МОТИВИ
на Присъда № 72/21.06.2019 г.,
постановена
по НОХД № 358/2017 г. по описа на ЯОС
Съдебното производство е образувано по обвинителен
акт, с който Окръжна прокуратура – Ямбол е предявила обвинение против
подсъдимия М.С.В., за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл.
198, ал. 1 от НК.
В открито съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвинението и счита, че същото е доказано от обективна и субективна
страна. Пледира подс. М.С.В. да бъде признат за виновен и с оглед изключително
високата му степан на обществена опасност, предвид многобройните му осъждания и
конкретиката на деянието, да му се определи наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно – доживотен затвор.
Частният обвинител И.К. се присъединява към
казаното от прокурора и предоставя на съда да определи наказанието на
подсъдимия.
Защитникът на подс. М.В. – адв. К. *АК
счита, че обвинението срещу него се явява недоказано по отношение на
авторството. Поддържа, че от свидетелските показания на присъствалите на огледа
и изземването помени лица – свид. Х.И. и свид. И.К., се установяват груби
нарушения на процесуалните правила при извършване на този вид
процесуално-следствени действия, като е нарушено изискването, поемните лица да
присъстват неотклонно на извършените действия от началото до техния край. Поради
това намира, че веществените доказателства приобщени по делото следва да не се
кредитират, тъй като предположението за тяхната достоверност е дълбоко
разколебана. Сочи, че в Протокола за оглед на местопроизшествие от *****г. е
отразено, че под счупеното стъкло на перваза на прозореца са открити капки
червена течност, но в протокола няма данни да са взети следи от тази течност
под формата на отривки с физиологичен разтвор, а такива данни няма и в другият
Протокол за оглед от *****година. Твърди, че капките кръв като обект № 6 се
появяват в ДП за първи път в Постановлението за назначаването на комплексната
биологична и ДНК експертизи от *****г. където е отразено – отривка от марля
тампон напоен с физиологичен разтвор от обект № 6. Сочи, че в
Приемо-предавателния протокол от *****г. е записано „Не запечатан малък бял
плик с надпис – Под счупеното стъкло на перваза“, чието съдържание е
неизвестно. По отношение на свидетелските показания на свид. Р.Г. сочи, че в
протокол от съдебно заседание от 19.02.2018 г. тя излага свидетелски показания,
които явно противоречат с тези, които са дадени в хода на досъдебното
производство като обяснява – „Държаха ме близо 30 и повече часа задържана и постоянно
имах заплаха, че и за мен ще има килия, няма да изляза от затвора.“ – т.е. в ДП
са извършени незаконни полицейски действия с цел насилствено изтръгване на
показания и след като полицейските служители са постигнали търсения резултат,
незабавно е пристъпено към разпит пред съдия. В протокола на този разпит обаче липсват
подписи на свидетеля и на длъжностното лице провело разпита и затова счита, че свидетелските
показания на свид. Г. от досъдебното производство са опорочени и не следва да
се вземат предвид. Счита също, че трябва да се кредитират останалата част от
показанията й – дадени пред настоящият състав. Твърди, че показанията на свид. Г.И.
„Х.“ и на свид. К.И. са противоречиви и непоследователни и в това отношение
единственото, което е достоверно е категоричното твърдение на „Х.“, че той
никога не е разговарял с М.В. за баба М., какво тя притежава, къде го държи. По
отношение механизма на проникване в пристройката счита, че пострадалата М. К. сама е отключила на
познато лице и ако лятната пристройка е атакувана с процесния камък, има период
от време в който има възможност за реакция, тъй като пострадалата е била
съхранена, не е била немощна и най-малкото е щяла да почне да вика, което би се
чуло в селото. Сочи, че от албумите е видно, че под рамката на прозореца в
следствие на счупването, има изострени стъкла и с този ръст подс. М.В. не би
могъл да премине, без да получи наранявания в гърдите и рамената. По въпроса,
че върху процесния камък са открити смес от биологичен материал наподобяващ на
този на подс. М.В. твърди, че в този смес от материал, може да присъства и
биологичен материал от други лица. Защитникът адв. Г. *АК поддържа изложеното в
пледоарията на адв. К. и добавя, че обвинителният акт е съставен по негодни доказателства.
Твърди, че не е проведено пълноценно досъдебно производство и издирването на
евентуален извършител на това деяние, е приключило на **.**.**** г. след пристигане
на експертна справка от НИКК – София, която е издадена въз основа на негоден
доказателствен материал – негодни веществени доказателства, събрани не по реда
на НПК. Сочи, че защитата се е опитала да се попълнят пропуските допуснати в
досъдебното производство за да се разбере кой е извършил това престъпление и че
К.И. и Г.И., много услужливо за тях са тръгнали на сутринта към друго място без
да има данни преди това някъде да са ходили. Адв. К. и адв. Г. пледират за оправдаване
на подс. М.В. по повдигнатото му обвинение. В лична защита подс. В. се присъединява
към казаното от неговите защитници. Твърди, че не е извършител на това
престъпление и че събраните доказателства по делото са опорочени. Относно нараняването
на ръката си твърди, че убождането на пръста му е от ламарина от автомобила, на
която се е порязал. Счита, че трябва да бъде оправдан, тъй като доказателствата
не го уличават в извършване на престъплението.
Съдът намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата М. К. била на ** години и живеела
сама в с. У., административна област Х., на ул. „Т.М.” № **. Ползвала пристройка
към къщата, състояща се от остъклен с винкел и стъкла коридор (където имало диван
за почиване), стая и баня с тоалетна. Тя имала спестени 3000 лв., които съхранявала
на различни места в стаята си, която обитавала. В два стари портфейла (останали
от починалия й съпруг), на дъното на раклата до леглото й под дрехи и завивки,
постр. К. държала за погребение по 1000 лв., а други 1000 лв. – в портфейл за
непредвидени разходи. За тези пари знаели дъщеря й – свид. М.М. и нейни съседи.
На *****г. около 17.00 – 18.00 часа,
постр. К. разговаряла в коридора на пристройката към къщата си със своите съседки
– свид. П.Б. и свид. С.Б.. След като двете жени си тръгнали, постр. К.
заключила дворната врата, прибрала се в пристройката и заключила.
Подсъдимият М.С.В. работил като хижар на
хижа „***” находяща се до с. М., община Е. (с наемател свид. Ж.В.) и живеел там,
на семейни начала, със свид. Р.Г.. Една-две седмици преди *****г., подс. М.В. поискал
40 лева назаем от свид. Г.И., като отишъл в квартирата му, която се намирала в
с. У., в близост до къщата на пострадалата М. К.. Там той превел разговор със
свид. Г.И. „Х.” и провел разговор с него, който бил чут от свид. К.И. която
живеела на съпружески начала със свидетелят. В него подсъдимият се оплакал, че
има много заеми и проблеми с брат си и майка си и попитал свид. Г.И. вярно ли
е, че тази баба (постр. М. К.) събирала пари за погребение. Свид. Г.И. му
казал, че не знае, че свид. К.И. започва работа при нея и ще получава 100 лева
на месец и го предупредил да не направи „някоя щуротия на бабата”. Подс. В. отговорил,
че няма да направи нищо и че бабата се хвалила, че има събрани пари за
погребение.
Като знаел, че самотно живеещата постр. К.
има налични пари и подс. В. решил да й ги отнеме. На *****г. вечерта (след 18.00
часа), подсъдимият прескочил оградата на двора на къщата на пострадалата М. К.
и с камък, сиво-бял на цвят, с неправилна форма, счупил един от прозорците на
остъкления с винкел коридор. От там проникнал в пристройката към къщата, като
при влизането, порязал на счупеното стъкло дясната си ръка между първата
фаланга на втория пръст и възглавничката на дланта, както и в основата на
дланта. Следи от кръвта на подс. В. останали на перваза от вътрешната страна на
прозореца на остъкления с винкел коридор. След това подс. В. влязъл в стаята където
била постр. К. и започнал да й нанася множество удари, за да му каже къде държи
парите си. Пострадалата паднала на прага на стаята, като главата й сочила към
банята. Подсъдимият нанесъл последователни силни наслагващи се удари с юмруци в
областта на лявата и дясна половина на лицето на пострадалата М. К., които
причинили разрушаване на костния скелет на лицевия й череп, масивни хематоми в
меките тъкани на лицето й, както и кръвоизливи в разрушените синуси на въздухо-преносната
й система. Също така подс. В. упражнил изключително силен и упорит натиск с
ръце и крак в областта на шията на пост. К., които довели до кръвоизливи и
хематоми в меките тъкани, счупване на щитовидния хрущял и рогчетата на
подезичната й кост и причинили механична асфиксия. Подс. В. упражнил и силен
натиск с крак и нанесъл удари с ръце върху гръдната кост на пострадалата, при
което тази кост се счупила и на пострадалата били причинени кръвонасядания на сърдечната
торбичка. В резултат на притискане от страна подс. В. в областта на шията на
пострадалата М. К. настъпила нейната смърт от механична асфиксия, като за
смъртта й допринесли и причинените й травми в областта на лицевия череп и
гръдната й кост. След това подс. В. претърсил коридора и стаята обитавана от
пострадалата – изпразнил всички шкафове, включително и раклата, чекмеджета в
раклата леглото на пострадалата, обърнал дюшека и го оставил в изправено
положение. В резултат на това търсене, подсъдимият намерил на дъното на раклата
двата портфейла, от които взел намиращите се в тях по 1000 лв. – общо 2000 лева.
Намерил и третия портфейл, от който взел сумата от 1000 лева. Така подс. В. взел
от дома на пострадалата нейни пари, общо сума от 3000 лева. След това напуснал местопрестъплението,
като излязъл през входната врата на пристройката, която отключил и оставил
отключена. Около полунощ на *****г. подсъдимият се прибрал на хижа „***” и
накарал свид. Р.Г., да изпере всички дрехи, с които бил облечен. Тогава свид. Г.
забелязала кръв по тези дрехи, както и нараняване (като от убождане) на вътрешната
страна на една от дланите на подсъдимия. На следващия ден (*****г.) подс. М.В.
ходил да плати телефона и заема, който имал и да пазарува.
Свид. С.Б. и свид. П.Д. *** и домът им се
намирал точно срещу къщата на постр. К., с която те поддържали добри съседски
отношения. На *****г. свид. С.Б. забелязала, че постр. К., до около 12.00 часа още
не е излязла от дома си, а обувките и бастуна й са пред лятната кухня. Тогава,
със свид. Д., решили да проверят защо тяхната съседка не излиза и тъй като дворната
врата била заключена, той прескочил оградата и през отключената врата влязъл в
пристройката в която живеела пострадалата. Там свид. Д. видял постр. К. да лежи
на пода, като под главата й имало локва кръв. Видял, че всичко е разхвърлено и като
пипнал пострадалата, установил, че тялото й е изстинало. Веднага след това свид.
Д. излязъл и се обадил в кметството за случилото се, а от там уведомили
полицията.
При
извършването на огледи на местопроизшествие на *****г. и на *****г., при които
участвали като поемни лица Х.И. и И.К., били намерени и иззети множество
веществени доказателства, както и били изготвени фотоалбуми № 65 и № 68. За
изследване на тези веществени доказателства били извършени редица експертизи.
Видно от заключението на ВЛ съдебен лекар,
по проведената Съдебно-медицинска експертиза на труп № 212/2016 г., смъртта на М. К. е причинена от
механична асфиксия в резултат на притискане в областта на шията, като несъмнена
роля в генезата на смъртта са изиграли и причинените травми в областта на
лицевия череп и гръдната кост. По време на притискането в областта на шията,
пострадалата К. е била в съзнание, със запазени рефлекси за преглъщане и
кашлица, от което следва, че е имала възможността да изпитва болки и страдания
в резултат на причинените травми.
Видно
от заключението на ВЛ съдебен
лекар по изготвената по делото Съдебно-медицинска експертиза № 89/2017
г. при прегледа на М.В. е установено два белега от зараснали рани по дясната му
длан. Белезите са последица от рани, които са възможно да са причинени от
действията на остър предмет. Към момента на възникване на раните от тях е
изтичала кръв. Възможно е предметите, причинили тези увреждания да са парчета
от счупено стъкло. Срокът на причиняване на раните е около 7-15 дни.
Видно от заключението на ВЛ по назначената
ДНК-експертиза № 16/ДНК-572, биологичният
материал от кафеникава материя по отривка от перваза на прозореца е с ДНК
профил на лице от мъжки пол, който съвпада с ДНК профила на подс. М.С.В., както
и по камъка, намерен на пода в коридора на пристройката обитавана от
пострадалата К., е установена смес на генетичен материал, като алелите с
по-висок интензитет съвпадат с алелите от съответните локуси от ДНК профила на
подс. В..
Подсъдимият М.С.В. е роден на *** *** в гр.
Е., област Я., живущ в с. С., община Т., област Х., б., б. г., н., със с.о., б.,
с ЕГН **********. Видно от Справка за съдимост рег. № ***/**.**.**** г. на Районен
съд – Елхово, подс. М.С.В. е осъждан многократно – основно за противозаконни
отнемания на МПС и кражби (вкл. и извършени в условията на опасен рецидив), както
следва по: НОХД № ***/**** г. по описа на РС – Провадия; по НОХД № **/**** г.
по описа на Районен съд – Тополовград; по НОХД № ***/**** г. по описа на
Районен съд – Тополовград; НОХД №
***/**** г. по описа на Районен съд – Тополовград; НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд
– Варна, НОХД № **/****г. по описа на Районен съд – Тополовград, НОХД № ***/****
г. по описа на Районен съд – Бургас, НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд
– Елхово, НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд – Елхово, НОХД № **/****
г. по описа на Районен съд – Тополовград, НОХД № ***/**** г. по описа на
Районен съд – Тополовград, НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд –
Тополовград, НОХД № **/**** г. по описа на Районен съд – Тополовград, НОХД № **/****
г. по описа на Районен съд – Тополовград, НОХД № */**** г. по описа на Районен
съд – Тополовград. Същият е търпял ефективно наказания лишаване от свобода, като последно
подс. В. *** на **.**.**** г., където е търпял общото наказание в размер на 7
години и 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № ***/**** г. на PC – Елхово,
НОХД №№ **/**** г., ***/**** г., */**** г., ***/**** г., **/**** г. и **/****
г., всички на РС – Тополовград. Видно от Писмо Номер ***/**-**-**** на
Апелативна прокуратура Т. – Р. Г., същият е бил обвинен заедно с А.А., за
грабеж в съучастие и предизвикана опасност в съучастие, извършени в О. на **.**.****
г., като подс. В. се осъжда на обща присъда лишаване от свобода от седем
години. Разпорежда се екстрадирането му за десет 10 години, след излежаване на
присъдата, като Решението е обявено в открито заседание в залата на съда в гр.
К.,**.**.**** година.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След анализ на доказателствената
съвкупност, съдът намери, че изложената
фактическа обстановка се установява въз основа на ценените (отчасти или в
цялост): обяснения на подс. М.В.;
показания на разпитаните свидетели: Р.А.Г., Х.Д.И., И.Н.К., П.М.Д.,
С.Н.Б., Н.М.К., М.К.М., А.И.А., К.А.И., Ж.И.В., И.К.К., Г.М.И., С.Й.М., К.А.С.,
Г.И.М., Д.Н.Д., Д. М. К. и П.Д.Б.; от напълно кредитираните заключения на
вещите лица Х.Д.Е., И.Р.Д., Г.С.С., П. Б. П., И.М.М., Й.К.Ч., В.Д.В., Й. Г.Д.;
както и от приобщените по делото и ценени писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира частично обясненията на подс.
М.В. – само в частта им, където сочи, че по време на деянието същият живеел и
работил в хижа „***” и преди деянието се срещал със свид. Г.И. „Х.”. Не кредитира
обясненията му, че в процесния отрязък от време не е напускал хижата, че не е
ходил в село У., че не е знаел, че пострадала К. има заделени пари, по същество
– че не е извършил това престъпление. В некредитираните им части посочените
гласни доказателства освен, че влизат в противоречие с кредитирания
доказателствен материал, отчетливо представляват защитна теза.
