МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 675/05.11.2018
година по НОХД №01778/2018 година по описа на Пернишки Районен съд за 2018 година
С обвинителен акт Районна
прокуратура-гр.Перник е повдигнала
обвинение срещу Д.Ц.Б. за престъпление по:
- чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. с ал. 1, т. 2,
пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК,за това,че на 08.03.2018г. в гр. Перник, в жилище /къща/, находящо
се на ул*****, се е съвкупил с лице от женски пол – В.В.В. ***, като я е принудил към това със сила /легнал върху
нея и й запушил устата с ръка/ и заплашване /показал й нож, казвайки й, че ако
се съпротивлява ще я заколи/, като престъплението представлява опасен рецидив –
извършил е същото, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК /с
протоколно определение от 13.07.2016г. по ЧНД 01201/2016г. по описа на РС гр.
Перник, влязло в законна сила на 29.07.2016г., на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е определено и наложено едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години по
Споразумение от 04.05.2015г. по НОХД № 4403/2015г. по описа на СРС, по
Споразумение от 14.09.2015г. по НОХД № 11019/2015г. по описа на СРС, по
Споразумение № 701/08.10.2015г. по НОХД
№ 00751/2014г. по описа на РС гр. Перник и по Присъда № 71/29.01.2016г. по НОХД
№ 01695/2015г. по описа на РС гр. Перник/ -
-за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро и т. 4, пр. 2-ро, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК,за
това,че на 08.03.2018г. в гр. Перник,
от жилище /къща/, находящо се на ул*****,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /отчупил парче
шперплат от входната врата на къщата/ е отнел чужди движими вещи – 5 бр.
банкноти, всяка с номинал от 10 /десет/ лева /общо 50 лева/, мобилен телефонен
апарат марка „Самсунг“, модел GT-E1200 с ИМЕЙ № *****
на стойност 30 /тридесет/ лева и СИМ карта за мобилен оператор „Теленор България“ ЕАД на стойност 6 /шест/ лева, или всички
вещи на обща стойност 86 /осемдесет и шест/ лева, от владението на В.В.В. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като за извършването на кражбата е използвал техническо средство
/метален прът с дължина 60 см и дебелина 7мм/ и престъплението представлява опасен рецидив – извършил
е същото, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК /с протоколно определение от 13.07.2016г. по ЧНД
01201/2016г. по описа на РС гр. Перник, влязло в законна сила на 29.07.2016г.,
на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1
от НК му е определено и наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години по Споразумение от 04.05.2015г. по НОХД №
4403/2015г. по описа на СРС, по Споразумение от 14.09.2015г. по НОХД №
11019/2015г. по описа на СРС, по Споразумение № 701/08.10.2015г. по НОХД №
00751/2014г. по описа на РС гр.
Перник и по Присъда № 71/29.01.2016г. по НОХД № 01695/2015г. по описа на РС гр.
Перник/
Производството по
делото е проведено и приключило по реда
на глава 27-ма от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от същата глава.Подсъдимият е
заявил,че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и че е съгласен да не бъдат
събирани доказателства за тях.Изявлението на подсъдимия по реда на разглеждане
на производството по делото кореспондира и с изявление в същата насока на
неговия защитник адв.Ив.Я.-***.
Представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение и
предлага , след като подсъдимият бъде
признат за виновен в извършване на престъпленията,за които срещу него е внесен
обвинителен акт в съда предвид реда на провеждане на производството по делото
да му бъдат определени наказания,както следва:
-за престъплението
по чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 12 години,чиито размер да
бъде намален с 1/3 с оглед реда на провеждане на производството по
делото.Представителят на прокуратурата предлага подсъдимия да изтърпи
наказанието при първоначален „строг режим“ на изтърпяване с оглед съдебното му
минало и факта,че до момента същия е бил нееднократно настаняван в местата за
лишаване от свобода в РБ.
