Решение по дело №17/2021 на Окръжен съд - Добрич

                               

                     

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              №  260055

                                             гр. Добрич, 05.03.2021г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделение

На десети февруари                                                година 2021

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                            ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 17       по описа за 2021 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби от двете насрещни страни по гр.д.№1465/2020г. на Добричкия районен съд срещу постановеното по това дело решение №852/02.10.2020г., с което  са изменени размерите на издръжките, които М.Г.М. *** следва да заплаща на децата си Г.М.М. и Р.М.М., чрез тяхната майка и законен представител В.М.Д., като същите са увеличени от 100 лева на 200 лева месечно за всяко дете, а за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 250 лева за всяко дете исковете са отхвърлени.

Жалбата на Г.М.М. и Р.М.М., чрез майка им В.М.Д., чрез упълномощения адвокат, е срещу решението в отхвърлителната му част.

Жалбата на М.Г.М., чрез пълномощника му, е срещу решението в частта на увеличението на всяка издръжка над 160 лева до пълния присъден размер от 200 лева месечно.

Според изложеното в жалбата на бащата М.Г.М., сравнено с майката, той е с по-ограничени възможности; размерът на доходите, броят на децата и съобразяването на разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК били показателни, че при даване на издръжка повече от 160 лева за всяко дете, този родител няма да разполага със средства, достатъчни за собствената му издръжка.

Отговор по тази жалба от другата страна не е постъпил.

Според изложеното в жалбата на майката В.М.Д., като законен представител на малолетните ищци, бащата има и други доходи, освен приетите от първоинстанционния съд, който не се е съобразил и с факта на полагане на непосредствените грижи за отглеждането им от страна на майката.

В писмен отговор М.Г.М. възразява срещу тази жалба и изразява становище за нейната неоснователност.

Всяка от страните настоява за отмяна на решението в обжалваната от нея част и разрешаване спора по същество с удовлетворяване, респ. отхвърляне на исковете в съответните части.

Постъпила е и частна жалба от М.Г.М., чрез адвоката му, срещу определение №2164/10.11.2020г. по гр.д.№1465/2020г. на Добричкия районен съд, с което е допълнено постановеното по делото решение, като всяка от страните е осъдена да заплати на другата страна част от платеното от нея адвокатско възнаграждение. Според частната жалба присъдените суми за разноски не са определени правилно и съразмерно на изгодния за съответната страна резултат. 

Жалбите са редовни, подадени са в срок и са допустими.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваният съдебен акт е постановен по предявените от Г.М.М. и Р.М.М., чрез тяхната майка и законен представител В.М.Д., срещу М.Г.М. искове по чл.150 от СК – за изменение на дължимата от ответника в полза на всяка ищца издръжка, която да бъде увеличена от 100 лева на 250 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, до настъпването на законна причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Установено е, че Г.М.М. и Р.М.М. са деца на В.М.Д. и М.Г.М.. Г. е родена на ***г., а Р. е родена на ***г.  Въз основа на спогодба, утвърдена с определение от 20.06.2011г. по гр.д.№1465/2011г. на ДРС,  родителските права се упражняват от майката, а възложената в тежест на бащата издръжка е по 100 лева месечно за всяко дете. Двамата родители имат и още едно дете М.М.М., роден на ***г.

Страните не спорят, че обстоятелствата, при които първоначално е определена дължимата от ответника издръжка, са се изменили по начин, изискващ бащата да дава на децата си повече средства.

В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя от два показателя – нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Не е спорно и, че нуждите на децата са нарастнали и за задоволяването им са необходими повече средства отколкото преди девет - десет години. Имат се предвид обичайните нужди на деца на същата възраст в съществуващата социално-икономическа обстановка, свързани с осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, а така също и участие в извън училищни форми за обучение, социално общуване, физическо, културно и духовно развитие. Нито едно от двете деца няма някакви специфични нужди, изискващи повече от обичайните за възрастта средства за задоволяването им. Изводът се формира при отчитане и на факта, че едното дете е със сколиоза, терапевтирана с плуване, което е обичайна форма на извънкласно занимание при подрастващите и се практикува и от другите две деца. Изводът се формира при отчитане и на факта, че едното дете има нужда от ортодонтска помощ, извънредните разходи за която вече са извършени и са поети и от двамата родители /признание на майката/. Недоказано, а е и житейски необосновано твърдяното от майката, че за всяко дете всеки месец са извършват разходи за дрехи и обувки, за учебни пособия, за пособия за извънкласни занимания. Както вече се отбеляза, нуждите на двете деца са обичайните и приетото от първоинстанционния съд, че за тяхното задоволяване са необходими по 400 лева месечно, е правилно.

В съответствие с чл.143 ал.1 и 2 от СК задължени за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца са двамата им родители - всеки от тях, съобразно податните си възможности.

Установено е с писмени доказателства, че за период от една година преди предявяване на исковата молба майката на децата е получила средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 639.23 лева – служебна бележка №23/15.06.2020г. на „Райфайзенбанк България“ЕАД.

В същия период бащата е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 1 592.64 лева средномесечно, в което са включени и платените му суми за храна – удостоверение рег.№855000-94/09.02.2021г. на РД ПБЗН Добрич.

Видно е, че доходите на двамата родители са почти еднакви. Всеки от тях притежава по един лек автомобил и не притежава недвижими имоти. Двамата дължат издръжка и на третото си дете М.. 

При тези данни двамата родители трябва да участват по равно в издръжката на всяко едно от трите си деца. Верно е, че майката е натоварена с преките грижи по отглеждането и възпитанието на децата, но тук се отчита, че нейните доходи, макар и минимално, превишават тези на бащата, както и тя получава детските добавки.

Така, правилно е приетото от първоинстанционния съд, че бащата трябва да дава на всяко от децата си Г. и Р. издръжка от 200 лева месечно. Размерът от 160 лева, за който се настоява от бащата, е напълно необоснован. Той е само със 7.50 лева по-висок от минималната по чл.142 ал.2 от СК издръжка, която родител е длъжен да дава на детето си за периода от предявяване на исковата молба до края на 2020г., и дори с 2.50 лева по-нисък от задължителната минимална издръжка за времето от началото на 2021г. Установеният с гласни доказателства факт на купуване от негова страна на подаръци, дрехи и обувки за децата не подкрепя исканията на бащата за размера на издръжките, които да дава на децата си. Родителят, при когото децата не са ежедневно и не е натоварен с ежедневното им отглеждане, дължи да им дава парична издръжка независимо от собственото си решение да им купи дреха, обувки или друго  необходимо нещо, а подаръците изобщо нямат връзка с издръжката. При установения по-горе средномесечен доход, за бащата не е непосилно да дава издръжка на всяко от двете момичета по 200 лева, да осигурява средства за издръжката и на по-малкото трето дете, като същевременно разполага с достатъчно оставащи средства /над минималната работна заплата/ за собствените си нужди. Освен това бащата е трудоспособен и следователно в състояние да положи, ако е необходимо, и  допълнително усилия да осигури необходимите средства за всяко от трите си деца.

От изложеното следва, че възраженията и в двете въззивни жалби са неоснователни. Първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.

При резултата от първоинстанционното производство, частично изгоден/неизгоден за двете насрещни страни, на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от тях дължи на другата съразмерна част от платеното адвокатско възнаграждение. С определение №2164/10.11.2020г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, районният съд е допълнил решението си в частта за разноските.

С определението ответникът е осъден да заплати на ищците сумата 320 лева - съразмерна част от платеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Основателно е посоченото в частната жалба, че припадащата се на ищците съразмерна част от адвокатското им възнаграждение за първата инстанция, не е 320 лева, а 266.66 лева, над който размер определението следва да бъде отменено.

С определението ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 120 лева - съразмерна част от платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Основателно е посоченото в частната жалба, че припадащата се на ответника съразмерна част от адвокатското му възнаграждение за първата инстанция, не е 120 лева, а 200 лева, като разликата следва да му бъде присъдена.

За въззивната инстанция всяка от двете насрещни страни е платила адвокатско възнаграждение от 300 лева. С оглед изгодния за всяка страна резултат по жалбата на другата страна, съразмерно следва да им се присъдят по 150 лева адвокатско възнаграждение. На въззивника – ответник по исковете не се следва платената от него държавна такса за неоснователната му въззивна жалба.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №852/02.10.2020г. по гр.д.№1465/2020г. на Добричкия районен съд в обжалваните части, в които издръжките, които М.Г.М. следва да заплаща на малолетните си деца Г.М.М. и Р.М.М., са увеличени над 160 лева до 200 лева месечно за всяко дете и в обжалваните части, в които са отхвърлени исковете за увеличение на издръжките над 200 лева до пълния им предявен размер от 250 лева за всяко дете.

ОТМЕНЯ определение №2164/10.11.2020г. по гр.д.№1465/2020г. на Добричкия районен съд в частта, в която М.Г.М. е осъден да заплати на В.М.Д., като майка и законен представител на Г.М.М. и Р.М.М., адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за разликата над 266.66 лева.

ОСЪЖДА М.Г.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.М.М. с ЕГН ********** и Р.М.М. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител В.М.Д. с ЕГН **********,***, сумата 150 лева – съразмерна част от адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Г.М.М. с ЕГН ********** и Р.М.М. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител В.М.Д. с ЕГН **********,***, да заплатят на М.Г.М. с ЕГН ********** ***, сумата 150 лева – съразмерна част от адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция, както и сумата 80 лева - разликата над присъдената с  определение №2164/10.11.2020г. сума от 120 лева до съразмерно следващата се сума от 200 лева от адвокатското възнаграждение за първата инстанция.

На осн.чл.280 ал.2 т.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.           2.