№ 10697
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110147724 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗК „[***]“ АД, ЕИК [***], моли от съда да осъди ответника [***], БУЛСТАТ
[***], да заплати сумата от 509,76 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № [***] за настъпило
на 08.10.2019 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска- 28.08.2023 г., до окончателното плащане на сумата,
и сумата от 161,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.08.2020 г. до
28.08.2023 г.
Ищецът ЗК „[***]“ АД, ЕИК [***], твърди, че между него и собственика на увредения
лек автомобил марка и модел „Фолксваген Кади“, рег. № [***], бил сключен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № [***],
въз основа на който на 07.11.2019 г. заплатил на застрахования сумата в размер на 499,76
лв.- обезщетение за имуществени вреди, заведени по щета № № [***], претърпени в резултат
от ПТП, настъпило на 08.10.2019 г., на територията на [***], гр. София, при движение по
[***]. Вредите били причинени от попадане на застрахования автомобил в необозначена и
необезопасена дупка. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е
1
встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с
ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана от 05.02.2020 г. до ответника,
за заплащане на сумата от 509,76 лв., но същата не била възстановена. Моли за присъждане
и на мораторна лихва, считано от 28.08.2020 г. до 28.08.2023 г. Претендира присъждане на
разноски.
Ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.
Моли за допускането на САТЕ, която да даде отговор на поставените в исковата молба
въпроси. Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а
именно - П. И. Б., ЕГН **********, гр. София, [***], за установяване обстоятелствата около
механизма на ПТП. Моли на основание чл. 186 ГПК съдът да изиска от ОПП към СДВР на
МВР да приложи в цялост адм. преписка, образувана във връзка с Протокол за ПТП № [***]
от 08.10.2019 г. на СДВР- отдел „Пътна полиция“, ведно с докладна записка на
актосъставителя. В условията на евентуалност прави искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да установи факта по изплащане на застрахователното
обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], БУЛСТАТ [***], подава отговор на исковата
молба, чрез юрк. А.К., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение без годно правно основание, поради което не се е
породило правото на регресен иск срещу ответника. Оспорва да е налице дупка на пътното
платно, която да е станала причина за твърдяното в исковата молба увреждане. Посочва, че
съставеният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно
описания механизъм и щетите. Счита за недоказано наличието на процесното препятствие.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП, вредите и
поведението на ответника. Оспорва процесните вреди да са настъпили от описаното в ИМ
ПТП. Релевира възражение за съпричиняване, с оглед което оспорва иска и по размер като
необосновано завишен. Сочи, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото със
скорост, съобразена спрямо пътния участък и условия. Оспорва наличието на валидно
сключено застрахователно правоотношение, тъй като застрахователната полица не била
подписана от страните по нея. Оспорва застрахователният договор да съдържа
необходимите реквизити за действителност. Твърди, че застраховката не покрива
застрахователни рискове, причинени от неравности на пътното платно. Поддържа, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в разрез с общите си условия. Моли за
отхвърляне на исковете, респективно за присъждане на сумата в намален размер поради
съпричиняване. Претендира присъждане на разноски. Възразява срещу исканията за
допускане на САТЕ и за събиране на свидетелски показания. Моли на основание чл. 183
ГПК да бъде задължен ищецът да представи подписана застрахователна полица и Общи
условия към нея.
2
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаните
съдебни експертизи, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /з.к. от застрахователна полица №
..[***] и 4 бр. сметки за заплащане на премията по застраховката /на л.41-44/, уведомление
за настъпило застрахователно събитие от 08.10.2019 г., опис-заключение от 11.10.2019 г. по
образувана Щета № [***]/22.10.2019 г., Експертиза по щета и Сравнителна експертиза по
щета – 2 бр., Доклад по щета от 31.10.2019 г., Общите условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, Талон за оглед на автомобил
№ [***]/07.06.2019 г., при подновяване на застраховката/ се установява безспорно, че между
ищеца по делото [***] и И.Н.Х., собственик на застрахования автомобил „Фолксваген Кади“
с рег. № [***], е била сключена застраховка „Каско на МПС“ по полица № ..[***] от
19.06.2019 г., с период на действие от 19.06.2019 г. до 18.06.2020 г. /приложена на л.4 от
делото/. Съгласно застрахователната полица, застрахования обект е лек автомобил
„Фолксваген Кади“ с рег. № [***] и рама № [***] и същия е застрахован за сумата от 9 000
лв. срещу заплащане на застрахователна премия от 550,12 лв., което плащане е разсрочено
на четири вноски, дължими съответно до 19.06.2019 г.; 19.09.2019 г.; 19.12.2019 г. и
19.03.2020 г. От приетите 4 бр. сметки за заплатена премия, се установява, че на 07.10.2019
г. е била заплатена изцяло дължимата премия, като така полицата е била валидна за пълния
й срок на покритие до 18.06.2020 г. От приетите доказателства се установява още, че при
завеждане на щетата пред застрахователя-ищец, застрахования е представил удостоверение
за техническа изправност /от 14.06.2019 г./, от което е видно, че към датата на ПТП
автомобила е бил в изправно състояние, вкл. годен за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
От посочените по-горе писмени доказателства, обсъдени и анализирани от съда,
следва безпротиворечивия извод, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е
била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена застраховка „Каско на
МПС“ за л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № [***], увредено при процесното ПТП на
08.10.2019 г. в гр. София.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП № [***]/08.10.2019 г. и
представената в цялост от СДВР, Отдел „ПП“ административно – наказателна преписка
образувана във връзка с процесното ПТП от 08.10.2019 г., съдържаща протокол за ПТП,
докладна записка от мл. Автоконтрольора Ц., посетил мястото на произшествието и
изготвената от полицай С. Скица на ПТП към Протокол № [***]/08.10.2019 г., както и от
Декларацията на водача Б., подадена пред органите на ОПП, обстоятелствата по която са
потвърдени изцяло с дадените пред настоящия съд показания на разпитания като свидетел
П. Б., в т.ч. платежните документи за извършеното от ищеца плащане на дължимото
застрахователно обезщетение на собственик на увредения автомобил, се установяват
въведените с исковата молба твърдения от ищеца относно настъпилото ПТП, мястото и
3
датата на произшествието, обстоятелствата при които е настъпило същото и реализираните
при него щети по автомобила (таксиметров), управляван от св. Б.. Видно от показанията на
св. Б., на посочената в Протокола за ПТП дата, на връщане от курс до [***] която се
намирала наблизо, преминал през [***] с посока на движение към [***] и въпреки че карал
много бавно, тъй като цялата улица била осеяна от дупки не могъл да избегне всички и
увредил колата отдолу – в т.ч. картер, предна броня, радиатор с охладителна течност,
казанче за чистачки и др. Свидетелят заявява, че не помни климатичните и атмосферни
условия, предвид изминалите години от събитието, но ясно си спомня, че улицата е „с
никаква настилка, там е само кал, пръст е настилката и фактически дупки навсякъде,
но дълбоки …. Няма следи от асфалт … нито знаци, предупреждаващи за тези
препятствия…. спомня си още, че „минавах бавно, но въпреки това ударих картера,
спука се, разтече се, спрях на края на улицата и извиках полиция.“ Автомобилът не е бил
в движение на собствен ход след удара, тъй като се наложило да бъде извозен до сервиз с
репатрак. По думите на свидетеля „пътя беше все едно гледате Луната. Дупка до дупка.
Независимо, че карах много бавно, като е много дълбока дупката, удари отдолу и
край…не си спомням да е имало означение за дупките.“
Лично св. Б., като водач на таксиметровия автомобил, подал незабавно след ПТП
уведомление за щетата до застрахователя по имуществената застраховка и настоящ ищец
[***], където декларирал механизма на настъпване на произшествието и настъпилите по
автомобила вреди. Произшествието било посетено от органите на Отдел „Пътна полиция“,
като бил съставен и Протокол за ПТП № [***]/08.10.2019 г., в който били посочени
обстоятелствата около настъпването му (представен по делото) и в който свидетелят Б.
разпозна подписа си под участник № 2.
Показанията на св. Б., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите писмени
доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната автотехническа
експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-следствената връзка с
описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат участъка от пътя, на който се е
случило ПТП, условията при които е настъпило, състоянието на пътното платно и
характеристиките на препятствието. Преценени при условията на чл.172 от ГПК, съдът ги
намира и за незаинтересовани, доколкото свидетелят е бил само водач на увредения при
ПТП автомобил и не е пряко заинтересован от приключването на щетата и изплащането на
обезщетението по нея.
