РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330110306 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Б. Т. Б., в качеството си на
наследник на Т. Ф. Д., против „Профи Креди България“ ЕООД осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4 948, 98 лв., представляваща
недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно
основание по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“
№***.
В исковата молба се твърди, че между наследодателката на ищцата Т. Ф.
Д. и „Профи Креди България“ ЕООД е сключен договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***. Със сключване на договора
задължение в качеството му на солидарен длъжник поел и Д. Г. Г.. По силата
на така сключения договор в полза на Т. Ф. Д. бил отпуснат кредит в размер
на сумата от 5 000 лв. Твърди, че към 29.08.2018 г. всички задължения по
договора в общ размер от 9 948, 98 лв. били погасени. Поддържа, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията, установени в
Закона за потребителския кредит. Твърди, че в договора е установен годишен
процент на разходите от 49, 89 % и годишен лихвен процент от 41, 17 %, като
в чл. 4 от Договора не е посочен начина на начисляване на годишния лихвен
процент и условията за прилагането му. Сочи, че уговорената с договора
възнаградителна лихва е нищожна, поради установяването й в противоречие с
добрите нрави, поради обстоятелството, че последната надвишава трикратния
размер на законната лихва. Поддържа, че при сключване на договора е
1
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен начина
на начисляване на годишния лихвен процент. Сочи, че в нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не е посочен начина на изчисляване на годишния
процент на разходите и липсва яснота по какъв начин се формира същия.
Твърди, че не е предвидена възможност за предсрочно погасяване на
задължението. Поддържа, че клаузата за заплащане на пакет за допълнителни
услуги е установена в противоречие със закона, като поддържа, че тази клауза
не е индивидуално уговорена. По така изложените моли за уважаване на
предявените искове, доколкото посочената сума е заплатена без наличие на
правно основание за това.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Профи Креди България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба.
Излага съображения за нередовност на исковата молба, поради което моли за
прекратяване на производството по делото. Не оспорва, че между него и
наследодателката на ищцата е сключен договор за потребителски кредит, но
поддържа, че последният не страда от пороците, посочени в исковата молба.
Твърди, че възнаградителната лихва не е установена в противоречие с
добрите нрави, доколкото съдебната практика установяваща изискване за
установяването й в размер не по-висок от трикратния размер на законната
лихва не е актуална, доколкото са налице законодателни изменения и
приемане на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По така изложените
съображения поддържа, че не може да е налице недействителност, поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с
императивна правна норма. Сочи, че начинът на изчисляване на годишния
лихвен процент е установен в разпоредбата на чл. 4 от Общите условия към
Договора, а правото на предсрочно погасяване на задължението в
разпоредбата на чл. 7.2. от общите условия, които ответникът прилага.
Твърди, че в договора не е посочен подробно начинът на определяне на
годишния процент на разходите, но разпоредбите му са съобразени с
изискванията, установени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Оспорва твърденията на
ищцата за недействителност на клаузите, установяващи задължение за
заплащане на пакет допълнителни услуги. По така изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в
производството разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, като това
обстоятелство е безспорно между страните, че между „Профикредит
България“ ЕООД и Т. Ф. Д. – в качеството й на кредитополучател, е сключен
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***, по силата
2
на който ответникът е предоставил в полза на Т. Д. сумата от 5 000 лв., срещу
насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от общо 7
418, 64 лв. на 24 месечни вноски с размер от 309, 11 лв. Посочено е, че
вноската е платима на 20-ти ден от месеца. Установено е, че вноските са
дължими на ден от седмицата – сряда. В договора е уговорено, че
кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет
„Допълнителни услуги“ в размер на сумата от 2 179, 68 лв., с размер на
вноската по закупения пакет от 90, 82 лв. Страните са договорили, че общият
размер на подлежащата на връщане сума е от 9 598, 32 лв., като общият
размер на вноската е в размер от 399, 93 лв. Установен е годишен лихвен
процент от 41, 17 % и годишен процент на разходите от 49, 89 %.
В клаузата на Раздел IV от Договора е установено, че солидарно
задължение за заплащане на сумата, заедно с кредитополучателя поема и Д. Г.
Г., подписал договора – в качеството му на солидарен длъжник.
Договорът между страните е сключен при отнапред установени от
кредитодателя Общи условия.
Представено е Споразумение за предоставяне на пакет от
„Допълнителни услуги“, в което е установено, че допълнителните услуги се
изразяват в следните дейности: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски;. 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. С подписване на
споразумението страните са постигнали съгласие, че 15 % от
възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват
стойността на предоставената услуга за приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит, който разход е изцяло за сметка на
кредитополучателя при сключване на споразумението, но заплащането му е
разсрочено за срока на кредита. Установено е, че кредитополучателят има
право, но не е длъжен да поиска, предоставяне на всяка една от посочените
услуги през цялото време на. изпълнение на договора, като изпълни
изискванията за осъществяване на всяка една от услугите, договорени и
описани в Общите условия.
