Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2021г., гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на единадесети ноември 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ,
като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ К.А.Д.
№ 1833/2021г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Д.А.С., ЕГН **********,
чрез адв. В.О.М. и адв. Ц.К.Л. ***, против Решение № 911/01.07.2021г.,
постановено по адм. дело № 1806/2020г. на Административен съд - гр. Варна, с
което е отхвърлен предявеният от ищеца иск срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията"/ГДИН/ за обезщетяване на неимуществени
вреди в размер от 6000 лв., от причинени незаконосъобразни действия на
администрацията на Затвора-Варна, във връзка със задължението за осигуряване на
адекватно и своевременно медицинско лечение през претендирания исков период,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба до
окончателното плащане.
Касаторът обжалва решението с твърдения за нарушения
на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага възражения срещу фактическите и правни изводи на съда. Твърди, че в
противоречие на свидетелските показания и писмените доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че в Затвора-Варна е било организирано
медицинско обслужване, чрез създадения медицински център. Касаторът се позовава
на писмените доказателства, от които се установява, че е имал предишни присъди,
съответно е лежал в Затвора Варна от 17.09.2019 г. до 17.05.2020 г., поради което оспорва
изводите на първоинстанционния съд, че С. е бил без медицинска документация.
Навежда доводи, че медицинската документация – епикризи, амбулаторни книги и др. на С. се
съхранява от администрацията на Затвора Варна, поради което са запознати със
здравословното му състояние. Посочва, че при предишния си престой в Затвора
Варна, е бил снабдяван с медицински медикаменти от майка му. За процесния
период на С. не са били осигурени медицински медикаменти, както от Затвора-Варна,
така и от майка му, защото не е била допускана до пенитенциарното заведение.
Касаторът се позовава на свидетелските показания на Н.П., според които се
установява, че С. е имал нужда от медицински грижи, съответно е посещавал
лекаря, но той не му е обръщал внимание. Посочва, че от показанията на
свидетелката В.К.се установява, че същата е посещавала портала на Затвора
Варна, но не са приели лекарствата за сина ѝ Д.. Касаторът се позовава на заключението
на СМЕ, от което се установява, че за претендирания от ищеца период, не е
получавал синтром и затова е имал обостряне на тромбофлебита си. Навеждат се
доводи за липса на медицински грижи по отношение на порезната рана на дясната
ръка на ищеца в периода от 11 до 14 ден след слагането на шевовете на ръката. Касаторът
посочва, че в заключението на СМЕ, вещото лице е направило извод, че от липсата
на лечение за заболяванията му се увеличава значително риска от развитие на
белодробен тромбоемболизъм и миокарден инфаркт. Моли обжалваното решение да
бъде отменено, като се уважи предявения иск. Направено е искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и производството
пред първоинстанционния съд. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
адв. М., поддържа жалбата на изложените основания и моли уважаване на същата.
В постъпилия по делото писмен отговор от ГД
„Изпълнение на наказанията” София, по подадената касационна жалба, чрез ст.
Юрисконсулт С. се оспорва като недоказана и неоснователна по съображения, че
съдебното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че не са установени
незаконосъобразни бездействия, с които да е нарушен принципът на чл. 3 от ЗИНЗС.
Твърди, че липсват данни за отказ на длъжностни лица да бъдат извършени
необходими прегледи на касатора. Позовава се на доказателствата, които
категорично сочат, че на лишения от свобода е било осигурено медицинско
обслужване.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
атакувания съдебен акт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд - Варна е
образувано по предявен иск от Д.А.С. против ГД „ИН“ за присъждане на
обезщетение в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразни
действия на администрацията на Затвора Варна, за претендирания период, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, във връзка със задължението за осигуряване на адекватно и своевременно
медицинско лечение, пряко довели до настъпилите за С. вреди, изразяващи се в
остър оток, силна болка, кафяво оцветяване на левия долен крайник, втвърдяване
на кожата, вследствие на заболяване „тромбофлебит”, поставящи лишения от
свобода в пряк риск от развитие на „емболия”. Пълна липса на лечение и
предоставяне на живото-поддържащи медикаменти за заболяването „инфаркт на
миокарда”, поставящо С. в пряк риск от
тромбоза в стената, повторен инцидент, сърдечна недостатъчност, смърт. Пълна
липса на медицинска грижа и лечение за получена порезна рана на дясна ръка,
вследствие на което раната е възпалена. Във връзка с изложеното, С. търпи
безсъние, липса на апетит, апатия, негативни емоции, изключително силни
нравствени емоционални, психически и психологически терзания на личността,
накърняване на човешкото достойнство, негативно отражение върху емоционалния
живот, психиката и душевния мир, страх за здравето и живота си.
Първоинстанционният съд е установил, че Д.А.С. *** на
20.07.2020 г. с превод от ОС “ИН“-Варна съгласно Разпореждане № 8938/14.07.2020
г. по описа на Районна прокуратура-Варна, ТО-Девня да търпи наложената му мярка
за неотклонение „задържане под стража“ по БП № 168/2020 г. по описа на РУ-Девня.
С Протоколно определение № 55/28.07.2020 г. е одобрено споразумение по НОХД №
191/2020 г. по описа на РС-Девня в сила от 28.07.2020 г. с което налага на С.
наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 2 месеца при
първоначален „строг“ режим. Лишения от свобода Д.С. *** от 17.09.2019 г. до
17.05.2020 г. наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца, наложено му с
Присъда по НОХД № 68/2020 г. по описа на РС-Девня. На основание чл.59 ал.1
от НК съдът е приспаднал времето, през което С. е бил задържан. Присъдата е
приведена в изпълнение с начало 29.06.2020 г.
Установено е от медицински справки, предоставени от
д-р Р. /л. 106 и 122/ при пристигането си в Затвора Варна ищецът е без
собствени медикаменти и без медицинска документация. Последната е предоставена
от С. на 28.08.2020 г. след което е настанен в отряд за хронично болни. До
пристигането и предоставянето на медицинската документация на лицето са
предоставяни медикаменти от аптеката на Затвора – тромбекс, детралекс
/антикоагуланти/, с оглед заболяването му. След предоставяне на
документацията е направено заключение за наличието на следните диагнози -
Биполярно афективно разстройство-маниен с психотични симптоми /епикриза от
02.11.2007 г./, ИБС ХБ-3 степен МИ-стар състояние след тромбофлебит на лява
подбедрица /епикриза от 31.08.2007г., амб. листи от кардиолог от 31.05.2019 г./
без индикации за промени в състоянието и за хоспитализация, консулт с психиатър
от 10.10.2018 г. с препоръка за нов консулт с психиатър. Към момента лицето е
на следната терапия – синтром за профилактика на ИБС, МИ, ХБ /включен след предоставянето
на медицинската документация/, детралекс за профилактика на тромбофлебита.
Назначените медикаменти от епикризата от 2007г . са преустановени поради
стабилни стойности на ХБ и опасност от срив на кръвното налягане, към момента
поддържа стабилна хемодинамика. По препоръка на психиатъра към Затвора – Варна,
изписаните в епикризата медикаменти относно биполярното разстройство са спрени
поради липса на показания за прилагането им. Лишеният от свобода не е извеждан
на преглед към външни специалисти поради липса на необходимост, както и с оглед
на силно усложнената епидемична обстановка с оглед предотвратяване на
заразяване с Ковид 19.
От показанията на разпитания свидетел Н.П., съдът е
установил, че познава С. от юли 2020 г., когато касатора дошъл в неговата пета
група в затвора. С. бил в критично състояние, оплаквал се постоянно от болки в
крака, като ходил постоянно при доктора, но той не му обръщал внимание.
Свидетелят твърди, че С. се връщал от доктора ядосан, плачел, защото не
получавал необходимата грижа, както и не му изписвали хапчета. Заради болките в
крака не можел да ходи нормално в коридора, същият бил посинял. Установено е,
от показанията на П., че Д. има порезна рана на ръката. При възпаление на
раната, Д. отишъл при доктора, за да му махне конците, но той не му обърнал
внимание. Раната била възпалена, като свидетелят предложил на Д. да му махне
конците, при което последният се съгласил.
