№ 206
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20231001000037 по описа за 2023 година
С решение от 10.01.2023г. по т.дело № 1966/2021г. на ВКС, ІI ТО е отменил решение
от 17.05.2021г. по в.т.дело № 2458/2020г. на Софийския апелативен съд, ТО, – състав, в
обжалваната от Столична община част, с което е било отменено решение от 30.07.2020г. на
СГС, ТО, VI – 18 състав, постановено по т.дeло № 2125/2019г. в частта, с която „Арт Елит “
ЕООД е осъдено да заплати на Столична община на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от
39 333,69 лв., в частта с която дружеството е осъдено да заплати на Столична община на
основание чл.86 от ЗЗД сума над размер на сумата от 266,90 лв., както и в частта за
разноските, като неоснователно, вместо което е отхвърлен предявения от Столична община
против „Арт Елит ” ЕООД иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД за заплащане на
сумата 39 333,69 лева, представляваща част от невъзстановен аванс по Договор №РПД17-
ДГ55-25 от 24.10.2017г., прекратен със споразумение от 12.06.2018г., както и иска по чл.86
ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.06.2018г. до датата на
исковата молба - 15.10.2019г. над размер на сумата от 266,90 лева, както и в частта за
разноските поради уважаване на възражението за прихващане на ответника със сумата 45
103,62 лева, от които 27 837,62 лева – направени разходи за проектиране, платени на
проектанта „Архитектурно ателие У.” ЕООД, и 17 266 лева, платени на „А. и Ко”-ООД за
поръчана, изработена и доставена дограма за санирането на жилищен блок №4 в жк.
„Левски Г”, кв.Подуяне, гр.София, а в останалата част решението е потвърдено. Върнал е
делото за ново разглеждане на друг състав на САС със задължителни указания за
отстраняване на техническа грешка, допусната във възражението за прихващане, прието за
съвместно разглеждане в хода на първоинстанционното производство, както и за коригиране
на доклада по делото досежно установяване наличието или липсата на разваляне на договор
№ РПД17-ДГ55-7/22.05.2017 г. , съобразно доводите на ответника в хода на
първоинстанционното производство и изложеното от ищеца във въззивната жалба .
1
С решение от 30.07.2020 г. , постановено по т.дело № 2125/2019 г. Софийски градски
съд, Търговско отделение , VI - 18 състав е осъдил „Арт Елит“ ЕООД София да заплати на
Столична община основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата 39 333,69 лева, представляваща
невъзстановен аванс по Договор № РПД17 – ДЗГ55-25 от 24.10.2017 г., прекратен по
взаимно съгласие със Споразумение от 12.06.2018 г., ведно със законната лихва от
предявяването на иска; и на основание чл.86 ЗЗД – сумата 6 036,83 лева – обезщетение за
забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 23.06.2018 г. до 15.10.2019 г., и
направените по делото разноски в размер на 2 552,95 лева. Отхвърлил е иска за разликата
над 39 333,69 лева до претендираните 45 276,19 лева, като погасен чрез прихващане със
сума в размер на 5 942,50 лева, представляваща внесена гаранция за изпълнение на
прекратения договор с вносна бележка от 17.10.2017 г. Осъдил е ищеца да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 290,56 лева.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство „Арт Елит “ ЕООД , който го обжалва в срок в осъдителната част с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че
решението е постановено преди да е изтекъл срока за подаване на писмените бележки на
ответника, даден му в съдебно заседание и по този начин съдът не ги е съобразил при
постановяването му. Навежда доводи за нищожност на споразумението от 12.06.2018 г.
поради нарушение на добрите нрави и заобикаляне разпоредбите на ЗОП, евентуално за
неговата унищожаемост поради въвеждане в заблуждение на представляващия дружеството
– изпълнител по договора. Твърди също, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за
прихващане с вземания на това дружество по друг договор за изработка, сключен след
проведена процедура по ЗОП и след това отново прекратен едностранно от възложителя.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което
отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност, ако уважи ищцовата
претенция, да уважи направеното от ответника възражение за прихващане като доказано по
основание и размер.
