№ 136
гр. Горна Оряховица, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120101672 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.559, ал.3 КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на 01.03.2016 г. на територията на
Федерална република Германия, при управление на лек автомобил „Фиат
Браво“ с рег. № ВТ****ВР, ответникът С. СВ. УЗ. е ударил лек автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ MA FJ 473, от което настъпили имуществени вреди.
Твърди се, че за управлявания от ответника лек автомобил нямало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
пътнотранспортното произшествие (по-долу ПТП). Ищецът твърди, че
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (по- долу
НББАЗ) изплатило на Националното бюро на автомобилистите на Германия
(„Дойчес бюро грюне карте Е.Ф.“) платеното от последното по щета №
120597/26.10.2016 г. обезщетение за причинените от ПТП имуществени вреди
от 4 853,93 лв. (2 481,77 евро, от които обезщетение от 2 077,77 евро и 404
евро – такса обработка), а ищецът възстановил сумата на НББАЗ. Твърди, че е
поканил ответника да му върне платената (възстановената) сума, но той не
изпълнил това задължение. Моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати сумата 4 853,93 лв. и законната лихва
върху нея от предявяване на иска до изплащането й, както и сторените в
производството разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита иска за
процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва поведението на ответника
да е виновно и да е причинило имуществените вреди по лек автомобил
1
„Мерцедес“ с рег.№ MA FJ 473. С мотиви за недоказаност на деликта моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представената карта с данни за произшествие, съставена от служител
при Полицейски участък Майнхайм-Зандхофен, Федерална република
Германия, се установява, че на 01.03.2016 г., в 15:57 часа в гр. Майнхайм на
кръстовището на улиците „Бусщадтер Щрасе“ и „Франкентеатр Щрасе“ лек
автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ВТ****ВР, управляван от ответника С. СВ.
УЗ. се сблъскал в спрял лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ MA FJ 473
и причинил имуществени вреди на стойност 2 000 евро, за което му била
наложена глоба в размер на 35 евро. В протокола е удостоверено, че
ответникът чрез съответни отбелязвания и полагане на подписи е признал
извършването на нарушението, след като е бил обвинен в извършване на това
деяние и се е съгласил да заплати наложената му глоба.
Не са направени възражения, нито данните по делото дават основание
за извод, че протоколът за ПТП не е съставен от компетентен орган и/или по
надлежния ред и във формата, предписана от законодателството на Федерална
република Германия, поради което съдът приема, че той е редовен от външна
страна. Той съдържа непосредствено възприети от длъжностното лице факти
– времето и мястото на произшествието, участниците и автомобилите,
видимите щети от удар по спрелия лек автомобил на посочената стойност,
както и съдържанието на изявленията на ответника относно механизма на
настъпване на ПТП, в частност – признание, че е управляваният от него
автомобил е ударил спрелия лек автомобил „Мерцедес“, с което причинил
имуществени вреди на стойност 2 000 евро. В протокола е обективирано
неоспореното по авторство изявление на ответника, че признава
нарушението, извършено чрез описаното деяние и ще заплати наложената му
глоба. Посоченото съставлява извънсъдебно признание за неизгодни нему
факти, направено пред длъжностно лице, което съгласно чл.179, ал.1 ГПК се
ползва с материална доказателствена сила. Същото се установява от
протокола за разпит от 29.03.2016 г., в което след разяснение на обвинението
в извършване на административно нарушение с описаното съдържание, срещу
въпроса „Признавате ли обвинението?“, ответникът е отбелязал с „х“ първият
от алтернативно дадените отговори: „Ja” (съобразно превода – „да“).
Действително в превода на български език с „х“ е отбелязан вторият отговор
„не“, но при сравнение между преведения и оригиналния екземпляр е видно,
че не се касае за неверен превод в хипотезата на чл.185, изр.2 ГПК, а за
допусната техническа грешка – отбелязване с „х“ вместо първия, втория
отговор. Преценката на това несъответствие по реда на чл.178, ал.2 ГПК
предпоставя фактическите изводи на съда следва да бъдат изградени въз
основа на съставения на немски език документ и съответните отбелязвания
от ответника в него, поради което съдът приема, че признанието на ответника
2
в карта с данни за произшествие е повторено и потвърдено в протокола за
разпита му. Допълнително следва да се посочи, че и при разпита ответника се
е съгласил да заплати наложената глоба с отбелязване с „х“ първият от
алтернативно дадените отговори: „Ja”, коректно пренесен и в преведения
екземпляр. Неоснователно ответника възразява, че обсъжданите документи не
са подписани от длъжностни лица, доколкото и картата с данни за
произшествие, и протокола от разпита носят подпис на длъжностно лице с
фамилия Е. (полицейски комисар г-жа Е., видно от извлечение от набор данни
от 10.05.2016 г. на Специално звено „Сигурност и ред“, гр. Майнхайм), за
което не се твърди и не се възразява да е действал извън своята
компетентност. Липсата на скица не засяга нито редовността на документите,
нито прави непълни или доказателствено негодни признанията, поради което
това възражение на ответника се явява неотносимо.
