№ 9376
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110169413 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. В. ИД, ЕГН:**********, чрез адв.
Н. С. Лазарова от САК, със съдебен адрес: град София, ул. „Алабин“ № 34, ет.2, ап. 5 против
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представлявана от Кмета Йорданка Фандъкова, с адрес – град
София, ул. „Московска“ № 33.
Ищецът твърди, че е собственик на Поземлен имот с идентификатор......./, находящ се в
област София (столица), община Столична, гр. София, район Подуяне, кв. Васил Левски, ул.
Лепенец № 8, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за
одобрфие на КККР №РД-18- 4/09.03.2016 г. на Изпълнителен Директор На АГК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с площ от 523 кв. м,
трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: НТП Ниско застрояване (до 10 т), стар номер
145, квартал 353,със съседи: поземлени имоти с идентификатори: ........... Твърди се, че е
собственик и на построените в гореописания имот сгради с идентификатори ......., които
сгради не са предмет на настоящия иск.
Твърди се, че ищцата е придобила собствеността върху спорния имот, както следва:
- За 71,89 % равняващи се на 376/523 идеални части от Поземлен имот с
идентификатор ......., се сочи, че притежава на основание наследство и Договор за
доброволна делба от ....... по описа на ....... нотариус с район на действие СРС, вписана, с per.
№ ......, а 28,11 % / двадесет и осем цяло и единадесет стотни процента/ равняващи се на
147/523 / сто четиридесет и седем върху петстотин двадесет и три/ идеални части от
Поземлен имот с идентификатор ....... се сочи, че притежава на основание наследство,
давностно владение и договор за доброволна делба.
Твърди се, че за частта от 28,11 % / двадесет и осем цяло и единадесет стотни процента/
равняващи се на 147/523 / сто четиридесет и седем върху петстотин двадесет и три/ идеални
части от Поземлен имот с идентификатор ....... - ответникът Столична община разполага с
Акт № 0563 за Публична общинска собственост, вписан в СВ , вх.рег. № 89035 от 26.11.2021
1
г„ акт. 34, том. ССХХХIII, дело № 69351.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено в правоотношенията между Н. В. ИД, ЕГН:**********, чрез адв. Н. С. Лазарова
от САК, със съдебен адрес: град София, ул. „Алабин“ № 34, ет.2, ап. 5 против СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, представлявана от Кмета Йорданка Фандъкова, с адрес – град София, ул.
„Московска“ № 33, че Н. В. ИД, ЕГН:**********, е собственик на основание наследство,
давностно владение и договор за доброволна делба на 28,11 % / двадесет и осем цяло и
единадесет стотни процента/ равняващи се на 147/523 / сто четиридесет и седем върху
петстотин двадесет и три/ идеални части от Поземлен имот с идентификатор ....... /шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири точка шестстотин двадесет и шест точка сто
четиридесет и пет/, находящ се в област София (столица), община Столична, гр. С, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР
№РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с площ от 523 кв. м, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: НТП Ниско
застрояване (до 10 т), стар номер 145, квартал 353,със съседи: поземлени имоти с
идентификатори: ...........
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищцата.
С отговора на исковата молба се твърди, че правото на собственост на Столична
община върху процесните идеални части от имота е възникнало в резултат на неуредени
сметки по регулация.
Сочи се, че за УПИ IX-200 (стар), кв.354 (стар), в чийто състав попада процесните
идеални части от имота има образувани преписки за уреждане на сметки по регулация, както
следва: Регулачна преписка № 146/1948 г. (по която е изготвена оценка за придаваеми 71
кв.м. от имот на СГНС) и Регулачна преписка № 217/1957г. (по която е изготвен оценителен
протокол за придаваема площ от 11 кв.м. от частно лице и за 70 кв. м. от имот на СГНС).
Твърди се, че видно от регулачните преписки, към имота с парцел/квартал IX, квартал 354 по
плана на София-Левски (в границите на който попада поземлен имот с настоящ
идентификатор .......) са придавани площи, собственост на съществувалата тогава Столична
голяма община/Софийски градски народен съвет. Липсват данни сметките по регулация да
са били уредени, което от своя страна създава и съсобственост между Столична община
(правоприемник на Столична голяма община и Софийски градски народен съвет) и Кирил
Рангелов Иванчев (или неговите праводатели).