Въззиваемият Столична община изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди, че договор за изработка, сключен по реда на ЗОП № РПД17-
ДГ55- 25/24.10.2017г., е валидно прекратен по силата на споразумение към РПД17-ДГ55-25
от 12.06.2018г. , което обективира действителната обща воля на страните . С оглед на
горното твърди, че наличието на започнало или частично изпълнение по договора се явява
ирелевантно за спора, както и за правото на възложителя да получи посочените в същото
суми. Излага, че по делото не са ангажирани доказателства за нищожност или
унищожаемост на споразумението , поради сключването му при измама. Твърди, че по
делото са налице доказателства за разваляне по надлежния ред на другия договор за
строителство , сключен по реда на ЗОП № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017 г. на основание
чл. 29 ал.2 от договора - поради непподръжане на гаранция за изпълнение, което е основание
за разваляне, предвидено в разпоредбата на чл. 118 от ЗОП. Излага, че при отправяне на
предизвестие за разваляне е спазил установената в договора процедура, като същото е
публикувано в интернет досието на обществената поръчка, в профила на купувача.
Предвид надлежно осъщественото разваляне на договора, навежда доводи за неотносимост
на разпоредбата на чл. 268 от ЗЗД към процесните отношения, тъй като същата предвижда
права на изпълнителя при едностранен отказ от договора от страна на възложителя, какъвто
не е налице в настоящия случай. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от Столична община срещу „Арг Елит “ ЕООД от ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 45 279,19 лева, дължима по силата на споразумение към РПД17-ДГ55-25
2
от 12.06.2018г. за прекратяване на договор за обществена поръчка № РПД17-ДГ55-
25/24.10.2017г., сключен между страните, представляваща получено авансово плащане по
същия, мораторна лихва върху тази сума в размер на 60 36,83 лева, дължима за периода от
23.06.2018 г. до 15.10.2019 г. на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно й
изплащане и направените по делото разноски.Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 365 , вр. чл. 86 от ЗЗД.
В хода на първоинстанционното производство е прието за съвместно разглеждане
своевременно наведеното от ответника възражение за прихващане със следните суми:
сума в размер на 27 837 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор
за обществена поръчка, сключен между страните, под № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017г,
съставляваща заплатено от ответника на архитектурно ателие У.“ ЕООД възнаграждение по
фактура № 126/ 02.06.2017 г. в размер на 11 135.05 лв. и по фактура № 128/ 17.01.2018 г. в
размер на 16 702.57 лв.
сума в размер на 17 266 лева, представляваща част от направените от него разходи за
изработка и доставка на дограма за обекта по договор за обществена поръчка № РПД 17-
ДГ55-7 от 22.05.2017 г. / в общ размер на 69 226 лева - заплатено възнаграждение по
договор за изработка на ПВЦ дограма от 06.03.2018 г. с „А. и Ко” ООД/ , която част
включва платените суми по фактура № **********/ 26.04.2018 г. в размер на 8 219 лв. и по
фактура № **********/ 30.04.2018 г. в размер на 9 047 лева .
сума в размер на 173 лева, която да бъде прихваната срещу сумата от 5 942.50
лв., съставляваща гаранция за добро изпълнение по № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017 г .
Между страните по делото не се спори, че между Столична община, в качеството й
на възложител по реда на чл. 112 от ЗОП и „Арт Елит ”- ЕООД като изпълнител е сключен
Договор за обществена поръчка № РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017г., по силата на който
изпълнителят се е задължил да изпълни строително- монтажни работи по Обособена
позиция №1 „Основен ремонт на покрив, фасади, тераси, стълбища и съпътстващи работи в
стара сграда на 103 ДГ „Патиланско царство“, ул. „Гинци“, жк. Хаджи Димитър, район
Подуяне, гр. София“. Съгласно клаузата на чл. 2 от договора работата следва да бъде
изпълнена в срок 35 календарни дни от датата на неговото сключване, при възнаграждение
в общ размер от 237 699,99 лева с ДДС за изпълнение на всички дейности- чл. 3 ал.1 от
договора. По силата на клаузата на чл. 4, ал. 1 възложителят е4 поел задължение за авансово
превеждане на сума в размер на 20 % в 7-дневен срок от подписване на договора, междинно
плащане от 50% по ценова оферта в 30-дневен срок от подписване на протокол за
действително извършени работи, количествено-стойностна сметка и представяне на
оригинална фактура, като плащането може да се осъществи единствено в случай, че
изпълнителят е извършил не по-малко от 50% от работата. Останалата част се изплаща след
приспадане на авансовото и междинно плащане.