Съгласно писмени предупреждения с предупредителна
глоба/изслушване, разписка за връчване, както и извлечение от набор данни
от 10.05.2016 г. се установява, че ответникът бил уведомен за наложената му
предупредителна глоба от 35 евро съгласно чл.56 и 57 от Закона за
административните нарушения (OWiG), за това, че не е проявил дължимата
грижа и внимание, поради което причинил щети на други участници в
движението чрез удар в спрял автомобил – нарушение съгласно чл.1, ал.2,
чл.49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за
движение по пътищата (StVG) и т.1.4. от Каталога с глобите (BKat). Предвид
посоченото, възражението на ответника, че не му е станало известно кои са
нарушените норми от законодателството на чуждата държава е
неоснователно.
Съгласно справката от базата данни на Информационен център за
подадени данни от застрахователните компании за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 10.01.2017 г., че към
момента на настъпване на произшествието за лек автомобил с рег. №
ВТ****ВР не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а такава е сключена на 01.03.2016 г., но едва в 20:00 часа.
Чл.574, ал.12 КЗ, изрично придава на справката материална доказателствена
сила относно данните за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Поради липса на застрахователно покритие
и претенцията на адвокатите, представляващи пострадалия, била отхвърлена
(писмо от 09.08.2016 г. от Адвокати ПХП до „Бул инс“ АД).
Съгласно експертиза за щета, извършена от „Декра Аутомобил ГмбХ“
при извършен на 15.03.2016 г. оглед са установени, че в резултат на удара
били деформирани и огънати задна броня, задна долна бленда и напречна
греда, ремонтът на които бил на стойност 1 425,43 евро с ДДС и намаление на
търговската стойност на автомобила от 250 евро.
По искане на „Дойчес бюро грюне карте Е.Ф.“, и в отговор на писмо
изх.№ 1BG-255.720-2016-B/19.08.2016 г., с писмо от 26.08.2016 г НББАЗ
3
потвърдило, че лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ВТ****ВР към
01.03.2016 г., 15:57 часа не е бил застрахован и е бил с обичайно домуване в
Република България. Съгласно писмото била образувана преписка с № GF-16-
559-D.
С вх. № 2-4711/15.09.2016 г. в НББАЗ било получено искане от „Дойчес
бюро грюне карте Е.Ф.“ за заплащане на общо 1 913,69 евро, от които
обезщетение от 1 642,34 евро (писмо от 06.09.2016 г.), разходи за външни
услуги – 25 евро (фактура № 9246997/02.08.2016 г.) и такса за обработка –
246,35 евро, съгласно разчет в окончателна фактура № 114234/07.09.2016 г. С
вх. № 2-5530/07.11.2016 г. в НББАЗ било получено искане от „Дойчес бюро
грюне карте Е.Ф.“ за заплащане на общо 500,75 евро, от които обезщетение –
435,43 евро и такса за обработка – 65,75 евро. От допълнителна фактура №
115155/25.10.2016 г. е видно, че обезщетението за имуществени вреди
представлявало извършени разходи за вещо лице (фактура №
**********/16.03.2016 г.) и за адвокат (разписка за разходи от 09.09.2016 г.).
Видно от нареждания за превод на валута от 14.10.2016 г. и от
12.12.2016 г. и извлечения от разплащателна сметка в евро на НББАЗ при
„Уникредит Булбанк“ АД, на 14.10.2016 г. и на 12.12.2016 г. НББАЗ
заплатило по посочената банкова сметка на „Дойчес бюро грюне карте Е.Ф.“
по преписка с № GF-16-559-D сумите 1 913,69 евро, съответно 500,75 евро.
Съгласно фактура № **********/14.10.2016 г. във връзка с първото
изплащане на обезщетение от НББАЗ били начислени такса обработка –
481,82 лв. без ДДС и външни разходи – 48,90 лв., без ДДС, или общо 636,86
лв. с ДДС, с равностойност 325,62 евро. С фактура № **********/15.12.2016
г. била начислена такса обработка във връзка с второто изплащане на
обезщетение от 153,30 лв. с ДДС, с равностойност 78,38 евро.