Съдът
кредитира показанията на свид. Р.А.Г. приобщените по реда чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, дадени в ДП пред
съдия на *****г. (Протокол находящ се на л. 163 – 164 от том 2 ДП), видно от
които на *****г. към 19.00 подсъдимият излязъл от хижа „***” с л.а. „Р. Т.”,
много закъснял и се прибрал около полунощ, бил много пиян и изглеждал страшно,
като накарал свид. Р.Г. да изпере всички дрехи, с които е бил облечен, а тя
забелязала кръв по дрехите – по гащеризона „от коленете надолу до края на
краката” и побързвала да сложи дрехите в пералнята, както и че когато се
прибрал, тя забелязала на дланта му „като драскано или убодено, ..., съвсем
леко съсирена кръв”. Показанията в тази им част са дадени много скоро след
деянието, през време към която логично свидетелката има силни „пресни” спомени,
и пред съдия. Показанията на този свидетелка, който дава пред настоящият съд (от
л. 106 от делото) и в частта които
сочи, че на *****г. тя и подсъдимият си легнали към 22.00 ч. и той не е излизал
на тази дата от хижа „***”, че не е
прала неговите дрехи по които да е имало кръв, както и че показанията си пред
съдия е дала „под психически натиск от повечето полицаи”, не следва да се
кредитират, тъй като свид. Г. е изключително заинтересована от изхода на
делото предвид факта, че живее с подсъдимия на съпружески начала от години и е логично
да поддържа защитната му теза – че не извършител на това деяние.
Съдът кредитира показанията на свид. Х.И. *** и поемно лица при огледа
проведен на ** и *****г. в дома на пострадалата заедно с поемното лице свид. И.К.),
дадени в съдебно заседание (от л. 108 от делото) и тези прочетени
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (том 2 ДП, л. 184 – 85) и при
предявяване на снимка от
фотоалбум № 65 (находяща се на л. 16, том 1 ДП), които се явяват
допълнение към тези, дадени пред съда.
Видно от тези гласни доказателства отзад на лятната постройка от южната страна
бил счупен прозорецът на винкеловото остъкление и е имало сив камък долу на
земята. Полицаите са сваляли отпечатъци, а от счупения прозорец са иззели кръв,
а вътре „вземаха някакви неща и ги прибираха в едни пакети, показваха ги и ние
се подписвахме”. Огледа в къщата на пострадалата М. К., първо е бил в
остъкленото коридорче с легло, в стаята и в банята, като разследващия полицай
му обяснил какво ще бъде извършено и той е присъствал на огледа до късно вечерта,
до 01.00 – 02.00 ч., а на другия ден, огледа е продължил до около обяд. Изрично
свидетелят сочи, че през цялото време „бях с полицаите”, като протоколите за
оглед им ги прочела полицай Каракашева, като полицаите изземали вещи, по-малките
се поставяли в пликове, а пликовете в кашони и се слагали лепенки.
Съдът
кредитира показанията на свид. И.К.
(участвал като поемно лица
при огледа проведен на ** и *****г. в дома на пострадалата заедно с поемното
лице свид. Х.И.), дадени в съдебно заседание (от л. 111 от делото) и прочетените
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (том 2 ДП, л. 186 гръб), които
се явяват допълнение към тези, дадени пред съда. В показанията си същият сочи,
че стъклата на остъклението на жилищната площ, обитавана от постр. К., са били
счупени и паднали навътре, като части от тях са били по винкела, на
местопроизшествието имало и камък, че в стаята било разхвърляно, имало кръв.
Свидетелят заявява, че като вещо лице е присъствал през цялото време на огледите,
като втория оглед е продължил на следващия ден и заедно с поемното лице И. са подписали
протоколите за оглед, както и че разследващият полицай е разяснил правата и
задълженията им като поемни лица.
Съдът
кредитира показанията на
свид. П.М.Д. дадени в съдебно заседание (от л. 162 от делото) и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1, т. 2 НПК (том 1, л. 85 – 87,
копие на л. 88 ДП), като прочетените в хипотезата, че свидетелят не си спомня определени
обстоятелства се явяват допълнение към тези, дадени пред съда. Този свидетел сочи
че влязъл първи на местопроизшествието и е намерил пострадалата да лежи на една
страна пред голяма локва кръв. Кредитира прочетените показания, в които твърди,
че чул, че дъщерята на пострадалата (свид. М.М.) и жената с която живее (свид. С.Б.)
са разговаряли, че М. е оставила на определени места пари за погребение и М.
казала, че парите ги няма. Същият сочи, че е чул, че М. знаела, че майка й има
2000 лева. Не кредитира показанията му че не е пипал трупа на пострадалата.
Съдът
кредитира показанията на свид. С.Н.Б. дадени в съдебно заседание (от л. 165 от
делото) и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (том 2 ДП,
л. 175 и 176) които се явяват допълнение към тези, дадени пред съда. Същата сочи,
че двамата с П.Д. са отишли да видят какво става с баба М., че тя е взимала пенсията
на баба М., която била 400 лева, както и че баба М. е оставила пари за
погребение и е казала, че „по 1000 лева за децата имам – за М. и за И., а за
мен така, че да ме погребват и паметници да правят”. Видно от прочетените
показания, същата със сигурност знае, че пострадалата М. е отделила по 1000
лева на две отделни места в раклата, както и че има една сума повече от 1000
лева за погребение.
Съдът
кредитира показанията на свид. М.К.М. (дъщеря на пострадалата), дадени в
съдебно заседание (от л. 168 от делото) и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 НПК (том 3 ДП, л. 1**), досежно това, че майка й е била много
самостоятелна, много жизнена, нормална и здрава, поддържала е добри отношения
със С.Б., че тя отишла на местопроизшествието към 12 – 13 часа на *****г. и е
заварила стаята и раклата разхвърлени и дъното на раклата се виждало. Кредитира
и показанията и по отношение на заделените пари на постр. М. К.. В тази връзка свидетелката
сочи, че майка й се оправяла сама, че веднъж й показала повече от 3000 лева, изкарала
стари портфейли на баща й я е помолила да сложи в единия портфейл 1000 лева за
надгробен паметник, други 1000 лева за погребението и други 1000 лева за да
движи нещата в къщата. Свидетелката посочва също, че така направили два
портфейла по 1000 лева и ги прибрали в раклата, а другия портфейл в който имало
повече от 1000 лева пострадалата си ги прибрала, а след инцидента парите не са
били намерени. Свидетелката пояснява, че веднага когато влязла в къщата на
майка си разбрала че става дума за грабеж и когато я попитали тя отговаряла „ограбена,
убита”. Видно от прочетените показания на свидетелката М., за сумата в размер
на 3000 лева тя научила от майка си през 20** г., месец октомври, когато майка
й заръчала да сложи по 1000 лева в два стари портфейла и останалите 1500 лева в
друго портмоне, като майка й казала, че иска да има пари в наличност за
посрещане на различни битови нужди, като майка й е имала не по-малко от 3000
лева и не се съгласила да ги внесе в банката, а месечно добавяла към тези пари
поради което към *****г. К. имала не по-малко от 3000 лева. Свидетелката
твърди, че на *****г. установила, че парите от двата портфейла на баща й и
портмонето което било за непосредствени нужди на майка й М. ги няма и споделила
това със свид. П.Д. и С. Д.. Не кредитира частта от показанията й дадени в
съдебно заседание където сочи, че не е разпитвана относно парите на
пострадалата К. и че не е коментирала за това със съседите. Тези й показания
противоречат на ценените й показания дадени наскоро след деянието, които са обективирани
в Протокол за разпита й като свидетел от **.**.**** г. (том 3 ДП, л. 1**), съставен
в съответствие с правилата на НПК, подписан от нея и показанията и в ДП са в
унисон с кредитираните показания на свидетелите П.Д., С.Б., И.К. и П.Б..
Съдът
кредитира показанията на свид. К.А.И. дадени в съдебно заседание (от л. 175 от
делото), че тя помагала на баба М. и прочетените по реда на чл. 281 ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (том 2, л. 182 ДП), които по т. 2 на практика се явяват
допълнение към тези, дадени пред съда, видно от които една-две седмици преди
убийството на М., подс. М.В. поискал 40 лева назаем от мъжа й Г.И., на същия
ден около 22 часа подсъдимият отишъл в дома им и започнал да се оплаква че има
много заеми и проблеми с брат си и майка си. Тогава свидетелката чула, че подс.
М.В. попитал мъжа й вярно ли е, че тази баба, която живее зад Вас (пострадалата
М. К.) събирала пари за погребение, Г. му казал, че не знае, както й че К.И.
