РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500301 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. Д. Д. чрез процесуалния й
представител адвокат Л. Б. против решение № 594/14.12.2023 г., постановено
по гр.д. № 256/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд, в частта, в която са
отхвърлени исковете й против Софийски градски съд за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и
решаване на гр. д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник в разумен
срок за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 370 000 лв., в
частта, в която са отхвърлени предявените от нея против Окръжен съд -
Перник, Софийския апелативен съд и Върховен касационен съд на Република
България искове за осъждане на ответниците да й заплатят солидарно 370 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на
разглеждане и решаване на посоченото гражданско дело в разумен срок и в
частта, в която е отхвърлен предявеният от нея против Софийски градски съд
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната
1
лихва за забава за периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12
000 лв., представляваща присъдено с влязло в сила решение № 951/09.08.2021
г. по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд обезщетение
за вреди от бавно правосъдие по гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийския
районен съд, за разликата над 2 759,98 лв. до пълния предявен размер от 9 129
лв. и за периода 20.01.2015 г. - 12.04.2020 г. Жалбоподателката счита, че
решението в обжалваните части е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, за което излага подробни съображения, като моли съда да
отмени частично обжалваното решение и да осъди Софийски градски съд,
Окръжен съд – Перник, Софийския апелативен съд и Върховния касационен
съд на Република България да й заплатят солидарно обезщетение за
неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване на
посоченото гражданско дело в разумен срок в пълния предявен размер от 370
000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до изплащането й, както и да й заплатят
солидарно обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за
забава за периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв. в
пълния предявен размер от 9 129 лв. Оспорва въззивните жалби на Върховния
касационен съд на Република България и Софийски градски съд като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение на процесуалния й представител по реда на чл. 38 от ЗА.
Счита, че на ответниците не следва да се присъждат разноски, дори да бъде
отхвърлена жалбата й.
Постъпила е въззивна жалба от Върховния касационен съд на
Република България против същото решение в частта, в която са осъдени
Софийски градски съд и Върховният касационен съд на Република България
да заплатят солидарно на Е. Д. 2 759,98 лв. законна лихва за периода
13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв., представляваща
присъдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на
Софийския апелативен съд обезщетение за вреди от бавно правосъдие, в
частта, в която Върховният касационен съд на Република България е осъден да
заплати на Е. Д. 6 369,02 лв. законна лихва за периода 20.01.2015 г. -
12.04.2020 г. върху главницата от 12 000 лв., представляваща присъдено с
влязло в сила решение по същото дело на Софийския апелативен съд
обезщетение за вреди от бавно правосъдие, в частта, в която Върховният
2
касационен съд на Република България е осъден да заплати адвокатско
възнаграждение на адвокат Л. Б. в размер на 1 212,90 лв. и в частта, в която
Върховният касационен съд на Република България е осъден да заплати на Е.
Д. разноски в размер на 10 лв. Жалбоподателят твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно по подробно изложените във въззивната
жалба съображения, поради което моли съда да го отмени в тези части и да
постанови друго решение, с което да отхвърли предявените против Върховния
касационен съд на Република България искове като неоснователни и погасени
по давност. Оспорва въззивната жалба на Е. Д. Д. като допустима, но
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а в случай, че я уважи, да
присъди на Д. разноски за адвокат в намален размер, пропорционален на
уважения иск. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от Софийски градски съд против същото
решение в частта, в която е осъден да заплати на Е. Д. Д. 4 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и
решаване на гр.д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано
по депозирана пред Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в
разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане, в частта, в която са
осъдени Софийски градски съд и Върховният касационен съд на Република
България да заплатят солидарно на Е. Д. сумата 2 759,98 лв. законна лихва за
периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв.,
представляваща присъдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 552/2021 г. по
описа на Софийския апелативен съд обезщетение за вреди от бавно
правосъдие, както и в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че
решението в обжалваните части е неправилно, необосновано и постановено
при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения, изводите на съда противоречат на установената фактическа
обстановка и са вътрешно противоречиви, неправилно са приложени
разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД, чл. 4 от ЗОДОВ и чл. 154, ал. 1 от ГПК, като
съдът не се е произнесъл и относно това кога Софийски градски съд е
изпаднал в забава и относно възражението за липса на основание за
присъждане на законна лихва върху главницата. Предвид изложеното
жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваните части и да
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените против него искове
3
като неоснователни и недоказани, евентуално да бъде намален размерът на
обезщетението за неимуществени вреди съобразно с чл. 52 от ЗЗД, а искът по
чл. 86 от ЗЗД да бъде отхвърлен за периода 13.04.2020 г. – 08.04.2022 г. и за
разликата над 326,67 лв. до уважения размер от 2 759,98 лв. Оспорва
въззивната жалба на Е. Д. Д. като неоснователна и недоказана и моли съда да
я остави без уважение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Апелативен съд – София оспорва въззивната жалба на Е.
Д. Д. и смята, че атакуваното решение е законосъобразно, обосновано и
правилно в обжалваните части и не са налице основания за неговата отмяна, за
което излага подробни съображения, а на ищцата изобщо не се дължи
обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ, като моли да бъде потвърдено атакуваното
решение в тези части. Претендира разноски за двете съдебни инстанции под
форма на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на ЗПП в
максимален размер.
Въззиваемият Окръжен съд – Перник счита, че въззивната жалба на Е.
Д. Д. е допустима, но е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави
без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните
части като правилно и законосъобразно. Претендира разноски под форма на
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е частна жалба от Е. Д. Д. чрез процесуалния й
представител адвокат Л. Б. против определение № 188/19.03.2024 г.,
постановено по същото гражданско дело, с което е уважена молбата на
Софийски градски съд за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, като счита, че то е неправилно и постановено в противоречие със
закона по изложените в частната жалба съображения, поради което моли да
бъде отменено определението и да бъдат намалени разноските на
ответниците, както и да бъде увеличено определеното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за оказаната й
безплатно правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът по частната жалба Софийски градски съд оспорва същата
като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Контролиращата страна Прокуратура на Република България в
качеството й на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на Е. Д. Д.
4
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а тази на Софийски
градски съд е основателна и следва да бъде уважена, като бъде намален
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който е
завишен, тъй като забавянето на делото се е получило поради спазване на
принципа за разглеждането му от безпристрастен и независим съд, което е
наложило отвод на съдиите от Софийски градски съд, а процедурата пред
Министерството на правосъдието не е завършена.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на
обжалване съдебни актове от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Е. Д. Д.
срещу Софийски градски съд, Окръжен съд - Перник, Софийския апелативен
съд и Върховния касационен съд на Република България обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че в периода 20.01.2015 г. - 08.04.2022 г. било
нарушено правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на
производството, образувано по подадената от нея на 20.01.2015 г. пред
Софийски градски съд искова молба, с която Д. предявила против Софийски
районен съд, Софийски градски съд и Върховния касационен съд на
Република България искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди поради нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен
срок на гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийския районен съд, което имало
за предмет иск за лишаване на бившия й съпруг от родителски права,
приключило с определение от 08.04.2022 г. на Върховния касационен съд, т.е.
продължило 7 години и 2 месеца. Първоначално било образувано гр.д. №
829/2015 г., но поради това, че ответник е Софийски градски съд, всички
съдии се отвели от разглеждането му за периода 28.01.2015 г. - 30.11.2018 г. и с
определение от 30.11.2018 г. делото било изпратено на Софийския апелативен
съд за определяне на друг, равен по степен съд, компетентен да го разгледа. С
определение от 16.01.2019 г. Софийският апелативен съд изпратил делото за
разглеждане от Окръжен съд – Перник, като продължителността на
5
производството пред него била 1 месец и 12 дни, в Окръжен съд – Перник
делото било образувано на 22.01.2019 г., но производството било прекратено,
тъй като съдът приел, че предявените искове са недопустими, като против
това определение на 10.05.2019 г. ищцата подала частна жалба и след
администрирането й на 10.06.2019 г. делото било изпратено на Софийския
апелативен съд, който след 6 месеца и 25 дни постановил определение от
06.01.2020 г., с което отменил определението на първоинстанционния съд и
върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С
разпореждане от 20.01.2020 г. исковата молба била оставена без движение за
отстраняване на констатирани нейни нередовности, което ищцата направила с
молба от 25.02.2020 г., същия ден съдът разпоредил препис от исковата молба
и приложенията към нея да се връчат на ответниците за подаване на писмен
отговор, а след връчване на съобщенията на ответниците и подаване на
отговор от тях, последният от Софийският районен съд на 24.06.2020 г.,
окръжният съд с определение от 03.07.2020 г. насрочил делото за разглеждане
в съдебно заседание за 19.08.2020 г., впоследствие делото било отложено за
23.09.2020 г. за изготвяне на експертиза и още веднъж за 07.10.2020 г. поради
непредставяне на заключението в срок, а с решение от 23.11.2020 г. съдът
отхвърлил предявените искове, като производството пред този съд
продължило 1 година, 10 месеца и 1 ден. Ищцата депозирала въззивна жалба
срещу решението, която била оставена без движение и след като тя
отстранила нередовностите й на 27.01.2021 г., същия ден било разпоредено
преписи от въззивната жалба да се връчат на насрещните страни за отговор, а
след постъпване на отговорите от тях делото било изпратено на Софийския
апелативен съд, където било образувано в.гр.д. № 552/2021 г., насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2021 г., в което бил даден
ход на устните състезания, а с решение от 09.08.2021 г. съдът отменил
частично обжалваното решение и уважил претенцията на ищцата против
Софийския районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд да
й заплатят солидарно 12 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. №
1400/2003 г. по описа на Софийския районен съд в разумен срок, а в
останалата му обжалвана част решението било потвърдено, като въззивното
производство продължило 5 месеца и 17 дни. Против решението в
осъдителната му част Софийски градски съд и Софийският районен съд
6
подали касационни жалби, такава депозирала и ищцата против решението в
отхвърлителната част, жалбите били администрирани и делото било
изпратено на Върховния касационен съд на 05.11.2021 г., където било
образувано гр.д. № 4479/2021 г., завършило с определение от 08.04.2022 г., с
което въззивното решение не било допуснато до касационно обжалване, а
касационното производство продължило 4 месеца и 29 дни. Общата
продължителност на производството била 7 години, 2 месеца и 19 дни, без то
да се отличава с правна и фактическа сложност или да се налагало събиране на
много доказателства – били приети само писмени доказателства, изслушани
двама свидетели и едно вещо лице, а ищцата и процесуалният й представител
не допринесли по никакъв начин за забавяне на производството. На 26.09.2022
г. Инспекторатът към ВСС съставил констативен протокол, с който установил,
че е налице забава на производството от Софийски градски съд и Окръжен съд
– Перник, като на ищцата било предложено обезщетение от 1 900 лв. поради
това, че времетраенето на производството надхвърлило разумния срок, което
обезщетение тя отказала, доколкото размерът му не компенсирал
притесненията, чувството на неудовлетвореност, безнадеждност, малоценност
и несправедливост, което забавянето й причинило, тъй като повече от 20
години била страна по съдебни спорове - първоначално като ищец по дело за
лишаване на бившия й съпруг от родителски права, продължило почти 12
години, а след това като ищец по дело за присъждане на обезщетение от
Държавата за забавянето на предходното производство, продължило над 7
години. Всички негативни психически емоции, породени от забавянето на
делото, допринесли за развитие на физически заболявания на Д. -
гинекологични, неврологични и кардиологични проблеми, нарушения в УНГ,
хормонални нарушения, кръвоизливи в окото; сънят й бил нарушен от
непрестанния стрес и притеснения заради забавянето на производството.