Между страните по делото не се спори, а и от представената фактура №
10000067/01.11.2017 г. се установява, че възложителят е изпълнил задължението са авансово
превеждане на сума в размер на 45 276,19 лева, представляваща 20 % от възнаграждението,
дължимо по договора.
Представения по делото акт обр.19 от 13.10.2017г., двустранно подписан и оформен
по надлежния ред установява извършените към датата на неговото съставяне строително -
монтажни работи по договор, катко същите възлизат сна 124 677,24 лева. За тази сума е
издадена фактура от 15.11.2017г., като е представено платежно нареждане/вносна бележка
от 05.12.2017г. от „Общинска банка“-АД, с която тя е наредена за изплащане от Столична
община - Район „Подуяне“ .
На 12.06.2018 г. страните подписали двустранно споразумение, по силата на което
3
същите прекратяват по взаимно съгласие сключения помежду им договор за обществена
поръчка № РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017г., като споразумението влиза в сила от деня на
извеждането му в деловодната система на общината. По силата на чл. 4 от споразумението
изпълнителят е поел задължение да възстанови сумата, получена авансово в срок от 10
календарни дни от подписване на споразумението. Споразумението е без вписана дата в
текста му, но с печат с номер в горния край на листа е вписана дата 12.06.2018г. По делото
не са ангажирани доказателства за изпълнение на поетото по силата на споразумението
задължение от страна на изпълнителя за връщане на авансово получената по договора сума.
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на ответника за
нищожност на споразумението от 12.06.2018 г. а прекратяване на договор за обществена
поръчка № РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017г. поради нарушение на добрите нрави и на закона
за обществените поръчки – чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, както и възраженията за унищожамеост на
същото, поради измама, предвид умишленото въвеждане в заблуждение на
представляващия дружеството изпълнител, че ако подпише споразумението за прекратяване,
ще остане действащ другия договор за СМР, който е на по-висока стойност – чл. 29 от ЗЗД.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на който и да е
от сочените пороци на волята на представляващия ответника, които да доведат до
недействителност на споразумението в двете алтернативно сочени форми – нищожност или
унищожаемост.
Добрите нрави като основание за нищожност и граница на свободата на договаряне
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са неписани правила за поведение, установени от
обществото, кореспондиращи с минималния необходим морал и променящи се във времето.
В доктрината е утвърдена тезата, че като нищожни поради противоречие с добрите нрави
следва да се квалифицират само тези договори и едностранни сделки, които грубо и явно
нарушават добрите нрави. Настоящият състав намира, че Споразумението от 12.06.2018г. не
нарушава добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, в последното е уговорено между
страните, че последните прекратяват сключеният между страните договор за обществена
поръчка № РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017г., който е изпълнен на 50%, при което
изпълнителят е длъжен да върне получения аванс в размер на 20%, а възложителят
съответно гаранцията за добро изпълнение в размер на 3% от стойността на договора.
Същият обаче е задържал полученото междинното плащане от 50% за изпълнените до този
момент СМР. В този случай страните са договорили прекратяване на договора за изработка,
като извършените до този момент СМР са заплатени от възложителя, а изпълнителя се е
задължил да върне предоставения му от възложителя аванс, което е било уговорено и в
самия договор, а именно чл.4, ал.1 и ал.3 от същия, съобразно който заплатения от страна на
възложителя аванс в размер на 20% от стойността на договора се приспада от общата
стойност на договора, а от друга страна на изпълнителят се следва връщане на гаранцията за
добро изпълнение в размер на 3 % от стойността на договора, съобразно чл. 5, ал. 6 от
договора за обществена поръчка. Не е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като страните са постигнали взаимни договорки помежду си, а и
съобразно сключения и прекратен със въпросното Споразумение от 12.06.2018г. Договор за
обществена поръчка № РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017г.
Не е налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД.
Този договор е сключен на основание чл.112 от ЗОП, като съобразно чл.120 от ЗОП, за
всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на
договорите за обществени пръчки се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Поради това съдът
намира, че от волята на страните зависи дали да изменят или прекратяват договорните си
взаимоотношения съобразно свободата на договарянето, уредена в чл.20а, ал.2 ЗЗД и
доколкото ЗОП не предвижда специално правило, в настоящия случай това е направено с
подписване на процесното споразумение от 12.06.2018 г.
