Разпореждане по дело №66/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

599

Година

13.11.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.14

Година

2015

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Депозирана е искова молба в съда от И. А. Н. – М., с ЕГН: *, гр. В. Т., ул. „З. С.” № 14, против З. „Б. В. И. Г.” , ЕИК: ..., гр. С. - 1000, район Т., ул. „П.” № 5 с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ, във вр. чл.45 ЗЗД и цена на иска 35 000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици. В исковата молба е отразено, че на 27.08.2013год. на път II-55, километър втори, гр. В. Т. – К. при управление на лек автомобил марка „ВАЗ 2105” с рег. № ВТ ..., собственост на С.Н., движещ се по низходящ наклон посока гр. В. Т., Х.Т. М. от гр. В. Т. нарушил правата за движение по пътищата, като тези нарушения са подробно описани в описателната част на исковата молба и са по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 15, ал. 4 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в резултат на което се е реализирал приплъзващ удар с движещия се в насрещната пътна лента товарен автомобил марка „Волво”, рег. № ..., с ремарке марка „Шварц Мюлер”, с рег. № ..., управляван от лицето Г.В.Г от с. С. и челен удар с лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Аксент”, с рег. № ..., управляван от лицето В.Ц.П. от гр. В. Т. и така по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата, която е пътувала на задната седалка на лекия автомобил марка „ВАЗ 2105”, изразяваща се в закрита коремна травма и по-нататък подробно описана като признаци, включително 2-3 месеца при нормален възстановителен процес. Също хематом, гръдна травма, болка в дясната половина на гръдния кош, кръвонасядания в гръдния кош, корема, таза, причинили временно разстройство на здравето със срок на лечение и възстановяване около 30 дни. По-нататък ищцата твърди, че реалното възстановяване на здравето й е продължило около 4 месеца и то след осъществена в болнично заведение оперативна интервенция. Описва болките, които е изпитала, които са били особено интензивни, след което е последвало 120 дни домашно лечение. Изрично отбелязва, че от датата на произшествието до настоящия момент е под силно психическо напрежение. Според ищцата извършеното от М. деяние се явява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД и, че счита за справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, че следва да бъде овъзмездена за причинените неимуществени вреди с обезщетение в размер на 35 000 лева. Посочена е изключителната вина за вредоносния резултат на Х.М, тъй като той е допуснал при управлението на автомобила гореописаните нарушения, също виновното му поведение, както и, че управляваният от него автомобил е застрахован за „Гражданска отговорност” при ответника З. „Б. В. И. Г.” , гр. С. и изрично, че този застрахователен договор е с действие и срок на покритие по време на извършеното деяние. По този начин ищцата обуславя правния си интерес да води дело пряко срещу застрахователното дружество. Предвид на изложеното ищцата моли съда да постанови съдебно решение, с което на основание чл. 226, ал.1 КЗ, във вр. чл.45 ЗЗД, да осъди ответното застрахователно дружество да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума от момента на увреждането – 27.08.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски. В съдебно заседание на 14.10.2015год. ищцата на основание чл. 214, ал. 2 ГПК е направила изменение в размера на иска, като същият да се счита предявен за сумата 45 000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици.

Ответникът по делото – З. „Б. В. И. Г.” , ЕИК: ..., гр. С. - 1000, район Т., ул. „П.” № 5 чрез писмен отговор оспорва изцяло предявения иск.

След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната цялост, съобразно правилата на ГПК, съдът намира за установено следното:

Не е спорно по делото, че по НОХД № 241/2014год., по описа на Районен съд гр. В. Т. лицето Х.Т.М. от гр. В. Т. е признат за виновен за настъпването на ПТП и последвалата средна телесна повреда на ищцата - на 27.08.2013год. на път II-55, километър втори, гр. В. Т. – К. при управление на лек автомобил марка „ВАЗ 2105” с рег. № ..., собственост на С.Д.Н., движещ се по низходящ наклон посока гр. В. Т., Х. Т. М.от гр. В. Т. нарушил правата за движение по пътищата, като тези нарушения са подробно описани в описателната част на исковата молба и са по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 15, ал. 4 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в резултат на което се е реализирал приплъзващ удар с движещия се в насрещната пътна лента товарен автомобил марка „Волво”, рег. № ..., с ремарке марка „Шварц Мюлер”, с рег. № ..., управляван от лицето Г.В.Г от с. С. и челен удар с лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Аксент”, с рег. № ..., управляван от лицето В. Ц. П. от гр. В. Т. - Споразумение от 12.03.2014год. по наказателното дело.

Не се спори също, че ответното застрахователно дружество - З. „Б. В. И. Г.” , ЕИК: ..., гр. С. - 1000, район Т., ул. „П.” № 5 е сключило задължителна застраховка „Гражданска Отговорност на автомобилистите” по полица № *... от 16.07.2013г. с необходимата валидност по срок за лекия автомобил, при управлението на когото е настъпило процесното ПТП и са причинени вредите, които се претендират.

Съдът с оглед направеното искане от ищцовата страна по чл. 214, ал. 2 ГПК и с оглед разпоредбата на Закона, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен в осъдителен иск и обратно е уважил искането, поради това, че в настоящата първа съдебна инстанция съдебното дирене не е приключило и може да бъде изменен размерът на предявения иск и е допуснал изменение на предявения първоначален иск по отношение на неговия размер - същият се счита предявен от И. А. Н. – М. против З. „Б. В. И. Г.“ , гр. С., вместо за сумата 35 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици, за сумата 45 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законите последици. Съдът счита предявения иск за основателен и доказан по основание и размер, по следните съображения:

При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Също, че е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност на автомобилистите” по полица № *... от 16.07.2013г., при - З. „Б. В. И. Г.” , ЕИК: ..., гр. С. - 1000, район Т., ул. „П.” № 5 с необходимата валидност по срок валидност, за лекия автомобил, при управлението на когото е настъпило процесното ПТП. Така са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. В случая е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на водача на автомобила причинил ПТП и увреждането. Тези обстоятелства са установени по НОХД № 241/2014год., по описа на Районен съд гр. В. Т. и съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд и тези въпроси не могат да бъдат пререшавани от него. Според нормата на чл.51 ал.1 от ГПК се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая ищецът е предявил иск за неимуществени вреди в размер на сумата 45 000,00лв. срещу Застрахователната Компания, изразяващи се в претърпени болки и страдания от претърпяната средна телесна повреда в резултат на ПТП. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ при застраховката "ГО" на автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 ЗЗД против деликвента . Ищцата като увредено от деликвента З. „Б. В. И. Г.” лице, има едно право на обезщетение за причинените й вреди, което може да бъде упражнено алтернативно или срещу застрахователя, или срещу деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право – с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл.226 КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно – на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая въззиваемия е избрал защита на накърненото му право чрез прекия иск против застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ .

При определяне размера на дължимото парично обезщетение, за да се възмездят причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпяната средна телесна повреда, които поначало са неоценими, следва да се присъди една условна парична равностойност с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД, т.е. по справедливост. Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на всички конкретно и обективно настъпили обстоятелства. В случая съдът, като взе предвид всички обстоятелства /потвърдени от събраните писмени и гласни доказателства/, счита, че житейски оправдано и с оглед съдебната практика за присъждане на обезщетения за такива случаи е да определи обезщетение в размер на сумата 45 000.00 лв.

Безспорно е, че извършителят М. отговаря пред увредения ищец на основание деликт, а застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение, като законодателят не е предвидил солидарна отговорност. Безспорна е и трайната практика на съдилищата, че увредените лица могат да предявят исковете си както в едно производство, така и в различни производства, като ищците могат да избират и ответника.

Предявените в случая искове по чл.226, ал.1 от КЗ имат за цел реализиране на поетото от застрахователя задължение, да покрие в границите на определената в договора за застраховка ”Гражданска отговорност” сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Съгласно посочената разпоредба увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, т.е. претенцията за обезщетение вместо спрямо деликвента в разглеждания случай по избор на увредения се насочва срещу застрахователя.

Съгласно чл.226,ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда право на обезщетение срещу застрахователя, като то се поражда след реализиране на риска. То е право на увредения да иска плащане директно от застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди. За да се уважи този иск, задължението на ищеца е да докаже, че е претърпял вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застрахован при застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.

С договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” по чл. 259 и сл. от Кодекса за застраховането, ответникът З. „Б. В. И. Г.” , ЕИК: ..., гр. С. се е задължил да покрие до определената в договора застрахователна сума отговорността на собственика на автомобила и останалите застраховани лица по чл.257 от КЗ за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и ползването на процесния автомобил.

Ответникът З. „Б. В. И. Г.” следа да бъде осъден да заплати на ищеца процесната сума: 45 000,00 лв., заедно със законната лихва от датата на деликта - 27.08.2013г. до окончателното изплащане, како и направените разноски, в размер на 2 400,00лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА З. „Б. В. И. Г.” , ЕИК: ..., гр. С. - 1000, район Т., ул. „П.” № 5 да заплати на И. А. Н. – М., с ЕГН: *, гр. В. Т., ул. „З. С.” № 14 сумата 45 000,00лв. - представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпяна средна телесна повреда на 27.08.2013год., при ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта - 27.08.2013год. до окончателното изплащане, како и направените разноски, в размер на 2 400,00лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: