20228630401530 на ЧСИ С.Х. е посочено, че дължи сумата от
130 000 евро на основание договор за кредит. Съдът установи, че действително в изпратено
от ЧСИ Х. съобщение е посочено, че ищцата е осъдена да заплати сума в размер на 280
427,68 лева на основание договор за кредит № 64КР-АА-1143/22.12.2005 г. По този начин
посоченото съобщение създава неяснота в отношеН.та между страните относно
дължимостта на посочената сума, което поражда правН. интерес на ищцата от предявяване
на отрицателН. установителен иск.
По същество съдът установи, че бабата на ищцата - К.К., действаща като едноличен
търговец, е сключила договор за кредит № 64КР-АА-1143/22.12.2005 г. за сумата от 130 000
евро. Част от тази сума в размер на 55 000 евро е била обезпечена от майката на ищцата
(С.Б.) с авалирането на издадеН. запис на заповед. Дължимостта на тези 55 000 евро е
безспорно установена по делото, а както се посочи, това е сума, която е част от общото
задължение по договора за кредит. Ето защо за тази част от претенцията на ищцата искът й
не е основателен и съдът го отхвърля.
По отношение на останалата част - до пълН. претендиран размер от 130 000 евро, по
делото бяха доказани твърдеН.та на ищцата, че нейната майка се е отказала от наследството
на К.К. и така не е придобила задължеН.та й по договора за кредит. Затова искът за
разликата от 55 000 евро до пълН. размер от 130 000 евро искът е основателен и съдът го
уважава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. С изявлението си в първото по делото
съдебно заседание процесуалните представители на ответницата са признали, че ищцата не
дължи разликата между 55 000 евро и 130 000 евро. Последната сума е посочена в
съобщение, което не изхожда от Н. Д. И. или неин представител. Ето защо съдът намира, че
са налице и двете предпоставки за възлагане на разноските в тежест на ищцата.
Ответницата не е направила разходи за производството. Тя е била представлявана
безплатно от адвокат, за когото се претендират 17 784,37 лева възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Срещу претендираН. размер на това възнаграждение не е направено
възражение, но такова не е и необходимо, тъй като редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложим
само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е такъв
(така: Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 838/2024 г., III г. о., ГК.).
Делото не се характеризира с висока фактическа и правна сложност като основните
обстоятелства не са били спорни между страните. С оглед на това съдът намира, че
справедливото възнаграждение за адвокат възлиза на 3 000 лева, които съдът осъжда ищцата
да заплати на адвокат В. П. Г.- САК с личен № **********.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК на К. М. Б.-Е.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София. бул. "Витоша” № 1 а, Търговски дом, ет. 1,
кантора № 163, предявен срещу Н. Д. И., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. ********,
чрез адв. В. Г., САК, за признаване, че К. М. Б.-Е. не дължи на Н. Д. И. сумата от 55 000
евро, за която на 18.03.2008 г. е издаден запис на заповед като обезпечение на договор за
банков кредит № 64КР-АА-1143/22.12.2005 г., сключен между ЕТ „Колор Пластик - К.К.“, с
ЕИК *********, и „Първа Инвестиционна банка“ АД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК по
отношение на Н. Д. И., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. ********, чрез адв. В. Г.,
САК, че К. М. Б.-Е., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София. бул. "Витоша” № 1 а,
Търговски дом, ет. 1, кантора № 163, не дължи разликата между сумата от 55 000 евро до
130 000 евро по договор за банков кредит № 64КР-АА-1143/22.12.2005 г., сключен между ЕТ
„Колор Пластик - К.К.“, с ЕИК *********, и „Първа Инвестиционна банка“ АД.
ОСЪЖДА К. М. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София. бул. "Витоша” №
1 а, Търговски дом, ет. 1, кантора № 163, да заплати на адв. В. П. Г.- САК с личен №
**********, 3 000 лева разноски за делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4