От представената от ответника справка за извършени плащания от
страна на потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е
заплатил сумата от общо 9 948, 98 лв. по договора, от които - 5 000 лв. за
главница, 2 418, 64 лв. за договорна лихва, 220, 66 лв. за обезщетение за
забава, 130 лв. за такса по Тарифа и 2 179, 68 лв. – възнаграждение по закупен
пакет „Допълнителни услуги“.
От представеното в производството по делото Удостоверение за
наследници, издадено от Община Пловдив, се установява, че
кредитополучателката Т. Ф. Д. е починала на *** и е оставила за единствен
наследник своята д. – ищцата Б. Т. Б..
3
По силата на универсалното наследствено правоприемство, след
смъртта на кредитополучателката Т. Ф. Д., всички нейни права и задължения
са преминали в патримониума на нейния единствен наследник - ищцата Б. Т.
Б., по силата на универсалното наследствено правоприемство.
В исковата молба и уточнителните молби са изложени съображения за
недействителност на договора за потребителски кредит на следните
основания: чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен начина на
начисляване на годишния лихвен процент и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в
договора не е посочен начина на изчисляване на годишния процент на
разходите и липсва яснота по какъв начин се формира същия. Поддържат се
съображения за недействителност на клаузата за заплащане на пакет за
допълнителни услуги, поради установяването й в противоречие със закона.
В писмената защита ищцата поддържа, че е допуснато нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения в договора годишен процент на
разходите не отговаря на действително приложения, доколкото в последния
не е включено възнаграждението за закупен пакет „Допълнителни услуги“.
Така релевираните възражения не са заявени извън преклузивания за това
срок, доколкото съдът следва да следи служебно за действителността на
договорите.
По така изложените съображения счита, че сумата заплатена за
погасяване на задълженията по договора за кредит, извън задължението за
главница е получена от страна на ответника без наличие на правно основание.
С оглед разпределената от съда доказателствена тежест между страните
ищецът е посочил, че е налице основание за получаване на сумата, а именно
сключен договор за кредит, който отговаря на законоустановените изисквания
за нейната действителност.
Твърди, че не е предвидена възможност за предсрочно погасяване на
задължението. Поддържа, че клаузата за заплащане на пакет за допълнителни
услуги е установена в противоречие със закона, като поддържа, че тази клауза
не е индивидуално уговорена.
Съдът следва да се произнесе по така въведените от страна на ищцата
доводи за недължимост на процесната сума, но доколкото е сезиран с изкова
претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, не е ограничен
единствено от посочените от ищцата основания.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
4
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
5
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита
е в размер на 49, 89 %, като последният се формира от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на
договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при
формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на
договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът
установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
6
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора
следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в
чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая съдът, в настоящия съдебен състав, не възприема доводите на
ищеца, изложени в исковата молба, че невключване на предвиденото в
договора възнаграждение по пакет допълнителни услуги, в процентното
изражение на годишния процент на разходите, така както е установен в
договора, води до недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК.
Съдът намира, че не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да се
тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност
по чл. 22 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР,
но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Това е така, тъй като всъщност разширителното тълкуване на посочената
разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по разширителен начин на
възприето от общностния законодател правило в разпоредбата ма чл. 10, пар.
2, б. “ж” от Директивата, осъществено от националния съд, което е
недопустимо, след като националното законодателство е възприело и
транспонирало посоченото правило по точен и пълен начин.
Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение,
което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не
води до недействителност на договора за кредит на соченото от ищеца
основание. Макар възнаграждението за поръчтелство по своята същност, с
оглед тълкуване на разпоредбите на договора, да представлява скрито
възнаграждение за кредитодателя, което води до по-голям процент на
разходите по кредита, не следва да се прилага санкцията установена в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Това е така, тъй като в случаите, в които
годишният процент на разходите надвишава установения в закона максимум
7
по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира специалната разпоредба на чл. 19,
ал. 5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е
недействителност на съответната клауза от договора.
Съдът намира за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е
установена в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 г. е осигуряване на максимална информираност на
потребителите, при сключване на договори за кредит при условия, които са
отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите,
установяващи необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, следва да намери приложение установената в чл. 22 ЗПК санкция,
единствено в случаите, когато за потребителя би останал неясен размера на
задължението по кредита и начина на неговото формиране. В процесния
казус, макар задължението за неустойка да не е включено в процентното
измерение на годишния процент на разходите по кредита, това задължение е
установено в глобален размер и като част, която се добавя към размера на
седмичната вноска по кредита, поради което за потребителя съществува
яснота относно точния размер на задължението му и общата стойност на
кредита.
