Р
Е Ш Е
Н И Е
№59
гр. Кюстендил, 03.04.2020г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря Р. С., като
разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №559 по описа за 2019 г. на
КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по въззивна
жалба „БИЗНЕС ПАРТНЬОРИ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „****" № *, ет. *, ап. *, съдебен адрес:***-партер
- чрез процесуалния представител адв.Е.А. ***, срещу Решение № 468 от
18.07.2019 г. по гр.д.№ 395/2019 г.на РС-Дупница.
С оспорвания
първоинстанционен съдебен акт РС- Дупница е отхвърил предявените от въззивника
срещу Е.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422,
вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от ** (****) евро без вкл. ДДС, представляваща еднократно
възнаграждение при придобиване на имот, представен от изпълнителя по сключен
между страните договор за посредничество с купувач от 31.10.2017г, както и сума
в размер на *** (****) евро, представляваща неустойка в размер на 5 % от
продажната цена на имота (**** евро), дължима по същия договор, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане.
С решението „БИЗНЕС
ПАРТНЬОРИ" ЕООД, ЕИК *****, е осъдено и да заплати на Е.С.В. сторените
разноски в производството пред ДнРС в размер на 510.00 лв. (петстотин и десет
лева).
Излагат се доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и допускане на съществени процесуални нарушения при
постановяване на обжалвания съдебен акт.
Относно незаконосъобразността се сочи, че
визираната писмена форма на процесния договор не е такава в действителност, а
същевременно първоинстанционният съд е отхвърлил иска само на основание, че не
е бил представен писмен договор в оригинал, доколкото същият е бил изключен от
доказателствата по делото.
На следващо място районният съд е обосновал
решението си само върху факта, че липсва такъв писмен договор, без да анализира
останалите приложени писмени доказателства - договор за гаранция, регистър,
нотариален акт за покупко-продажба и нотариална покана.
Въззивникът счита, че всички тези
доказателства, ако са били анализирани, е следвало искът да бъде уважен,
доколкото поддържа, че въз основа на тях се установяват релевантните факти,
включително възлагането от страна на ответницата по иска на търсене на определен имот и цена, на която
желае такъв да бъде закупен, както и че въззивното дружество е изпълнило
задълженията си по договора, респ. наличието на пълно неизпълнение на
задължението по договора от страна на ответницата по иска.
От насрещната страна е депозиран отговор на
въззивната жалба , с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на
обжалваното решение.В тази връзка се прави анализ на събраните по делото
доказателства, респ. сочи се, че са налице твърдения във въззивната жалба,
релевирани за първи път в производството, доколкото такива не са били
поддържани в хода на първоинстанционното производство.Претендират се разноски
за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата за допустима
предвид депозирането й в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване първоинстанционен съдебен акт; същата е надлежно администрирана.
Решението, предмет на настоящата въззивна
проверка, е валидно и допустимо.
По същество окръжният съд приема следното:
Представеното в
първоинстанционното производство копие
от Договор за посредничество от 31.10.2017г., сключен между страните по делото,
на който ищецът основава исковата си претенция срещу ответницата, е изключено
на основание чл. 183, изр.II-ро от ГПК от
доказателствата по делото, тъй като процесуалният представител на ищеца е
заявил, че оригиналът на договора липсва в архивите на дружеството и не може да
бъде представен- след дадени указания за представянето на оригинала на договора
и за последиците, в случай, че не бъде представен .
Между страните е подписан още
и
Договор за гаранция от 31.10.2017г. (л. 17 от делото на ДнРС). Съгласно
клаузите на този договор, възложителят Е.С.В. е предала на изпълнителя „БИЗНЕС
ПАРТНЬОРИ" ЕООД сума в размер на 100.00 лв., като гаранция за закупуването
на следния недвижим имот, представен от възложителя на изпълнителя, а именно:
самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент, с адрес: град Б., кв. „****",
ул. „***" №*, ет. *, срещу задължението на изпълнителя да договори
условията за покупка на имота. Съгласно т. 2 и чл. З от така подписания между
страните документ, възложителят изрично заявява, че желае да закупи посочения
имот при продажна цена в размер на **** евро, като при постигане на тази цена,
се задължава в срок до 15.12.2017г. „да
сключи предварителен договор или нотариален акт за покупко-продажба“ на описания
имот. В чл. 4 от договора е предвидено, че в случай, че възложителят откаже да
сключи предварителен договор или нотариален акт за покупко-продажба в срока и
при условията на т.2 и т.З , ще се счита, че изпълнителят е изпълнил
задълженията си по договора за посредничество и възложителят губи предадената
гаранция, респ.в т.5 се сочи още, че при непостигане на посочените в т. 2
параметри в срок до 15.07.2017г, договорът се прекратява, като изпълнителят се
задължава да върне сумата от 100/сто/ лв., получена като гаранция.При
подписване на предварителен договор или нотариален акт за покупко-продажба
параметрите по договора за гаранция се считат постигнати.
Съгласно Регистър на предложените имоти,
подписан между страните, на 31.10.2017г, въззивникът е предложил на
въззиваемата да закупи апартамент, с адрес: град Б., кв. „***", ул. „***"
№*, ет. *, при цена от *** евро. Същият представлява частен документ, подписан
от въззиваемата, която не го е оспорила.
Видно от копие от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № ** от ***г, Е.С.В.
е закупила от Д. К. К. и Н. В. К.самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.608.371.3.8, представляващ жилищен апартамент, с адрес: град Б., кв. „***",
ул. „***" №*, ет. *, ап. *, на цена от *** лева.
Както се установява от Нотариална покана с
рег. № ***, том *, акт № *** от ****г. по описа на Нотариус С.С., с рег. № ***,
с район на действие РС-Дупница, „БИЗНЕС ПАРТНЬОРИ" ЕООД,уведомило
въззиваемата В., че договор за посредничество с купувач от 31.10.2017г. се
счита за прекратен, на основание т. 9.2, във връзка с т. 4.4 от същия, понеже
възложителят е придобил имот, който му е бил предложен от изпълнителя, като
поради посоченото основание за прекратяване, ответницата дължи на ищеца претендираните
в исковата молба суми.
От приложеното извлечение от ТР - л.23 от
гр.дело №395/19г.на ДнРС е видно, че въззивникът е търговско дружество, в чийто
предмет се включва и извършване на посреднически услуги.
Предвид изложеното, въззивният съд намира
от правна страна следното:
Предявен е иск по реда на чл.422 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за посредничество, регламентиран в чл. 45 - 51 ТЗ. В съдебната практика е застъпено становището за правната природа на
договора за посредничество като неформален договор и необходимостта от
сключването му в писмена форма е само за улесняване доказването на постигнатите
между страните уговорки./изрично Решение № 22 от 10.01.2008 г. на ВКС по т. д.
№ 716/2006 г., ! о.,ТК/.
Посредникът, освен фактическата дейност,
изразяваща се в съдействие на страните за сключване на сделка между тях, не е
необходимо да участва и в самото сключване на сделката, същото не се включва в
задълженията на посредника, за разлика от тези на търговския представител.
Покупко-продажбата на процесния имот е
резултат от усилията и съдействието на ищеца, което се извлича от представения
регистър на предложените имоти, в който имотът е описан с административния си
адрес, отговарящ на този на закупеният впоследствие от въззиваемата недвижим
имот, който й е бил предложен на 31.10.2017г, видно от договора за гаранция със
същата дата /подробно посочен по-горе/, с което страните са договорили
възнаграждение срещу задължението на изпълнителя да договори условията за
покупката на имота, но изрично са отразили наличие на договор за посредничество
между тях - т.4- от която клауза - при тълкуване- следва да се приеме, че към този момент
/31.10.2017г.най-късно/ е имало наличен /съществувал е/ сключен договор за
посредничество, респ.налице е и обективирана в нотариалния акт №***,т.*, рег.№*,
д.№*/**7г. от ***г.покупко-продажба, въз основа на който договор въззиваемата е
придобила представения й от въззивника имот - няма данни същата да е установила
контакт с продавачите преди или независимо от съдействието на въззивното
дружество. При анализа на тези доказателства, следва да се приеме, че по
договора за посредничество при продажба на недвижим имот посредникът е
осъществил представяне на конкретен имот, закупен впоследствие от възложителя.
Липсват други относими
писмени и гласни доказателства за релевантните факти, предвид изключването на
представеното копие от писмен договор за посредничество с купувач от
31.10.2017г.Ето защо, макар въззивният съд да приема, че е било налице валидно
възникнало правоотношение по договор за посредничество, не се установява
конкретно какви са правата и задълженията на страните във връзка със заплащане
на търсеното възнаграждение и неустойка.
Налице е и изповядване на
сделката пред нотариус за представения имот, но при други параметри - по-ниска
цена- за ***лв. / вместо *** евро - приблизително ***лв./, което обаче съдът намира, че е обстоятелство,
относимо към другия сключен от страните договор, касаещ условията на сделката .
Предвид на това, от визираните
доказателства може да бъде направен извод за осъществяване на основната цел на
договора за посредничество, а именно свързване на страните и подпомагането им
да сключат договор- при наличните по делото данни, които не са опровергани в
производството, че именно въззивникът е открил потенциалния/ите продавач/и ,
осъществявайки връзката на своя клиент /въззиваемата/ с прехвърлителите /
отбелязването чрез подпис на възложителя в специален регистър/ и така е
съдействал за обслужване и финализиране на сделката.