започва работа при нея като я обслужва и ще получава 100 лева на месец. Свидетелката
също така сочи, че Г.И. му казал да не мисли „да не прави някоя щуротия на
бабата”, а подс. В. му казал, че няма да направи нищо и че бабата която живее
до тях се хвалила, че има събрани пари за погребение. Настоящият състав не
кредитира показанията на този свидетел дадени в съдебното производство в
частта, че свид. Г.И. не е говорил с подсъдимия М.В.. Видно от кредитираните
показания, прочетени по съответния процесуален ред, двамата са говорили помежду
си, като разговорът им е бил свързан с пострадалата – баба М. К.. Съдът счита,
че в кредитираната част от показанията си свид. К.И. описва събития, за които е
дала показания непосредствено след като са се случили, както и че в тази им
част показанията й са в съответствие с кредитираната част от показанията на Г.И..
Не кредитира частта от показанията й дадени в съдебно заседание където сочи, че
подсъдимият не е искал пари назаем от нейния мъж, тъй тези й показанията стоят
изолирани от кредитирания доказателствен материал и в частност от кредитираната
част от показанията на свид. Г.И..
Съдът
кредитира показанията на свид. Ж.И.В. дадени в съдебно заседание от 20.03.2018
г. (от л. 179 от делото) видно от които свид. Р.Г. му казала, че в процесната
вечер М. излязъл пиян, но тя не знаела къде, като й казал, че отива до село М.,
разстоянието до което е 2,5 км до хижата и се минава по черния път с автомобил.
Съобщеното в показанията дадени от този свидетел в съдебно заседание на
23.04.2019 г. (от л. 479 от делото), се полазваха за във връзка с назначената
по делото Експертиза № 19/ИДИ-123/05.06.2019 г. (л. 519 – 520 от делото) относно
информацията в устройството DV-R „iCATCH” монтирано на хижа „***”.
Съдът
кредитира показанията свид. И.К.К. (син на пострадалата и частен обвинител)
дадени в съдебно заседание (от л. 160 от делото) и прочетените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (том 2, л. 168 –169 ДП), които се явяват
допълнение към тези, дадени пред съда, че майка му държала събрани пари под „нейните
неща”, като и че от сестра си М. знаел, че майка му имало в наличност пари в
две портмонета по 1000 лева, като за едните пари казала, че след смъртта й ще
ги разделят, а другите били за погребение. Същият сочи, че сестра му свид. М.М.
му казала, че парите които майка им държала, ги няма (след деянието).
Съдът
кредитира показанията на свид. Г.М.И. (по прякор „Х.”) дадени в съдебно
заседание (от л. 285 от делото) и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (том 2, л. 181 на гърба ДП) които по т. 2 се явяват
допълнение към тези, дадени пред съда, видно от които той живеел на квартира с К.И.
и нейното дете пред къщата на постр. К., че К. й помагала и му разказала какво
работи при баба М.. Сочи, че няколко дни преди убийството подс. М.В. отишъл в
дома му и той му дал 40 лева и тогава казал на М., че К. ще започва работа при
една стара жена която ще й плаща 100 лева да пали печката и й почиства къщата
й. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, дадени в съдебното
производство, в частта, с която той твърди, че не е разговарял с подсъдимия В.
за пострадалата К.. Показанията в тази му част си противоречат, освен с кредитираните
показания на свидетелката К.И., както и на частта на прочетените негови такива,
дадени в ДП много по-скоро след деянието.
Съдът
кредитира показанията на свид. П.Д.Б., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 5 НПК (том 2, л. 177 – 178 ДП), видно то които двете с пострадалата М.
К. били големи приятелки и тя й е казала, че си събрала пари за погребение.
Съдът
кредитира показанията на свид. Н.М.К. ***) дадени в съдебно заседание (от л.
172 от делото) и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК (том
2, л. 172 ДП), които се явяват допълнение към тези, дадени пред съда, че П.Д. и
С.Б. са й казали, че баба М. е починала и тя е звъннала на кмета.
От
показанията на свид. Д.Н.Д. в съдебно заседание (от л. 341 от делото), които
съдът кредитира и проведените очни ставки със свид. Г.М.И. (л. 361 от делото) и
със свид. К.А.И. (л. 364 от делото), които също се взеха предвид от настоящият
състав се установява, че Г.И. и К.И. са пътували до с. О., община Н. на *****г.
сутринта.
Съдът
намира, че показанията на свид. А. И.А. (от л. 174 от делото), на свид. С.Й.М. (от
л. 290 от делото), на свид. К.А.С. (от л. 291 от делото) на свид. Г.И.М. (от л.
322 от делото) и на свид. Д. М. К. (л. 396 от делото) не разкриват съществени факти
по отношение на предмета на доказване.
По делото са проведени множество
експертизи. ЯОС намира, че всички заключения на ВЛ по тези експертизи следва да
се кредитират.
Видно
от заключението на ВЛ съдебен
лекар Х.Е. по изготвената по делото Съдебно-медицинска експертиза
на труп № 212/2016 г. (том 4 ДП, л. 2 – 5) и разпита му в съдебно заседание (л.
157 от делото) Видно от заключението
на ВЛ, смъртта на М. К. е причинена от механична асфиксия в резултат на
притискане в областта на шията, като несъмнена роля в генезата на смъртта са
изиграли и причинените травми в областта на лицевия череп и гръдната кост. По
време на притискането в областта на шията, пострадалата К. е била в съзнание,
със запазени рефлекси за преглъщане и кашлица, от което следва, че е имала
възможността да изпитва болки и страдания в резултат на причинените травми.
Видно
от заключението на ВЛ съдебен
лекар Х.Е. по изготвената по делото Съдебно-медицинска експертиза
№ 89/2017 г. (том 4 ДП, л. 18) и разпита му в съдебно заседание (л. 157 от
делото), че при прегледа на М.В. е установено два белега от зараснали рани по
дясната длан. Белезите са последица от рани, които са възможно да са причинени
от действията на остър предмет. Към момента на възникване на раните от тях е
изтичала кръв. Възможно е предметите, причинили тези увреждания да са парчета
от счупено стъкло. Срокът на причиняване на раните е около 7 – 15 дни.
Видно
от заключението на ВЛ И.Д. по изготвената по делото ДНК експертиза № 16/ДНК-572
(том 4, л. 91 – 99) и разпита му в съдебно заседание (от л. 234 от делото): 1.
За изследване на биологичен материал обект № 1 „кафеникава материя от отривка
от перваз” се определи ДНК-профил който съвпада с профила на М.С.В.,
регистриран в Националната ДНК база данни. Вероятността да се установи този ДНК
профил ако генетичния материал е оставен от някой друг освен М.С.В. е
1:13000000000000000; 2. За изследвания биологичен материал от обект № 3 - „камък”
се установи смес на генетичен материал като алелите с по-висок интензитет
съвпадат с алелите от съответните локуси от ДНК-профила на М.С.В., регистриран
в Националната ДНК база данни. Останалите алели в сместа могат да бъдат
сравнявани с конкретно посочени лица. В този смисъл е и заключението на ВЛ И.Д.
по изготвената по делото експертна справка № 16/ДНК-603 (том 2 ДП, л. 109 – 110)
видно от която изследвания биологичен материал от отривката по перваза на
прозореца, чието стъкло е счупено (обект № 6 от Постановление за назначаване на
експертиза с вх. № ****/**.**.**** г. по ДП № ******г. по описа на ОСлО при ОП –
Ямбол) е определен ДНК-профил на лице, което съвпада с профила на М.В..
Вероятността да се установи този ДНК-профил, ако генетичния материал е оставен
от някой друг освен М.В. е 1:13000000000000000. Изследваният биологичен
материал от отривката изхожда от М.С.В.. По
ДНК експертиза № 16/ДНК-572, Обект № 1 – отривка под счупеното
стъкло на перваза на прозореца, е получен в НИКК в бял плик с два подписа с
надпис обект № 6 под № 23 на гърба с лепенка „Този обект е най-спешен” и е
заведен в НИКК като „Случай 2016-05651-В-01, ВД № 2016-05651-6”, а Обект № 3
камък е получен в НИКК в бял плик с два подписа под № 24 и е заведен в НИКК
като „Случай 2016-05651-В-01, ВД № 2016-05651-7”. По отношение на получаването на обектите по
тази ДНК експертиза (№ 16/ДНК-572), ВЛ И.Д. обяснява, че те са получени с
входящ номер, посочен в т. 2 в експертизата (Преписка вх. № ****/**.**.**** г.
на НИКК – МВР), заведени са в деловодството на НИКК по съответен входящ номер,
посочен в експертизата и за всеки един от изследваните обекти в т. 4 е посочена
– Обект № 1 „кафеникава материя от отривка от перваз” се е намирал в
бял хартиен плик с надпис „Под счупеното стъкло на прозореца на перваз № 23 Обект
№ 6” с положени два броя подписи, а Обект № 3 - „камък” се е намирал в бял хартиен
плик с надпис „№ 24 Обект №: 7” с положени два броя подписи. ВЛ е описало обектите, като плика за обект
№ 1 му бил предаден с постановлението за назначаване на експертизата, а пликът
заедно с всички веществени доказателства се въвеждат в НИКК с входящ номер и в
електронен регистър, от деловодството веществените доказателства постъпват в
сектор „ДНК”, където се разпределят от началника за работа и обектите на
изследване се предават от деловодството срещу подпис, като няма такава практика
експертът да се подписва след разпределението на веществено доказателство за
работа, а също така в т. 4 на експертизата посочено състоянието на обекта. За
обект № 3 ВЛ обяснява, че при изследване на обектите от всяка една експертиза,
всеки един установен профил се сравнява с профилите в ДНК националната база
данни и по този начин в случая се е стигнало до съвпадение с профила на подс. М.В.,
както и че по камъка е имало ДНК на повече от едно лице. В т. 4 има двойна
номерация, като номерът е този с който обектът е пристигнал в сектор „ДНК”, а
при самото изследване номерирането на обектите е променено в хода на
експертизата и отразено в „Забележки” – т. 1 на стр. 3 от експертизата. На
плика с обект № 1 не
е имало наименование на лица, положили подписи, като тези отговори се отнасят и
за обект № 3. Обектите за изследване № 1 и № 3 са получени от ВЛ след
разпределение от началника на сектора. Относно ДНК експертна справка №
16/ДНК-603 ВЛ сочи, че отривката от прозорец, която се представя за изследване,
е марлен тампон и пълно описание е направено в експертизата, като в експертната
справка не се описва начина на представяне на обекта, а експертната справка е
изготвена на база на такова изследване, което се прави и в експертиза, но тя е
издадена докато тече работата по завършване на експертизата.
Видно
от заключението на ВЛ И.Д. по изготвената по делото ДНК експертиза № 16/ДНК-573
(том 4 ДП, л. 100 – 102) и разпита му в съдебно заседание (от л. 234 от делото)
за изследвания биологичен материал от ноктените изрезки от дясна и лява ръка на
трупа на М. К. се определи ДНК-профил, който съвпада с профила на М. К. и не се
установи привнесен материал от други лица. Видно от заключението на ВЛ И.Д. по
изготвената по делото ДНК експертиза № 17/ДНК-24 (том 4 ДП, л. 34 – 39) и
разпита му в съдебно заседание (от л. 233 от делото) се установява, че по
изследвания биологичен материал обекти № 1 (угарка), 6 и 7 съвпадат с
ДНК-профила на М.В.. Изследваният биологичен материал № 1,5 и 6 произхожда от М.В..
Изследваният биологичен материал от обект № 2, 3 и 4 са се установили различни
смеси от биологичен материал, които не могат да бъдат интерпретирани. За обект
№ 8 не се е определил ДНК-профил.Видно от заключението на ВЛ И.Д. по изготвената
по делото ДНК експертиза № 16/ДНК-571 (том 4 ДП, л. 117 – 119) и разпита му в
съдебно заседание (л. 234 от делото) от заключението е видно, че изследваната
кръв по гумената подложка е с ДНК-профила на М. К..
Видно
от заключението на ВЛ Г.С. по изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства № 16/БТМ-421/том 4, л.112-114/ и разпита
й в съдебно заседание (л. 238 от делото) се доказа кръв, като вида на кръвта не
е определена. Видно от заключението на ВЛ Г.С. по изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 16/БТМ-420 (том 4 ДП,
л. 139 – 140) и разпита й в съдебно заседание /л.239 от делото/ по обектите не
се доказа кръв. Видно от заключението на ВЛ Г.С. и И.М. по изготвената по
делото комплексна биологична ДНК-експертиза № 17/БТМ-6 (том 4 ДП, л. 56 – 85) и
разпита им в съдебно заседание (л. 239 – 240 от делото) изследваните обекти (вещи
от местопрестъплението) се доказа човешка кръв, а от отривки от Г.И. и парчета
стъкло и гъвкава връзка за сифон не се доказа кръв. Видно от заключението на ВЛ
Г.С. и И.М. по изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № 17/БТМ-5 (том
4 ДП, л. 41 – 48) и разпита им в съдебно заседание (л. 240 от делото) по
представените за изследване обект № 2 се доказа кръв, по обект № 1, 3, 4, 5, 6,
7, 9, 10, 11, 12, 20, 21, 22, 23, 24 не се доказа кръв. Обект № 3 е животински
косъм, а обект № 14,15,16,17,18 не са изследвани.
Видно
от заключението на ВЛ П.П. по изготвената по делото трасологична експертиза №
17/БАЛ-34 (том 4 ДП, л.122 – 126) и разпита му в съдебно заседание (л. 241 от
делото) върху обект № 1 се отразил рисунък на грайфера на подметка, но не се
установиха ясно изразени граници на следите, посредством които да се измерят
точните им размери. Възможно е същите да са останали от чифт маратонки, иззет
при претърсване от К.С.. Видно от заключението на ВЛ П.П. по изготвената по
делото допълнителна трасологична експертиза № 17/БАЛ-88 (том 4 ДП, л.130 – 135)
и разпита му в съдебно заседание (л. 242 от делото) установени две следи върху
парче мушама. Не са оставени от изследваните маратонки и не се установиха
следи, които да са оставени от представения чифт маратонки Мат Стар № 44.
Видно
от заключението на ВЛ Й.Ч. по изготвената по делото дактилоскопна експертиза №
17/ДКТ-42 (том 4 ДП, л. 104 – 105) и разпита й в съдебно заседание (л. 242 от
делото) върху представения обект разпореждане на НОИ РУ „СО” – Х. не са се
появили годни за идентификация дактилоскопни следи.
Видно
от заключението на ВЛ В.В. по изготвената по делото видео-техническа експертиза
№ 210/12.11.2018 г. (л. 379 – 380 от делото) и разпита му в съдебно заседание (л.
397 от делото) не са се отворили файловете, ако се съдържат такива, по
изследваното DV-R „iCATCH” със сериен № ************.
Видно
от заключението на ВЛ Й.Д. по изготвената по делото експертиза № 19/ИДИ-017/14.01.2019
г. (л. 411 – 412 от делото) е невъзможен достъп до менюто и преглед на
информацията на DV-R „iCATCH”. Видно от
заключението на ВЛ Й.Д. по изготвената по делото експертиза №
19/ИДИ-123/05.06.2019 г. (л. 519 – 520 от делото) при проверка на информацията
в устройството DV-R „iCATCH” не се съдържат
записи за ** и *****година.
Съдът не намира никакво основание да се
съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на специални познания
на съответните експерти и счита всички заключения за обосновани, поради което ги
кредитира и изгради фактическата обстановка по делото и на тяхна база, особено
върху пряко относимите към предмета на доказване заключения по:
Съдебно-медицинска експертиза на труп № 212/2016 г., Съдебно-медицинска експертиза
№ 89/2017 г. (относно нараняванията на подс. М.В.), ДНК експертиза № 16/ДНК-572
(относно биологичния материал от отривката по перваза на прозореца на остъклението
и биологичния материал от камъка намерен на
местопрестъплението).
С оглед проверка на защита
версия, съдът проведе разпит на подс. М.В. и на свидетелите К.А.И.,
Г.М.И., С.Й.М., К.А.С., Г.И.М., Д.Н.Д. и Д. М. К.. В този връзка настоящият състав счита, че събитията развили се
преди и след деянието и свързани с подготовката, намирането на автомобил и
пътуването на *****г. на свидетелите Г.И. и К.И. *** (и описвани с различни
нюанси от участниците в тях), не могат да се отразят на установяването на
главния факт процеса, а още повече – до такава степен, че да оборят извода за
авторството на престъплението от страна на подс. М.С.. Доказателствения
материал касаещ тези събитията, подкрепя фактологията, че преди деянието се е
осъществила среща между подсъдимият и свидетелите Г.И. и К.И..