По така изложените съображения съдът намира, че при сключване на
договора за кредит не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Съдът намира, че клаузата, установяваща задължението за заплащане на
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 41, 17 %, не
е установена в противоречие с добите нрави. Размерът на годишния лихвен
процент съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за заплащане на
главница, и представляващ цената за възмездно ползване на представения
финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед
пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на
парични средства срещу възнаграждение. Съдът не възприема цитираната от
ищеца, без конкретно посочване на съдебните актове, на които се позовава,
съдебна практика, съгласно която недействителна, поради противоречие с
добрите нрави, е уговорка за лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва по необезпечени кредити. В договора и в погасителния план
е посочен общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, поради
което може да се осъществи и съответна проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Следователно не е допуснато нарушение на клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК. В договора е посочен приложимия лихвен процент, задължението за
главница и общото задължение по кредита, разликата между които
Следователно според съдът в настоящия съдебен състав намира, че не
са налице сочените от ищеца основания за недействителност на процесния
8
договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. Последният, както
вече бе посочено, съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11
ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41, 17 %, като не е предвидена
възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, посочен е
годишният процент на разходите – 49, 89 %, който е в границите, определени
в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвидена е и възможността на кредитополучателката да
се откаже от кредита в определен срок.
Предвид така изложеното за кредитополучателя е възникнало
задължение за заплащане на главница, възнаградителна лихва по кредита,
поради което заплатените в изпълнение на посочените задължения суми са
получени от ответника при наличие на валидно правно основание за това.
Обезщетението забава е начислено на законово основание, поради което не са
налице предпоставките по чл. 55, ал. 1, предл. първо за връщане и на
посочената сума.
Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът
дължи възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“ са нищожни
и не пораждат права и задължения за страните. Доколкото договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Така
установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите
нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита
без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На
следващо място, тези такси противоречат и на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Горната
граница на годишния процент на разходите, която е предвидена с
императивна разпоредба на закона, би бил многократно превишен, ако в
договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при
установен размер на отпусната главница от 5 000 лв. и възнаградителна лихва
от 2 418, 64 лв. – представляваща явно установеното възнаграждение на
кредитора, е предвидена още клауза, установяваща заплащане на
възнаграждение за пакет „Допълнителни услуги“ в размер от 2 179, 68 лв. По
този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, в
размер близък до размера на възнаградителната лихва, което води до двойно
увеличение на възнаграждението за кредитодателя. Постигнато е съгласие, че
посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните
вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което на основание чл. 19,
ал. 5 ЗПК следва да се приеме за недължимо като установено в размер,
превишаващ посочения в договора и съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4
9
ЗПК годишен процент на разходите.
Клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за пакет
„Допълнителни услуги“ е установена и в противоречие на разпоредбата на чл.
10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Разходите за предоставяне на възможност за отлагане и намаляване
на вноски, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно
задължение, представляват разходи по управление на договора, а разходите,
свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
са такива, свързани с неговото усвояване.
По тези съображения сумата заплатена от наследодателката на ищцата
за погасяване на задължение по пакет „Допълнителни услуги“ от 2 179, 68 лв.
е получена без наличие на правно основание за това.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че е
налице основание за получаване на сумата от 130 лв., заплатена от
кредитополучателя за погасяване на задължение за „такси по Тарифа“,
доколкото в производството по делото не е представена Тарифата, на
основание на която са начислени посочените задължения, поради което
последната подлежи на връщане на ответника.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, поради което сумите, заплатени от
кредитополучателя – наследодател на ищцата, в изпълнение на задълженията,
предвидени в тези разпоредби, са били недължимо платени от страна на
ищеца като престирани при начална липса на основание. Ето защо и
предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да бъдат
уважени за сумата от 2 179, 68 лв. - представляваща недължимо платено
възнаграждение по пакет „Допълнителни услуги“ и сумата от 130 лв. -
представляваща недължимо платена такса по Тарифа.
Следователно предявените искове са частично основателни и следва да
бъдат уважени за сумата от общо 2 309, 68 лв. и отхвърлени за разликата до
пълния им предявен размер от 4 948, 98 лв.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски,
съобразно изхода на правния спор в размер на сумата от 92, 39 лв. от общо
сторените в размер на 197, 96 лв. за заплащане на държавна такса. Ищцата
претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 600 лв., за което представя списък по реда на чл. 81 ГПК. Така
претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждане,
тъй като в производството по делото не са представени доказателства за
неговото заплащане. В приложения договор за правна защита и съдействие не
е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено, а е установен
10
единствено договорения му размер. Не са представени други доказателства за
заплащането му в полза на процесуалния представител от страна на ищцата. В
този смисъл са задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи в размер на сумата от 120 лв., при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ. С оглед изхода на правния спор на ответника следва да се присъди
сумата от 64 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на Б. Т. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** – адв. С., в качеството й на н. на Т. Ф. Д.,
сумата от 2 309, 68 лв., формирана както следва: сумата от 2 179, 68 лв. -
представляваща недължимо платено възнаграждение по пакет „Допълнителни
услуги“ и сумата от 130 лв. - представляваща недължимо платена такса по
Тарифа, получени от ответника при начална липса на правно основание по
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***, сключен с
Т. Ф. Д., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за разликата над уважения размер от 2 309, 68 лв. до пълния
му предявен размер от 4 948, 98 лв.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. Т. Б., ЕГН **********, сумата от
92, 39 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. №
10306/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 64
лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 10306/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11