Ищцата твърди, че от това забавяне са й били причинени и имуществени
вреди в размер на 15 804 лв., изразяващи се в индекса на ръста на
потребителските цени за периода от януари 2015 г. до 19.07.2022 г., когато
фактически й било изплатено присъденото обезщетение от 12 000 лв., в който
период покупателната стойност на това обезщетение е променена значително.
Доколкото са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответниците, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците солидарно да й заплатят обезщетение за претърпените от нея
7
неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, в размер на 370
000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното й изплащане, както и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 15 804 лв., изразяващи се в индекса на
ръста на потребителските цени за периода януари 2015 г. - 19.07.2022 г. В
случай, че съдът отхвърли иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, ищцата моли да бъдат осъдени Софийски градски съд и
Върховният касационен съд на Република България да й заплатят солидарно
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъденото обезщетение от
12 000 лв. за периода 20.01.2015 г. - 19.07.2022 г. в размер на 9 129 лв.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение на
процесуалния й представител по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът Софийски градски съд оспорва исковете като
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Излага мотиви за
това, че не е имало виновно поведение от страна на ответниците за забавяне
производството по делото, като основната причина за това е фактът, че този
съд е бил ответник по исковете, а съдиите в него трябвало да се отведат, което
те са направили своевременно, предвид, че той е най-големият съд в страната
и щатната численост на съдиите предопределяла обективно времетраенето на
този процес. Счита, че не следва да се ангажира отговорността на Окръжен
съд - Перник, извършвал ритмично дължимите процесуалния действия, дори
провел открити заседания през периода на съдебната ваканция, без това да е
било необходимо, а част от периода съвпадалал с обявеното в страната
извънредно положение. Твърди, че ищцата е бездействала, като не е
упражнила правата си по чл. 255 от ГПК, а исковата й молба била нередовна,
което наложило оставянето й без движение. Оспорва наличие на претърпени
от Д. неимуществени вреди в пряка причинна връзка с производството по
депозираната на 20.01.2015 г. искова молба, тъй като в този период тя е била
ищец и по други съдебни производства с много по-значим за нея интерес, а
ако съдът приеме това възражение за неоснователно, счита претендирания
размер на обезщетението за прекомерен. Оспорва исковете за имуществени
вреди, като счита главния иск за недопустим, а евентуалния за неоснователен.
Оспорва дължимостта на законна лихва върху главниците, тъй като
претенцията на ищцата била уважена, но тя не приела предложеното
споразумение, не получила сумата 1 900 лв. и по този начин се поставила в
8
забава на кредитор и освободила длъжника от собствената му забава. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на това задължение. Претендира
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Окръжен съд - Перник оспорва исковете като
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че не е
допуснал забавяне на производството, всички съдопроизводствени действия са
извършвани експедитивно, срочно, ритмично и добросъвестно. Оспорва
ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди в
резултат от подадената от нея искова молба, доколкото тя е била ищец и по
други съдебни производства с много по- значим за нея интерес, а
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
прекомерен. Оспорва и исковете за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Софийски апелативен съд оспорва исковете като
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че не е
надвишен разумният срок за разглеждане и решаване на спора, основната
причина за неговата продължителност е била необходимостта от отвод на
съдиите от Софийски градски съд, тъй като той е бил ответник по делото,
което те са извършили своевременно, но периодът е бил по-дълъг предвид
това, че СГС е най-големият съд в страната. Няма основание за ангажиране
отговорността на останалите ответници, извършвали необходимите
процесуални действия своевременно, в т.ч. чрез провеждане на открити
заседания по време на съдебната ваканция, без това да се е налагало, а част от
исковия период съвпадала с обявеното в страната извънредно положение.
Ищцата също допринесла за продължителността на производството със своето
бездействие и неупражняване възможността по чл. 255 от ГПК и поради
нередовността на исковата молба, която трябвало да бъде оставена без
движение. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба
неимуществени вреди за ищцата, както и размера на обезщетението като
прекомерен. Оспорва исковете за имуществени вреди, като счита главния за
недопустим, доколкото по този начин се цели пререшаване на спора за
размера на обезщетението за забавено правосъдие по дело от 2003 г., а
евентуалния за неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на задължението за заплащане на законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение от 12 000 лв. Претендира разноски, включително
9
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Върховен касационен съд на Република България оспорва
исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.
Твърди, че не е налице виновно поведение от страна на ответниците за
забавяне на делото, а основната причина е това, че Софийски градски съд бил
ответник по исковете и отвеждането на съдиите в него било наложително, за
да се избегне съмнение относно обективността и безпристрастността им, не е
налице забава и от Окръжен съд - Перник и Софийския апелативен съд, които
са извършвали своевременно необходимите процесуални действия,
включително са проведени открити заседания през периода на съдебната
ваканция, без делото да попада в изключенията на чл. 329 от ЗСВ, а част от
исковия период съвпадала с обявеното в страната извънредно положение. Не е
налице и забавяне пред Върховния касационен съд, тъй като делото било
образувано два дни след постъпването му в съда, а след проведеното закрито
заседание съдът обявил определението си своевременно. Оспорва факта на
претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, описани в
исковата молба. При условията на евентуалност твърди, че Д. е допринесла за
забавяне на делото, неупражнявайки правата си по чл. 255 от ГПК.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна Прокуратура на Република България чрез
Окръжна прокуратура – София счита, че предявените искове са неоснователни
и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, а ако съдът прецени, че исковете
за неимуществени вреди са доказани, следва да бъде присъдено обезщетение в
по-нисък размер, съответстващ на принципа за справедливост.
С обжалваното решение е осъден Софийски градски съд да заплати на
Е. Д. Д. 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
притеснения, безпокойство, накърнено чувство за справедливост и доверие в
съдебната власт от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.
№ 41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано по депозирана
пред Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в разумен срок,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска 12.04.2023 г., до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 370 000 лв.,
отхвърлени са предявените от Е. Д. Д. против Окръжен съд - Перник,
10
Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд на Република
България искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на Е. Д.
обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и
решаване на гр.д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано
по депозирана пред Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в
разумен срок в размер на 370 000 лв., отхвърлени са предявените от Е. Д. Д.
против Софийски градски съд, Окръжен съд - Перник, Софийския апелативен
съд и Върховния касационен съд на Република България искове за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно на Е. Д. 15 804 лв. обезщетение за
имуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
гр.д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано по
депозирана пред Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в
разумен срок, изразяващи се в индекса на ръста на потребителските цени за
периода 20.01.2015 г. - 19.07.2022 г., Софийски градски съд и Върховният
касационен съд на Република България са осъдени да заплатят солидарно на
Е. Д. Д. 2 759,98 лв., представляващи законна лихва за забава за периода
13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв., присъдено с влязло
в сила решение № 951/09.08.2021 г. по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на
Софийския апелативен съд обезщетение за вреди от бавно правосъдие по гр.д.
№ 1400/2003 г. по описа на Софийския районен съд, като искът против
Софийски градски съд е отхвърлен за разликата над 2 759,98 лв. до пълния
предявен размер от 9 129 лв. и за периода 20.01.2015 г. - 12.04.2020 г. като
погасен по давност, Върховният касационен съд на Република България е
осъден да заплати на Е. Д. Д. 6 369,02 лв. законна лихва за забава за периода
20.01.2015 г. - 12.04.2020 г. върху главницата от 12 000 лв., присъдено с влязло
в сила решение № 951/09.08.2021 г. по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на
Софийския апелативен съд обезщетение за вреди от бавно правосъдие по гр.д.