Твърди се, че няма данни съсобствеността да е ликвидирана и тя съществува и към
настоящия момент. Сочи се, че обстоятелството, че част от имота собственост на Столична
община се потвърждава и от Нотариален акт от 1988г. и Договор за делба от 2016г., които
изрично посочват, че частта от имота, обект на съответните сделки е с площ от 376 кв.м., а
не 502 кв.м., както е графично по скица.
Ответникът оспорва, процесните идеални части от имота да са придобити на основание
непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, като сочи, че съгласно чл.86 от
Закона за собствеността имоти - публична общинска собственост не могат да се придобиват
по давност.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са
заключенията по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на
които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на
чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа и правна
страна:
Ищцата е собственик на част от Поземлен имот с идентификатор......./, находящ се в
област София (столица), община Столична, гр. С, по кадастралната карта и кадастралните
2
регистри, одобрени със Заповед за одобение на КККР №РД-18- 4/09.03.2016 г. на
Изпълнителен Директор На АГК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение на КККР, с площ от 523 кв. м, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: НТП Ниско застрояване (до 10 т), стар номер 145,
квартал 353,със съседи: поземлени имоти с идентификатори: ........... В имота са построени
сгради с идентификатори ......., които сгради не са предмет на настоящия иск.
Ищцата е придобила собствеността на 71,89 % от процесния Поземлен имот,
равняващи се на 376/523 идеални части от Поземлен имот с идентификатор ......., на
основание наследство, като наследник на .........., починал на .......... година и ........., починала
на ....... година и Договор за доброволна делба от ..... по описа на ......, нотариус с район на
действие СРС, вписана, с peг. № .......
Спорният въпрос касае собствеността на оставащите 28,11 % / двадесет и осем цяло и
единадесет стотни процента/ равняващи се на 147/523 / сто четиридесет и седем върху
петстотин двадесет и три/ идеални части от Поземлен имот с идентификатор ......., които
ищцата твърди, че притежава на основание наследство, давностно владение и договор за
доброволна делба.
От приложените по делото Регулачна преписка №217/1957 г. и Регулачна преписка
№146/1948г. се установи, че към имот, находящ се към онзи момент в парцел IX, кв.356,
местност „Левски“, са придавани части от улица (настоящата улица „Лепенец“).
От показанията на св. К се установи, че от 2000 г., когато свидетелят е започнал да
живее в съседния имот, в процесния имот е живяла майката на ищцата заедно със съпруга
си, който е бил собственик на процесния имот. След като собственикът е починал, имотът е
започнал да се обитава от майката на ищцата. След смъртта на майка през 2008 г., ищцата
е започнала да дава имота под наем, което продължило до 2020 г. През този период
свидетелят не е установил други лица да са предявявали претенции към имота.
Св. Спасова сочи, че е близка приятелка с ищцата, сочи, че е живяла срещу имота в
периода от 2003 г. до 2010 г., а от 2010 г. до 2020 г. го е ползвала под наем. Сочи, че за
периода, в който е ползвала имота не е установила претенции на други лица.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че първоначално
придаваемата площ към парцел 1Х-200, кв. 356 откъм улицата е изчислена на 43,50 кв. м. -
скица на лист 73 от 25.06.1947 г. Скицата е издадена по регулационния план, утвърден с
Указ №31/27.06.1947 г. Към същата регулачна преписка по делото е представена в два
екземпляра скица от 05.11.1951 г. - лист 85 и 86. Скицата е издадена по регулационния план,
утвърден с Указ № 31/27.06.1947 г. и Заповед № 3039/19.08.1949 г. Според вещото лице
изчислената по тази скица площ на придаваемото откъм улицата място е 71 кв. м.
В настоящето производство е предявен положителен установителен иск относно
принадлежност на правото на собственост за спорния имот с правна квалификация чл.124,
ал.1 от ГПК.
Заявеното твърдение и възражение за придобивна давност е такова по смисъла на
чл.79, ал.1 от Закона за собствеността във връзка с чл.82 от същия закон.
Ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване по смисъла на
чл.154 от ГПК и да докаже в хода на съдебното с оглед заявеното в исковата молба: 1.
претендираното право на собственост върху имота и неговия обем; 2. твърдяните
придобивни способи; 3. с оглед давностното владение – да докаже трайното, явно и
необезпокоявано владение спрямо ответниците по иска.
За ответника по положителния установителен иск, който заявява собствени права е
доказателствената тежест да установят в условията на пълно главно доказване твърдяното
основание за придобиване на собствеността и нейния обем.
3
С отговора на исковата молба, ответникът твърди, че се легитимира като собственик на
процесния имот поради неуредени регулачни сметки, което не успя да докаже в хода на
съдебното дирене.
Неоснователни са е възраженията на ответника, че ищцата не е придобила
собствеността върху спорните идеални части на основание давностно владение.
Последователно се приема в съдебната практика и правната доктрина и се споделя от
настоящия съдебен състав, че съставеният акт за общинска собственост, с който имотът е
актуван като общински не легитимира ответника като собственик. Посочването на правно
основание за придобивана не имота от общината – чл.2, ал.1, т.1, чл.3, ал.2, т.1 и чл.59 от
Закона за общинската собственост и чл.61, ал.2 и ал.4 от ЗУТ не изключва процесуалното
задължение на общината в хода на процеса да докаже настъпването на всеки от елементите
на фактическия състав на соченото в акта за общинска собственост придобивно основание.
Нито един от посочените законови текстове не дава право на общината да актува имота като
общинска публична собственост без да докаже придобивното си основание. В казуса
ответната община не доказа да има неуредени регулачни сметки, като основание да е
дериватно придобила собствеността върху спорните идеални части.
Следва да се посочи, че не може да се приеме от съда в казуса да иде реч и за
трансформиране на държавна собственост в общинска, доколкото при липсата на
доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни
факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, липсата на
доказване е причината ответната община да не е в състояние да се легитимира като
собственик на процесния имот / Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г.
о./. В константната практика на ВКС / решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г. на
ВКС, I ГО, решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I ГО/ се приема, че
актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само
констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС
способи.
Следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 6 от Закона за собствеността /в редакцията
от 1951г./, държавни са имотите, които нямат друг собственик. Доказването на това
придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните
карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния
кадастър на НРБ /отм./, ЗКИР , ЗСПЗЗ . Ако по време на отреждането със съответния план
един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се
приема, че той е станал държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 ЗС
./ Решение № 8 от 11.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013г./.
От съдебно техническата експертиза се установи, че към момента на влизане в сила
имотът е бил собственост на физическо лице – наследодател на ищцата Петър Бабов,
поради което и към момента на влизане в сила на чл. 6 от ЗС / обн. 16.11.1951г./ не са били
налице предпоставки да се приеме, че спорния имот или части от него е могло да стане
държавна собственост и след това да се трансформира в общинска собственост.
Според чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален
свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира
собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно
придобивно основание, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на
която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Т.е.
самото посочване в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, според
която общински са имотите, когато това е предвидено в закон не е в състояние да обуслови
извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено
пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал общински.
4
Във връзка с доказването на твърдяната фактическа власт от ищцата следва да се
съобразят кредитираните като обективни и непротиворечиви показания на разпитаните
свидетели, като са неоснователни възраженията на общината, че имотът е бил съсобствен.
Напротив не се установи по делото в който и да е момент в темпорален аспект общината да
придобила части от имота, което да обуславя твърдяната съсобственост. Разпитаните
свидетели имат преки впечатления кой е живял в имота, кой го е стопанисвал, кой е полагал
грижи и извършвал ремонти както по отношение на постройките, така и по отношение на
парцела. В този смисъл и свидетелите сочат, че откакто познават парцела знаят, че мястото
си е на бай Пешо, а след това на ищцата. Имотът е ограден и други лица, в това число
общината не са се противопоставяли на това, с оглед на което и съдът приема, че в
достатъчна степен ищцата, съответно нейните наследодатели са демонстрирали спрямо
всяко трето лице /и общината/, че владеят имота като свой, което владение не е било
обезпокоявано и е било непрекъснато в периода от 1988 година до настоящия момент, т.е.