Съставен бил и Протокол за ПТП, приет като доказателство /на л.57 от делото е
приложен същия в четлив вид/. Видно от схемата на ПТП № [***] отразена в Протокола и
съставената при посещението на служителите на О „ПП“ Скица на ПТП към протокола,
произшествието е настъпило при движение по [***] с посока към [***] и пред № [***]
автомобила попада в несигнализирана и необезопасена дупка, една от множеството дупки
на пътното платно /обозначени и на скицата/.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
4
свидетелските показания на св. Б., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС е „преминаването през необезопасени и
несигнализирани дупки на пътното платно“ по [***] с посока към [***] в гр. София, като
към заключението е приложен и изглед на мястото на произшествието (в цветен вариант) от
Приложение „Google Maps“, актуално към м. октомври 2019 г. /на л.67 от делото/ на който
ясно се вижда състоянието на пътното платно, липсата на асфалтова настилка, както и
множеството паркирани автомобили от двете страни на улицата, за които свидетелства и
водачът Б., в подадената от него Декларация на 08.10.2019 г. /приложена по делото на л.60,
част от АНП, приобщена като доказателство по делото/.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.10.2019 г.
произшествие и при установения механизъм, деклариран от водача, като стойността
необходима за възстановяване на автомобила, на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 778,21 лв. При изслушването на в.л. в съдебно заседание от дадените допълнителни
обяснения, в отговор на поставените от ответника въпроси относно вероятен друг
механизъм на ПТП, вещото лице В. е категоричен, че е възможно подобни щети да настъпят
и при друг механизъм, но не и в същата съвкупност и само от едно събитие.
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„по експертна оценка“ и след изготвяне на Експертиза по щетата, образувана пред ищеца, на
собственика на увредения автомобил И. Х. на 07.11.2019 г. е било изплатено обезщетение в
размер на 499,76 лв., с което плащане щетата е била приключена при ищеца (платежно
нареждане на л.9).
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите да са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
на ПТП не се стопанисва от [***] и че водача на автомобила е съпричинил вредоносния
резултат, са неоснователни и останаха недоказани.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан
в протокола за ПТП и схема на ПТП № [***] в т.ч. описа на щетите на процесния л.а.
„Фолксваген Кади“, рег. № [***], се налага извод че вредите, които е получил същия
отговарят на механизма на настъпване на произшествието, деклариран в уведомлението за
щета, а вредите са в пряка причинна връзка с настъпилото на 08.10.2019 г. в гр. София, ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 778,21 лева, която
сума е дори по-висока от изплатената такава от ищеца, който е приложил корекционен
коефициент и е взел предвид предходни щети и извършените/неизвършени по тях
възстановителни работи, в частност по предната броня на автомобила, за която не е
изплатено допълнително обезщетение, извън вече платеното по предходна щета № [***].
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца да
5
докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане
със собственика на увредения автомобил, настъпило в срока на застраховката
застрахователно събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“ риск, както и че
същото е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника (бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общински пътища); претърпените от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; стойността на вредите и платено застрахователно обезщетение.
Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на положителния факт на
плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогасяващи възражения, които са за положителни факти, вкл. въведеното
възражение за съпричиняване като докаже твърдените от него действия/ бездействия, с
които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, при условията на пълно и главно
доказване.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Фолксваген Кади“, рег. №
[***], за процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка “Каско” съгл. застрахователна полица № .9.4[***]. В периода на покритие на
застраховката, на 08.10.2019 г., застрахованият автомобил претърпял ПТП, с което се
реализирал покритият по застраховката риск – „пътно транспортни произшествия по
време на движение и/или в паркирано състояние“. Видно от приложените по делото
договор за застраховка „Каско, Клауза 1-Всички рискове“, в т.1.3. от ОУ на ищеца,
неоспорени от ответника, покрит риск на застрахованите МПС са „ПТП по време на
движение и/или паркирано положение“ в която хипотеза попада и риска от попадане в
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/, като не са налице и предвидените в
договора и Раздел ІХ от ОУ „Общи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
необезопасено препятствие на пътното платно /дупки/ при движение по [***] с посока към
[***] пред № [***] в гр. София. Процесното МПС се е движело в средата на пътното платно,
поради двустранно паркирани автомобили, което допълнително е затруднявало неговото
маневриране и опит за избягване на множеството дупки по платното за движение, които не
са били и съответно обозначени. Предвид липсата на знаци сигнализиращи за препятствие
на пътното платно, водачът на увредения автомобил и свидетел по делото – П. Б., не е имал
възможност и не е успял да възприеме и избегне своевременно всички дупки и техните
размери и дълбочина, поради което и в крайна сметка преминал през няколко от тях, при
което увредил управлявания от него автомобил.
За претърпените щети застрахователят – ищец, в изпълнение на задълженията си по
имуществената застраховка, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в общ
размер на сумата 499,76 лева, с което репарирал вредите по автомобила и приключил
образуваната пред него Щета.
6
Не е спорно по делото, че [***] е част от стопанисваната от ответната [***],
общинска пътна мрежа.
От правна страна:
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице
фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност на
ответника, по чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни
физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не се
установява кои точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.
За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяването по делото
на следния фактически състав – виновно противоправно поведение на служители на
ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, и
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера
на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и
причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на
конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за
противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената
работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г. на
ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на [***], чието е и задължението за стопанисването му, респ. за поддръжката и
ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители
в [***], представлява противоправно и виновно поведение, изразяващо се в бездействие,
във връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на възложената им работа, което предвид
събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна
връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът намира за доказан по делото
7
фактическия състав на нормата на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 778,21 лева, което е в повече от изплатеното от застрахователя
обезщетение, в т.ч. и сторените ликвидационни разноски, претендирани в минимален размер
от 10 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца в претендирания размер на 509,76 лева,
представляващи заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка
„Каско на МПС“, ведно с ликвидационни разноски в размер на 10 лв., като не се събраха
доказателства и за въведените от ответника правоизключващи възражения, относно
твърдяното от него поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което
същият е допринесъл за настъпването на ПТП, т.е. за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 509,76 лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 410, ал.1 от КЗ
вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение. Датата на
изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на
установен срок за изпълнение на задължението на ответника по чл. 410, ал.1 от КЗ, за да
изпадне същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на
ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай такава покана ищецът е изпратил на 05.02.2020 г., но няма
доказателства дали и кога е получена от ответника, т.е. не се установява началния момент на
забавата на ответника. Въпреки че не се установява твърдяното от ищеца изпадане на
ответника в забава от изтичане на 30 дни от получаване на поканата, ответника следва да се
счита, че е в забава, доколкото в ОИМ не оспорва изрично да е получавал регресната покана
от 05.02.2020 г. Още повече, че ищецът в настоящия случай, претендира обезщетение за
забава само за период от 3 години назад, преди предявяване на иска, т.е. от 28.08.2020 г. до
28.08.2023 г., като съдът установи дължимия размер на обезщетението за забава, за
посочения период, по реда на чл.162 от ГПК, посредством ползването на онлайн лихвен
калкулатор, като същото възлиза на сумата от 161,18 лв., т.е. на претендирания от ищеца
размер, поради което и този иск като основателен и доказан, ще следва да се уважи изцяло.
8
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 400,00 лева, от
които 100 лева – държавна такса, 250 лева – за експертиза, 50 лв. – за свидетел, както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв., на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с ЗПрП.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид пълното уважаване на
претенцията, на ищеца се следват сторените от него съдебни разноски в размер на 500,00
лева за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД [***], [***],
представлявана от [***] да заплати на ЗК „[***]“ АД, ЕИК [***], сумата в размер на 509,76
лева, от която сума 499,76 лв., представлява регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за нанесени щети на лек автомобил „Фолксваген Кади“, рег. № [***],
настъпили в резултат на реализирано на 08.10.2019г. ПТП – попадане в необезопасени и
необозначени дупки на пътното платно на [***] в гр. София, пред № [***], а сумата от 10,00
лв. съставлява ликвидационните разноски за ищеца, ведно със законната лихва, считано от
28.08.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, [***], [***], представлявана от [***], да
заплати на ЗК „[***]“ АД, ЕИК [***], сумата в размер на 161,18 лв., представляваща
обезщетение за забава при плащането на главницата от 499,76 лв., дължимо за периода от
28.08.2020 г. до 28.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [***], [***], представлявана от [***] да
заплати на ЗК „[***]“ АД, ЕИК [***] сумата от 500,00лв., представляваща сторените от
ищеца разноски в настоящото исково производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9