№ 1400/2003 г. по описа на Софийския районен съд, Софийски градски съд е
осъден да заплати на адвокат Л. Б. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА 700 лв.
адвокатско възнаграждение, Върховният касационен съд на Република
България е осъден да заплати на адвокат Л. Б. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА 1 212,90 лв. адвокатско възнаграждение, Софийски градски съд и
Върховният касационен съд на Република България са осъдени да заплатят на
Е. Д. Д. 10 лв. държавна такса по делото, а Е. Д. Д. е осъдена да заплати на
Окръжен съд - Перник, Софийския апелативен съд, Върховния касационен съд
11
на Република България и Софийски градски съд разноски за процесуално
представителство, както следва: на Окръжен съд - Перник - 300 лв., на
Софийския апелативен съд - 300 лв., на Върховния касационен съд - 200 лв. и
на Софийски градски съд – 130,23 лв.
Решението е обжалвано от ищцата в частта, в която са отхвърлени
исковете й против Софийски градски съд за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от
370 000 лв., в частта, в която са отхвърлени предявените от нея против
Окръжен съд - Перник, Софийския апелативен съд и Върховния касационен
съд на Република България искове за осъждане на ответниците да й заплатят
солидарно 370 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, в частта, в която
е отхвърлен предявеният от нея против Софийски градски съд иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва
за забава за периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв.
за разликата над 2 759,98 лв. до пълния предявен размер от 9 129 лв. и за
периода 20.01.2015 г. - 12.04.2020 г., от ответника Върховен касационен съд на
Република България в частта, в която той и Софийски градски съд са осъдени
да заплатят солидарно на Е. Д. 2 759,98 лв. законна лихва за периода
13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв., в частта, в която
Върховният касационен съд на Република България е осъден да заплати на Е.
Д. 6 369,02 лв. законна лихва за периода 20.01.2015 г. - 12.04.2020 г. върху
главницата от 12 000 лв., в частта, в която той е осъден да заплати адвокатско
възнаграждение на адвокат Л. Б. в размер на 1 212,90 лв. и в частта, в която
той е осъден да заплати на Е. Д. разноски в размер на 10 лв., както и от
ответника Софийски градски съд в частта, в която е осъден да заплати на Е. Д.
4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, в частта, в която той и Върховният касационен съд на Република
България са осъдени да заплатят солидарно на Е. Д. 2 759,98 лв. законна лихва
за периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв. и в
частта за разноските, в която част решението е предмет на въззивното
производство, а в частта, в която са отхвърлени предявените от Е. Д. против
Софийски градски съд, Окръжен съд - Перник, Софийския апелативен съд и
Върховния касационен съд на Република България искове за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на Е. Д. 15 804 лв. обезщетение за
12
имуществени вреди, изразяващи се в индекса на ръста на потребителските
цени за периода 20.01.2015 г. - 19.07.2022 г., решението не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
С определение № 188/19.03.2025 г. е изменено решението, като е
намалено определеното адвокатско възнаграждение, което Софийски градски
съд е осъден да заплати на адвокат Л. Б. от 700 лв. на 211,03 лв., Е. Д. Д. е
осъдена да заплати на Софийски градски съд допълнително 138,45 лв.,
представляваща разлика между дължимите 268,68 лв. разноски за
процесуално представителство и присъдените 130,23 лв., и е оставена без
уважение молбата на Е. Д. Д. за изменение на решението в частта за
присъдените на ответниците разноски за осъществено в производството
процесуално представителство.
При служебната проверка на решението и определението по реда на чл.
269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или
недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на
общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя
от предвидените в него специални хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията, като чрез този иск се цели да бъде защитено субективното
право на пострадалото лице и да бъдат репарирани причинените му вреди от
нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото му в разумен
срок от независим и безпристрастен съд, независимо от вида на делото и от
неговия изход, тъй като неразумно дългата продължителност на воденото
производство оказва негативно отражение върху неимуществената сфера на
13
лицето.
В това производство като процесуален субституент на Държавата
участват едно или повече съдилища, които са разгледали делото, а Държавата
отговаря за общото забавяне на производството, започнало с подаване на
исковата молба и приключило с влизане в сила на окончателния съдебен акт,
като се отчитат общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора, като е ирелевантно дали
конкретни лица от състава на съдебните органи са виновни и дали са
нарушили някакви процесуални правила, доколкото е важен обективният факт
дали решаването на делото е станало в разумен срок.
За да бъдат допустими предявените искове обаче, е необходимо да бъде
изчерпана предварително административната процедура по реда на Глава ІІІа
от ЗСВ, на ищеца да е отказано присъждане на обезщетение или предложено
такова, но до споразумение да не се е стигнало /чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ/.
По делото е безспорно, че Д. е подала молба на 26.09.2022 г. до
Инспектората към ВСС, съставен е констативен протокол, с който е
установено, че е налице забава на производството от Софийски градски съд и
Окръжен съд – Перник, а с писмо изх. № 94-Е-120/17.10.2022 г. на
Министерство на правосъдието на ищцата е предложено изплащане на
обезщетение в размер на 1 900 лв. поради това, че времетраенето на
производството е надхвърлило разумния срок, което предложение тя не е
приела и не е подписано споразумение.
Съдът приема за неоснователно възражението на Прокуратурата на
Република България за незавършена процедура по чл. 60а и сл. от ЗСВ, тъй
като Д. е подала по съответния ред и в съответната форма заявление за това, че
са нарушени правата й поради неразглеждане и нерешаване на делото й в
разумен срок, била е извършена проверка от Инспектората при Висшия
съдебен съвет, завършила с констативен протокол по чл. 60г от ЗСВ,
преписката е изпратена на министъра на правосъдието, който лично или чрез
оправомощено от него лице е можел да отхвърли заявлението като
неоснователно или да предложи сключване на споразумение със заявителя /чл.
14
60е от ЗСВ/. В случая е избрана втората алтернатива, но предложената оферта
не е била приета от Д., съответно споразумение не е било постигнато, като
единственият път за защита на заявителя е останал исковият.
Страните не спорят относно твърдяната от ищцата фактическа
обстановка, а тя се установява и от приложеното гр.д. № 41/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Перник и приложените към него дела на всички инстанции,
през които е преминало производството, а именно:
На 20.01.2015 г. Е. Д. е подала до Софийски градски съд искова молба, с
която е предявила против ответниците Софийски районен съд, Софийски
градски съд и Върховен касационен съд на Република България искове по чл.
2б от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 120 000 лв. поради нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в
разумен срок на гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийския районен съд,
чийто предмет е бил иск за лишаване от родителски права на бившия й съпруг,
продължило повече от 11 години.
На 21.01.2015 г. е образувано гр.д. № 829/2015 г., като с определение от
27.01.2015 г. съдията докладчик се отвел от разглеждане на спора поради това,
че ответник е Софийски градски съд, като през периода 28.01.2015 г. -
30.11.2018 г. от разглеждане на делото се отвели всички съдии от този съд /144
според съгласно констатациите в Констативен протокол от 26.09.2022 г. на
ИВСС, 116 според данните по това дело, без младшите съдии, които не могат
еднолично да разглеждат дела/.
С разпореждане от 30.11.2018 г. на изпълняващия функциите
„Заместник-председател на СГС“ е постановено делото да се изпрати на
Софийския апелативен съд за определяне на друг равен по степен съд, който
да го разгледа.
Продължителността на производството пред Софийски градски съд е 3
години, 10 месеца и 10 дни.
С определение № 145/16.01.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 5968/2018
г. по описа на Софийския апелативен съд, е определено делото да се изпрати
за разглеждане на Окръжен съд – Перник.
Продължителността на производството пред Софийския ателативен съд
е 1 месец и 12 дни /от образуването на 04.12.2018 г. до приключването му на
16.01.2019 г./.
15
На 22.01.2019 г. делото постъпило в Окръжен съд - Перник, където е
образувано същия ден под № 41/2019 г. С определение от 28.01.2019 г. съдът
приел, че предявените искове са недопустими поради това, че не е завършила
процедурата по Глава ІІІа от ЗСВ пред Министерство на правосъдието, което е
абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, върнал
исковата молба и прекратил производството по делото.
На посочения в исковата молба съдебен адрес на ищцата /кантора на
адвокат М М/ е изпратено съобщение за постановеното определение, но то е
върнато цяло със забележка от 20.02.2019 г., че от пет години адвокат М е
напуснал адреса и там се помещава кантора на друг адвокат.
Съдът е установил служебно личен адрес на Д. в гр. София, където
съобщението й е връчено лично на 29.04.2019 г.
На 10.05.2019 г. ищцата подала частна жалба против това определение,
като след администрирането й делото е изпратено на Софийския апелативен
съд на 10.06.2019 г., където на 12.06.2019 г. е образувано ч.гр.д. № 2870/2019
г., завършило с определение № 12/06.01.2020 г., с което определението на
окръжния съд е отменено, а делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Продължителността на производството пред Софийския апелативен съд
по повод произнасянето по частната жалба е 6 месеца и 26 дни.
След връщане на делото с разпореждане № 49/20.01.2020 г. по гр.д. №
41/2019 г. Окръжен съд – Перник е оставил исковата молба без движение до
посочване дали ищцата поддържа искането си за солидарно осъждане на
ответниците, като посочи основанието за солидарната им отговорност или при
претенция за разделно осъждане да посочи каква сума претендира от всеки от
тях, за което да представи преписи от исковата молба и приложенията за всеки
от ответниците и доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лв.
Съобщението за дадените указания е било връчено на Д. на 17.02.2020 г., а с
молба от 25.02.2020 г. тя ги е изпълнила. С разпореждане от същата дата е
разпоредено преписи от исковата молба и приложенията към нея да се
изпратят на ответниците за писмен отговор. Съобщението до Софийския
районен съд е върнато в цялост с отбелязване от 04.03.2020 г., че съдът е на
нов адрес, до който на 09.03.2020 г. е изпратено ново съобщение до този
ответник, връчено му на 18.05.2020 г., като той подал отговор на 24.06.2020 г.
16
Съобщенията били връчени на Софийски градски съд и на Върховния
касационен съд и те депозирали отговори на 01.06.2020 г. и на 19.05.2020 г.
След постъпване на отговорите по чл. 131 от ГПК с определение №
260008/03.07.2020 г. по реда на чл. 140 от ГПК съдът се произнесъл по
доказателствените искания на страните и насрочил първо съдебно заседание
за 19.08.2020 г. В това открито съдебно заседание са приети представените в
него от Д. писмени доказателства относно здравословното й състояние,
разпитани са двама свидетели, допуснато е увеличение размера на исковете, а
по искане на Д., направено в съдебното заседание, е назначена съдебно-
психологична експертиза, поради която причина делото е отложено за
23.09.2020 г. Доколкото заключението на експертизата е било представено
извън срока по чл. 199 от ГПК, делото е отложено за 07.10.2020 г., като
окръжният съд е предложил на страните датата 30.09.2020 г., но поради
служебна заетост на процесуалния представител на една от тях тя не е била
приета. След съдебното заседание процесуалният представител на ищцата
адвокат Б. е поискал поправка на протокола от съдебното заседание на
19.08.2020 г., която е оставена без разглеждане като просрочена и подадена
при липса на правен интерес. В следващото съдебно заседание е прието
заключението на допуснатата експертиза, заедно с нови писмени
доказателства, представени от ищцата, извършен е повторен разпит на по-
рано разпитан свидетел, след което е даден ход на устните състезания по
делото. С решение № 260108/23.11.2020 г. предявените искове са отхвърлени
и в полза на ответниците са присъдени разноски.
Продължителността на производството пред Окръжен съд – Перник,
включително периода обжалване на прекратителното определение, е 1 година,
10 месеца и 1 ден.
На 30.12.2020 г. Д. подала въззивна жалба против решението, която е
оставена без движение с разпореждане от 05.01.2021 г., доколкото не е имало
доказателства за представителна власт на адвокат Б. и документ за внесена
държавна такса в размер на 5 лв.
Съобщението за това е връчено на ищцата на 22.01.2021 г. и тя
изпълнила указанията на съда на 27.01.2021 г., същия ден е разпоредено
преписи от въззивната жалба да се връчат на насрещните страни за отговор,
като Софийският районен съд е подал такъв на 10.02.2021 г., Софийски
17
градски съд на 15.02.2021 г. и Върховният касационен нъд на 17.02.2021 г.,
като на 18.02.2021 г. делото е изпратено на Софийския апелативен съд.
В този съд на 23.02.2021 г. е образувано в.гр.д. № 552/2021 г., с
разпореждане от 03.03.2021 г. то е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 15.04.2021 г.. В това съдебно заседание е изслушано
становището на страните и е даден ход на устните състезания по делото. С
решение № 951/09.08.2021 г. въззивният съд отменил обжалваното решение
частично и уважил претенцията на ищцата за солидарното осъждане на
Софийския районен съд, Софийски градски съд и Върховния касационен съд
до размер от 12 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 1400/2003 г. по
описа на Софийския районен съд в разумен срок, а в останалата обжалвана
част решението на окръжния съд е потвърдено.
Производството пред Софийския апелативен съд е продължило 5
месеца и 17 дни.
Против осъдителната част на решението на 07.09.2021 г. Софийски
градски съд подал касационна жалба, това направил и Софийският районен
съд на 29.09.2021 г., а ищцата подала на 16.09.2021 г. касационна жалба
против отхвърлителната част на същото решение, като след администриране
на жалбите /последният подаден отговор е от Е. Д. на 03.11.2021 г./ делото е
изпратено на Върховния касационен съд на 05.11.2021 г. и на 10.11.2021 г. е
образувано като гр.д. № 4479/2021 г. по описа на IV г.о. С определение №
259/08.04.2022 г. въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване.
Производството пред Върховния касационен съд продължило 4 месеца
и 29 дни, а общата продължителност на производството от момента на
подаване на исковата молба /20.01.2015 г./ до постановяване на окончателния
акт на Върховния касационен съд /08.04.2022 г./ е 7 години, 2 месеца и 19 дни.
За да бъде основателен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, е необходимо наличие
на няколко кумулативно съединени предпоставки: да е нарушено правото на
ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на дело, той да е претърпял
вреди и да е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на
правозащитния орган и причинените на ищеца вреди, като се отчитат
фактическата и правна сложност на делото, поведението на жалбоподателя и
18
поведението на съда, който като представител на Държавата е длъжен да
организира процеса по начин, че да функционира надлежно и своевременно,
което се отразява на общественото доверие в съдебната система.
Настоящият състав приема, че с оглед предмета на производството,
необходимостта от събиране на доказателства и извършените процесуални
действия, които определят фактическата и правна сложност на делото,
неговата обща продължителност от почти 7 години и 3 месеца е прекомерна,
като е нарушено правото на ищцата на справедлив процес и задължението на
съда да разгледа и реши спора в разумен срок, т.е. е налице първата изискуема
предпоставка от посочения фактически състав.
Един от основните спорни въпроси е дали всички ответници са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат, респ. следва ли всички да
отговарят за причинените на ищцата вреди при условията на солидарност.
По делото се установява, че общата продължителност на
производството по посоченото гражданско дело се разпределя така:
- пред Софийски градски съд - 3 години, 10 месеца и 10 дни;
- пред Софийския ателативен съд в трите производства /за
определяне на друг равен по степен съд, при обжалване на прекратителното
определение и при въззивното обжалване на решението/ общо 1 година, 1
месец и 25 дни;
- пред Окръжен съд – Перник – 1 година, 10 месеца и 1 ден;
- пред Върховния касационен съд - 4 месеца и 29 дни.
Настоящият състав счита, че трябва да има пряка и непосредствена
причинна връзка между противоправното поведение на всеки от ответниците
и настъпилите за ищеца вреди, като в случая основното условие за
настъпването на вредата, без което тя не би била налична, е несвоевременното
извършване на процесуални действия и постановяване на актове по делото,
като поведението на ответниците са отделни етапи от един процес, довел до
причиняването на неимуществената вреда, но трябва да се прецени дали всеки
от тях е допринесъл за настъпването й.
Съдът отчита факта, че както Съдът на Европейските общности, така и
Върховният касационен съд приемат, че общата продължителност на
производството сама по себе си е достатъчна за установяване на нарушение и
19
съответно присъждане на обезщетение за забавено правосъдие при
нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок, който основен
принцип е залегнал в чл. 6 от ЕКПЧ, без да е необходимо това нарушение да
изисква умишлено или виновно поведение от страна на някое от
длъжностните лица в съдилищата.
В същото време обаче в своята практика Върховният касационен съд
/за пример вж. Р. № 50258/16.12.2022 г. по гр.д. № 4461/2021 г. ІІІ г.о./
мотивира извод, че когато със своите процесуални действия по движение на
делото и/или по постановяване на актовете си някое от съдилищата, против
които са предявени исковете по чл. 2б от ЗОДОВ за солидарното им осъждане,
е изпълнило задължението си за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок и по този начин не е причинило на страните негативни чувства на
неудовлетвореност и несправедливост поради притеснение от липса на
ефективно правосъдие, този съд не е допринесъл за нарушаване правото на
ищеца и следва да бъде освободен от отговорност.
Тук трябва да се спомене също, че нормата на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ
предвижда солидарна отговорност на ответниците, когато искът е предявен
срещу няколко такива, но от своя страна разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД,
касаеща солидарната отговорност при извъндоговорната /деликтната/
отговорност, въвежда принципа, че солидарност съществува, когато
увреждането е причинено от неколцина, които са допринесли всеки от тях в
някаква степен за съпричиняване на противоправния резултат.
В настоящия случай е установено, че Окръжен съд – Перник не е
допуснал забавяне, а своевременно е извършвал всички необходими
процесуални действия, първоначално е прекратил производството като
образувано по недопустими искове поради незавършване на
административната процедура по ЗСВ, но след отмяна на определението му
своевременно е оставил исковата молба без движение до отстраняване на
нейните нередовности, след това същия ден е разпоредил изпращане на
преписи от исковата молба и приложенията на ответниците, след изтичане на
срока по чл. 131 от ГПК своевременно е насрочил първо съдебно заседание по
време на съдебната ваканция, въпреки че делото не е от категорията по чл. 329
от ЗСВ, произнасяйки се по доказателствените искания на страните, като
причина за отлагане на делото е направеното в съдебното заседание искане на
20
ищцата за събиране на ново доказателство, непредставяне в срок на
заключението на съдебно-психологичната експертиза поради сравнително
малкото време е наложило още едно отлагане, а решението е постановено
около месец и две седмици след съдебното заседание, в което е даден ход на
устните състезания, като общата продължителност пред тази инстанция, в т.ч.