На 25.10.2016 г. НББАЗ предявило пред ищеца претенция за
възстановяване на сумата от 1 967,96 евро, основана на твърдения за
извършеното на 14.10.2016 г. плащане на сумата от 1 913,69 евро. Съгласно
претенцията, сумата, чието заплащане се иска съставлява обезщетение от
1 642,34 евро, „сума по фактура“ – 325,62 евро. На 04.01.2017 г. била
предявена и претенция за възстановяване на 513,81 евро, основана на
твърдения за извършеното на 12.12.2016 г. плащане на сумата от 500,75 евро.
Съгласно претенцията, сумата съставлявала сбор от 435,43 евро –
обезщетение и 78,38 евро – „сума по фактура“.
Ищецът изготвил два доклада по образуваната при него щета № 12
0597/26.10.2016 г. и заключил, че на НББАЗ следва да бъде заплатена
левовата равностойност на 1 967,96 евро и на 513,81 евро – съответно 3 849
лв. и 1 004,93 лв., или общо 4 853,93 лв. Видно от авизо за местен превод №
201FTRO163129Q35/07.11.2016 г. и № 201FTRO17024BRBA/24.01.2017 г. на
„Уникредит Булбанк“ АД, общата сума била изплатена от ищеца по банкова
сметка на НББАЗ.
На 23.03.2021 г. ищецът изпратил до ответника регресна покана за
4
заплащане (връщане) на платеното обезщетение, ведно с разходите. Писмото
било получено на 29.03.2021 г. от майката на ответника.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск за присъждане на възстановеното от Гаранционен
фонд изплатено от компенсационен орган на държава членка, обезщетение за
причинени вреди при управление на лек автомобил, за който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
намира правното си основание в чл.559, ал.3 КЗ, вр.чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ.
С доклада по делото е дадена правна квалификация на иска по отменения КЗ,
действал до 01.01.2016 г., но доколкото ПТП е настъпило след влизането в
сила на действащия сега КЗ, приложим е именно той. Независимо от горното,
поради идентичността на разпоредбите на чл.288 и чл.288а КЗ /отм./ с
аналогичните в сега действащия КЗ, фактическият състав на възникване на
вземането на ищеца е идентичен, съответно релевантните за спора факти са
именно указаните на страните с доклада по делото. Така уважаването на иска
е предпоставено от установяването на възникнало вземане на собственика на
лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ MA FJ 473 срещу ответника на основание
чл.45, ал.1 ЗЗД – установяване, че имуществените вреди на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ MA FJ 473, са причинени от ответника на 01.03.2016 г. на
територията на Федерална република Германия, в резултат на виновно
нарушение на правилата за движение по пътищата при управление на лек
автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ВТ****ВР, причинило удар на увредения
автомобил; че към момента на ПТП за управлявания от ответника лек
автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ВТ****ВР нямало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“; че стойността на причинените
увреждания на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ MA FJ 473, ведно с
разноските е 4 853,93 лв. – левовата равностойност на 2 481,77 евро; че
„Дойчес бюро грюне карте Е.Ф.“ е заплатило на увреденото лице обезщетение
за причинените имуществени вреди; че НББАЗ е заплатило (възстановило)
сумата на „Дойчес бюро грюне карте Е.Ф.“; че ищецът е заплатил
(възстановил) сумата на НББАЗ и е поканил ответника да му възстанови
платената на увреденото лице сума.
Установеното от фактическа страна предпоставя извод, че действията на
ответника съставляват непозволено увреждане – управляваният от него лек
автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ВТ****ВР ударил спрелия лек
автомобил„Мерцедес“ с рег.№ MA FJ 473, от което настъпили увреждания на
този автомобил. Дори при неустановено съдържание на чл.1, ал.2, чл.49 от
Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движение по
пътищата (StVG) и т.1.4. от Каталога с глобите (BKat), за чието нарушение на
ответника е наложена глоба, по общо правило водачът на лек автомобил
всякога е длъжен да контролира движението на управляваното от него
превозно средство, така щото да избегне удар, причиняване на имуществени
вреди и поставяне в опасност за живота и здравето на останалите участници в
5
движението. Действията на ответника в случая не съответстват на дължимото
поведение и това определя извършеното като противоправно, а вредоносният
резултат от него подлежи на репариране. Причината за спирането на водача
на лек автомобил„Мерцедес“ с рег.№ MA FJ 473 няма значение, доколкото
самият ответник своевременно пред надлежния орган не е възразил за
обстоятелства, изключващи вината му (напр. случайно деяние).
