№ 2752
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100509497 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.04.2022 г. по гр.дело № 73306/21 г., СРС, ГО, 40 с-в е
признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Т. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ****, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 52943/2021г. на СРС, 40 състав, а
именно: 180,10лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 315881, за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва
10.09.2021г. до изплащане на вземането, и 55,81лв., представляваща мораторна
за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1
ГПК Т. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 75 лв. разноски в
1
заповедното производство и сумата от 375 лв. разноски в исковото
производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Т. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника по делото
адвокат П. Х. С. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.****, като
единственият мотив е, че съдът неправилно е приложил погасителната
давност съгласно новите ОУ от 2016 г., като съгласно чл.32, ал.1,2 и 3 във
връзка с чл.33, ал.2 от тях, клиентите са длъжни да заплащат суми по фактури
за ТЕ по месечни сметки в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Релевантен е периодът на потребление, за който се отнася
издадената фактура, а не датата на издаване на същата и посочения в нея срок
на заплащането й. Изискуемостта на сумата по изравнителната сметка,
съответно по фактура, издадена въз основа на изравнителна сметка настъпва в
45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а не в 45-дневен
срок от издаването на фактурата. В настоящия случай процесният период е от
м.05.2017 г.-м.04.2018 г., по отношение на който е издадена изравнителната
сметка на 31.07.2018 г., като ответникът изпада в забава считано от 15.06.2018
г., съответно давностният срок тече от тази дата и изтича на 15.06.2021 г.
Датата на образуване на заповедното производство е 10.09.2021 г., след
изтичане на давността, поради което изводът на СРС, че същата е прекъсната
е неправилен. Съдът неправилно е приел, че предвиденият в чл.32, ал.3 от ОУ
45-дневен срок за заплащането й изтича на 14.09.2018 г./ след датата на
издаването й на 31.07.2018 г./, поради което в процесния случай задълженията
не са погасени по давност, тъй като давността е започнала да тече от
15.09.2018 г., но с депозиране на заявлението за издаване на ЗИ на 10.09.2021
г. давността е прекъсната съгласно чл.116, б „б“ ЗЗД, поради което
възражението за погасяване на вземането по давност се явява неоснователно.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемото дружество „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е.,
чрез пълномощника юрисконсулт Ралица Петракиева, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б оспорва жалбата.
2
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
срещу Т. А. И., ЕГН **********, за признаване за установено между страните,
че ответникът Т. А. И. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: 180,10 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „****“ бл. **,
вх. В, ет. ****, аб. № 315881, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., ведно
със законната лихва от 10.09.2021 г. до изплащане на вземането, и 55,81 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021г.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата
такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по основание
и размер с твърдението, че задълженията са погасени чрез плащане, а при условията на
3
евентуалност, поради изтекла погасителна давност.
От правна страна:
По делото не се спори, че ответникът е бил собственик на процесния
недвижим имот до 19.04.2018г., когато го е продал на трето за спора лице. В
чл. 3 от приложения по делото н.а. за покупко-продажба на недвижим имот
№ 68, н.д. 60/2018 г. от 19.04.2018 г. е предвидено, че купувачът ще влезе във
владение на имота в двумесечен срок, считано от датата на нотариалния акт,
но не по-късно от 19.06.2018г., като всички задължения за ток, вода,
топлинна енергия и др. до предаването на владението ще бъдат за сметка на
продавача. Ответникът признава в отговора на исковата молба, че е напуснал
имота м.юни 2018г. Представен е протокол за отчет, от който се установява,
че на 02.05.2018г. е извършено реално отчитане на измервателните уреди в
имота за консумираната топлинна енергия през отоплителен сезон м.05.2017-
м.04.2018г., като е отчетено потребление.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението във въззивната
жалба, че СРС неправилно е приложил 3-годишната погасителна давност.
През процесния период в отношенията между страните са приложими общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ е регламентирано, че потребителите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един
от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска; и 3/ по реална месечна
консумация. От данните по делото се установява, че в случая е избрана и
прилагана втората хипотеза.
В случая са приложими ОУ в сила от 11.07.2016 г. В раздел IХ от
ОУ-„Заплащане на ТЕ“, чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ: а
именно: в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.32, ал.3 от ОУ след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Въззивната
инстнация намира за правилни мотивите на районния съд, че при прогнозно
начисляване на месечните задължения за топлинна енергия доставчикът няма
как да знае предварително какъв е действителният размер на потребената
енергия. Това обстоятелство се установява едва с извършване на реалния
отчет след края на отоплителния сезон. По тези причини и само, когато
стойността на реално потребената енергия надхвърля стойността на
начислените месечни прогнозни задължения, то в полза на дружеството
възниква вземане, което е с нов срок за изпълнение, макар самата
4
консумацията да обхваща същия период. И така е така, защото преди
извършване на отчет на измервателните уреди след края на отоплителния
сезон и констатиране на потребеното количество топлоенергия, не е ясно
каква е стойността на потребената енергия, дали има суми за доплащане или
такива за възстановяване. Ако има суми за доплащане, то техният размер
става известен (определен) едва на този етап и съответно започва да тече и
срокът за изпълнението им.
В конкретния случай, фактурата, в която е обективирана изравителната
сметка след края на отоплителния сезон, е издадена на 31.07.2018г., поради
което 45-дневният срок за заплащането й съгласно чл. 33, ал. 1 вр. чл. 32, ал.
3 от ОУ изтича на 14.09.2018г., както е посочено и в самата нея, т.е. денят за
изпълнение е определен и с настъпването му вземането става изискуемо. При
тези данни, давността е започнала да тече на 15.09.2018г. и изтича на
15.09.2021г., но с депозираното на 10.09.2021г. заявление за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК същата е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД,
поради което възражението за погасяването на вземането по давност се явява
неоснователно.
Ответникът не твърди, че е заплатил това задължение, с оглед на което на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД е изпаднал в забава за плащането му от
15.09.2018г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Съгласно заключението по ССчЕ същото възлиза
на сумата от 55,85 лв., но предвид действащия в гражданския процес принцип
на диспозитивното начало, съдът е ограничен от заявения от ищеца размер, а
именно 55,81лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271,
ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.04.2022 г. по гр.дело № 73306/21г. на
СРС, ГО, 40 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
„Нелбо инженеринг“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6