по повод обжалване на прекратителното определение, е 1 година и 10 месеца,
което с оглед извършените процесуални действия и събраните доказателства
настоящият състав приема за разумен срок.
Следва да се отбележи, че на тази продължителност се е отразило и
процесуалното поведение на ищцата, която от една страна е посочила като
съдебен адрес кантората на процесуалния й представител в онзи момент
адвокат М М, напусната от него преди повече от пет години според данни от
призовкаря, което е довело до забавяне с около 2 месеца за връчване на
съобщението за прекратяване на производството, съответно обжалването му, с
подаване на нередовна искова молба и въззивна жалба, нередовностите на
които са очевидни /непосочване на основание за солидарна отговорност на
ответниците, невнасяне на държавна такса, липса на доказателства за
представителна власт/ и е трябвало да бъдат отстранени, както и с искане за
допускане на съдебно-психологическа експертиза едва в първото съдебно
заседание вместо с исковата молба, което също е довело до забавяне с около
месец и половина.
Същите мотиви са валидни за Върховния касационен съд на Република
България.
Предвид продължителността на производството пред този съд /4 месеца
и 29 дни/, изпълняваните от него функции според ЗСВ /освен правораздаване
по определен вид дела, също предприемане мерки по уеднаквяване практиката
на съдилищата чрез приемане на тълкувателни решения и тълкувателни
постановления, даване становища на Министерския съвет и на Народното
събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния
касационен съд, становища по конституционни дела, по които Върховният
касационен съд е конституиран като страна, и др./, както и фактическата и
правна сложност на делото, съдът приема, че този срок е разумен.
Следователно Окръжен съд – Перник и Върховният касационен съд на
Република България нямат принос към необоснованата продължителност на
21
производството и липсва тяхно неправомерно поведение, довело до
нарушение на правата на ищцата, което е основополагаща предпоставка за
уважаване на иск за обезщетяване на вреди от деликт, поради която причина
исковете против тях за присъждане на обезщетение на Д. за неимуществени
вреди са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Тези съображения обаче не се отнасят до Софийски градски съд и
Софийския апелативен съд.
Производството пред Софийски градски съд е продължило 3 години, 10
месеца и 10 дни, като се е развило единствено в процедура по отвод на
съдиите от съда.
Действително основен принцип, заложен както в българското, така и в
правото на Европейския съюз, е правото на всеки правен субект на справедлив
съдебен процес, като делото му бъде гледано справедливо и публично в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със
закон.
Безспорно е, че за да бъде спазен този принцип, съдиите от Софийски
градски съд е следвало да си направят отвод по делото, доколкото ответник по
него е бил съдът, в който те правораздават.
В същото време обаче правото на справедлив съдебен процес означава
съдът да се произнася по всяка подадена до него молба за защита и съдействие
на лични и имуществени права в разумен срок. Независимо дали тези съдии са
144 или 116 /според констативния протокол на ИВСС или тези по делото/,
настоящият състав приема, че срокът, в който съдиите от Софийски градски
съд са се отстранили от разглеждането на делото, е твърде дълъг и неразумен,
налице е пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника
и претърпяната от Д. неимуществена вреда като резултат на забавеното
решаване на спора, поради което този ответник следва да отговаря за
понесените от ищцата неимуществени вреди.
Тук следва да се добави, че отговорността на Държавата чрез Софийски
градски съд в случая следва бъде ангажирана доколкото тя е била длъжна да
създаде необходимата организация на правораздавателната система и условия
за нормалното й функциониране, за да може всеки отделен съд да спазва
принципа за произнасяне по спора в разумен срок, независимо от неговата
големина и натовареност.
22
Както се посочи, пред Софийския апелативен съд делото е било висящо
три пъти - за определяне на друг равен по степен съд, при обжалване на
прекратителното определение и при въззивното обжалване на решението,
като първия път е продължило 1 месец и 12 дни, втория - 6 месеца и 26 дни, а
третия - 5 месеца и 17 дни, или общо 1 година, 1 месец и 25 дни.
Настоящият състав приема, че и в трите производства този съд е
допуснал забавяне при постановяване на съдебните си актове, отчитайки, че
сроковете за постановяването им според ГПК са инструктивни, но също
изхождайки от фактическата и правна сложност на конкретните спорове, с
които съдът е бил сезиран, и липсата на необходимост от извършване на
процесуални действия по тях, различни от обичайните, поради което и този
ответник следва да отговаря за причинените на Д. неимуществени вреди,
солидарно със Софийски градски съд.
Възприетото разрешение няма да се отрази на възможността на ищцата
да бъде обезщетена в пълен обем съобразно понесените от нея неимуществени
вреди, съответно да се накърни ефективността на вътрешноправното средство
по смисъла на чл. 35, § 1 от КЗПЧОС за реализиране отговорността на
Държавата да обезщети частноправните субекти при нарушение на общностно
право за бавно правосъдие, тъй като субективно съединените искове по чл. 2б
от ЗОДОВ са насочени и против други ответници, като в случай, че се
установят необходимите предпоставки за това, ищцата ще бъде обезщетена от
Държавата чрез този правозащитен орган, който е допуснал нарушението,
съответно от единния бюджет на съдебната власт.
Тук следва да се допълни, че по аргумент от т. 2 от ТР № 1/27.11.2023 г.
по тълк.д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ,
не е обвързан от решението на министъра на правосъдието или оправомощено
от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ както относно размера на дължимото
обезщетение, така и относно субектите, които следва да отговарят за него.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като
съдът кредитира в голяма степен показанията на свидетелите А А и С. Д.,
отчитайки близката родствена връзка на втората свидетелка с ищцата /нейна
сестра/ при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, създавайки известна
нейна заинтересуваност, но в същото време и възможност на преки и пълни
23
впечатления за релевантните по спора факти.
Според свидетелката А през 2015 г. Д. водила против Държавата дело
за забавено правосъдие по дело, касаещо отношенията й с бившия й съпруг,
дълго време не се давал ход на същото, тъй като никой съдия в София не искал
да го разгледа, през 2019 г. то било изпратено в Перник, делото продължило
много време и ищцата се ядосвала на бавните темпове на съда,
производството било прекратено, а после определението - отменено, тя
споделяла, че е силно притеснена и има проблеми със съня, постоянно ходела
на съдебните заседания и това й причинявало стрес, този стрес отключил
здравословни проблеми – с кръвното налягане, неврологични, гинекологични,
започнали паник-атаки, тя се затворила, било я срам от колегите да не
разберат за делото и все още не се е отърсила от случилото се, преди година и
половина била в дълъг болничен поради промяна в кръвното налягане, паник-
атаките й зачестили, загубила вяра в правосъдието и смятала, че забавата е
подигравка с нея.
В същата насока са и показанията на свидетелката Д., която твърди, че
през 2015 г. сестра й завела дело за бавно правосъдие, в продължение на 4
години тя го търсила по различни съдебни инстанции и не знаела къде е, след
това то отишло в Перник, впоследствие решението се забавило още 4 години,
през това време ищцата споделяла, че се чувства зле, че е притеснена от
забавянето, защото не й обръщали внимание, нямало развитие по делото,
получавала световъртеж, обострили се заболявания като Хашимото,
неврологични заболявания, отключила психологични заболявания, често
лежала в болница, притеснявала се да не разбере работодателят й за делото и
да не получи призовки там, за да не загуби работата си, но въпреки това се
стараела да изпълнява добре служебните си задължения, да се грижи за децата
си и да не притеснява околните, преди това била много комуникативна, но
впоследствие ограничила хората около себе си, все още не е преодоляла
проблемите, не се чувства добре, нуждае се от лекарства и е много
разочарована от правосъдието, защото 20 години търсила справедливост и
справедливо съдебно решение за забавянията, които й се случвали.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-психологическа експертиза с вещо лице Д. З.-С., изготвено след
събеседване с ищцата и въз основа на всички представени до момента на
24
изготвянето му медицински документи, което като компетентно съдът
възприема, се установява, че продължителността на производството по гр.д. №
41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник се е отразило негативно на
емоционалното състояние на Д., в която към момента на изследването
доминирали чувства на негодувание, възмущение, гняв, ощететеност и
понесена несправедливост; през 2019 г. ищцата била диагностицирана с
паническо /тревожно/ разстройство в резултат на стресогенни събития от
служебен характер, при нея се забелязвало високо невротично ниво -
емоционална лабилност, потиснатост, напрежение, безпокойство, тревожност
и депресивност, а воденото в периода 2015 г. - 2022 г. съдебно производство
предизвикало негативни емоции у ищцата, който е фактор, усложняващ и
общото й здравословно състояние, но интензивността им не може да бъде
изведена единствено от продължителността на делото, тъй като при беседата
ищцата споделила за съпътстващи живота й травматични обстоятелства -
преживяно насилие от брачен партньор, здравословни проблеми с детето й,
трудности при отглеждане на двете й деца, служебни неблагополучия и
характерови особености, водещи до затруднения в личната и социалната
адаптация на Д..
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 25.10.2023 г.
експертът е потвърдил, че преживените от Д. предишни негативни емоции са
се натрупали към тези от делото, като травматичните изживявания се
кумулират и доколкото не са разрешени по очакван от нея начин, продължават
да й въздействат, воденото гражданско дело се е отразило силно негативно на
ищцата, но то не е единственият отрицателен фактор, не е нито първопричина,
нито само следствие, тъй като животът й е низ от травматични изживявания,
общо влияещи на състоянието й, а самата тя при диагностициране на
паническото разстройство е посочила пред лекаря само служебни
неблагополучия, но не и лични моменти.