4
Не е налице и сочения по смисъла на чл. 29 от ЗЗД порок на процесното
споразумение от 12.06.2018г., водещ до унищожаемост на последното. Твърденията на
въззивника, че за да подпише процесното споразумение за прекратяване на договора за
обществена поръчка от 24.10.2017г. е бил въведен в заблуждение от страна на възложителя,
че ще се запази действието на другия договор за обществена поръчка, сключен между
страните от 22.05.2017г. не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Показанията
на разпитания по делото свидетел Г. К. в посочения по-горе смисъл не могат да бъдат
квалифицирани като умишлено въвеждане в заблуждение. Още повече, че същите не са
подкрепени от други доказателства, а свидетелят не е присъствал при подписване на
споразумението.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че споразумение от
12.06.2018г. е подписано в резултат на свободно изразената воля на страните и с него е
прекратен по взаимно съгласие договора от 24.10.2017г.. Предвид горното съдът намира, че
исковата претенция за връщане на получената сума от 45 276,19 лв. се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена.
Като обусловена от главната, основателна се явява и претенцията за заплащане на
мораторна лихва върху главницата. По силата на чл. 4 от споразумението , изпълнителят е
поел задължение да възстанови авансово получената по договора сума в срок от 10
календарни дни от подписване на споразумението, т.е. от 12.06.2018г. Следователно
падежът на задължението е настъпил на 22.06.2018г. От тази дата ответникът е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
присъдената главница, която за исковия период от 23.06.2018г. до датата на исковата молба
- 15.10.2019г. възлиза на сумата от 6 036,83 лева, съгласно софтуерен продукт. До размер на
тази сума заявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
По възражението за прихващане – между страните по делото не се спори, а от
представените писмени доказателства са установява, че на 22.05.2017 г. същите са сключили
по реда на ЗОП договор № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017г. , по силата на който ищецът
възложител е възложил на ответника – изпълнител извършването на „Инженеринг
(проектиране и строителство) за обновяване на многофамилни жилищни сгради на
територията на Столична община, район „Подуяне“ по „Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради“ по обособена позиция №2, „Сграда с
административен адрес - гр.София, ж.к.”Левски Г”, блок № 4 на обща стойност 2 103 273,76
лв. без ДДС, включващо . цена за проектиране 10 000 лв. без ДДС; цена за СМР 2 083 273,76
лева без ДДС; цена за упражняване на авторски надзор 10 000 лева без ДДС. Съобразно
клаузата на чл. 3.2 от договора заплащането на цената за проектиране следва да бъде
извършено в 10дневен срок от влизане в сила на разрешението за строеж. Уговорени са и
междинни плащания, дължими при завършване на 50% от СМР, и при представляване
протокол обр.19 и фактура. Окончателното плащане, в размер на не по-малко от 10% от
стойността на работата следва да се извърши след получаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежа.
Видно от представената по делото фактура № 128 от 17.01.2018 г. ответникът е
заплатил на „Архитектурно ателие У.“ ЕООД, сума в размер на 16 702,57 лева. Като
основание за плащане във фактурата е посочено изпълнение на ЕСМ на блок № 4 в ж.к.
„Левски Г“ , като реалното постъпване на същата по сметка на третото лице се установява
от представеното по делото банково извлечение № 8/30.01. 2018г.
Видно от представения по делото договор за изработка на ПВЦ дограма от
06.03.2018г., „А. и Ко“ ООД, се е задължил да изработи по възлагане от ответника ПВЦ-
дограма ВИВА ПЛАСТ, 5 камери, бял цвят, стъклопакет 24мм, обков Кале. Представената
по делото фактура № 2300/26.04.2018г. установява заплащане от ответника в полза на „А. и
Ко“ ООД сума в размер на 8 219 лева, с основание за плащане изработка на 93,82 кв.м.
5
дограма, като съгласно извлечението от сметка банковия превод е получен на 25.04.2018г.
По фактура № 2323/30.04.2018г.ответникът е заплатил в полза на „А. и Ко“ ООД сума в
размер на 9 047 лева за изработка на 103,58 кв.м. , като видно от отчет по сметка от
„Юробанк България”-АД . на 03.05.2018г. сума в размер на 9 057,00 лева е преведена по
сметка на изпълнителя.