-за
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро и т. 4, пр. 2-ро, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК представителят на прокуратурата
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от шест години,чиито размер да бъде намален с 1/3 при същите мотиви.По
разбиране на прокурора подсъдимият следва да изтърпи наказанието при
първоначален „строг режим“.
Представителят на
държавното обвинение предлага по отношение на подсъдимия да бъде приложена
разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК ,като му бъде определено и наложено общо
най-тежко наказание за двете извършени деяния,а именно 10 години „лишаване от
свобода“,както и да му бъдат възложени направените по делото
разноски.Прокурорът обосновава искането си за налагане на наказания в такъв вид
и размер със съдебното минало на подсъдимия,възрастта и социално положение на
пострадалото от престъплението,предмет на настоящия обвинителен акт физическо
лице,здравословното състояние на същото и не на последно място изключителната дързост и цинизъм,проявени от
подсъдимия при осъществяване на деянията.
Повереникът на конституираната в качеството на частен
обвинител по делото В.В.В. адв.К.предлага
на подсъдимия да бъдат наложени наказания за извършените от него престъпни
деяния към максималния,предвиден за осъществения състав на престъпления размер.Адв.К.обосновава това свое предложение с данните за
личността на подсъдимия и с безспорно установените у него трайни престъпни
нагласи ,както и с възрастта ,здравословното състояние на пострадалата и
последиците,които деянията са произвели в емоционален план за нея.Съдът не е
приел за съвместно разглеждане в наказателния процес молбата на В. чрез повереника й адв.К.за констиутирането й в качеството на граждански ищец по делото
,тъй като е счел,че същото би затруднило
приключването на наказателното произовдство в разумни
срокове.
Защитникът
на подсъдимия адв.Ив.Я.,предвид реда по който е
проведено производството по делото предлага,след като подсъдимият бъде признат
за виновен в извършване на престъпленията,за които му е повдигнато и предявено
обвинение да му бъде определено и
наложено наказание,чиито размер съдът да намали с 1/3,както и да му бъде
наложено едно общо най-тежко наказание за осъществения от него състав на
престъпления.
Подсъдимия Д.Ц.Б. признава изцяло фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласен е да не бъдат събирани
доказателства за тях .Изразява съжаление за извършеното и готовност за в бъдеще
да не извършва престъпления.
В последната си дума прави искане за
налагане на по-леко наказание и при по-лек режим на изтърпяване .
Пернишкият Районен съд , след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по
реда на чл.14 и чл.18 от НПК и като се
съобрази с разпоредбите на закона относно разглеждането на делото по реда на
глава 27-ма от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 намира за установено следното :
Подсъдимия Д.Ц.Б. с ЕГН:**********
е роден на *** г. в гр. *****.Живее в гр.Перник кв.“***“ бл.11 вх.“Б“ ет.1 ап.8
.Към настоящия момент се намира в затвора гр.Бобов дол във връзка с взета по
отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“.Българин е.
.Български гражданин. Без образование,*****,не е женен.Подсъдимият е
многократно осъждан за извършени от него престъпления от
общ.характер.Многократно е настаняван в местата за лишаване от свобода на
Република България.
Със
Споразумение от 04.05.2015г. по НОХД № 4403/2015г. на Софийски районен съд, в
сила от 04.05.2015г., обв. Б. е бил осъден за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.
29, б. „а“ от НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца.
Съгласно постигнато и одобрено споразумение
от 14.09.2015г. по НОХД № 11019/2015г. на Софийски районен съд, в сила от
14.09.2015г., обв. Б. е бил осъден за престъпление по
чл. 346б от НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 1/една/ година.
Съгласно
споразумение № 701/08.10.2015г. по НОХД № 00751/2014г. на Районен съд гр.
Перник, в сила от 08.10.2015г., обв. Б. е бил осъден
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което му
е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1/една/ година
и 7/седем/ месеца.
С Присъда №
71/29.01.2016г. по НОХД № 01695/2015г. на Районен съд гр. Перник, в сила от
15.06.2016г., обв. Б. е бил осъден за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 3/три/ години.