По делото не е установено по несъмнен и категоричен начин, т.е. при
условията на пълно главно доказване /при доказателствена тежест, лежаща
върху ищцата/, че вследствие на забавеното разглеждане на делото се е
влошило значително физическото й състояние поради гинекологични,
хормонални, гастроентерологични, ендокринологични, кардиологични,
неврологични, УНГ проблеми или такива, свързани със щитовидната жлеза
25
или очите.
От представените медицински документи е видно, че към 2012 г. /т.е.
преди началото на процесното гражданско производство/ Д. била
диагностицирана с тиреоидит на Хашимото еутиреоидна фаза, поради което
не може да бъде прието, че това заболяване и други, свързани със
шитовидната жлеза, са възнигнали в резултат на поведението на ответниците.
От медицинските документи се установява също, че в периода 2017 г. -
2023 г. Д. е посещавала медицински специалисти по повод зачервяване и
болка в дясното око с последващи усложнения, счупване пръст на ръката,
завишено кръвно налягане /есенциална хипертония/, сърдечна аритмия,
световъртеж, обилна менструация с нередовен цикъл, травма на вените,
синдром на раздразненото черво и болки в дясна коремна половина /при
наличие на хроничен колит от 2014 г. – л. 208 от делото на окръжния съд/, но
по делото не са събрани доказателства /чрез заключение на вещо лице – лекар
със съответна специалност, притежаващ специални знания, с каквито съдът не
разполага/, че тези заболявания са в пряка причинна връзка с воденото от Д.
гражданско производство и неговото забавено развитие, поради което съдът
приема това обстоятелство за недоказано.
Що се отнася до констатираното през 2019 г. паническо разстройство
/епизодична пароксизмална тревожност/, самият пациент е посочил пред
лекаря при снемане на анамнезата, че то е възникнало през септември 2018 г.
след много стресиращи обстоятелства в службата, довели до напрегнатост,
тревожност, нарушение на съня, плач, хипертонични кризи, сърцебиене,
чувство за задух и силен страх /л. 157, л. 159 и л. 160 от делото на окръжния
съд/, поради което съдът приема за недоказано то да е възникнало в резултат
на разглежданото гражданско дело.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от забавеното
развитие на воденото от нея гражданско производство, изразяващи се в
увеличено равнище на тревожност, силно притеснение поради забавянето,
проблеми със съня, затваряне в себе си и ограничаване на комуникацията с
околните, притеснение това да не й се отрази на работата и загуба на вяра в
правосъдната система.
Както вече беше посочено, съдът приема за недоказано, че единствено
26
вследствие на това дело са се отключили здравословни проблеми при Д.
/хипертония, неврологични, гинекологични, паник-атаки/, макар то да е имало
своето въздействие върху тях, както и е недоказано, че тя е изживяла силен
стрес поради необходимост постоянно да ходи на съдебни заседания /били са
проведени само четири открити такива за целия период – три в Окръжен съд –
Перник и едно в Апелативен съд – София/.
Не могат да бъдат приети за установени и някакви допълнителни
неимуществени вреди за ищцата въз основа на представената в настоящото
производство публикация от електронен сайт от 2024 г. От една страна, самият
процесуален представител на Д. признава в съдебно заседание на 29.09.2025 г.,
че случайно е попаднал на тази статия след постановяване на
първоинстанционното решение, т.е. не е установено дали, кога и по какъв
начин самата ищца е научила за нея и дали тя се е отразила негативно на
психическото й състояние. От друга страна, в самата публикация не се
споменава действителното име на Д., за да се приеме, че тя е повлияла
отрицателно върху общественото мнение или е създала някакви негативни
настроения спрямо нея, още повече, че съдържанието й е изцяло в подкрепа на
ищцата.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от Д.,
установени по вид, интензитет и продължителност, нейната възраст,
настъпилата промяна в характера й и в отношенията й с близки, изживените
негативни емоции, влошаването на психическото й състояние, без за него да е
провеждано лечение, създадената несигурност за изхода на делото поради
забавеното му развитие, отчитайки продължителността на същото, при
вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., в т.ч.
временастъпването на вредите, и наложилото се в обществото понятие за
справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че
на ищцата се дължи обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от
увреждането в размер на 8 000 лв., а над този размер до пълния предявен
такъв от 370 000 лв. субективно съединените искове следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за
репариране на понесените от ищцата и установени по делото неимуществени
вреди, като при определянето му са отчетени и обществените представи за
27
справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите
условия на живот.
Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както е поискано от
ищцата.
Неоснователно е възражението на ответниците, че Д. е допринесла за
забавяне на делото, неупражнявайки правата си по чл. 255 от ГПК, поради
което следва да се приложи разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ и да се
намали определеното й обезщетение за неимуществени вреди.
Действително когато съдът не извърши своевременно определено
процесуално действие, страната може да подаде молба за определяне на
подходящ срок за извършването му, но това е нейна процесуална възможност,
а не задължение и неупражняването на това право не се отразява по никакъв
начин на продължителността на производството, както и на задължението на
съда съдът служебно да извършва необходимите процесуални действия по
движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия от страните /чл. 7, ал. 1 от
ГПК/.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че субективно
съединените искове по чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди на Д. следва да бъдат уважени по отношение на
Софийски градски съд и Софийския апелативен съд до размер от 8 000 лв., а
до пълния предявен размер от 370 000 лв. следва да бъдат отхвърлени, като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът на Д. против Софийски градски съд е отхвърлен за разликата над 4 000
лв. до 8 000 лв., а против Софийския апелативен съд е отхвърлен до размер от
8 000 лв. и вместо това двамата ответници следва да бъдат осъдени солидарно
за тази сума, а решението следва да бъде потвърдено в останалата част
досежно обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от тези
ответници. Решението следва да бъде потвърдено и в частта, в която
субективно съединените искове против Окръжен съд – Перник и Върховния
касационен съд на Република България за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди са отхвърлени изцяло.
В частта, в която са отхвърлени предявените от Е. Д. против Софийски
28
градски съд, Окръжен съд - Перник, Софийския апелативен съд и Върховния
касационен съд на Република България искове за солидарното им осъждане за
сумата 15 804 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в индекса на ръста на потребителските цени за периода
20.01.2015 г. - 19.07.2022 г., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на субективно съединените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
против Софийски градски съд и Върховния касационен съд на Република
България:
Ищцата претендира да бъдат осъдени тези ответници да й заплатят
солидарно 9 129 лв., представляващи законната лихва за забава върху
присъденото в нейна полза с решението по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на
Софийския апелативен съд обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лв.
за периода 20.01.2015 г. - 19.07.2022 г.
С определение № 259/08.04.2022 г., постановено по гр.д. № 4479/2021 г.
по описа на Върховния касационен съд - IV г.о., е стабилизирано решението на
Софийския апелативен съд, с което Софийски градски съд и Върховният
касационен съд на Република България са осъдени да заплатят солидарно на
Е. Д. Д. 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на
правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 1400/2003 г. по описа на
Софийския районен съд в разумен срок.
Върху тази сума се дължи законна лихва за забава от момента на
изискуемостта на задължението /20.01.2015 г., когато исковете са били
предявени/ до погасяване на задължението /19.07.2022 г., когато е платена
присъдената сума/, като размерът на това вземане е 9 129 лв., определено чрез
използване на гугъл калкулатор за изчисляване на законна лихва.
Неоснователно е възражението на ответника Върховен касационен съд
на Република България, че това вземане е можело да бъде претендирано само
в производството по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на Софийския апелативен
съд, след което възможността за ищцата е преклудирана.
Действително в посоченото предходно производство Д. е можела да
поиска присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 12 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда,
което е законна последица от уважаване на иска. Неупражняването на това
право обаче не води до погасяването му, тъй като притезателното и
29
относително субективно право, т.е. вземането, по силата на което кредиторът
може да иска от длъжника осъществяването на определен резултат,
продължава да съществува, на него съответства насрещното задължение на
длъжника за осъществяване на този резултат и при липса на доброволно
изпълнение то може да бъде упражнено последством иск.
Върховният касационен съд на Република България е направил
възражение за погасяване на част от задължението по давност едва с
въззивната си жалба.
Съгласно т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС възраженията на ответника срещу предявения иск, в т.ч. възражението
за изтекла погасителна давност, се преклудират с изтичане на срока за отговор
на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК и не могат да се направят за първи
път пред въззивния съд, освен ако страната поради нарушаване на
съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие
в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата
инстанция, в който случай те могат да се направят пред въззивната инстанция.
В случая ответникът Върховен касационен съд е бил уведомяван
редовно за всички процесуални действия в първоинстанционното
производство и е вземал становище по тях, в т.ч. е подал отговор на исковата
молба, в който е оспорил претенцията на ищцата за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, представляващи законната лихва за
забава върху присъденото в нейна полза обезщетение с решение на
Софийския апелативен съд, с единствен мотив, че искането е трябвало да бъде
направено в предходното производство, поради което е преклудирано, но не и
че е погасено по давност.
С определение № 673/02.09.2023 г. Софийският окръжен съд е
направил доклад по чл. 146 от ГПК, в който е посочил твърдените от страните
обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения,
направил е правна квалификация на правата, претендирани от ищцата,
определил е кои права и обстоятелства се признават и кои се нуждаят от
доказване, като е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти между страните, в т.ч. е указал на ищцата да ангажира
доказателства за спиране или прекъсване на погасителната давност във връзка
с направено от друг ответник правопогасяващо възражение в тази насока.
30
Настоящият състав намира, че при така изразеното ясно становище на
Върховния касационен съд първоинстанционният съд не е имал задължение
да изяснява чрез въпроси към него твърдението му и фактите, които са от
значение по делото, като това не противоречи на принципа на служебното
начало в гражданския процес. Дори напротив – ако при така изразеното
становище и липсата на какъвто и да е дори намек за възражение за изтекла
погасителна давност окръжният съд беше упътил ответника или задал
уточняващи въпроси в тази връзка, това би нарушило заложения в
разпоредбата на чл. 9 от ГПК принцип за равенство на страните в процеса.
Предвид изложените мотиви и доколкото това правопогасяващо
възражение е несвоевременно направено, а давността не се прилага служебно
от съда, лихва за забава от този ответник се дължи от претендирания от
ищцата момент, поради което искът против Върховния касационен съд на
Република България е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер и за целия период.
Ответникът Софийски градски съд е навел правопогасяващо
възражение за погасяване на задължението му за заплащане на лихва за забава
за част от периода /3 години преди предявяване на исковете/.
При доказателствена тежест, лежаща върху ищцата, тя не е ангажирала
никакви доказателства, че за периода 20.01.2015 г. – 12.04.2020 г. /т.е. до 3
години преди завеждане на настоящото дело/, че погасителната давност е била
прекъсвана или спирана, поради което съдът приема това обстоятелство за
недоказано.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че искът против
Софийски градски съд е основателен и доказан за периода 13.04.2020 г. –
19.07.2022 г. /при приложение разпоредбата на чл. 111, б. „в“, пр. 2 от ЗЗД и
предвидения в нея тригодишен давностен срок/ в размер на 2 759,98 лв. /който
размер е изчислен с гугъл калкулатор за изчисляване на законна лихва/, за
която сума ответниците Софийски градски съд и Върховният касационен съд
на Република България отговарят солидарно, като в тази част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Над посочения
размер до пълния предявен такъв от 9 129 лв. и за периода 20.01.2015 г. –
12.04.2020 г. искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против Софийски градски съд следва
да бъде отхвърлен, като Върховният касационен съд на Република България
31
следва да бъде осъден да заплати на Е. Д. 6 369,02 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 20.01.2015 г. - 12.04.2020 г. върху
главницата от 12 000 лв., като в тези части обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението на ответника Софийски градски съд, че
чрез неприемане на предложеното й споразумение от Министерство на
правосъдието и неполучавайки сумата 1 900 лв. Д. се е поставила в забава на
кредитор и е освободила длъжниците от собствената им забава.
Забава на кредитор по смисъла на чл. 95 от ЗЗД би имало, ако той
неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не
даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си, като необходимо изискване за приложение на този институт
е предложеното изпълнение от длъжника да е пълно и точно, каквото в случая
не е налице.
При частичното уважаване на исковете първоинстанционният съд
правилно е присъдил в полза на ищцата 10 лв. разноски, представляващи
заплатена държавна такса, дължими от Софийски градски съд и Върховния
касационен съд на Република България, като в тази част решението му е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдено и първоинстанционното решение в частта, в
която Върховният касационен съд на Република България е осъден да заплати
по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата адвокат Л. Б. от 1 212,90 лв. по уважените против
него искове, както и в частта, в която Е. Д. е осъдена да заплати на
ответниците Окръжен съд – Перник и Върховен касационен съд на Република
България разноски за процесуално представителство в размер от 300 лв. и
съответно 200 лв. по отхвърлените против тях искове, в която част никой от
ответниците не е провел производство по чл. 248 от ГПК.
Доколкото с въззивното решение се ангажира отговорността на
Софийския апелативен съд по иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди частично и имайки предвид, че другият предявен
против него иск е отхвърлен изцяло, на същия са се дължали разноски за
първоинстанционното производство в размер на 197,80 лв., поради което
следва да бъде потвърдено решението в частта за присъдените на този
32
ответник разноски до тази сума и то следва да бъде отменено за разликата
между нея и присъдените такива от 300 лв.
С определение № 188/19.03.2024 г., постановено по гр.д. № 256/2023 г.
по описа на Софийския окръжен съд, е изменено решението в частта за
разноските, като е намалено определеното адвокатско възнаграждение по
уважения иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, което Софийски градски съд е осъден да
заплати на адвокат Л. Б. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от 700 лв. на
211,03 лв., осъдена е Е. Д. Д. да заплати на Софийски градски съд
допълнително сумата 138,45 лв., представляваща разлика между дължимите
268,68 лв. разноски за процесуално представителство и присъдените 130,23
лв. и е оставена без уважение молбата на Е. Д. Д. за изменение на решението в
частта за присъдените на ответниците разноски за осъществено в
производството процесуално представителство.
Въпреки известните неточности в частната жалба следва да се приеме,
че Д. обжалва определението в неговата цялост.
По отношение на разноските на Софийски градски съд:
С решението си окръжният съд е присъдил в полза на този ответник
разноски в размер на 130,23 лв., представляващи такива за процесуално
представителство, без в акта да е посочено как са изчислени те.
Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК при пълно
или частично отхвърляне на иска на ответника се дължат разноски, а в
случай, че юридическото лице /каквото е Софийски градски съд/ е било
защитавано от юрисконсулт или лице с юридическо образование, на него се
дължи и възнаграждение за процесуално представителство, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от ЗПП /чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 32, т. 3 от ГПК/.
В случая ответникът Софийски градски съд е бил представляван от
съдебен помощник С. Рулинска, която е служител с юридическо образование,
като с оглед изхода на спора на същата се дължи възнаграждение.
Както вече беше посочено, против този ответник са били предявени
три обективно съединени иска – за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 370 000 лв., за обезщетение за имуществени вреди в размер на 15
804 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 129 лв., т.е. трите
иска в общ размер от 394 933 лв., като първият от тях с въззивното решение е
33
уважен до размер от 8 000 лв., вторият е изцяло отхвърлен, а третият е уважен
до размер от 2 759,98 лв.
Следователно Софийски градски съд има право да претендира
разноски за отхвърлената част от исковете в общ размер на 384 173,02 лв.
При приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ /в редакция към момента на постановяване
на решението - ДВ бр. 74/2021 г./ следва да се приеме, че на ответника се
дължи възнаграждеине от 100 лв. до 360 лв. по всеки предявен иск.
Предвид степента на отхвърляне на исковете и използвайки за база
най-ниския посочен в наредбата размер, в случая по първия иск дължимото
възнаграждение е 97,80 лв., по втория - 100 лв., а по третия - 69,80 лв., т.е. то е
в общ размер на 267,60 лв.
По изложените съображения и съобразявайки се с определения размер
на обезщетението за неимуществени вреди с въззивното решение, съдът
намира, че молбата на Софийски градски съд за изменение на решението в
частта за разноските е била основателна до размер от 267,60 лв., до който
размер те са правилно увеличени, в която част обжалваното определение като
правилно следва да бъде потвърдено, а за разликата над 267,60 лв. до
определените 268,68 лв. то следва да бъде отменено.
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Л.
Б. като процесуален представител на ищцата по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
дължимо от Софийски градски съд:
Настоящият състав се съобразява с решение на Съда на Европейския
съюз по дело С-438/2022, отчитайки неговата задължителна сила за всички
съдилища в Република България /чл. 633 от ГПК/, последвалите актове на
Върховния касационен съд, противоречието на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование
Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на
Европейския съюз и поради това незадължителния й характер, общата цена на
исковете, уважените им размери, вида, фактическата и правна сложност на
делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него в
първоинстанционното производство, продължителността на същото и
събраните доказателства, като при преценяване на всички горепосочени
фактори и имайки предвид висококвалифицирания адвокатски труд, съдът
34
намира, че при уважаване на всички искове в общ размер на 394 933 лв. на
адвокат Б. се е дължало адвокатско възнаграждение в общ размер на 12 000 лв.
Предвид това обаче, че исковете са уважени до общ размер от 10 759,98
лв., съразмерно на него следва да се определи и дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат Б. по реда на чл. 38 от ЗА на 326,90 лв., поради
което следва да бъде потвърдено определението на окръжния съд в частта, в
която определеното възнаграждение е било намалено от 700 лв. на 326,90 лв.,
а в частта от този размер до 211,03 лв. определението следва да бъде
отменено.
По отношение на искането за присъждане на разноски във въззивното
производство:
Предвид приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди с
въззивното решение следва да бъдат осъдени Софийски градски съд и
Софийският апелативен съд да заплатят на Е. Д. общо 5,00 лв. разноски,
представляващи заплатена държавна такса за въззивното обжалване.
Софийски градски съд и Софийският апелативен съд следва да бъдат
осъдени да заплатят на адвокат Л. Б. като процесуален представител на
ищцата по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА възнаграждение в общ размер на 260,00
лв., определен на база на дължими 12 000 лв., ако субективно съединените
исковете по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди бяха
уважени в пълен размер от 370 000 лв., и при съобразяване на горепосочените
критерии за вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от
процесуалния представител правни действия по него в настоящото
производство, продължителността на същото /на практика едно съдебно
заседание/ и липсата на нови събрани доказателства.
Предвид отхвърлянето на исковете по чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди против тях, респ. отхвърляне на
въззивната жалба на Д., и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /в
редакция от ДВ бр. 53/2025 г., действаща към момента на даване ход на
устните състезания във въззивната инстанция/ ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на Окръжен съд – Перник и на Върховния касационен съд на
Република България по 200 лв. разноски за процесуално представителство,
който е минималният предвиден в посочената разпоредба размер.
35
На същото основание /частично отхвърляне на исковете по чл. 2б от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди против
двамата ответници и за имуществени вреди против първия от тях/ на
Софийски градски съд и на Софийския апелативен съд се дължат разноски за
процесуално представителство за въззивното производство в размер на 256,20
лв. за Софийски градски съд /195,70 лв. за първия иск и 60,50 лв. за втория/ и
195,70 лв. за Софийския апелативен съд.
Аргумент за дължимостта на тези разноски е разпоредбата на чл. 10, ал.
4 от ЗОДОВ, според която съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, както и приложението на
принципа за равнопоставеност на гражданскоправните субекти и
невъзможността Държавата чрез процесуалните й субституенти да бъде
поставена в дискриминационно положение спрямо останалите страни в
процеса да не може да претендира възнаграждение за процесуално
представителство при частично отхвърляне на предявените против нея искове.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 594/14.12.2023 г., постановено по гр.д. №
256/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд, в частта в която предявеният
от Е. Д. Д. против Софийски градски съд иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване на
гр.д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано по
депозирана пред Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в
разумен срок е отхвърлен за разликата над 4 000,00 лв. /четири хиляди лева/
до 8 000,00 лв. /осем хиляди лева/, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от Е. Д. Д. против Софийския апелативен съд иск за солидарното му осъждане
със Софийски градски съд да заплати на Е. Д. обезщетение за неимуществени
вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 41/2019 г.
по описа на Окръжен съд - Перник, образувано по депозирана пред Софийски
градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в разумен срок до размер от 8
36
000,00 лв. /осем хиляди лева/, и в частта, която Е. Д. Д. е осъдена да заплати на
Софийския апелативен съд разноски за разликата над 197,80 лв. /сто
деветдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ до присъдените 300,00 лв.
/триста лева/, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Софийски градски съд, гр. София, бул. „Витоша“ № 2
СОЛИДАРНО със Софийския апелативен съд да заплати на Е. Д. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Т. № ******** /чрез адвокат Л. Б./
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се притеснения,
безпокойство, накърнено чувство за справедливост и доверие в съдебната
власт от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 41/2019
г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано по депозирана пред
Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в разумен срок в
допълнителен размер от 4 000,00 лв. /четири хиляди лева/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 12.04.2023
г., до окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА Софийския апелативен съд гр. София, бул. „Витоша“ № 2
СОЛИДАРНО със Софийски градски съд да заплати на Е. Д. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Т. № ******** /чрез адвокат Л. Б./
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се притеснения,
безпокойство, накърнено чувство за справедливост и доверие в съдебната
власт от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 41/2019
г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано по депозирана пред
Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в разумен срок в размер
на 8 000,00 лв. /осем хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска 12.04.2023 г., до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 594/14.12.2023 г., постановено по гр.д. №
256/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд, в частта, в която Софийски
градски съд е осъден да заплати на Е. Д. Д. 4 000,00 лв. /четири хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се притеснения,
безпокойство, накърнено чувство за справедливост и доверие в съдебната
власт от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 41/2019
г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано по депозирана пред
Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в разумен срок, ведно със
37
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
12.04.2023 г., до окончателното й изплащане, в частта, в която предявените от
Е. Д. Д. против Софийски градски съд и Софийския апелативен съд искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на гр.д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд -
Перник, образувано по депозирана пред Софийски градски съд на 20.01.2015
г. искова молба, в разумен срок са отхвърлени за разликата над 8 000,00 лв.
/осем хиляди лева/ до пълния предявен размер от 370 000,00 лв. /триста и
седемдесет хиляди лева/, в частта, в която са отхвърлени предявените от Е. Д.
Д. против Окръжен съд - Перник и Върховния касационен съд на Република
България искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на Е. Д. Д.
обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и
решаване на гр.д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано
по депозирана пред Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в
разумен срок в общ размер на 370 000,00 лв. /триста и седемдесет хиляди
лева/, в частта, в която Софийски градски съд и Върховният касационен съд на
Република България са осъдени да заплатят солидарно на Е. Д. Д. 2 759,98 лв.
/две хиляди седемстотин петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляващи законна лихва за забава за периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г.
върху главницата от 12 000,00 лв. присъдено с влязло в сила решение №
951/09.08.2021 г. по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на Софийския апелативен
съд обезщетение за вреди от бавно правосъдие по гр.д. № 1400/2003 г. по
описа на Софийския районен съд, в частта, в която предявеният от Е. Д. Д.
против Софийски градски съд иск за заплащане обезщетение за имуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 2 759,98 лв. /две хиляди седемстотин
петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ до пълния предявен
размер от 9 129,00 лв. /девет хиляди сто двадесет и девет лева/ и за периода
20.01.2015 г. - 12.04.2020 г., в частта, в която Върховният касационен съд на
Република България е осъден да заплати на Е. Д. Д. 6 369,02 лв. /шест хиляди
триста шестдесет и девет лева и две стотинки/ законна лихва за забава за
периода 20.01.2015 г. - 12.04.2020 г. върху главницата от 12 000,00 лв.
присъдено с влязло в сила решение № 951/09.08.2021 г. по в.гр.д. № 552/2021
г. по описа на Софийския апелативен съд обезщетение за вреди от бавно
правосъдие по гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийския районен съд, в
частта, в която Софийски градски съд и Върховният касационен съд на
38
Република България са осъдени да заплатят на Е. Д. Д. 10,00 лв. /десет лева/
разноски, представляващи заплатена държавна такса, в частта, в която
Върховният касационен съд на Република България е осъден да заплати на
адвокат Л. Б. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА 1 212,90 лв. /хиляда двеста и
дванадесет лева и деветдесет стотинки/ адвокатско възнаграждение, а Е. Д. Д.
е осъдена да заплати на Окръжен съд – Перник 300,00 лв. /триста лева/
разноски за процесуално представителство, на Софийския апелативен съд
разноски за процесуално представителство до размер от 197,80 лв. /сто
деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ и на Върховния касационен съд
на Република България 200,00 лв. /двеста лева/ разноски за процесуално
представителство.
В останалата част решението е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 188/19.03.2025 г., постановено по
гр.д. № 256/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд, в частта, в която е
изменено решение № 594/14.12.2023 г., постановено по гр.д. № 256/2023 г. по
описа на Софийския окръжен съд, досежно намалението на определеното
адвокатско възнаграждение, което Софийски градски съд е осъден да заплати
на адвокат Л. Б. по реда на чл. 38 от ЗН до размер от 326,90 лв. /триста
двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/, в частта, в която Е. Д. Д. е
осъдена да заплати на Софийски градски съд допълнително разноски за
процесуално представителство до такива в общ размер от 267,60 лв. /двеста
шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, и в частта, в която е оставена
без уважение молбата на Е. Д. Д. за изменение на решението в частта за
присъдените на ответниците разноски за осъществено в производството
процесуално представителство чрез тяхното намаляване.
ОТМЕНЯ определение № 188/19.03.2025 г., постановено по гр.д. №
256/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд, в частта, в която е изменено
решение № 594/14.12.2023 г., постановено по гр.д. № 256/2023 г. по описа на
Софийския окръжен съд, досежно намалението на определеното адвокатско
възнаграждение, което Софийски градски съд е осъден да заплати на адвокат
Л. Б. по реда на чл. 38 от ЗН за разликата над 211,03 лв. /двеста и тринадесет
лева и три стотинки/ до 326,90 лв. /триста двадесет и шест лева и деветдесет
стотинки/, и в частта, в която Е. Д. Д. е осъдена да заплати на Софийски
градски съд допълнително разноски за процесуално представителство до
39
такива за разликата над общ размер от 267,60 лв. /двеста шестдесет и седем
лева и шестдесет стотинки/ до присъдените 268,68 лв. /двеста шестдесет и
осем лева и шестдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА Софийски градски съд, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 и
Софийския апелативен съд, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплатят на Е. Д.
Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Т. № ******** /чрез адвокат
Л. Б./ общо 5,00 лв. /пет лева/ разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Софийски градски съд, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 и
Софийския апелативен съд, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплатят на
адвокат Л. Б., вписана в Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр.
С., ул. Т. № ******** адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА
за оказана безплатно правна помощ на Е. Д. Д. във въззивното производство в
общ размер на 260,00 лв. /двеста и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Т. №
******** /чрез адвокат Л. Б./ да заплати на Окръжен съд – Перник, гр.
Перник, ул. „Търговска“ № 37 и на Върховния касационен съд на Република
България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 по 200,00 лв. /двеста лева/ разноски
за процесуално представителство за въззивното производство.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Т. №
******** /чрез адвокат Л. Б./ да заплати на Софийски градски съд, гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 сумата 256,20 лв. /двеста петдесет и шест лева и двадесет
стотинки/ разноски за процесуално представителство за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Т. №
******** /чрез адвокат Л. Б./ да заплати на Софийския апелативен съд, гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 сумата 195,70 лв. /сто деветдесет и пет лева и
седемдесет стотинки/ разноски за процесуално представителство за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
40
1._______________________
2._______________________
41