повече от 10 години.
С оглед на горното съдът приема, че ищцата е упражнявала владение върху дворното
място за себе си по смисъла на чл. 69 от Закона за собствеността, в който смисъл е и
съдебната практика, с която се приема относно посочената в правната норма презумпция, че
след като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, се
предполага до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и
непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова
действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява
занапред фактическата власт върху имота /решение №330/28.11.2011г. по гр. д. №1519/2010г.
на ВКС/. В този смисъл общината не доказа да е извършвала такива действия, с които да е
пречела на ищцата и/или нейните наследодатели да осъществяват владението си трайно,
явно и необезпокоявано в давностния период от 1988 година до датата на предявяване на
иска – 21.12.2022 година. Според съдебната практика, при липсата на данни други лица да са
отблъсвали владението, установено от ищеца, респ. да са го отстранили от имота, по начин
прекъсващ владението, следва да се приеме, че фактическата власт върху дворното място е
упражнявано непрекъснато от ищеца за целия период /в този см. Решение № 16 от 7.02.2020
г. на ВКС по гр. д. № 1246/2019 г., I г. о., ГК/.
Доколкото ищцата е установила самостоятелна фактическа власт върху дворното място
в спорните идеални части и към нейната следва да се присъедини и фактическата власт
реализирана необезпокоявано от нейните наследодатели дори при липса на правно
основание за това, то по отношение на намерението, с което тази фактическа власт е била
упражнявана, приложение следва да намери презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго /в този см. решение №262 от 29.11.2011г. по гр. д. №342/2011г. на Второ ГО на ВКС,
решение №45/16.03.2015г. по гр. д. №6533/2014г. на Второ ГО на ВКС и др./.
По изложените съображения съдът приема, че въз основа на установената през 1988
година фактическа власт от наследодателя на ищцата ..... и след смъртта му и смъртта на
......., установената от ищцата фактическа власт, упражнявана явно, необезпокоявано и
непрекъснато, ищцата е придобил по давност правото на собственост върху процесното
дворно място и се легитимира като негов собственик към датата на предявяване на иска,
като основание за това е и извършената доброволна делба през 2016 година.
По делото няма никакви данни този имот да е бил владян от община, нито общината да
е упражнявала фактическа власт въз основа на съставения акт за общинска собственост, като
в този смисъл заявеното от общината възражение е неоснователно.
Като приема, че ищцата е доказала правото си на собственост на основание
придобивна давност, наследство и доброволна делба върху спорните идеални части съдът
счита, че искът следва да бъде уважен.
5
По разноските
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат в пълен
размер сторените по делото разноски на стойност общо 2694,54 лева, от които заплатена
държавна такса 198,10 лева, адвокатски хонорар 2000,00 лева и възнаграждение на вещото
лице 300,00 лева.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Н. В. ИД, ЕГН
**********, със съдебен адрес: град София, ул. „Алабин“ № 34, ет.2, ап. 5 и СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, представлявана от Кмета ......, с адрес – град София, ул. „Московска“ № 33, че Н.
В. ИД, ЕГН ********** е собственик на основание наследство -като наследник на ..........,
починал на .......... година и ........., починала на ....... година, давностно владение и Договор за
доброволна делба от ..... по описа на ......, нотариус с район на действие СРС, вписана, с per.
№ ...... - на 28,11 % / двадесет и осем цяло и единадесет стотни процента/ равняващи се на
147/523 / сто четиридесет и седем върху петстотин двадесет и три/ идеални части от
Поземлен имот с идентификатор ....... /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
шестстотин двадесет и шест точка сто четиридесет и пет/, находящ се в област София
(столица), община Столична, гр. С, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед за одобрение на КККР №РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на
КККР, с площ от 523 кв. м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: НТП Ниско застрояване (до 10 т), стар номер 145, квартал 353,със съседи:
поземлени имоти с идентификатори: ...........
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представлявана от Кмета ......, с адрес – град
София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на Н. В. ИД, ЕГН **********, със съдебен адрес:
град София, ул. „Алабин“ № 34, ет.2, ап. 5 сумата от общо 2694,54 лева, представляваща
сторените разноски по гр.дело № 69413/2022 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалвана пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6