С протоколно определение от 13.07.2016г. по ЧНД
01201/2016г. по описа на Районен съд гр. Перник, влязло в сила на 29.07.2016г.
/тълкувано по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК с определение от 05.10.2016г./, на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК,
наказанията, определени по горепосочените четири НОХД са групирани, като на обв. Д.Б. било определено и наложено едно общо най - тежко
наказание за срок от 3/три/ години „Лишаване от свобода“ при първоначален строг
режим на изтърпяване в затвор. Обв. Б. бил освободен
поради изтърпяване на наложеното му наказание на 22.12.2017г.
Гореописаните осъждания квалифицират деянията,предмет
на настоящия обвинителен акт като такива, извършени в условията на "опасен рецидив", съгласно
чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК.По отношение
на подсъдимия не е изтекъл петгодишният
срок,предвиден в разпоредбата на чл. 30,
ал. 1 от НК. Освен
изброените подсъдимият има множество
други осъждания, за които са му били налагани наказания „Лишаване от свобода“
за различен срок.
От фактическа страна съдът приема за установено следното :
Към
дата 08.03.2018г. св. В.В.В. била на 72
години. Тя страда от паркинсон и се придвижва с помощта на бастун. Живее на
съпружески начала със св. К.К.К., като двамата
обитават първия етаж на къща, находяща се в гр.
Перник, на ул*****. На 07.03.2018г. св. К.заминал за
десет дни на рехабилитация в санаториум в гр. Сандански. На същата дата по
банков път била преведена пенсията на св. В.. Преди обяд тя отишла пред магазин
„Т - маркет“ в кв. „Иван Пашов“, гр. Перник, който се
намира в близост до дома й. От разположения там банкомат св. В. изтеглила
всичките 200 лева от сметката си,представляваща пенсията й за предходния месец.
С по-голямата част от парите погасила свои задължения и заплатила таксата за
кабелна телевизия.За себе си
оставила сумата от 50 лева. В. се
прибрала в дома си на горепосочения адрес – гр. Перник, ул*****.
Когато се стъмнило вечерта на същата дата - 07.03.2018г заключила входната врата на първия етаж на
къщата, който обитавала, като ключът останал в патронника от вътрешната страна
на вратата. Легнала на дивана в стаята и започнала да гледа телевизия.
През
нощта на 08.03.2018г. подсъдимият Д.Ц.Б.
бил употребил голямо количество алкохо и се намирал
под неговото въздействие. Той бил запознат, че в този период на месеца
възрастните хора получават пенсиите си. Знаел също, че в квартала, в който
живее кв. „***“, гр. Перник, в близост до дома му е къщата на св. В., която не
познавал лично, но бил виждал преди това в търговски обекти в района.
Подсъдимият решил да отиде в дома на св. В. и да отнеме парични средства.В изпълнение на това
свое решение около 02.30 – 03.00ч. на 08.03.2018г. той влязъл в двора на
къщата, находяща се в гр. Перник, ул*****,
в която по това време св. В. била сама. След като стигнал до входната врата,
водеща към първия етаж на жилището Б. установил, че е заключена. Самата врата била направена от
дърво, а в горната й част имало армирано стъкло с размери 31 х 87 см. До него
на вратата било закрепено парче шперплат със същите размери, което св. К.преди
време бил монтирал на мястото на другото стъкло, тъй като то се било счупило.
Подсъдимият намерил в близост до къщата метален прът с дължина 60 см и дебелина
7 мм. Взел го и чрез него отчупил и премахнал горепосоченото парче шперплат от
входната врата, като по този начин я повредил. През така образувалия се отвор
във вратата той бръкнал с ръка и я отключил с намиращия се от вътрешната й
страна в патронника ключ. По този начин отворил вратата и влязъл на първия етаж
в къщата. В този момент св. В. лежала будна на дивана в стаята си и гледала
телевизия на загасено осветление. Тя чула шума, който Б. създал при отчупването
на шперплата от входната врата. Тъй като възприела, че някой влиза в къщата й
св. В. извикала „Круме, Круме“.
