№ 106
гр. Шумен , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630200802 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 538342-F559418/25.09.2020 год. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в Централно управление на НАП, с
което на ЕТ К. **-К.Н., ЕИК ************, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.”Средна гора”
№ 2, бл.5, ет.4, ап.26 е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ. Представляващия жалбоподателя моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява лично, за него се
явява процесуален представител в лицето на адв. Д. С. от ШАК, който поддържа жалбата
на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.
Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на Национална агенция за приходите -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата,
като моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление. В представени по делото писмени бележки излага подробно
съображенията си в тази насока, както и претендира да бъдат присъдени разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН в размер на 100 лв.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2020 год. в 11.05 часа била извършена проверка от компетентни длъжностни
лица при ЦУ на НАП в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС,
представляващ магазин, находящ се в гр. Шумен, ул.“Калиакра“ №2, стопанисван от ЕТ К-
**-К.Н.“. По време на проверката било установено, че в обекта се извършва търговска
дейност, но няма закупено, монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
фискално устройство за отразяване на извършваните продажби. Проверката започнала чрез
извършване на контролна покупка по смисъла на §1, т.6 от ДР на Наредба Н-18/13.12.2020
год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, като
били закупени 1 брой детски потник на стойност 5.00 лева и детски панталон на стойност
6.00 лева, общо на стойност 11.00 лева, като за покупката не била издадена фискална касова
бележка. По време на проверката в обекта се намирало лицето С.Д.Й.ЕГН************.
Плащането в брой било прието от лицето С.Й., а контролната покупка била извършена от
лицето ЕЛМ. К. Д. – старши инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП. При
последвалата проверка след легитимиране на проверяващото лице били представени
Свидетелство за регистрация и Паспорт на ФУ модел DAISY EXPERT с ИН DY392681 и ФП
36526861 с рег.№ 3740075/15.07.2016 год., за което последният договор за сервизно
обслужване бил с № *********/15.07.2016 год., валиден до 16.07.2017 год., сключен с „Рек-
М.“ ЕООД, което устройство не било сред одобрените типове ФУ, не било функциониращо,
респективно не било въведено в експлоатация в проверявания обект и не било с установена
дистанционна връзка с НАП. Въвеждането в експлоотация на устройството било извършено
от Й.. Било установено, че към датата на проверката в информационния масив на НАП
модул ФУДВ не е имало информация за постъпили данни от регистрирани дневни отчети за
периода след 01.01.2018 год. ФУ с ИН DY392681 и ФП 36526861 с рег.№ 3740075/15.07.2016
год. било бракувано на 14.07.2020 год. Резултатите от извършената проверка били
подробно обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА № 0383498/07.07.2020
год. С протокола представляващия търговеца е бил поканен да се яви на 14.07.2020 год. в
офис на НАП-Разград за съставяне и връчване на акт за установяване на административно
2
нарушение. На посочената дата представляващия едноличния търговец не се явил лично. За
него се явил упълномощен представител с нотариално заверено пълномощно рег.№
3373/10.07.2020 год. – С.Д. Й., като заявила, че търговеца не може да се яви и поради тази
причина се явява тя, освен това Й. се явява и майка на търговеца. В нейно присъствие за
констатираното нарушение на 14.07.2020 год. на едноличния търговец бил съставен акт за
установяване на административно нарушение сер.АN, № F559418, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът е бил съставен в присъствие
на упълномощеното лице и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се
е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал
писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 538342-
F559418/25.09.2020 год. на Началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в Централно
управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на ЕТ К-**-К.Н.“, Булстат
*********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.”Средна гора” № 2, бл.5, ет.4, ап.26 е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
ЕЛМ. К. Д. и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на
актосъставителката ЕЛМ. К. Д., доколкото същата лично е извършила както контролната
покупка в обекта, а така също и проверката в търговския обект и показанията й почиват на
нейни преки и непосредствени впечатления на фактите и обстоятелства от значение за
правния спор. Показанията на същата се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което същите са достоверни, незаинтересовани и
категорични.
При провеждане на настоящото производство съдът изиска и приобщи
доказателствата легитимиращи актосъставителя и издалия НП в тяхната дееспособност с
което е преодоляна допуснатата непълното при предходното разглеждане на делото, за което
то е върната за повторно разглеждане. Съдът не споделя възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 226 ал.1 от ДОПК за
допускане на писмени доказателства, които са били известни по делото, но не са
представени. Настоящото производство протича по ЗАНН, така, че съдът не споделя
направеното възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
3
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, която е посочена като нарушена, е предвидено задължение за лицата по
чл.3 от същата наредба да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
В настоящия случай от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Д. се установява, че по време на извършване на
проверката в посочения търговски обект се е извършвала продажба на различни артикули –
дрехи, както и че по отношение посочения търговски обект не е имало монтирано, въведено
в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД и такова не е било използвано за
регистриране на извършваните продажби. В подкрепа на този извод са и събраните в хода
на съдебното производство писмени доказателства и по-конкретно Протокол за демонтаж на
фискална памет от 14.07.2020 год., от които се установява, че наличното в търговския обект
фискално устройство не е било използвано в периода 15.07.2016 год. – 14.07.2020 год., че
същото е собственост на ЕТ „КОКО 87-Калоян Ненков“, а последният договор за сервизно
обслужване е бил валиден до 16.07.2017 год., поради което устройството е било бракувано
на 14.07.2020 год. От разпита на актосъставителката Д. се установява по безспорен начин, че
по време на проверката, а и преди нея в търговския обект е била осъществявана търговска
дейност. В този смисъл свидетелката в съдебно заседание на 30.06.2021 год. заявява, че
преди да извърши контролната покупка в обекта е имало друг клиент, който също е закупил
артикул, за който е заплатил сума в брой и не е получил фискален касов бон.