Неоснователни се явяват възраженията на ответника за липса на причинна
връзка между поведението на ответника и вредите и неустановена вина. Те не
се обосновават с твърдения за факти, които прекъсват или опосредяват
установената от признанието на ответника, преценено по реда на чл.175 ГПК,
като съответно на целия доказателствен материал, за причинно-следствена
връзка между извършеното от него и причинените щети, съответно факти,
които изключват вината, установена от презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Обстоятелства от такъв порядък не се установяват и от събраните по делото
доказателства.
Видът на причинените от ответника вреди – резултат на
произшествието и размерът на обезщетението, са установени от експертизата
по щетата на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
съответни и на признанието му за причиняване на щети (на стойност 2 000
евро). Само изминалият период между ПТП и огледа, без въвеждане на
конкретни твърдения или ангажиране на доказателства за установяване на
последващи ПТП факти, които да доведат до причиняване на констатираните
увреди, не би могло да съставлява успешно проведено насрещно доказване.
Това е така, защото то не се изчерпва само с възражение, а изисква
установяване на такива обстоятелства, внасящи съмнение в осъществяването
подлежащия на главно доказване факт. Да се приеме обратното би означавало
възлагане в тежест на ищеца да установи, че всички възможни такива факти
не са настъпили, в противоречие с чл.154, ал.1 ГПК. Допълнително следва да
се посочи, че с оглед размера на признатите от ответника вреди и
установените с експертизата, тя дори го ползва.
Така на собственика на лек автомобил„Мерцедес“ с рег.№ MA FJ 473 се
следвало заплащане на обезщетение за увреждането на вещта, както и за
направените от него разноски за вещо лице и адвокат, но представените
доказателства не установяват извършване на такова плащане от
компенсационния орган на Федерална република Германия. За този факт са
представени единствено покани за плащане и приложени към тях фактури с
посочване на банкова сметка, но не и документи, удостоверяващи извършване
на плащане от „Дойчес бюро грюне карте Е.Ф.“ на някакви суми или поне
признание на собственика на увредения автомобил за това. В посочения
случай съдът не дължи указания по чл.146, ал.2 ГПК на ищеца, доколкото той
претендира тези доказателства да установяват твърдения факт. Липсата на
оспорване от насрещната страна не се приравнява на признание на факт, а
дори и то не освобождава отнапред страната от тежестта за установяване на
сочения от нея факт (арг. от чл.175 ГПК и от противното от чл.154, ал.2 ГПК
6
и чл.155 ГПК). Взаимно признаване между Бюрата не е изрично уредено с
Вътрешните правила на Съвета на бюрата, а точно напротив – по аргумент
чл.5.4. условие за реимбурсиране на суми е доказването на плащане на
обезщетение на увредените лица.
Предвид изложеното, НББАЗ е заплатило на „Дойчес бюро грюне карте
Е.Ф.“ суми за възстановяване на заплатено обезщетение, такси и разноски, но
без да е изискал доказателства за плащането им на увреденото лице по реда
на посочената по-горе норма от Многостранното споразумение. При това
положение, както НББАЗ, така и в последствие ищеца, са платили на свой
риск. При липса на установено плащане от страна на чуждестранния
компенсационен орган, нито НББАЗ е дължал възстановяване на изисканите
суми, нито ищецът е следвало да изпълнява по поканата му. Не би могло да се
приеме, че ищецът всякога дължи плащане, защото неговото задължение
произтича от закона (чл.561 КЗ) и не е нито на деликтно, нито на договорно
основание. Регресните му вземания се основават на суброгация в правата на
платилия компенсационен орган, а оттам и на увреденото лице, срещу
виновния водач. Такава суброгация може да има само при удовлетворяване на
увреденото лице и неустановяването му е следвало да обуслови отказ от
плащане от страна на НББАЗ, съответно на ищеца. С оглед посоченото, не се
установи основанието за възникване на регресното вземане на ищеца от
ответника, поради което искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
Ответникът, представляван от особен представител, не е сторил
разноски в производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма
основание да му бъдат присъдени такива, поради което отговорност за
разноски не следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр.София, ул."Граф Игнатиев" № 2, етаж 4 представляван заедно от
изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С. срещу С. СВ. УЗ., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с.Д***************** за
заплащане на сумата от 4 853,93 лв. (четири хиляди осемдесет петдесет и
три лева и деветдесет и три стотинки), представляваща изплатено от
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи и
възстановено от Гаранционен фонд по застрахователна преписка (щета) №
120597/2016 г. застрахователно обезщетение за причинени от него
имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
01.03.2016 г. на територията на Федерална република Германия при
управление на лек автомобил, за който не е имало сключена задължителна
7
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.08.2021 г. до окончателното й
заплащане
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8