След това видяла, че при нея в стаята влиза непознат за нея мъж.Това бил
подсъдимия. В помещението било тъмно и единствената светлина идвала от
работещия малък телевизор, поради което св. В. не могла да види лицето му.Подсъдимият отишъл до дивана, на който по гръб лежала св.
В. и легнал върху нея, като по този начин й попречил да стане. Свалил си до коленете дънките
и долното бельо и започнал да я целува.. Запушил й устата с ръката си и й направил знак да
мълчи, показвайки показалец пред лицето си. След това Б. извадил джобно ножче с
отворено острие, казвайки на св. В., че иска да прави секс с нея и че ако се
съпротивлява ще я заколи. Св. В. му се помолила да я остави, защото е стар
човек и не иска да прави секс. Въпреки това
подсъдимият смъкнал анцуга и долното бельо на св. В. и проникнал с фалоса си във
влагалището й, като осъществил насилствен полов акт, който продължил
около една – две минути. По време на акта св. В. била вцепенена от страх.
Поради уплахата си и заради обстоятелството, че Б. с цялата тежест на тялото си
бил легнал върху нея тя не могла да помръдне и да окаже никаква съпротива. След
като еякулирал във влагалището на пострадалата Б.
станал и се загащил. На масичката, намираща се непосредствено до дивана, св. В.
била оставила мобилния си телефонен апарат марка „Самсунг“, модел GT-E1200 с ИМЕЙ № ***** с
поставена в него СИМ карта за мобилен оператор „Теленор
България“ ЕАД, както и остатъка от пенсията си - паричната сума от 50
/петдесет/ лева /5 бр. банкноти с номинал от десет лева/. Подсъдимият видял
мобилния телефонен апарат и парите и ги взел, като отново предупредил св. В. да
мълчи. След това излязъл от къщата и си
тръгнал.
Още същата
нощ подсъдимият похарчил взетата от дома
на св. В. парична сума от 50 лева, а гореописания мобилен телефонен апарат
занесъл и оставил в дома си, находящ се в гр. Перник,
кв. „***“ бл. 11, вх. „Б“, ет. 2, ап. 11, като преди това изхвърлил поставената
в него СИМ карта, която била с
телефонен номер ********** и се водела на името на св. Е.М.Г.– дъщеря на св. В.В..
Св. В., след
като Б.
си тръгнал от дома й, уплашена и ужасена от случилото се продължила да
лежи на дивана, като дори не посмяла да стане, за да запали лампата. Тъй като
нямала телефон не могла да сигнализира органите на МВР за извършеното от
подсъдимия деяние. Едва след като се разсъмнало сутринта на 08.03.2018г. около
08.00ч. св. В. излязла от дома си и отишла в близкия магазин за хранителни
стоки, намиращ се в гр. Перник, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 61. По това
време в него на работа била св. А.М.Н.– продавачка в обекта. Св. В. я помолила
да й даде телефона си, за да се обади на полицията, като й казала, че през
нощта непознат за нея мъж й е откраднал пенсията и телефона. Св. Н..видяла, че
тя е видимо уплашена и много притеснена, но обяснила, че апаратът няма батерия,
поради което не може да й услужи с него. След този разговор св. В. отново се
прибрала в дома си.
Около
11.40ч. на 08.03.2018г. св. М.М.Л.- приятелка на св. В.,
направила опит да се обади на последната, за да я чуе как е, тъй като знаела,
че мъжът й е заминал на санаториум в гр. Сандански и тя е останала сама. След
като установила, че телефонът на св. В. е изключен св. Л.отишла до дома й, за
да провери дали има нужда от нещо. Когато стигнала до там св. Л.видяла, че във
входната врата има дупка и парче шперплат е паднало от външната й страна. Тя
повикала по име св. В. и последната й отворила вратата плачейки. Разказала й ,че през нощта непознат мъж е влязъл в дома
й и я е изнасилил и обрал. Св. Л.се обадила по телефона на св. К.К.К. и му обяснила какво й е споделила св. В.. Той от своя
страна се обадил на дъщерята на св. В. – св. Е.Г.и й предал това, което бил
разбрал. Св. Георгиева заедно с бившия си съпруг – св. М.Б.Д.веднага отишли в
дома св. В.. Последната все още била силно стресирана и уплашена и плачейки им
разказала за случилото се през нощта.Св.
Д.сигнализирал за случая органите на Първо РУМВР гр. Перник.
На място
пристигнала дежурна оперативно-следствена група.Бил извършен оглед на
местопроизшествие, в хода на който били намерени и иззети металния прът, с
който била повредена входната врата на дома на св. В., както и парчето
шперплат, което било отчупено от нея.
Органите на МВР предприели незабавни
оперативно – издирвателни мероприятия, в резултат на
които постъпила оперативна информация за съпричастност на подсъдимия Д.Ц.Б. към извършването на
инкриминираните деяния. В тази връзка свидетелите И.С.С.и
С.С.Б.– полицейски служители при Първо РУ МВР гр.
Перник посетили адреса на подсъдимия ,а именно гр. Перник, кв. „***“
бл. 11, вх. „Б“, ет. 1, ап. 8. На място свидетелите С.и Б.установили, че Б. живее в апартамент № 11 в същия блок и
вход. Устновили го,задържали и завели в Първо РУ МВР
гр. Перник с цел проверка на получената оперативна информация. При проведената
оперативна беседа подсъдимият признал пред свидетелите С.и Б.за
извършеното от него, като единствено отрекъл да е носел и използвал нож.
Пояснил на полицейските служители, че откраднатият от дома на св. В. телефонен
апарат е оставил в дома си в черна чанта върху шкаф в спалнята и към момента
все още се намира там.
Било извършено претърсване в жилището, обитавано
от подсъдиимя,находящо се на адрес гр. Перник, кв. „***“ бл. 11, вх. „Б“,
ет. 2 ап. 11. На посоченото по-рано от
подсъдимия място в дома му бил намерен и иззет мобилния телефонен апарат
на св. В. марка „Самсунг“, модел GT-E1200 с ИМЕЙ № ***** без
СИМ карта в него.
Подсъдимият предал
доброволно на разследващите органи
якето, с което бил облечен по време на извършването на инкриминираните
деяния. От проведения оглед на това веществено доказателство се установило, че
същото е от синя дънкова материя с бяла на цвят
подплата.Междувременно в показанията си
св. В. била посочила, че макар да не е видяла лицето на извършителя е възприела
/визуално и при допир/, че той е бил облечен със синьо на цвят дънково яке с подплата.
Било извършено
освидетелстване на св. В.В. с нейно съгласие в
присъствието вещо лице – съдебен лекар. При това действие по разследването посредством стерилен тампон от
пострадалата било иззето влагалищно съдържимо за извършване, на ДНК експертиза.
По досъдебното производство
посредством протокол да доброволно предаване като веществени доказателства били
приобщени дрехите и бельото на св. В.В., с които била
облечена през инкриминираната нощ, както и през деня след нея.
По
доказателствата :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид обясненията на подсъдимия
,който признава изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дава съгласие да не се събират доказателства относно тези факти, както и
писмените доказателства, приложени по досъдебно производство № 192/2018 година
по описа на 01 РУ Перник,които прочете по реда на чл.283 от НПК , а именно гласни доказателства,събрани посредством – обясненията
на подсъдимия Д.Ц.Б. /л. 15/,
показанията на свидетелите В.В.В. /л. 81 – л. 82, л. 84 – л. 85/, М.М.Л./л. 86 – л. 88/, И.С.С./л. 89/, А.М.Н./л.
90/, Е.М.Г./л. 91/, М.Б.Д./л. 92/, С.С.Б./л. 93/, К.К.К. /л. 94/; и писмените
такива ,обективирани в протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него /л. 47 - 60/, протокол за претърсване и изземване и
фотоалбум към него /л. 61 – л. 67/, протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум към него /л. 69 - 72/, протоколи за доброволно
предаване /л. 68 и л. 73/, протоколи за освидетелстване /оглед на лице/ с
писмено съгласие на лицето /л. 74 и л. 78/, протокол за изземване на образец за
сравнително изследване /л. 101/, Съдебно – оценителна експертиза /л. 96 - 97/,
Протокол за извършена ДНК експертиза /л. 103 – л. 105/, Разширена
съдебномедицинска експертиза /л. 110 – л. 111/, Справки от трите мобилни
оператора с предоставени данни по чл. 159а от НПК /л. 125 – л. 132/, Заповед за
задържане на лице /л. 133/, Справка за съдимост /л. 16 – л. 33/, както и от
приобщените по делото веществени доказателства – парче шперплат с размери 31 х 87 см,
отчупено в единия му край, метален прът с дължина 60 см и дебелина 7 мм, кафяво
на цвят покривало на квадрати с цветя, мобилен
телефонен апарат марка „Самсунг“, модел GT-E1200 с ИМЕЙ № *****, светлосиньо на
цвят дънково яке с подплата и цип, долно дамско
бельо, бледосиньо на цвят, долнище на анцуг, тъмносиньо на цвят, връхна блуза с
цвят бордо, жилетка от полар,
червена на цвят, долна камизола, бяла на цвят, блуза от жарсе с къс ръкав.
По досъдебното производство
е назначена и изготвена СМЕ на ВД по
метода на ДНК профилирането. От заключението й е видно, че във влагалищния
тампон, иззет от св. В.В. не се установява биологичен
материал от Д.Ц.Б..
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза
при извършеното на 08.03.2018г. освидетелстване на св. В. е било установено
наличие на единични живи сперматозоиди във влагалищното съдържимо. При
първоначалното вземане на влагалищно съдържимо, разгледано под микроскоп, се е
установило наличието на такива сперматозоиди. Било направено оцветяване с Хемалаун за приготвяне на трайни препарати за микроскопско
изследване. При тяхното разглеждане отново се установило наличието на единични
сперматозоиди. При допълнително вземане на влагалищно съдържимо със стерилен
тампон по – късно в сградата на Първо РУМВР гр. Перник за ДНК анализ не е
установен биологичен материал от обв. Б. при
извършената експертиза в НИК – МВР гр. София. Ненамирането на биологичен
материал във влагалищното съдържимо може да се обясни с това, че е възможно при
първоначалното вземане на материала същият да бъде напълно иззет и при
повторното вземане на такъв, да не се установи. Наличието на сперматозоиди във
влагалищното съдържимо сочи, че е налице семеизпразване
във влагалището. По главата, лицето, шията, тялото и крайниците, както и по
половите органи на св. В. не се установили травматични увреждания.
От извършената по делото съдебно-оценителна
експертиза била установена пазарната стойност на отнетите от обв. Б. от владението на св. В. вещи към инкриминираната
дата – 08.03.2018г., а имено - мобилен телефонен апарат марка „Самсунг“, модел
GT-E1200 с ИМЕЙ № ***** на стойност 30 /тридесет/
лева и СИМ карта за мобилен оператор „Теленор
България“ ЕАД на стойност 6/шест/ лева, или общата стойност на двете вещи
възлиза на 36 /тридесет и шест/ лева, която сума се равнява на 0,08 пъти МРЗ,
утвърдена за страната към 08.03.2018г.
Съдът намира,че самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.Налице е пълно единство между
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Липсва
противоречие относно факти и обстоятелства,
обективна и субективна страна
относно извършеното деяние .
От правна страна съдът намира за установено следното:
С деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по:
- чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр.
с ал. 1, т. 2, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК,за това,че на 08.03.2018г. в гр. Перник, в жилище /къща/, находящо
се на ул*****, се е съвкупил с лице от женски пол – В.В.В. ***, като я е принудил към това със сила /легнал върху
нея и й запушил устата с ръка/ и заплашване /показал й нож, казвайки й, че ако
се съпротивлява ще я заколи/, като престъплението представлява опасен рецидив –
извършил е същото, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК /с
протоколно определение от 13.07.2016г. по ЧНД 01201/2016г. по описа на РС гр.
Перник, влязло в законна сила на 29.07.2016г., на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е определено и наложено едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години по
Споразумение от 04.05.2015г. по НОХД № 4403/2015г. по описа на СРС, по
Споразумение от 14.09.2015г. по НОХД № 11019/2015г. по описа на СРС, по
Споразумение № 701/08.10.2015г. по НОХД
№ 00751/2014г. по описа на РС гр. Перник и по Присъда № 71/29.01.2016г. по НОХД
№ 01695/2015г. по описа на РС гр. Перник/ -
-за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро и т. 4, пр. 2-ро, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК,за
това,че на 08.03.2018г. в гр. Перник,
от жилище /къща/, находящо се на ул*****,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /отчупил парче
шперплат от входната врата на къщата/ е отнел чужди движими вещи – 5 бр.
банкноти, всяка с номинал от 10 /десет/ лева /общо 50 лева/, мобилен телефонен
апарат марка „Самсунг“, модел GT-E1200 с ИМЕЙ № *****
на стойност 30 /тридесет/ лева и СИМ карта за мобилен оператор „Теленор България“ ЕАД на стойност 6 /шест/ лева, или всички
вещи на обща стойност 86 /осемдесет и шест/ лева, от владението на В.В.В. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като за извършването на кражбата е използвал техническо средство
/метален прът с дължина 60 см и дебелина 7мм/ и престъплението представлява опасен рецидив – извършил
е същото, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК /с
протоколно определение от 13.07.2016г. по ЧНД 01201/2016г. по описа на РС гр.
Перник, влязло в законна сила на 29.07.2016г., на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е определено и наложено едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години по
Споразумение от 04.05.2015г. по НОХД № 4403/2015г. по описа на СРС, по
Споразумение от 14.09.2015г. по НОХД № 11019/2015г. по описа на СРС, по
Споразумение № 701/08.10.2015г. по НОХД № 00751/2014г. по описа на РС гр. Перник
и по Присъда № 71/29.01.2016г. по НОХД № 01695/2015г. по описа на РС гр.
Перник/ .
От обективна страна деянието по чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр.
с ал. 1, т. 2, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК е
извършено чрез действие .Подсъдимият се е съвкупил с лице от женски пол-В.В.В..За същото я е принудил към това със сила-легнал е върху
нея и е запушил устата й с ръка.При осъществяване на деянието си подсъдимия е
употребил по отношение на пострадалата и заплашване-показал й нож като и
заявил,че ако се съпротивлява ще я заколи.Деянието си подсъдимият е осъществил
в условията на „опасен рецидив“
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината-
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването
им.
От обективна страна деянието по чл. 196, ал. 1, т.
2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.
2-ро и т. 4, пр. 2-ро, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК е извършено чрез действие-
непосредствен обект на кражбата са обществените отношения,които осигуряват
нормалните условия за упражняване на правото на собственост . С деянието
си подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещите
,която до момента се е упражнявала от В.В.В. и е установил
своя трайна фактическа власт върху тях.
Деянието подсъдимият е
осъществил чрез разрушаване и повреждане на преграда,здраво направена за защита
на имот-отчупил парче шперплат от входната врата на къщата и проникнал във
вътрешността й.За осъществяване на деянието си Б. е използавл
техническо средство-метален прът с дължина 60 см. И дебелина 7мм.,последством което е
повредил входната врата на къщата и проникнал в нея.
Деянието си подсъдимият е
осъществил в условията на “опасен рецидив” по см. на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б”
от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
Като причини за извършване на деянията от страна на
Б. съдът прие ниското му правно
съзнание и отслабените емоционално волеви задръжки в следствие на употребения
непосредствено преди неговото осъществяване алкохол.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства-съдебното минало на подсъдимия ,както и изключителната дързост и
цинизъм,проявени от него при осъществяване на деянията.Проявената формална
критичност към извършеното.
Смекчаващи отговорността обстоятелства
-оказаното съдействие на полицейските органи при установяване на авторството на
деянието .
По вида и размера на наказанието :
Съдът, като призна подсъдимия Д.Ц.Б.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. с ал. 1, т. 2,
пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК му
определи и наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години,което да
изтърпи ефективно при първоначален „строг режим „на изтърпяване.С оглед реда на
провеждане на производството по делото съдът намали размерът на така
определеното и наложено за извършеното от подсъдимия деяние наказание с 1/3 и
определи и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от
десет години.При определяне на режима на изтърпяване на наказанието,които
според съда подсъдимият следва да понесе се съобрази със съдебното минало на
Божко и факта,че към настоящия момент същия е постъпвал многократно в местата
за лишаване от свобода в РБ.
Съдът, като призна
подсъдимия Д.Ц.Б. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро
и т. 4, пр. 2-ро, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК му определи и наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години,което да изтърпи ефективно
при първоначален „строг режим „на изтърпяване.С оглед реда на провеждане на
производството по делото съдът намали размерът на така определеното и наложено за извършеното
от подсъдимия деяние наказание с 1/3 и определи и наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години.При определяне на
режима на изтърпяване на наказанието,което според съда подсъдимият следва да
понесе съдът се съобрази със съдебното минало на Б. и с факта,че към настоящия момент същия е
постъпвал многократно в местата за лишаване от свобода в РБ.
Съдът приложи по отношение
на подсъдимия разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК.Тъй като с едно деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав
на две престъпления му определи и наложи общо най-тежко наказание в размер на най-тежкото от тях,а именно десет години
„лишаване от свобода“ ,което да изтърпи при първоначален „строг режим“ на изтърпяване.
Съдът намира,че именно ,чрез
налагане на наказания в такъв вид и за такъв срок биха се постигнали в най-висока степен целите
на наказанието,визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави,да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността на върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото.Подсъдимият многократно е осъждан.Неведнъж е
търпял ефективни наказания.Безспорно е установено по делото,че чрез налагане на
същите не са постигнати целите на наказанието.Деянията,предмет на настоящото
наказателно производство са извършени спрямо възрастен и болен човек.При
осъществяването им е проявена изключителна дързост и цинизъм.Не на последно
място, съдът отчита и употребеното
значително количество алкохол преди осъществявавето
им.Едновременно с това от доазателствата по делото е
видно,че същите са добре обмислени с оглед времето,мястото и механизма н
извършване .При разбор на
доказателствата и преценявайки същите в тяхната съвкупност съдът намери,че
наказание „лишаване от свобода“ към максималния размер,предвиден за деянието по чл.
152, ал. 3, т. 5, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1-во и
пр. 2-ро, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и в
посочения размер за деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро и т. 4, пр. 2-ро, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е най-адекватно по отношение на личността на
подсъдимия и събрания доказателствен материал по
отношение на авторството на деянието ,причините и условията,довели до неговото
осъществяване към което настоящия съд
не би могъл да остане безкритичен.При определяне на вида и размера на накаазнията,които
подсъдимият следва да понесе съдът взе предвид и крайно неблагоприятния ефект в
личностен план за пострадалата,които същите са произвели.
Съдът приложи по отношение на
подсъдимия разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК,тъй като с едно деяние подсъдимият
е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на две
престъпления , като му определи и наложи общо най-тежко наказание в размер на десет години „лишаване от свобода“ ,което
да изтърпи при първоначален „строг режим“ на изтърпяване.
По
разноските :
С
оглед изхода на делото на основание чл.
189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
да заплати разноските,направени в хода на досъдебното производство за
експертизи в размер на 645,03
лева по сметка на ОД на МВР
Перник,за което след влизане на присъдата в законна сила да бъде издаден
изпълнителен лист.
Водим
от гореизложеното съдът постанови диспозитива на
присъдата си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
05.12.2018
година
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС