Решение по дело №503/2010 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 38
Дата: 9 февруари 2011 г. (в сила от 4 октомври 2011 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20107240700503
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  24   09.02.2011г.    град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                           

          СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   М.П.                                                                    

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 503 по описа за 2010г.                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собствeност /ЗОбС/.

 

Образувано е по жалба на П.Г.Т. *** против заповед N 1011 от 01.10.2010г. на кмета на община Казанлък, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.65, ал1 от ЗОбС е разпоредено изземването на недвижим имот – публична общинска собственост, представляващ част от тротоар на кръстовището на бул. “ 23-ти Пехотен Шипченски полк” и бул. “ Александър Стамболийски, върху който неправомерно е изграден обект с размери в план 7/6 метра и е определен 7-дневен срок за доброволно освобождаване на имота, считано от датата на получаване на заповедта. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като конкретните доводи са, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Процедурата по премахване на обекта била започнала по ЗУТ, а самото изземване се било осъществявало по ред н чл. 65 от ЗОС тоест двете процедури били смесени и това било самостоятелно основание за отмяна на административния акт Моли съда да отмени Заповед N 1011 от 01.10.2010г. на кмета на община Казанлък. 

 

Ответникът по жалбата -  Кмета на Община Казанлък, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на подадената жалба. 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от констативен протокол № 3 от 07.06.2010 година комисия от община Казанлък е установила, че лицето П.Т.Г. е поставил без одобрена схема за поставяне на търговски обект,договор за наем с общината , проект и разрешение за поставяне на обект с размери 7/ 6, на кръстовището на 2 главни пътни улици – бул. “ 23 Пехотен Шипченски полк и бул. “ Ал. Стамболийски”. Обектът е изграден върху тротоар и е изпълнен от мрежа, огъната в различни форми, която се запълва с кофраж

            С оспорената заповед № заповед N 1011 от 01.10.2010г. на кмета на община Казанлък  е наредил принудителното изземване от П.Г.Т. ползвания от него недвижим имот – публична общинска собственост, представляващ част от тротоар на кръстовището на бул. “ 23-ти Пехотен Шипченски полк” и бул. “ Александър Стамболийски, върху който неправомерно е изграден обект с размери в план 7/6 метра.

Заповедта е постановена на основание  чл. 44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.65, ал.1 от ЗОС. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че жалбоподателят ползва общинска собственост без  правно основание. 

От назначената единична и тройна експертиза се установи, , че изграденият от жалбоподателя обект не е масивна конструкция, преместваем е и може да се отстрани от терена чрез разделянето му на части и демонтирането на всяка част поотделно.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен.

Заповед № заповед N 1011 от 01.10.2010г. на кмета на община Казанлък  е издадена от материално и териториално компетентния орган по см. на чл.65, ал.1 от ЗОС – кмета на община Казанлък.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите съгласно АПК реквизити. Административният орган е спазил всички процесуални действия по оформяне и постановяване на атакувания индивидуален административен акт. В заповедта е посочено правното основание за издаването й – чл.65, ал.1 от ЗОС. От фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството, че имотът се ползва без  правното основание от жалбоподателя. От съдържащите се в административната преписка протокол е видно, че Т. ползва преместваеми обект без одобрена схема за поставяне, без договор за наем с община Казанлък. Следователно, доколкото фактическите основания наложили издаването на заповед по чл.65, ал.1 от ЗОС могат да бъдат извлечени от всички съпътстващи и подготвящи крайния акт документи, съдържащи се в административната преписка по неговото издаване, съдът приема, че неприцизно формулираните  мотиви  в  Заповед N 1011 от 01.10.2010г.  не представлява съществено нарушение на формата на акта по см. на чл.146, т.2 от АПК, водещо до невъзможност за извършване на съдебна проверка и преценка  за спазването на материално правните изисквания за издаването му.

            Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и по-точно тази на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. В конкретния случай са налице законовите предпоставки за принудително изземване на имот-общинска собственост, а именно: наличие на имот, собственост на Община Казанлък Загора, който се държи без правно основание от адресата на административния акт.   

Процесният терен е  част от общински пътища /доколкото визираните в заповедта улици и булеварди се намират в гр.Казанлък и представляват “път”по смисъла на  на § 6, т.1 от ДР на Закона за движението по пътищата/, които съгласно чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС във връзка с чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата са със статут на публична общинска собственост. Съгласно §7,т.4 от Закона за местно самоуправление и местна администрация , с влизане в сила на ЗОС в собственост на общините преминават общинските пътища, улиците, булевардите, площадките, обществените паркинз3. По аргумент от разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗОС за общинските пътища не се съставят актове за общинска собственост,.  

На следващо място, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към момента на издаване на обжалваната заповед общинският терен – предмет на заповедта се намира в държане на жалбоподателя, който факт не се и оспорва от последния..

        Неоснователно твърденията на жалбоподателя, че преместваемият обект  следва да се премахне по реда на чл. 57а от ЗУТ.За да е приложима изобщо разпоредбата на чл. 65,ал.1 от Ос следва да са налице следните кумулативни предпоставки. Имотът да е  общинска собственост, да се ползва без правно основание или на отпаднало основание. В настоящия случай и двете предпоставки са налице. Неприлагането на реда на чл. 57а от ЗУТ не опорочава заповедта, както се твърди в жалбата. С оглед на фактически състав на заповедта по чл. 65 от ЗОС не е необходимо да има предхождаща такава по чл. 57а от ЗУТ.. Предмет на заповедта е изземване на терен. Премахване на преместваемото съоръжение представлява изпълнение на заповедта за изземване и неговата законосъобразност следва да се провери в образуваното спрямо лицето изпълнително производство по реда на АПК

     С оглед на изложеното, съдът счита за безспорно установено, че жалбоподателят е държал процесния имот, които са собственост на  Община Казанлък, без правно основание, с оглед на което са налице предпоставките на закона за издаване на обжалваната заповед.   

По тези съображения съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на П.Г.Т. *** против заповед N 1011 от 01.10.2010г. на кмета на община Казанлък, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.65, ал1 от ЗОбС е разпоредено изземването на недвижим имот – публична общинска собственост, представляващ част от тротоар на кръстовището на бул. “ 23-ти Пехотен Шипченски полк” и бул. “ Александър Стамболийски, върху който неправомерно е изграден обект с размери в план 7/6 метра и е определен 7-дневен срок за доброволно освобождаване на имота, считано от датата на получаване на заповедта , като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: