Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  538

 

                                 гр.Пловдив, 04.05. 2017 г.

 

                                      В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на четвърти май  през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Весела Петрова 

 

като разгледа  ч.гр.д.№ 763/2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.460 от ГПК.

Постъпила е жалба от ТД на НАП – ****, в качеството на присъединен взискател, против Разпределение от 02.02.2017г.  по изп.д.№  20158270400070 по описа на ЧСИ В. А., рег.№ 827, относно адвокатско възнаграждение в размер на 6 240 лв. в полза на взискателя „Земеделски стопанство Напредък“ ЕООД, прието за предпочително удовлетворяване преди вземането на НАП. Поддържа се, че едва след евентуалното удовлетворяване на НАП и при наличие на останала за разпределяне сума е следвало да удовлетворява вземанията на първоначалния взискател. На следващо място, възразява, че е налице прекомерност на това адвокатско възнаграждение в тази фаза. Моли да да бъде намалено същото до размера, изчислен съобразно Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна „Земеделски стопанство напредък“ ЕООД, в качеството на първоначален взискател, чрез адв. Б. и адв. П., депозира писмено становище, че жалбата е частично недопустима за искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, евентуално - поддържа да е изцяло неоснователна.

Въззиваемите страни Агро Био Инвест“ ЕООД и „Сърнена гора- Агро“ ООД, в качеството им на длъжници по изп. дело, не взимат становище и не депозират писмен отговор.

От страна на ЧСИ В. А., рег.№ 827, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани  мотиви, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като жалбоподателят не е внесъл дължимата указана такса за администриране, а при условията на евентуалност- жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено, следното:

1.По отношение на възражението на ЧСИ В. А., рег.№ 827, относно отказа на ТД на НАП да внесе указаната  държавна такса за администриране на жалбата.

Съгл. чл.84 от ГПК – Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски, т.1 – Държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. В процесния случай, вземанията на присъденения взискател ТД на НАП  са за дължими суми на длъжника за данъци и задължителни осигурителни вноски, които несъмнено са публични задължения, а не такива от частен характер. Ето защо, жалбоподателят не следва да заплаща държавна такса за администриране на жалбата.

2.Относно привилигерованото удовлетворяване на вземането на взискателя „Земеделски стопанство Напредък“ ЕООД, за адвокатско възнаграждение прието за предпочително удовлетворяване преди вземането на НАП. В обжалваното Разпределение е записано в раздел I, т.4 – привилегия в полза на основния по изп. дело взискател, поискал изпълнение върху недвижим/и  имот/и, сумата в размер на 6 240 лв. Същата сума от 6 240 лв. е обективирана в  Анекс № 1 към Договор за правни услуги /на л.926, том IV от преписката/ и е записано, че е заплатена в брой при подписване на Анекса, като последният служи за разписка за платената сума. С Постановление № 206/28.10.2016г.  /на л.927/ сумата е приета за събиране по изпълнителното дело. При тези писмени данни, адвокатското възнаграждение се явява доказано и съответно е дължимо. Правилно е включено в раздел I – за предпочтително удовлетворяване на осн. чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД. С ТР № 2/2013г. на ВКС, т.6, задължително за прилагане от съдилищата, също се възприе, че в първия ред на специалните привилегии влиза и възнаграждението за един адвокат.

3.Досежно възражението на жалбоподателя за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Въззивният съд намира, че  следва да го остави без уважение, тъй като на осн. чл.435 ал.2 от  ГПК, само длъжникът може да атакува акт на съдебния изпълнител за разноските, които следва да заплати на взискател. Не е допустимо взискател да обжалва претендирано адвокатско възнаграждение на друг взискател спрямо длъжника, поради липса на правен интерес. В конкретния случай, размерът на адвокатското възнаграждение е съобщен надлежно поотделно на двамата длъжници съответно „Агро Био Инвест“ ЕООД /на л.928/ и „Сърнена гора- Агро“ ООД /на л.933/, но от тях не е подадено възражение за прекомерност, нито е постъпила жалба срещу самото извършено  разпределение.

Предвид на изложеното, подадената жалба срещу атакуваното разпределение относно приетото адвокатско възнаграждение в размер на 6 240 лв. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По мотивите, ПОС – V възз.гр.с.

                   Р  Е  Ш  И :

Отхвърля подадената жалба от ТД на НАП – ****, в качеството на присъединен взискател, против Разпределение от 02.02.2017г.  по изп.д.№  20158270400070 по описа на ЧСИ В. А., рег.№ 827, относно приетото адвокатско възнаграждение в размер на 6 240 лв.

        Решението  може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от  съобщаването.

                                      Председател:

                                            Членове :