Основното, функционално обусловено от
задължението на посредника да предложи на възложителя потенциален продавач, е
насрещното задължение на възложителя - да плати уговореното възнаграждение при
осъществена по надлежния ред продажба на имота с осигурения в изпълнение на
посредническия договор продавач, т. е. при постигнат конкретен резултат от
процесния договор.
Касае се за договор за посредничество, а
претенцията е за установяване на вземане за реално изпълнение на договора за
посредничество - т.е.за претендираното като дължимо възнаграждение за
осъщественото посредничество по договора, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.С оглед липсата на доказателства за договорен
размер на възнаграждение следва да се присъди обичайното такова съгласно чл.
51, изр. 2 ТЗ,/ в тази насока - Решение № 1773 от 07.10.2018 г.по
т.д.№772/2018г.на САС/. Предвид тези обстоятелства и на осн.чл.162,пр.1 от ГПК
съдът намира, че възнаграждението за посредника следва да се определи в размер
на ** евро / 2% от реализираната по сделката цена- или ***лв./.
Въззивният съд счита в
останалата част претенцията за неоснователна и недоказана- при липса на изрична
норма, която налага уговаряне и на неустойка и при липса в конкретния случай на
надлежното й установяване.Освен това, така, както се претендира - в размер на
5% от **** евро /сочена като цената на имота/, тази претенция за неустойка
излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е
целяща единствено повторно възнаграждаване на кредитора - посредник за
осигурения от него купувач, което пък води до неоснователното му обогатяване и е
в противоречие с добрите нрави.В този см. когато договорената неустойка е
компенсаторна, по преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да
иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или
уговорената за пълното неизпълнение на длъжника компенсаторна неустойка.С оглед
на това, решението на първоинстанционния съд в тази му част ще бъде потвърдено.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК при отхвърляне на установителния
иск по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване , респ.при
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК прекратяване на
изпълнението като последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до
влизане в сила на заповедта на изпълнение.
Следва да бъдат определени дължимите
разноски, които всяка от страните да поеме с оглед изхода на спора.На
въззивника /ищеца/ се дължат разноски по компенсация за заповедното
производство в размер на 24,45лв., а за исковото /общо за двете инстанции/ - ***лв.,
съответно разноските, които се следват на въззиваемата страна / ответницата В./
за исковото производство общо за двете инстанции са в размер на ***лв.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№468 от 18.07.2019 г. по гр.д.№ 395/2019 г.на РС-Дупница, в частта, в която е
ОТХВЪРЛЕН като неоснователни предявен от „БИЗНЕС ПАРТНЬОРИ" ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***" № **, ет. **, ап. **,
представлявано от управителя Х.Й.С., срещу Е.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск по реда на чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ЗЗД , за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сума до размер на **** (***) евро без вкл. ДДС, представляваща
еднократно възнаграждение при придобиване на имот, представен от изпълнителя по
сключен между страните договор за посредничество с купувач от 31.10.2017г.,
както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. З от ГПК, „БИЗНЕС
ПАРТНЬОРИ" ЕООД, ЕИК *****, е осъдено да заплати на Е.С.В., ЕГН **********,
разноски в това производство в размер на **** лв. (**** лева), като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по иск по реда на чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79, ЗЗД , по
отношение на Е.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***,* че същата дължи на „БИЗНЕС
ПАРТНЬОРИ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***" № **, ет. *, ап. *, сума до размер на *** (***) евро без вкл.
ДДС, представляваща еднократно възнаграждение при придобиване на имот,
представен от изпълнителя по сключен между страните договор за посредничество с
купувач от 31.10.2017г.
ОСЪЖДА Е.С.В., ЕГН **********,
с 'адрес: ***, да заплати на БИЗНЕС ПАРТНЬОРИ" ЕООД, ЕИК *****, /с
посочени седалище и адрес на управление/, сторените разноски в заповедното производство
в размер на 24,45лв./двадесет и четири лева и четиридесет и пет ст./, както и
разноски за исковото производство общо за двете инстанции в размер на 468,07лв.
/четиристотин шестдесет и осем лева и седем ст./.
ОСЪЖДА „БИЗНЕС ПАРТНЬОРИ"
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***" № **,
ет. *, ап. *, да заплати на Е.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски за
исковото производство общо за двете инстанции в размер на 742,65лв. /седемстотин
четиридесет и два лева и шестдесет и пет ст./.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част
Решение №468 от 18.07.2019 г. по гр.дело № 395/2019 г.на РС-Дупница.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове: 1.
2.
|
|
.