№ 190
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500884 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба от П. Й. ИЛ., ЕГН: **********, и Е.М.И., ЕГН: ********** -
длъжници по изпълнително дело № 20168630400687, чрез адв. Д.П., срещу отказ на ЧСИ
С.Х. с постановление от 07.01.2022 г. за прекратяване на изпълнителното дело.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита, че частната жалба е
допустима, но неоснователна, като излага съображения в тази насока.
По делото е депозирано възражение от страна на взискателя –„Т.С." ЕАД, ЕИК: ****,
представлявано от А.С.А. - изпълнителен директор, чрез процесуален юрисконсулт Т.С.,
който счита ч.жалба за неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в
качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на
атакуване по силата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК действие на ЧСИ.
Разглеждана по същество жалбата е неоснователна.
Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид следното:
Изпълнително дело № 20168630400687 е образувано по молба вх.№ 32738/29.03.2016г. на
взискателя „Т.С." ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2016г., издаден по гр. дело
№ 70128/2015г. на СРС, 81-ви състав, срещу длъжниците П. Й. ИЛ. и Е.М.И. от гр.София за
заплащане на сумите, описани в изп. лист суми, както и такси и разноски в изп.
1
производство.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ и
правомощия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
С молба вх.№ 11653/16.03.2018г., взискателят е поискал извършване на изп. действия по изп.
дело /лист 161 от изп. дело/.
Сьс запорно съобщение изх.№ 14279/18.03.2019г. е наложен запор на трудово
възнаграждение.
Със запорно съобщение изх.№ 14280/18.03.2019г. е наложен запор на сметки, банкови
касетки и вземания в „Е.Б." АД.
С молба вх.№ 8546/24.02.2020г., взискателят е поискал извършване на изп. действия по
изп. дело /лист 209 от изп. дело/.
Със запорно съобщение изх.№ 614/07.01.2022г. е наложен запор на сметки, банкови касетки
и вземания в „БАНКА ДСК" АД. Със запорно съобщение изх.№ 615/07.01.2022г. е наложен
запор на сметки, банкови касетки и вземания в „УНИКРЕДИТ БУАБАНК"АД.
Видно от материалите по делото, нито едно от посочените в чл.433 от ГПК основание не е
налице, поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати производството.
Съгласно чл.433, ал.1 ,т. 8 от ГПК законодателят действително е предвидил, че
съд.изпълнител може да прекрати производството в случаите, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, но е изключил
делата за издръжка, още повече, че, видно от материалите по делото, няма данни да не са
извършвани изпълнителни действия в последните две години- с молба вх.№
11653/16.03.2018г., взискателят е поискал извършване на изп. действия по изп. дело /лист
161 от изп. дело/ и с молба вх.№ 8546/24.02.2020г., взискателят е поискал извършване на
изп. действия по изп. дело /лист 209 от изп. дело/.
За пълното на изложението следва да се посочи, че неправилни са твърденията, че
действията на ЧСИ по възлагане по чл. 18 ЗЧСИ не могат да заместят волеизявленията на
взискателя за предприемане на изпълнителни действия, тъй като с тази цел законодателят е
предвидил възможност взискателят да може да възлага на ЧСИ правата по чл.18. В
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по гьлк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
посочено, че давността прекъсва предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнителни
(ЗЧСИ).
Неправилно е възражението в частната жалба, че насрочването на опис на движими вещи не
са изпълнителни действия и не прекъсват давностния, респ, перемпционния срок. В
Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект
2
за давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността,
респ. перемпцията за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. "в" ЗЗД, в
която законодателят използва думата "предприемане" на изпълнителни действия, а не
"извършени" или друга подобна формулировка (решение № 1416 от 24.06.1969 г, на ВС по
гр. д. № 884/69 г., I г. о.: "Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат
принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и
тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на
посочените адреси). В тях се застъпва становище, че при предприети действия от страна на
съдебния изпълнител по повод направено искане от страна на взискателя законодателят не
може да освободи длъжника от изпълнение на задълженията му само за това, че той е успял
по някаква причина да остане неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че, ако се
приеме обратното, то ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници
към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към
поощряването им за тази недобросъвестност. Според TP искането също представлява
юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и
действието е предприето-"Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение".
В този смисъл частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран Софийският градски съд
РЕШИ:
Оставя без уважение като неоснователна частната жалба от П. Й. ИЛ., ЕГН: **********, и
Е.М.И., ЕГН: ********** - длъжници по изпълнително дело № 20168630400687, чрез адв.
Д.П., срещу отказ на ЧСИ С.Х. с постановление от 07.01.2022 г. за прекратяване на
изпълнителното дело.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4