Решение по дело №4445/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2039
Дата: 7 юни 2022 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20221110204445
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2039
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110204445 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-026667 от 22.12.2021 г., издадено
от Д.Д - началник сектор към СДВР,отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Н.Г.К с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лева, както и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 3 месеца.
Недоволен от НП е останал К., който го обжалва в срок пред СРС. Изтъква в подадената
жалба, че е подал декларация, в която е посочил, че той е управлявал автомобила, но той не
е представител на юридическото лице – собственик на автомобила. Твърди, че не е следвало
да се взема предвид подадената от него декларация, доколкото разпоредбата на чл. 188 от
ЗДвП предвижда, че такъв документ следва да се подаде от собственика на автомобила.
Посочва, че липсват данни за установяване дали НП е издадено от компетентен орган, както
и дали са спазени законовите изисквания по отношение на техническото средство за
измерване на скоростта. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Кракашев, който прави искане по същество за отмяна на НП и за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
1
На 19.07.2021 г. в 17:06 ч., жалбоподателят Н. К. е управлявал товарен автомобил „ауди А
4.0 ТДИ“ с рег. № СВ 5747 ВР, в град София, по ул. „Проф. Цветан Лазаров“, с посока на
движение от бул. Асен Йорданов към бул. Христофор Колумб. Автомобилът бил
регистриран като собственост на фирма ХХХХ, БУЛСТАТ: ХХХХ. До № 48 на ул. „Проф.
Цветан Лазаров“, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, автомобилът,
посочен по-горе, е засечен да се движи със 104 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във
връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 101 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
TFR1-M с радар TR4D с № 619, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен
номер.
След извършване на справка за собствеността на автомобила е изпратена призовка на
собственика му ХХХХ, БУЛСТАТ: ХХХХ да се яви представител на дружеството в
сградата на ОПП СДВР за съставяне на АУАН. На 01.12.2021 г. жалбоподателят Н. К. се е
явил лично и е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е посочил, че лично е
шофирал процесния автомобил. Тогава на К. е съставен АУАН от И.Л. – младши
автоконтрольор при ОПП СДВР, в присъствието на Т.Н. - служител на ОПП-СДВР, за
шофирането с превишена скорост, в който е обективирано извършеното административно
нарушение. Съставеният акт е връчен на лицето в момента на съставянето му срещу подпис.
На базата на така съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление
(НП) № 21-4332-026667 от 22.12.2021 г., издадено от Д.Д - началник сектор към
СДВР,отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДВП, на Н.Г.К с ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 700 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за
срок от 3 месеца.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства – показания на свидетеля Л., които съдът кредитира като пълни и
последователни, както и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК
снимков материал, установяващ, че действително автомобилът, управляван от К. е
средството, с което е извършено процесното нарушение, декларация от жалбоподателя, в
която същият е посочил, че именно той е управлявал процесното МПС в посочените ден и
час, удостоверение от БИМ за това, че процесното АТС е одобрен тип за измерване,
протокол за техническа проверка на АТС, от който е видно, че същото е било в изправност,
справката-картон на водача Д.-, както и заповед № 8121к-13312/28.10.2019 г.,
удостоверяваща компетентността на актосъставителя и тази на издателя на НП. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в
своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че
АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е
съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това
административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Същите съдържат
пълно и точно описание на извършените нарушения, както и доказателствата, на базата на
които АНО е приел тези изводи.
Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към момента
на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е доказал по
безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй като
единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост.
От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо средство е
било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата на т. нар
„одобрен тип” устройства за измерване.
От наличните по делото писмени доказателства се установява, че нарушението е извършено
в населено място, и съдът намира, че е ноторно известно, че позволената скорост за
движение не може да бъде по-висока от 50 км/ч.

Досежно приложението на материалния закон, СРС намира следното:
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство от категория B е забранено да превишава скорост от 50 в
km/h в населено място”.
Така от доказателствата по делото безспорно се установява, че Д.- е нарушил правилото на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е карал със 101 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. Ето защо,
настоящият състав намира, че нарушението визирано в НП е извършено от обективна
страна.
Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото
водачът е можел и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със законоустановените
правила за движението на МПС, а не го е сторил. Движейки се с превишена скорост и К.
много добре е съзнавал, че извършва закононарушение.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че не е следвало да бъде взета
предвид подадената от К. декларация, доколкото не той е бил представител на
юридическото лице – собственик н автомобила. Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП предвижда,
3
че „собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Цитираните разпоредби предвиждат отговорност на собственика на автомобила,
респективно на законния представител на юридическото лице собственик, в случаите когато
липсва подадена декларация за лице което е управлявало автомобила. Действително в
процесния случай декларацията е подадена от жалбоподателя лично, а не от представителя
на дружеството – собственик на автомобила. Същевременно при безспорно установяване на
извършеното нарушение и нарушителя, са налице визираните в закона предпоставки за
санкциониране на последния за извършеното от него административно нарушение. Макар
законът да не е предвиждал за жалбоподателя задължение лично да подаде декларация,
последната е подписана от него и има характер на доказателство по
административнонаказателната преписка.

По наказанията:
Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (към момента на деянието) сочи, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване с
над 50 km/h - с глоба 700 лв. и по 50 лева за всеки следващи 5 км превишение, както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца”. Съдът намира, че
наказанието „глоба” в размер на 700 лева е определено правилно и правилно е наложено и
кумулативното наказание „лишаване от правоуправление на МПС”. Ето защо, НП следва да
се потвърди изцяло, тъй като размерът на наказанията е точно фиксиран в закона и за съда
не съществува възможност да ги ревизира като ги намали.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът



РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-026667 от 22.12.2021 г.,
издадено от Д.Д - началник сектор към СДВР,отдел „Пътна Полиция“, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Н.Г.К с ЕГН **********, е
4
наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева, както и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 3 месеца, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5