Решение по ЧНД №274/2025 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 75
Дата: 24 юли 2025 г. (в сила от 1 август 2025 г.)
Съдия: Деница Красимирова Петрова
Дело: 20253200200274
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. гр. Д., 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и четвърти юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Кр. Петрова
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
в присъствието на прокурора З. В. Т.
като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Частно наказателно дело
№ 20253200200274 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1 във вр. с чл. 16, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС /ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за
разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Д. Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции, придружено с решение за
налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган - Pol. M W-
Brabant Centrale Verw. Eenheld, Н. засягащо българския гражданин Г. Г., родена
на **********., с постоянен и настоящ адрес гр.Д., ул.“Б.“ №5.
От извършената служебно справка за данните за лицето се установява, че
се касае за българския гражданин Г. М. Г., родена на **********. в гр.Д., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр.Д., ул.“Б.“ №5.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. изразява становище за
уважаване на искането.
Засегнатото лице, редовно призовано не се явява и не изразява становище.
1
Д.кият окръжен съд установи следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение решение, постановено на
09.12.2024, влязло в сила на 20.01.2025г., издадено от Pol. M W-Brabant
Centrale Verw. Eenheld /полиция/, Н.. С решението на българския гражданин Г.
М. Г., ЕГН ********** е наложена финансова санкция –глоба в размер на 420
евро за нарушение, квалифицирано по чл.2 от Закон за административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на
Н., извършено на 27.11.2024г. в 15:52ч. и изразяващо се в държане в ръка на
мобилен телефон по време на шофиране по път в Н.. Съгласно
удостоверението финансовата санкция е за сумата от 420 евро /глоба/ , който е
общия размер на сумата, чието признаване се иска.
Удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложеното решение за налагане на финансова санкция,
представляващо акт за налагане на задължение за плащане на глоба за
извършено административно нарушение, издаден от несъдебен орган .
Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в
чл.30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС –а именно –чл.30 ал.2 т.1– поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се
прави проверка за двойна наказуемост.
Не са налице основания, при които може да се откаже признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в
чл.35 от ЗПИИАКОРНФС.
Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към
чл.4 ал.І от ЗПИИАКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали
в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС и отговаря на
приложеното към него решение за налагане на финансова санкция. Срещу
лицето за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от
издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция –няма данни за такова. Давността за изпълнение на
решението не е изтекла по българското законодателство и не се касае за деяние
2
подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия
по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася и за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на
Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния. Решението е
постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице,
което може да носи наказателна отговорност /съответно
административнонаказателна/ отговорност за деянието, предмет на
решението. Наложената санкция не е по-малка от 70 евро.
Производството е било писмено, като лицето е уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в
удостоверението, което отбелязване е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето. Тъй като се касае до несъдебен орган изрично в
удостоверението е отразено, че издаващия орган потвърждава, че засегнатото
лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.
Доколкото местоживеенето на лицето е на територията на Република
България е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за
признаване на решението, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.
Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение
във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не
следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИАКОРНФС.
На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като
финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в
български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция /при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 евро/, или
420 евро /общия размер на финансовата санкция/ са равностойни на 821,45лв.
към датата на решението за налагане на финансова санкция т.е. засегнатото
лице дължи по финансовата санкция тази сума.
По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС, Д.кият окръжен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение, постановено на 09.12.2024, влязло в сила на
20.01.2025г., издадено от Pol. M W-Brabant Centrale Verw. Eenheld /полиция/,
Н., с което на българския гражданин Г. М. Г., ЕГН ********** е наложена
финансова санкция –глоба в размер на 420 евро за нарушение, квалифицирано
по чл.2 от Закон за административната уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движение по пътищата на Н.,, равностойни на 821,45 лв по курс
на Българска Народна Банка към датата на решението за налагане на
финансова санкция.
Препис от настоящото решение, ведно с решение за налагане на
финансова санкция, постановено на 09.12.2024, влязло в сила на 20.01.2025г.,
издадено от Pol. M W-Brabant Centrale Verw. Eenheld /полиция/, Н., да се
изпратят на органите на Националната агенция по приходите за
изпълнение.
След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд
за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във
вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключване на
изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се съобщи на
компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и
копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в
седмодневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Д.: _______________________
4