№ 443
гр. Варна, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100502204 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от “Темел 54“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №150, ап.18, против
Решение №2566 от 01.08.2022г. постановено по гр.д.№5966/2021г. по описа на Районен съд
Варна, в частта, с която са уважени субективно и обективно съединените искове с правно
основание чл.163, ал.3 от ЗУТ и чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, предявени от Г. П. О., с ЕГН
********** и Д. П. О., с ЕГН **********, двамата с адрес: г******, за осъждане на
жалбоподателя да заплати на ищеца сумата от общо 14496.76лв. с включен ДДС,
представляваща обезщетение за недостатъци при строителството на постройка за допълващо
застрояване, офис №1, офис №2, вертикална планировка, стълбищна площадка, ап.№5, ап.
№9, покрив, подземен паркинг и фасада на жилищна сграда, построена в имот с
идентификатор №10135.1508.178 и административен адрес: г****** и на ищцата сумата от
общо 7889.61лв. с включен ДДС, представляваща обезщетение за недостатъци при
строителството на гореописаната жилищна сграда по вертикална планировка, стълбищна
площадка, ап.6, ап.8, покрив, подземен паркинг и фасада на сградата, като и на всеки от
ищците сумата от по 3145лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на
задължението на ответника по Предварителен договор от 22.06.2012г., изменен с анекс от
25.02.2014г. за монтаж на дограма съгласно Приложение №1 към предварителния договор,
изчислено като разлика в стойността на дължимата по договора дограма и монтираната на
1
сградата по-некачествена и с по-ниска стойност дограма.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и необосновано.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на въззивника, че
описаните от ищците недостатъци не са от категорията на онези, за които въззивникът носи
гаранционна отговорност по Наредба №2/2003г. Също така, че ако действително
съществуват недостатъците, то е в резултат от неполагане от страна на въззиваемите на
необходимата грижа за тяхната експлоатация и съхранение, съответно че отстраняването им
не е отговорност на изпълнителят, съобразно сключеният между страните договор.
Поддържа се, че не е налице произнасяне и по релевираното от жалбоподателя възражение
за съпричиняване от страна на ищците, чиито приносът възлиза на 98 %, поради което
дължимото обезщетение следва да бъде намалено. Твърди се, че не е обсъдено и
възражението на ответника, че с въвеждане на сградата в експлоатация с удостоверение от
13.10.2016г. и при липса на каквито и да е възражения от страна на въззиваемите, то
последните са се съгласили с извършените СМР, вложените материали, включително и
монтираната дограма, поради което претенцията била неоснователна. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е изложил правни изводи за наличието на недостатъци и
причината за възникването им, а просто е описал констатациите на вещото лице. С оглед
горното, се моли за отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на предявените
искове, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззивниците е постъпил отговор, с който се поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че атакуваното решение не страда
от визираните от жалбоподателят пороци, респективно че същото е правилно и
законосъобразно. Оспорват се доводите на жалбоподателя като се развиват насрещни такива.
Моли за потвърждаване на атакуваният съдебен акт и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощник, поддържа жалбата си и моли за
нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззивниците, чрез процесуалният си представител, оспорват жалба и поддържат
отговора си. Претендира разноски. С писмена защита доразвиват съображения в подкрепа на
становището за основателност на претенциите.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:
След допуснато изменение на иска и уточнения на исковата молба пред въззивната
инстанция, съдът е сезиран със субективно и обективно съединени искове предявени от Г.
П. О. и Д. П. О. за осъждане на “Темел 54“ ООД на основание чл.163, ал.3 от ЗУТ да заплати
на ищеца сумата от 18195.58лв. с включен ДДС, представляваща обезщетение за
недостатъци при строителството на постройка за допълващо застрояване и на офис №1,
офис №2, вертикална планировка, стълбищна площадка, ап.№5, ап.№9, покрив, подземен
паркинг и фасада на жилищна сграда, построени в имот с идентификатор №10135.1508.178
и административен адрес: г****** и на ищцата сумата от 9834.23лв. с включен ДДС,
представляваща обезщетение за недостатъци при строителството на гореописаната жилищна
2
сграда по вертикална планировка, стълбищна площадка, ап.6, ап.8, покрив, подземен
паркинг и фасада на сградата. Наред с това се претендира осъждане на ответника на
основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД да заплати на всеки от ищците сумата от по 3145лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението по Предварителен договор
от 22.06.2012г., изменен с Анекс от 25.02.2014г. за монтаж на дограма съгласно Приложение
№1 към предварителния договор, изчислено като разлика в стойността на уговорената за
изпълнение с договора дограма и действително монтираната на сградата по-некачествена и с
по-ниска стойност дограма.
В исковата молба се твърди, че между ищците и “Темел“ ЕООД е сключен
Предварителен договор от 22.06.2012г. по силата, на който първите, в качеството си на
съсобственици на ПИ с ид.№ 10135.1508.178 по КККР на гр.Варна, с административен
адрес: г******, с площ 390кв.м., са се задължили да прехвърлят на дружеството 50% от
собствеността върху земята и да му учредят право на строеж, така че второто да придобие
собственост върху 50% от обектите в сградата и 6 паркоместа, разположени в парцела. От
своя страна дружеството се задължило да построи със свои средства и труд жилищна сграда
с паркоместа, от които ищците да придобият 50% от сградата и 7 паркоместа. Уговорено
било още, че след подписването на акт 14, дружеството ще продаде на ищците един
апартамент на 4 етаж, с площ 59.70кв.м. Твърди се, че в чл.2, ал.14 от договора е предвидено
задължение за изпълнителят да отстрани за своя сметка в срок до 30 дни от писменото му
уведомяване, всички недостатъци, които пряко или косвено са свързани с извършеното
строителство или довършителните работи. Твърди се още, че в ал.15 на цитираната клауза са
предвидени гаранционните срокове за извършените от изпълнителят строителни и
довършителни работи, съгласно чл.20, ал.2 от Наредба №2/2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите. Сочи се, че в Приложение №1 към договора са описани
конкретните параметри на материалите, които ще се използват в строителството. Твърди се,
че с Анекс №2 от 25.02.2014г. изпълнителят по предварителния договор “Темел“ ЕООД бил
заменен с ответника “Темел 54“ ООД. Сочи се, че ищците са изпълнили поетите задължения
по предварителният договор, като са учредили в полза на изпълнителя право на строеж
върху част от обектите в сградата, както и че същият им прехвърлил собствеността върху
ап.5 на IV етаж с идентификатор № 0135.1508.178.3.5. Сочи се още, че строежът е въведен в
експлоатация с Удостоверение №200/13.10.2016г. на Гл.архитект на общ.Варна. Поддържа
се, че след приключване на строителството, по общите части на сградата и обектите на
ищците, се появили множество недостатъци, за което те са уведомили ответника с
нотариална покана, връчена на 18.08.2020г. Сочи се, че с поканата е даден 30-дневен срок на
ответника за отстраняване на дефектите съгласно чл.2, ал.14 от предварителния договор.
Твърди се, че изпълнителят не е предприел никакви действия, поради което за ищците се
породило правото да претендират обезщетение за неизпълнение на задълженията на
ответното дружество по предварителният договор и на основание Наредба №2/2003г., в
размер на средства необходими за отстраняване на недостатъците в строителството.
Подробно са описани отделните неостатъци в обектите на ищците и прилежащите им
идеални части от общите части на сградата, които са се проявили в гаранционният срок,
3
като с депозираната пред въззивният съд уточняваща молба е конкретизиран съответният
размер за поправка на въпросните недостатъци, като тяхната общ стойност дължима в полза
на ищецът е в размер на 18195.58лв. и в полза на ищцата в размер на 9834.23лв. На
следващо място се поддържа, че ответникът не изпълнил и задължението си да монтира
описаната в Приложение №1 към предварителния договор 5-камерна ПВЦ дограма с
профили на немската фирма “Thyssen“, с двоен стъклопакет, двойно отваряема, с К-стъкло, а
е монтирал по-некачествена и по-евтина дограма на фирма “Rehau“. Сочи се, че монтираната
дограмата в обектите на ищеца е площ от 63кв.м. и в обектите на ищцата от 40 кв.м., както и
че в припадащите им се общите част на сградата, от които 34.2149% ид.части прилежащи
към обектите на ищеца и 23.046% ид.части прилежащи към обектите на ищцата, са
монтирани 6 кв.м. дограма. Твърди се, че разликата в цените на двата вида дограми по
обектите на ищците и по припадащите им се общите части на сградата е в размер на
20000лв.
С подаденият отговор на исковата молба, се признава сключването на процесният
договор, но се поддържа, че ако действително са се проявили недостатъци по обекта, то те
не са идентични с дейностите и работите, за които ответното дружество носи гаранционна
отговорност по смисъла на Наредба №2/2003г., съответно че тяхното отстраняване не е
отговорност на изпълнителя. Поддържа се още, че ако процесните недостатъци са налични,
то те са в резултат на това, че ищците не са положили необходимата грижа на добър
стопанин за правилната експлоатация и съхранение на сградите. В условията на
евентуалност, ако се приеме наличието на некачествено изпълнение, за което ответникът
носи отговорност, се прави възражение за съпричиняване от ищците, като се поддържа, че
98% от размера на претендираните вредни последици, се дължат на виновното поведение на
ищците, или на обстоятелства, за които те отговарят. Оспорват се изцяло, поради
недоказаност претенциите за обезщетение произтичащи от разликата в цената действително
монтираната и уговорената с договора дограма. На следващо място се твърди, че с факта на
въвеждане на сградата в експлоатация и при липса на възражения, ищците са се съгласили с
извършените СМР и с вложените материали, включително с качеството на въпросната
дограма. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съставът на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Възвиваната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
4
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съдът. В случая оплакванията на
въззивника съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за установеност
на предпоставките за ангажиране на отговорността на изпълнителя и по конкретно, че са
налице неостатъци в строителството, които попадат в обхвата на чл.163, ал.3 от ЗУТ и че е
налице неизпълнение на договорно задължение, което следва да се обезщети в хипотезата на
чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, както и че не е налице основание за редукция на претенциите,
поради съпричиняване от страна на ищците. Така направените оспорвания не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат
разгледано по същество.
Както вече се посочи по-горе не е налице спор и от ангажираните по делото
доказателства се установява, че страните са били обвързани от облигационна връзка по
силата, на която ответното дружество, е задължено да изгради постройки в имота на
ищците, като в последствие всяка от страните е придобила права на собственост върху
самостоятелни обекти в сградата в предварително уговореният обем. Установява се, че с
Удостоверение №200/13.10.2016г. издадено от Гл.архитект на общ.Варна, процесната
сграда, съставляваща строеж: жилищна сграда-първи етап и навес-втори етап, находящи се в
УПИ Х-7, кв.723, по плана на 3-ти м.р., ул.“Петко Каравелов“ №36, гр.Варна, с ид.
№10135.1508.178, е въведен в експлоатация. Не е спорно, че с връчена на 18.08.2020г.
нотариална покана, ищецът е отправил искане до ответното дружество за отстраняване на
недостатъци по строителството и довършителните работи в процесната сграда.
Настоящият състав на съдът, намира, че първоинстанционният съд е извършил
всеобхватен, адекватен и задълбочен анализ на събраният по делото доказателствен
материал, съответно че решението му правилно. Наред с това въззивният състав споделя
изцяло изводите на РС Варна, поради което препраща към мотивите на атакуваното решение
на основание чл.272 от ГПК. Независимо от това и във връзка с доводите, изложени във
въззивната жалба, е нужно да се добави, следното:
Неоснователни са доводите на въззивника, че посочените от ищците недостатъци не
са от категорията на онези, за които изпълнителят носи гаранционна отговорност по
Наредба №2/2003г. Съгласно чл.163, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строителят носи отговорност за
изпълнение на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на
чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на СМР и на мерките за
опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Също така за
изпълнението на СМР с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните
изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането
им. Ако в резултат на негови виновни действия и бездействия бъдат причинени щети и
пропуснати ползи, последният носи имуществена отговорност на основание чл.163, ал.3 от
ЗУТ. В конкретният казус претендираните за обезщетяване недостатъци касаят пукнатини и
деформации по основни конструктивни елементи от сградата и подови настилки, по
5
покритията на стени и тавани, и по външните покрития /силикатната мазилка/ на сградата.
Също така и дефекти в резултат от недобре изпълнени СМР във връзка с топло и
хидроизолация, и отводняване на сградата, както и от неуплътнени и съответно
нехидроизолирани участъци. Всички тези недостатъци са установени със заключение на
вещото лице О., което не е оспорено от страна на жалбоподателя в тази му част. В
посоченото заключение въпросните недостатъци са посочени като попадащи в обхвата на
гаранционната отговорност на строителя. Нещо повече естеството на по-голямата част от
процесните недостатъци /пр. пукнатините в стоманобетонните стени, увреждането на
настилката от шлайфана мозайка, повсеместните пукнатини по стени, тавани и мазилка,
течовете и недобрата хидроизолация и отводняване/, е такова, че и за неспециалист е видно,
че са резултат от неспазване на технологичните изисквания за изпълнение на СМР. Ето защо
в разглежданият случай еднозначно се установява, че е налице основание за ангажиране на
отговорността на строителя по реда на чл.163, ал.3 от ЗУТ в установените от повторното
заключение на СТЕ размери, което също не е оспорено от ответника.
С оглед гореизложеното неверни се явяват оплакванията на жалбоподателя, че
решаващият съд не е изложил мотиви досежно наличието на недостатъци в строителството
и причината за възникването им, а просто е описал констатациите на вещото лице. При
мотивиране на решението си действително районният съд, е ползвал изложеното в
заключението, но това е станало в контекста на формиране на изводи за установени
дефекти, които са резултат от недобре свършена от строителя работа при изпълнение на
процесните СМР. В този смисъл неоснователни се явяват и доводите на въззивникът, че
процесните дефекти са резултат от неполагане от страна на въззиваемите на необходимата
грижа за експлоатация и съхранение на строителните работи.