От страна на жалбоподателя не са изложени твърдения и не са представени
доказателства, от които да се установява, че в обекта е имало монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД, отговарящо на изискванията на Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ.
А с оглед на изложеното се налага извода, че е налице извършено нарушение на
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год., която е издадена на
основание чл.118, ал.1 и сл. от ЗДДС.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложено в жалбата, че същото
не е извършвало търговска дейност в посочения обект, тъй като представляващия
дружеството работи и живее в гр. Варна. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
от представените по делото писмени доказателства – Анекс към договор за наем на
недвижим имот от 01.01.2020 год., Протокол за демонтаж на фискална памет от 14.07.2020
год. се установява, че обектът, в който е била извършена проверката е нает и се стопанисва
от ЕТ К87-К.Н. и че на този обект е имало регистрирано фискално устройство, собственост
на ЕТ К87-К.Н., въпреки, че същото не е отговаряло на изискванията на ЗДДС и на Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 год. В същото време по време на проверката от страна на
обслужващата търговския обект С.Д. Й. е била попълнена собственоръчна декларация, в
която е посочила, че работи в ЕТ К-**-К.Н.“, в магазин за конфекция и с работно време от
4
9.00 часа до 17.00 часа. С оглед на изложеното се налага извода, че в обекта е била
извършвана търговска дейност именно от името на ЕТ К87-К.Н..
Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на изискванията при съставяне на
акта, доколкото свидетелите, посочени в акта не са били очевидци на нарушението,
респективно на проверката. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че акта за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на лицата Е.И.Й. и
Т.П.А.. Разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН допуска съставяне на акта в присъствие на
двама свидетели, различни от свидетелите, присъствали при установяване на нарушението,
като в същото време разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН допуска когато нарушението е
установено въз основа на официални документи, актът да бъде съставен и в отсъствие на
свидетели. С оглед на изложеното съдът намира, че при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение не са допуснати процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност да разбере
какво нарушение се твърди, че е извършил, кога го е извършил, а от тук и до невъзможност
да организира защитата си по един адекватен начин.
Съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че актът не е бил съставен в
присъствие на представляващия едноличния търговец и че положения подпис не е негов. В
този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че акта за установяване на административно
нарушение е бил съставен в присъствие на упълномощено по силата на нотариално заверено
пълномощно рег.№ 3373/10.07.2020 год. от едноличния търговец лице – С.Д. Й.. В акта е
изписано по недвусмислен начин, че същият е съставен в присъствие на упълномощеното
лице и същият е бил подписан от посоченото лице. Видно от представеното по делото
пълномощно лицето С.Д. Й. е имала право да представлява едноличния търговец пред
различни институции в това число и пред НАП, с правата да получава актове, наказателни
постановления и др., както и с правата да подписва и обжалва същите. Свидетелката Д. в
разпита си пред съда заявява, че Й. се е явила за съставянето на АУАН понеже
представляващия търговеца, който е и неин син не може да се яви и е изпратил нея.
Следователно при съставяне на акта за установяване на административно нарушение в
присъствие на посоченото упълномощено лице не са допуснати твърдените в жалбата
процесуални нарушения.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че жалбоподателят
действително е осъществил състава на визираното, както в акта за установяване на
административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление административно нарушение.
Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от ЕТ
К-**-К.Н.“ като административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда за юридическите лица и едноличните търговци
5
административно наказание имуществена санкция за нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, какъвто е настоящия случай, доколкото се касае за
нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год., която е издадена именно във връзка с
прилагане на разпоредбата на чл.118, ал.1 и сл. от ЗДДС. Административно-наказващият
орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС, преценявайки, че
нарушението е довело до неотразяване на приходите, получени от съответната продажба.
Наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчел и
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради което правилно е
индивидуализирал наказанието, налагайки минимума, предвиден в съответната законова
разпоредба.
При преценка на издаденото наказателно постановление съдът намира, че в
настоящия случай не са налице условията деянието да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение, е довело до
неотразяване на приходите от извършени продажби в държания бюджет, поради което не
може да се приеме, че същото представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, за да може то да се определи
като маловажен случай. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това
разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен”
по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия състав.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административно-процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административно-наказващия
орган, който чрез процесуалния си представител е направил изрично искане за присъждане
на разноски, поради което и искането в тази насока следва да бъде уважено. Искането на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 538342-F559418/25.09.2020 год. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в Централно управление на НАП, с
което на ЕТ К-**-К.Н.“, с *************, с постоянен адрес:
********************************************* е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за извършено нарушение
на чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ЕТ К-**-К.Н.“, с *************, с постоянен адрес:
********************************************* да заплати в полза на ТД НАП-Варна
сумата от 100 лева представляваща юристконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ К-**-К.Н.“, с *************, с
постоянен адрес: ******************************************* за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7