От показанията на разпитания свидетел В.К., съдът
установил, че след като Д. влязъл в затвора претърпял усложнения във връзка със
заболяванията си, защото не си пиел лекарствата – синтрома, което е за
разреждане на кръвта. Свидетелката посочва, че му е носила лекарства – синтром,
но момчето, което приема нещата, отказало да го внесе, защото не било с
рецепта. К. се снабдила с рецепта, при което занесла лекарството и рецептата на
портала, но я върнали, защото трябвало лекаря на затвора да изпише лекарствата.
Свидетелката предала всички медицински документи за С. на портала и чакала за
рецепта, за да му вземе лекарствата. Няколко пъти звъняла на портала, но и
отговаряли, че няма издадена рецепта. При проведени разговори с Д., той й
споделил, че не му обръщали внимание, не му давали лекарства, кракът му се
подул, споделил й че щели да му отрежат крака, болял го много. Лишеният от
свобода споделил на майка си, че П. му е махнал конците на раната. От
показанията на К., съдът установил, че Д. пиел лекарството – синтром от 20 г.,
когато в казармата направил тромбофлебит.
В първоинстанционното производство са били допуснати и
кредитирани Съдебно-психологична и Съдебно-медицинска експертизи.
От заключението на Съдебно-психологичната експертиза,
е установено, че при С. са налични преживявания, които при споделяне нарушават
континуиета на психичния поток и на моменти накъсват изказа и eмоцоионалната
експресия, изблици на възбуда и емоционално напрежение, множество защитни
механизми по типа на формиране на реакция с несъразмерно преобръщане на
негативни емоции, често преживяване за безпомощност и изоставеност от околните.
Установено е, че лишеният от свобода е с интровертна нагласа/затвореност,
ограниченост на споделянето, изборност на контактите, трудно допускане на
останалите до вътрешните си преживявания. Повечето от контактите и събитията се
интерпретират като фрустриращи, което от своя страна води до кумулиране на
напрежение и /или малоценностови преживявания. Личността не съзнава включването
на защитния механизъм и изкривяването на психологическата си действителност,
като е склонен да търси вината за събитията чрез изместване към друг обект. При
ищеца са налични психотравмени преживявания и се наблюдават белези на
патологичен душевен живот. По време на интервюто с психолога, ищецът е споделил
за загуба на дете, което оказва влияние върху личността и нейните преживявания.
Вещото лице е посочило, че като допълнение поставената диагноза „F31.2
Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен с психотичтни
симптоми” също повлиява върху личностните характеристики. Предвид тези факти,
вещото лице е посочило, че не може да се направи точно отграничаване дали
получените резултати се дължат само и единствено на твърдените от ищеца в
исковата молба факти.
Въз основа на заключението по Съдебно-медицинската експертиза,
съдът е приел, че С. е приемал Синтром - орален антикоагулант,
антагонист на витамин К, Роваста 10мг-статин и Детралекс- венотоник и
вазопротектор. За момента медикаментите, които приема ищецът се снабдяват от
Аптека в Затвора-Варна или се изписват от лечебното заведение на Затвора,
според законовите уредби - чл.64, ал.1 от Наредба 2 от 22 Март 2010г. Посетен
медицински център на Затвора от ищеца и изписани медикаменти - антиагреганти
(29.07.2020г., 05.08.2020г. и 24.08.2020г). Болният не е получавал медикаменти
внесени отвън от трети лица. Профилактиката на Белодробен тромбемболизъм,
предизвикан от тробогенни изменения и възпаления на вени на долни крайници се
извършва посредством антикоагулантно лечение. Според Дневник за регистриране на
лица, нуждаещи се от медицинска помощ, при своите посещения в Медицински център
на Затвора, съдът е установил, че лишеният от свобода е получил антиагреганти
(Аспирин и Клопидогрел), удостоверено с подпис на болния, според чл. 65, ал. 1 от Наредба 2. Д.С. има изписани медикаменти по НЗОК
и отбелязани в рецептурна книжка от Директора на Медицински център към Затвора,
според чл. 65,
ал. 5
от Наредба 2.
Установено е от заключението, че през месец юли 2020г
пациентът е направил суициден опит - порезна рана в областта на китката, бил е откаран
към Спешен център на МБАЛ „Св. А.“ и извършена хирургична обработка на рана с
наложен шев и превръзка - 20.07.2020г. Към момента раната е без усложнения в
реконвалесцентен период. Вещото лице е посочило, че предвид усложнената
епидемиологична обстановка от СОVID 19 на територията на Република България е забранен
достъпа на външни лица до настанените в затворническия комплекс, както и
допълнителното извеждане на лица лишени от свобода извън Затвора-Варна -
разпоредба на основания чл. 69,
ал. 3 и
ал. 4 и
Наредби на Министъра на Здравеопазването за противоепидемиологичен контрол, в
следствие на което бил затруднен достъпа на медицински специалисти до Затвора-Варна,
както и превоза на лица до лечебни заведения без наличието на особена спешност.
В резултат организирането на хирургичната обработка на раната и свалянето на
шевове на ръката се е забавил.
Предвид декларацията на Д.С. за отказ от прием на
медикаменти от дата 11.04.2019 г., е налице липсващ прием на гореописаните
медикаменти. В резултат на това се е получило обостряне на тромбофлебита на
долен ляв крайник с подуване, болка и син цвят на лява подбедрица с увеличаване
на риска от развитие на белодробен тромбемболизъм. Данните от Дневника на
Медицински център от Затвора сочат, че въпреки забавената медицинска
документация, нужна за изписването на медикаментите, са осигурявани
антиагреганти за превениция на белодробен тромбемболизъм и редукция на риска от
миокарден инфаркт, описани в исковата молба. При пълна липса на антикоагулантно
или антиагрегантно лечение би се увеличил значително риска от развитие на
горепосочените усложнения.
С оспореното съдебно решение съдът е отхвърлил иска срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГДИН/ за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер от 6000 лв., причинени незаконосъобразни действия
на администрацията на Затвора-Варна, във връзка със задължението за осигуряване
на адекватно и своевременно медицинско лечение през претендирания исков период,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба до
окончателното плащане.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че в Затвора-
Варна, е организирано медицинско обслужване чрез създадения медицински център. Според
мотивите на съда спрямо С. е извършвана медицинска дейност по преценка на
необходимостта от оказването на медицинска помощ и провеждането на лечение,
съответно своевременно са му предоставени адекватни медицински грижи и няма
доказателства да му е било отказано предписано лечение. Въпреки, че при
постъпването си в Затвора-Варна С. не е предоставил медицинска документация, на
него са му били осигурени антикоагуланти от аптеката при Затвора-Варна. Съдът е
кредитирал заключението по СМЕ, от което се установява, че провежданото лечение
на ищеца е било адекватно като прилаганите лечебни препарати са били подходящи
и са намалили риска от усложнения на заболяванията – тромбофлебит, исхемична
болест на сърцето и инфаркт на миокарда. При пълна липса на лечение, според
вещото лице би се увеличил значително риска от развитие на тромбофлебита и
сърдечните заболявания, което не е налице. За неоснователни са приети
твърденията, че липсата на лечение с препарата синтром е вследствие на
неправомерни действия, респективно бездействия на затворническата
администрация, като лишеният от свобода не е проявил необходимата активност, за
да уведоми за нуждата от снабдяване с необходимото лекарство. В потвърждение на
този извод, съдът се е позовал на факта, че при постъпване за първи път в
Затвора-Варна на 22.03.2019 г. С. е заявил пред д-р Р., че има възможност да си
купува лекарството и е декларирал писмено, че отказва да приема лекарствата,
които се предоставят от Затвора.
За порезната разна, съдът е приел, че С. сам се е
поставил в положение да изпита болки и страдания, като от ГД „ИН” са били
предприети действия за осигуряване на спешна помощ в МБАЛ „Св. А.”. От
представените доказателства, първоинстанционният съд е приел, че няма данни
лишеният от свобода да е потърсил съдействие от лекуващия лекар към
Затвора-Варна за премахване на шевовете на порезната рана.