Общото и неконкретизирано възражение на жалбоподателя за съпричиняване на
вредоносният резултат от страна на ищците, чиито приносът възлиза на 98 % от щетите, е
неоснователно и недоказано. За да се приеме наличие на съпричиняване, то от страна на
ответника, следваше да се установи, че дефектите не биха настъпили, ако ищците биха
положили дължимата грижа. В случая, както вече се посочи по-горе процесните дефекти са
в резултат от изначално недобре изпълнени СМР, поради което никаква последваща грижа
за тях не би могла да ги предотврати. Освен това ответникът така и не е посочил, в какво
точно се изразява виновното поведение на ищците или обстоятелствата, за които те
отговарят за да се извърши по-детайлна проверка на оплакванията му.
На последно място съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че с
въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване, което установява, че
строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти и при липса на възражения от страна на
ищците, то последните са се съгласили с извършените СМР, вложените материали,
включително и монтираната дограма, поради което претенциите им са неоснователни.
Съгласно чл.17, ал.2 от Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и
строителни обекти, разрешението за ползване, в което се вписват минималните гаранционни
6
срокове, е документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа за
ползване съобразно издадените строителни книжа, т.е. този документ не удостоверява
наличието или липсата на недостатъци в изпълнените СМР, за които в Наредбата са
разписани минимални гаранционни срокове, които текат именно от деня на въвеждане на
строителния обект в експлоатация /издаването на разрешение за ползване/. Гаранционната
отговорност на строителя включва задължението за определен период от време, след
издаването на разрешението за ползване да бъде гарантирано използването на обектите по
предназначение и ако в този период се установят дефекти в резултат на некачествено
изпълнение на СМР, от които собствениците на обекти в сградата търпят вреди, да бъде
ангажирана неговата отговорност.
Изложеното обуславя, че предявените искове с правно основание чл.163, ал.3 от ЗУТ
са доказани по основание, тъй като е налице неизпълнение на задълженията на ответника по
чл.160, ал.2 от ЗУТ да извърши СМР в съответствие с изискванията на строителните
правила и норми по начин, че да бъде осигурено нормалното функциониране и ползване на
завършените обекти в икономически обоснован срок по смисъла на чл.169 от ЗУТ. В
резултат от това неизпълнение са налице вреди за ищците, изразяващи се в нуждата от
разходване на средства за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР,
включително в общите части на сградата, чиито размер обосновано и правилно е определен
от РС Варна и до който са уважени претенциите.
По отношение на претенцията по чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД за обезщетение в резултат
от неточно изпълнение на договорно задължение, а имено монтиране на ПВЦ дограма,
различна и с по-ниско качество спрямо уговорената от страните, следва да се посочи, че
въпросното неизпълнение и размера на вредите, са категорично установени от заключенията
на в.л.О.. Горецитирано удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, не може да
опровергае извода за неизпълнение, доколкото същото макар и официален документ, не
държи сметка за реалното и правилно изпълнение на договореното между страните, а
установява само съответствие с изискванията на строителните правила и норми, което може
да бъде постигнато с много и различни по вид материали.
С оглед изложеното съдът намира, че обезщетението, следва да се определи като
резултат от разликата между цената на уговорената и на действително монтираната дограма.
При отчитане на конкретизацията на иска направена пред въззивният съд и основното, и
допълнителното заключения на вещото лице О. по отношение на вложената дограма в
обектите на ищците и прилежащите им общи части от сградата, съдът констатира, че
размерът на уважената част от исковете на ищците е по-малък от действително дължимия
определен на база констатациите в заключенията. Според въпросните заключения в
собствените на ищеца обекти са монтирани 49.23 кв.м. дограма, в тези на ищцата са
монтирани 54.79 кв.м., в обекта общо притежаван при равни части от ищците са монтирани
13.31 кв.м. и в прилежащите на обектите им общи част са монтирани 7.35 кв.м. На база
изчислената по заключението стойност от 57.20 в. за 1 кв.м. и при съобразяване с
горепосочените права на ищците, в полза на ищецът се полагат 3329.67лв. и на ищцата
7
3230.79лв. В резултат, от което претендираната от всеки от тях сума в размер на 3145лв.,
следва да им бъде присъдена.
В заключение въззивния съд намира, че предвид съвпадането на изводите на двете
инстанции по отношение на основателността на предявените искове, обжалваното решение
на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемите,
следва да се присъдят сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице, в общ размер на по 675лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2566 от 01.08.2022г. постановено по
гр.д.№5966/2021г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “Темел 54“ ООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №150, ет.6, ап.18,
представлявано от М.В.К. да заплати на Г. П. О., с ЕГН **********, с адрес:
г******, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 675лв.
ОСЪЖДА “Темел 54“ ООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №150, ет.6, ап.18,
представлявано от М.В.К. да заплати на Д. П. О., с ЕГН **********, с адрес:
г******, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 675лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8