От заключението на съдебно - техническа експертиза, изслушана пред
първоинстанционния съд , което настоящата инстанция кредитира като обективно,
безпристрастно и компетентно се установява, че в склада на ответника се съхранява ПВЦ
дограма, бяла и стъклопакети, отделно складирани, на сухо място, в добро състояние, с
лепенки по нея с надпис на производителя Вива Пласт. При измервания на място се
установява налична дограма с обща площ от 221,68 кв.м., като след съпоставка на размерите
със спецификацията на дограмата по проекта, вещото лице е формирало категоричен извод,
че дограмата е изработена за обекта, предмет на договор № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017 г.
С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция е дължи ли ищецът заплащане на процесните суми, предвид
възражението му, че договор № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017г. е развален, на основание чл.
20 т.2. 2 вр. чл. 29 ал. 2 от същия – поради неизпълнение на задължението на изпълнителя
да поддържа валидността на представената гаранция по време на целия срок на договора.
В подкрепа на твърдението за разваляне на договора по делото е представено
предизвестие с рег.№ от 13.06.2018г., отправено от кмета на СО -район Подуене, в
качеството му на възложител , до изпълнителя по договора. В същото обективира
изявлението на възложителя, че на основание чл. 20, т.2.2 прекратява действието на
Договор № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017г., поради виновно неизпълнение на задължението
по чл. 29, ал. 2 от същия, тъй като изпълнителят не е поддържал валидността на
представената гаранция.
Съгласно клаузата на чл. 29 ал. 2 от договора, изпълнителят е длъжен да поддържа
валидността на представената гаранция за целия срок на договора, като при неизпълнение на
това задължение че възложителят може да прекрати договора по вина на изпълнителя.
Съгласно клаузата на чл. 20 т. 2. 2 от договора, при виновно неизпълнение от страна на
изпълнителя, договорът се прекратява с 10 - дневно писмено предизвестие, отправено от
изправната до неизправната страна.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи изпълнение на
задължението на изпълнителя за поддържане на валидността на предоставената гаранция по
време на целия срок на договора, поради което настоящата инстанция намира, че в случая е
налице основанието за прекратяване на облигационната връзка между страните ,
предвидено в чл. 29 ал. 2 от договора. Вярно е, че по делото липсват доказателства за
изпълнение на процедурата по чл. 20 т.2 .2 от договора - оправяне на 10 дневно писмено
предизвести, доколкото липсват данни за редовно получаване на писмо с рег.№ от
13.06.2018г., отправено от кмета на СО -район Подуене до ответника, обективирано
волеизявлението му за разваляне на договора. Същото обаче е представено като
доказателство по делото в първото заседание, проведено редовно пред първоинстанционния
съд на което е присъствал надлежно упълномощен представител на ответника. С оглед на
горното съдът намира, че в първото по делото заседание, проведено пред
първоинстанционният съд, ответникът, понастоящем въззивник е уведомен за развалянето
на договора по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, тъй като в този момент уведомлението е
достигнало до адресата си.
Предвид развалянето на облигационната връзка между страните, възражението за
прихващане със суми претендирани като възнаграждение , дължимо по силата на
разваления договор № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017г. се явява неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
6
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, въззиваемият следва да заплати на въззивника
направените по делото разноски в размер на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение .
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника
направените за водене на касационното производство разноски в размер на 932,10 лева.
Водим от гореизложеното, съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.07.2020 г., постановено по т. дело № 2125/2019г.
на Софийски градски съд, ТО, VI – 18 състав, в частта, в която „Арт Елит“ ЕООД София е
осъдено да заплати на Столична община основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата 39 333,69 лева,
представляваща невъзстановен аванс по Договор № РПД17 – ДЗГ55-25 от 24.10.2017 г.,
прекратен по взаимно съгласие със Споразумение от 12.06.2018 г., ведно със законната
лихва от предявяването на иска; и на основание чл.86 ЗЗД – сумата 6 036,83 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 23.06.2018 г. до
15.10.2019 г., както и в частта за разноските.
В ОСТАЛАТА необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Арт Елит “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 114, офис 31 и със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Алабин“ № 50, вх. А, ет. 2, ап. 7 да заплати на Столична община, с адрес: гр. София, ул.
„Плакалница“ № 51 – район Подуяне на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 200 лева и направените за водене на
производството пред ВКС разноски в размер на 932,10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7