Първоинстанционният съд е извел правно съждение за
отсъствие на незаконно бездействие на администрацията на затвора Варна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3 с.з., който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
По отношение на твърденията в обстоятелствената част
на исковата молба, едноличния съдебен състав е изложил подробни и задълбочени
мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства
по делото. Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които
са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.
Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на
съдебния акт.
Неоснователно се твърди в касационната жалба, че на С.
за исковия период не са били осигурени нужните лекарства за заболяванията му.
От заключението на СМЕ, след справка в амбулаторната книга, вещото лице е
установило, че Д.С. е посещавал медицинския център на Затвора-Варна, съответно са
му били изписани медикаменти – антиагреганти/антиагреганти за лечението на
остър миокарден инфаркт/ на 29.07.2020 г., 05.08.2020 г. и на 24.08.2020 г. В
опровержение на твърденията в исковата молба и касационната жалба, от
отразените в амбулаторната книга факти, се установява, че на С. са били
осигурени лекарства близо седмица след постъпването му в Затвора-Варна. Следва да се
съобрази, че регламентираният от законодателя ред за достъп на лишените от
свобода до лекар при нужда (например задължението на затворническата
администрация да осигури преглед от медицински специалист в срок до 24 часа от
вписването на желанието на лишените от свобода в дневника) е изключително
по-улеснен и благоприятен, в сравнение с възможностите за достъп до медицинска
помощ на гражданите, нелишени от свобода. В
заключението на СМЕ вещото лице е посочило, че лишеният от свобода не е
получавал медикаменти внесени отвън от трети лица, но това по никакъв начин не
влошава и не влияе на здравословното състояние на С. за исковия период. Въпреки
подадената декларация от С. за отказ от прием на медикаменти, медицинският
център към Затвора-Варна е осигурил такива на касатора.
В съответствие с разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС
лишеният от свобода е бил изпратен по спешност в МБАЛ „Св. А.” за запазване на
неговия живот. Прави впечатление, че въпреки усложнената епидемиологична
обстановка от COVID 19 на
територията на Република България и забраненото извеждане на лишени от свобода
извън Затвора-Варна, С. е бил изпратен за лечение в МБАЛ „Св. А.” Варна. Този
факт говори за адекватни и своевременни грижи от страна на медицинския център
към Затвора-Варна, спрямо Д.С., с което се опровергават твърденията в исковата
молба и касационната жалба.
Касаторът твърди в жалбата, че за периода след
20.07.2020 г. не са му били осигурени лекарства от администрацията на
Затвора-Варна за лечение на заболяванията му, защото „съответно не е било
позволявано на майката на Д.С. да му носи лекарства...”. Първо, както се
установи по-горе на 29.07.2020 г., 05.08.2020 г., 24.08.2020 г. на С. са били
осигурени медикаменти. Второ, предвид подписаната от самия него Декларация, с
която отказва да приема лекарствата, които се изписват от Затвора-Варна, той е
„десезирал” администрацията на затвора да му осигурява необходимите лекарства. Въпреки
това, лекарят при медицинския център на Затвора-Варна е съобразил
здравословното му състояние и е подходил професионално, като е изписал нужните
за заболяванията му медикаменти.
Касаторът се позовава на свидетелските показания на Н.П.,
според който С. „...ходеше постоянно при доктора, но той не му обръщаше
внимание”. Установи се че на С. са били осигурени медикаменти. След като са
били предоставени медикаменти на С., то неоснователни са били „оплакванията” на
С. пред лекаря, което последният е съобразил.
Според заключението на СПЕ, вещото лице е посочило, че
поставената диагноза „F31.2 Биполярно
афективно разстройство, сегашен епизод – маниен с психотични симптоми” също
повлиява върху личностните характеристики, поради което основателно може да се
приеме, че твърдените в исковата молба преживявания не отразяват обективно
възприятията му.
В касационната жалба неоснователно се твърди, че на лишения
от свобода са били предоставени на 29.07.2020 г. 5 таблетки аспирин. Твърдението противоречи на
заключението на СМЕ, в което вещото лице е установило, че на С. са били
изписани медикаменти – антиагреганти на 29.07.2020 г., 05.08.2020 г. и на 24.08.2020
г. В случая релевантни са само първите две дати, защото исковата претенция е до
11.08.2020 г.
В заключението на СМЕ, в т.5 вещото лице е установило,
че данните от Дневника на медицинския център на Затвора-Варна, сочат че въпреки
забавената медицинска документация, нужна за изписването на медикаментите, са
били осигурявани антиагреганти за превенция на белодробен тромбемболизъм и
редукция на риска от миокарден инфаркт. Безспорно се установява, че С. е бил
прегледан на деветия ден от постъпването в Затвора-Варна, съответно са му били
изписани необходимите лекарства. Лишеният от свобода – Д.С. е попълнил
Декларация от 11.04.2019 г. за отказ от прием на медикаменти, при което при
постъпване в Затвора-Варна на 20.07.2020 г. няма кой да му достави необходимите
лекарства. Това забавяне се е породило от факта, че С. е попълнил декларация за
отказ от лекарства, съответно при постъпване в Затвора-Варна на 20.07.2020 г.
снабдяването с медицинската документация е забавило снабдяването с лекарства.
Но това забавяне е породено от желанието на С. да си осигурява сам необходимите
лекарства. В такъв случай, той следва сам да организира процеса по снабдяване с
лекарствата, съответно да предвиди изчерпване на същите при евентуално преместване
в друго пенитенциарно заведение. В случая такива действия не са били предприети
от негова страна, като в опровержение на твърденията в исковата молба
медицинския център на Затвора-Варна е доставил необходимите лекарства.
По делото е установено по несъмнен начин от събраните
доказателства, че на касатора са били осигурени нужните медикаменти, както и условия
за лечение. Нормативно установеното задължение на администрацията в местата за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е създаването на условия за
опазване на физическото и психичното здраве на лицата, изтърпяващи това
наказание. По делото обаче не е доказано, че са допуснати незаконосъобразни
бездействия, както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни
медицински грижи.
В мястото за лишаване от свобода Затвора-Варна, където
е изтърпявал наказанието си касаторът, е организирано медицинско обслужване –
създаден е Медицински център. С. е бил насочен и към специализирана болница за
активно лечение МБАЛ „Св. А.” Варна със съответните специалисти. Спрямо него е
извършена медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на
медицинска помощ и провеждането на медицинско лечение, т. е. своевременно са му
предоставени адекватни медицински грижи и медицинска помощ, и няма никакви
доказателства да му е отказано предписано лечение, съответно да не са изпълнени
медицински предписания. Съгласно разпоредбите на глава десета от ЗИНЗС на лишените от
свобода се осигурява медицинско обслужване, отговарящо на медицинските
стандарти. По какъв начин ще се проведе лечението се преценява от компетентни
лекари. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза пред първата
инстанция е категорично, че проведеното по отношение на С. лечение е правилно.
Няма как по отношение на касатора да е проведено правилно лечение, ако
затворническата администрация не е осигурила своевременно необходимите
медикаменти и професионална медицинска помощ.
При липса на материалноправните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни
основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса, основателно се явява
искането на ответника за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, поради което съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК касаторът следва да бъде осъден да му ги
заплати. На основание чл. 24, пр. ІІ-ро НЗПП,
съобразно материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото
размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да е 100,00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
І-во АПК съдът,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 911/01.07.2021г., постановено по
адм. дело № 1806/2020г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлен
предявеният от Д.А.С., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора-Варна иск за осъждане на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Г.С.“ №21 да му заплати сумата от
6 000 /шест хиляди/ лева, дължими като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора Варна, във връзка
със задължението за осигуряване на адекватно и своевременно медицинско лечение,
за периода от 20.06.2020 г. до датата на депозирането на исковата молба –
11.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата
молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Д.А.С., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора-Варна да заплати на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Г.С.“ №** сумата в размер
на 100,00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.