Тук трябва да
се отбележи, че приобщените по делото, въз основа на направени от защитата
доказателствени искания, резултати от изследванията с полиграф (т. нар. „детектор на
лъжата”) на подс. М.В. и на свид. Р.Г. извършени на досъдебното производство – ********-***-**/*-***/**.**.**** г. на Институт по психология на МВР
(изпратени с писмо рег. № ********-***-**-*-*-****/**.**.**** г. на МВР – С. и съхранявани
в отделен класифициран том на делото), не се кредитират от настоящият състав. Полиграфските
изследвания, провеждани от служители на МВР, не са регламентирани по законов
начин и не са доказателствено средство по НПК, което прави невъзможно
използването им за целите на наказателния процес. Използването на „детектора на
лъжата” има значение единствено за изграждане на версии в хода на
разследването, които следва да се проверят и да се „облекат” в надлежни
доказателства. Ето защо ЯОС счита, че тези резултати не съставляват годно доказателствено средство, поради което и не се кредитират.
При
анализа и оценката на събраните по делото доказателства съдът не установи
съществени противоречия от значение за обективната истина. Настоящият състав счита, че при така събраната
доказателствена съвкупност се установява описаната по отношение на главния факт
фактическа обстановка. Тук съдът ще посочи, че доказването представлява дейност
с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при
който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н.
основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически
очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на
доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства,
които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са
най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени
три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и
размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които
имат значение за отговорността на обвиняемия. Принципно, при наличие на
доказателства които не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните
събития, съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като
изгради своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници
– писмени документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от
изхода свидетели, които да надгради с
онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тази доказателствена база. В
случая настоящият състав процедира точно така – стъпвайки на: заключението на
ВЛ относно характера на телесните увреждания и вероятния механизъм на
причиняването на смъртта на пострадалата К. (Съдебно-медицинска
експертиза на труп № 212/2016 г.), на
заключението на ВЛ относно характера на белезите от зарасналите
рани по дясната длан на подс.
В. и вероятния механизъм на получаването им (Съдебно-медицинска
експертиза № 89/2017 г.); заключението на ВЛ, че на кафеникава материя от
отривка от перваз се определи ДНК-профил който съвпада с профила на подс. М.В.,
както и че при изследвания биологичен материал от камъка намерен на
местопрестъплението се установи смес на генетичен материал като алелите с
по-висок интензитет съвпадат с алелите от съответните локуси от ДНК-профила на М.С.В.,
(експертиза № 17/ДНК-24 и експертиза № 16/ДНК-572), от кредитираните части от
показанията на свидетелите Р.Г., М.М., С.Б., П.Д., Х.И., И.К., К.И., Г.И. и Ж.В.,
надграждайки с останалите
свидетелски показания и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска
логика, установи главния факт в процеса. Според ЯОС в настоящия случай са
събрани достатъчно доказателства, като кредитираните
такива образуват единна доказателствена верига и са от такова
естество, че обсъдени във взаимовръзка помежду, съставляват хармонично цяло,
създаващо процесуална възможност за разкриване на обективната истина и
формиране на единствен и несъмнен извод, че престъплението е извършено именно
от подс. М.В.. Те по същество
са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност
едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен
начин установяват фактите относно времето, мястото и механизма на извършване на
грабежа придружен с убийството на М. К. от страна на подс. М.В.. ЯОС не
установи обстоятелства, който да пораждат съмнение в тази поредица.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
От всички събрани доказателства релевантни
за делото съгласно чл. 14 от НПК, които съдът прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият М.С.В. е
осъществил и от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, като в периода от
18,00 часа на *****г. до 14,00 часа на *****г. в с. У., община Т., област Х., в
частен дом, намиращ се на ул. „Т.М.” № **, е отнел чужди движими вещи – пари
3000 лева от владението на собственика им М. Г.К. на ** години с ЕГН **********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, изразяваща
се в силно притискане в областта на шията с ръце и крак, довело до счупване на
щитовидния хрущял и рогчетата на подезичната кост и причинило механична
асфиксия, нанасяне на множество, наслагващи се удари с юмруци със значителна
сила в областта на лицето, причинили разрушаване на костния скелет на лицевия
череп и масивни хематоми в меките тъкани на лицето и кръвоизливи в разрушените
синуси на въздухоносната система, притискане и удари в областта на гръдната
кост с ръце и крак, причинило счупване на гръдната кост и кръвонасядане на
сърдечната торбичка и деянието е придружено с убийството на М. Г.К..
По делото се установи от всички кредитирани
доказателства, че подсъдимият М.С.В. след като узнал, че М. К. разполага с
пари, взел решение да извърши грабежа и в процесния период от време, с камък
счупил един от прозорците на остъкления с винкел коридор и от там проникнал в
пристройката като си порязал ръката, влязъл в стаята където била пострадалата,
нанесъл й множество удари за да му каже къде държи парите си, причинил й
множество телесни увреди и смърт чрез механична асфиксия, претърсил стаята,
намерил и отнел 3000 лева. Безспорно от заключението на ВЛ по назначената ДНК
експертиза относно намерената кафеникава течност от вътрешната страна на
прозореца се установява, че този биологичен материал произхожда от подс. В., като
кръвта е намерена от вътрешната страна на прозореца, което изключва възможност
тя да е попаднала там случайно, ерго – той е бил на местопрестъплението. Характера
на телесните увреждания и вероятния механизъм на причиняването на смъртта на
пострадалата М. К. се извеждат от заключението на ВЛ съдебен лекар по СМЕ на
труп и сочат за извършените от подсъдимия действия по умъртвяването й. Фактът,
че по камъка с който е счупено стъклото е установена смес от биологичен
материал, като алелите с по-висок интензитет съвпадат с алелите от
съответните локуси от ДНК-профила на подс. В. сочи за начина на проникване на подсъдимия в дома на пост. К..
От кредитираните показания на свид. Р. Г.се установява, че подс. В. е излязъл
на *****г. вечерта, прибрал се е много късно, като по дрехите му е имало кръв и
на една от ръцете засъхнала кръв, т.е. доказва се, че по време на деянията той не
е бил на хижа „***“ и точно тогава е получил нараняването на ръката си (с
механизъм описан от ВЛ съдебен лекар по СМЕ за освидетелстване на живо лице) и
е имал досег с кръв. Факта, че подс. В. не е бил процесната вечер на хижата „***“,
се потвърждава и от показанията на свид. Ж.В. – наемател на хижата. Обстоятелството,
че подс. В. е знаел, че постр. М. К. разполага с пари, се установява от
кредитираните показания на свидетелите К.И. и Г.И.. Това, че целта на подс. В.
е да извърши грабеж се установява от претърсването на жилищната площ обитава от
пострадалата, преобърнатите вещи и мебели. За наличието на парични средства в
дома на К. и техния размер може да се заключи от кредитираните показвания на
дъщерята на пострадалата – свид. М.М., на сина й – свид. И.К., както и на
хората с които тя е поддържала близки отношения –свид. П.Д., свид. С. Б. и
свид. П. Б..
Обект на
престъплението грабеж придружен с убийство са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността и гарантиращи правото на живот, както и обществените
отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост върху движими вещи и обществените отношения, които осигуряват на
човека възможност свободно да формира своята воля и да избира
поведение.
От обективна страна подс.
М.В., чрез своите действия, е извършил престъплението грабеж, като е отнел чужди
движими вещи – парична сума в размер на 3000 лева от владението на постр. М. К.,
като е прекратил фактическата власт върху всички пари, които е намерил в дома
й, която до момента на деянието се е упражнявала от пострадалата. Престъплението
грабеж, придружен с убийство е съставно и подсъдимият е осъществил всички негови
етапи, като упражнил сила върху пострадалата – оказвал такова пряко
физическо въздействие върху личността на пострадалата (осъществил силно притискане в областта на
шията с ръце и крак, довело до счупване на щитовидния хрущял и рогчетата на
подезичната кост и причинило механична асфиксия, нанесъл й множество,
наслагващи се удари с юмруци със значителна сила в областта на лицето,
причинили разрушаване на костния скелет на лицевия череп и масивни хематоми в
меките тъкани на лицето и кръвоизливи в разрушените синуси на въздухоносната
система, притискал и удрял пострадалата в областта на гръдната кост с ръце и
крак, причинило счупване на гръдната кост и кръвонасядане на сърдечната
торбичка) – т.е подс. В. е оказал физическо въздействие върху
личността на пострадалата и упражнил принудата по отношение на пострадалата. Употребената
от страна на подс. В. сила е била насочена към това пострадалата К. да му каже къде държи парите си и към
преодоляване на каквато и да било съпротива от нейна страна и е свързано с прекъсването
на фактическото държане на процесните пари. За прекратяване на съществуващото
владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а при извършването му предварителното
е била упражнена принудата за да съобщи пострадалата къде са се намирали
търсените вещи – намиращите се в дома и пари, които той имал намерение да отнеме.
Между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа, съществува
функционална връзка, тъй като използваната от подс. В. принуда се явява начин,
метод за узнаване къде се намира парите и за неутрализиране на съпротива на
пострадалата К., която не е имала намерение да даде или отстъпи някому парите
си. Силата употребена от подсъдимия безспорно е била насочена към прекъсване на
връзката между пострадалата и намиращите се в дома й пари. Подсъдимият е влязъл
в обитаваното от пострадалата жилищно пространство, именно с намерение да
отнеме всички намиращи се там пари, които успее да намери. Стойността на
вещите, които подсъдимият е отнел е 3000 лева – сума пари която се е намирала в
дома на пострадалата разпределена в три мъжки портфейла по 1000 лева. В резултат
на употребената физическа принуда, сила, от процесното деяние, на пострадалата
М. К., са причинени редица
травматични увреждания: счупване
на щитовидния хрущял и рогчетата на подезичната кост, причинило механична
асфиксия, разрушаване на костния скелет на лицевия череп и масивни хематоми в
меките тъкани на лицето и кръвоизливи в разрушените синуси на въздухоносната
система, счупване на гръдната кост и кръвонасядане на сърдечната торбичка и като
краен резултат – смърт. Видно
от назначената съдебно-медицинска експертиза смъртта на М. К. е причинена от
механична асфиксия в резултат на притискане в областта на шията, като несъмнена
роля в генезата на смъртта са изиграли и причинените травми в областта на
лицевия череп и гръдната кост. По време на притискането в областта на шията,
пострадалата К. е била в съзнание, със запазени рефлекси за преглъщане и
кашлица, от което следва, че е имала възможността да изпитва болки и страдания
в резултат на причинените травми. Ерго – чрез своите действия подс. В. противоправно
е лишил от живот пострадалата К., като въздействал пряко и непосредствено върху
нея, по начин да причини увреждане, което е давела до летален изход. Именно в резултат
на действията на подс. В. е причинена биологичната смърт на постр. М. Г.К., като между
нанесените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинно
следствена връзка, тъй като в резултат на тези травматични увреждания е
настъпила смъртта. Приложената сила е била с цел жертвата да каже или покаже
къде се намират парите, чието отнемане е целял подсъдимият. Ето защо ЯОС намира, че съществува
пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания и смъртта на
жертвата и това обуславя наличието на квалифициращия признак чл. 199, ал. 2, т.
1 от НК.
Макар да не се предявяват такива
обвинения, настоящият състав ще отбележи, че от обективна страна убийството на М.
К. е извършено „по особено
мъчителен начин”, предвид начина
на осъществяване на деянието, характера
и тежестта на уврежданията получени от пострадалата. В съдебната
практика се приема, че е налице
„особено мъчителен начин” на убийството, когато пострадалият е
преживявал прижизнено изключителни по обем и качество мъки. Именно такъв е и
настоящият случай – нанесените множеството увреждания
в периода от време, са били в състояние да причинят бавно и мъчително смъртта
на възрастната жена, която е възприемала тежестта на травмите като е изпитвала
болки, страдания и страх, възприемала е своето безсилие и безизходица от
създалата се ситуация, а подсъдимият е съзнавал това. Също така убийството е
извършено едновременно и с „особена жестокост”, тъй като при извършване на това
деяние деецът е проявил ярост и ожесточение,
характеризиращи го като жесток човек (в този смисъл – т. 15 на
ППВСР № 2/1957 г. на ВС). Подс. М.В. още в началото на събитията е повалил пострадалата
К. на земята и използвайки по този начин от невъзможност й да се отбранява, е нанесъл
множество силни удари на възрастна жена. Поради това съдът приема, че множеството удари, тяхното естество и сила,
нанасянето им върху една на практика беззащитна, спрямо физически здрав мъж на **
г., възрастна жена (на ** години), свидетелстват за изблик на ярост и ожесточение и сами по себе си характеризират подс.
В. като човек, извършил необуздани действия и сочат за проявената от него особена
жестокост при убийството на М. К..
Субекти на
престъплението са пълнолетни вменяеми лица. Подс. В. и именно такъв – пълнолетно наказателно-отговорно лице, което не е бил собственик на
паричната сума от 3000 лева намираща се в дома на пострадалата К. (предмет на
отнемането) и което по време на извършване на деянието е могло да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Вината като субективен елемент на
престъплението е свързана с конкретно психическо състояние на дееца, отразяващо
негово субективно отношение към общественоопасния характер на деянието и
общественоопасните последици. Константна е съдебната
практика, според която за субективната страна на деянието следва да се съди
най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи настъпилия
резултат. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, се преценява от
начина на извършване на престъплението и от обективно причинените увреждания.
В конкретния случай, като съобрази съвкупността на всички
обстоятелства за извършеното престъпление и отчете поведението на виновния и
пострадалия, начина и способа на извършване на престъплението, силата на
ударите, тяхната насоченост и характера на нараняванията прие, настоящият
състав прие, че от субективна страна по време на
извършване на деянието подс. М.В. е действал умишлено, с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият, като човек без психични отклонения, със
с.о. с достатъчен житейски опит, логично е съзнавал,
че парите които търси в дома на пострадалата К. се намират именно в нейно
владение (т.е. във владението на другиго, че са чужди), че тя не е съгласна да
й бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената от него физическа
принуда. С използването на силата подсъдимият е целял да установи своя
фактическа власт върху предмета на престъплението и е извършил деянието с
намерението да присвои всички пари които намери на местопрестъплението. Той е имал
и намерение да се разпореди с вещите които отнеме в свой интерес, противозаконно
да ги присвои. Несъмнено (и предвид многократните му осъждания) е напълно е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването
на обществено-опасните последици. Същият е бил наясно, че с действията си
ще причини смъртта на жертвата, предвид характера и интензивността на
употребената сила, възрастта и физическите данни на М. Г.К. и логично е целял
настъпването именно на такъв вредоносен резултат. Действията му при
осъществяване на деянието показват едно целеустремено поведение, насочено към лишаване
от живот на пострадалата. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната доктрина
трайно и безпротиворечиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от
средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, и други
обстоятелства. В случая настоящият състав приема за безспорно установено, че
подс. В., предвид цялостната обстановка и неговите действия, е искал и да убие
жертвата.
Ето защо съдът призна подс. М.С.В. за
виновен по повдигнатото му, от Окръжна прокуратура – Ямбол, обвинение за престъпление
по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 198, ал. 1 от НК.
В тази връзка съдът не сподели изложените
от защитата доводи, както следва:
По отношение на авторството на подс. М.В.
и относно кредитирането на показанията на свид. Р.Г., свид. Г.И. и свид. К.И.,
настоящият състав посочи подробни съображения напред в изложението, и няма
какво повече да добави.
Несъстоятелни са доводите на защитата, че
огледа на местопрестъплението на *****г. е опорочен. Тук следва да се посочи,
че поемните лица Х.И. и И.К. са подписали надлежно Протокола за оглед на
местопроизшествие от *****г. и видно и от техните показания са присъствали през
цялото време на провеждане на това процесуално-следствено действие, а разследващият
полицай е разяснил правата и задълженията им като поемни лица.
Защитата сочи, че в Протокола за оглед на
местопроизшествие от *****г. е отразено, че под счупеното стъкло на перваза на
прозореца са открити капки червена течност, но в протокола няма данни да са
взети следи от тази течност под формата на отривки с физиологичен разтвор. Така
също, такива данни няма и в другият Протокол от *****г. в който протокол
вещите, описани като обект № 7 до № 14 не са вписани и липсват в номерацията
капките кръв, а капките кръв като обект № 6 се появяват в ДП за първи път в
Постановлението за назначаването на комплексната биологична и ДНК експертизи от
*****г. където е отразено – отривка от марля тампон напоен с физиологичен
разтвор от обект № 6. Сочи, че в Приемо-предавателния протокол от *****г. е
записано „Не запечатан малък бял плик с надпис – Под счупеното стъкло на
перваза.“, чието съдържание е неизвестно. ЯОС намира, че с тези възражения по
същество се оспорва процесуалната годност на протокола за оглед на
местопроизшествието и се иска изключването му от доказателствената маса. Безспорно
последиците от дискредитирането на огледния протокол биха се разпростирали и
върху иззетите с него предмети и изготвените, свързаните с тях, експертизи,
като същите биха били изключени от доказателствата по делото. Тази позиция не
може да се приеме от настоящият състав. Съдът намира, че изземането на
процесния камък е надлежно посочено в огледния протокол – пункт втори в раздел
„Иззеха се следните вещи..”. От разпитите на поемните лица, присъствали на
местопрестъплението при провеждане на процесуално-следственото действие се
установи, че действително под
счупеното стъкло на перваза на прозореца са открити капки червена течност
(кръв), като полицаите от счупения прозорец са иззели кръв – от показанията на тези свидетели, става пределно
ясно откъде е иззета приложената по делото червена течност (кръв), от
местопрестъплението течност се взема от чрез пренасянето им върху отривки,
които впоследствие, се предават за ДНП експертиза. Именно такъв е и настоящият
случай – от органите на досъдебното производство е извършен оглед на
местопроизшествието, съгласно изискванията на чл. 155 и следващите от НПК, при
който са установени веществени доказателства, описани и в огледния протокол (вкл. и иззетия камък и намираните
капки червена течност. Съставения протокол, като писмено доказателствено
средство, отразява действително констатирани факти и обстоятелства и резултатите
от извършването му могат да служат за доказателствена основа за изготвянето на
експертните заключения, както за фактическите изводи на съда. Действие
на разследващия орган по изземането
на биологичен материал –
капки червена течност се установява и посредством разпит на
поемните лица, присъствали при огледа на местопроизшествието на *****година. В хода на извършваните
действия по разследването е спазено императивното правило на чл. 137 от НПК
относно задължителното присъствие на поемните лица. По делото не са налице
обективни данни в противоположен смисъл, за да се подлага под съмнение фактът,
че при извършваните действия по разследването в хода на огледа
местопрестъплението в жилищната площ обитавана от пострадалата М. К., поемните
лица фактически не са присъствали и реално не са възприели
извършваните действия. Напротив, видно от техните разпити, те са възприели
фактически и реално всяко едно действие по разследването, за което явно
свидетелство са техните подробни показания, от които става логически очевидно
всяко едно от действията по разследването, последователността, методологията
и начинът, по който са открити и надлежно приобщени веществените
доказателства и изготвените доказателствени средства. Всъщност техните показания,
освен че допълват приложените по делото писмени и веществени доказателствени
средства, доказват и обстоятелства, които са от решаващо значение за делото. От
показанията на тези свидетели – поемните лица Х.И. и И. К., става
пределно ясно откъде е иззета приложената по делото кафява течност (кръв), а
именно от перваза на счупения прозорец на местопрестъплението. Освен изложеното
ЯОС намира за нужно да отбележи, че дори
протоколът от извършените действия по разследването да съдържа пропуски
и непълноти, това не го лишава от неговата официална удостоверителна сила на
писмено доказателствено средство за извършените действия и за събраните
доказателства, още повече възпроизведените факти в този протокол се доказват и
по друг начин и с другите средства, предвидени в НПК – в случая чрез
свидетелските показания на поемните лица И. и К..
По отношение на получаването в НИКК на
обекти по изготвената по делото ДНК експертиза № 16/ДНК-572, се установи, че Обект
№ 1 – отривка под счупеното стъкло на перваза на прозореца, е получен в НИКК в
бял плик с два подписа с надпис обект № 6 под № 23 на гърба с лепенка „Този
обект е най-спешен” и е заведен в НИКК като „Случай 2016-05651-В-01, ВД №
2016-05651-6”, а Обект № 3 камък е получен в НИКК в бял плик с два подписа под
№ 24 и е заведен в НИКК като „Случай 2016-05651-В-01, ВД № 2016-05651-7” – по Преписка вх. № ****/**.**.**** г. на НИКК
– МВР.
Неоснователен е довода на защитата, че
след като липсват подписи на разпитания пред съдия свид. Р. Г. и на
разследващия орган, това действие е опорочено. По делото не е спорно, че такъв
разпит е проведен и е надлежно оформен в протокол. Тук съдът ще посочи уредбата
по чл. 223, ал. 3 от НПК, съгласно който,
по силата на правилата приложими за съдебното следствие (доколкото не са
регламентирани особени), този протокол се подписва от председателя и съдебния
секретар – арг. чл. 311, ал. 2 от НПК и това е сторено.
По отношение на това кои части от
показанията на свид. Р.Г., на свид. Г.И. „Х.“ и на свид. К.И. следва да се
кредитират и защо, съдът отговори при коментара на доказателствена съвкупност.
Твърдението на защита, че при разпита на
свид. Р.Г. са извършени незаконни полицейски действия с цел насилствено
изтръгване на показания й е абсолютно голословно и по делото не са налични
никакви, дори данни в тази насока.
По отношение на виждането на защитата, че
пострадалата К. сама е отключила на познато лице, настоящият състав ще посочи,
че по делото не се налични такива доказателства. Досежно механизма на
проникване в пристройката съдът не споделя довода, че подс. М.В. не би могъл да
премине през счупеното остъкление, без да получи наранявания в гърдите и
рамената. Фотоснимка от Албум № 65 (на л. 16
горе, том 1 ДП), най-точно илюстрира по веществен път
факта, че по винкела няма множество парчета стъкла останали от счупения
прозорец, така че те задължително допълнително да наранят подсъдимия при
преминаването му от там.
Причините за
извършване на престъплението от подс. В., според ЯОС, са незачитане на
обществените отношения осигуряващи неприкосновеност на живота и здравето на
личността и охраняващи правото на собственост на гражданите, стремежа му към
придобиване на средства по неправомерен начин, изградените му престъпни навици
и склонност към антисоциално поведение.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 199, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна.
При определяне на наказанието на подс. В. за извършеното от него престъпление,
съдът прецени високата степен на
обществена опасност на деянието, тъй като се касае освен за посегателство
срещу собствеността на гражданите и за такова спрямо телесната неприкосновеност
на човека и в частност – здравето и живота на възрастна самотно живееща
беззащитна жена. Така също настоящият състав съобрази и високата степента на обществена опасност на дееца,
предвид данните за личността му – осъждан многократно и търпял ефективно
наказания лишаване от свобода, с изградена антисоциална нагласа за
противоправно поведение насочено спрямо собствеността на гражданите, а в случая
– и срещу телесната неприкосновеност на човека. Подс.
В. определено е човек с интелектуални възможности, който обаче не проявява съчувствие или
разкаяние за извършеното, у него липса чувство за вина и няма активност за
корекция на поведението му в морално-етичен план чрез оценяване на негативния си
опит (предвид тежко обремененото му съдебното минало). Всичко това определя
висока склонност към противообществено поведение у подсъдимия и обуславят извод
за високата му степен на
обществена опасност. Подбудите за извършване на престъплението съдът
счита, че са безотговорност по отношение на подсъдимия към обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на живота, личността и нейното
здраве, собствеността и ниското му гражданско правосъзнание. В конкретния
случай съдът не констатира смекчаващите вината
на подсъдимия обстоятелства, а само отегчаващи такива
– висока степен на обществена
опасност на деянието и на дееца; липса на чувство за вина и разкаяние у подс. В.;
трайно установени
престъпни навици, по отношение, на които предходните наказания не
са изиграли поправително-възпираща
роля; начина на
осъществяване на деянието –
проявената престъпна упоритост за противозаконното отнемане на чужди движими
вещи, убийството
на пострадалата К. по
особено мъчителен начин и с
особена жестокост, чрез употреба
на интензивна физическа сила, което с оглед данните за възрастта й и физическото и състояние към
инкриминирания момент, не е било предназначено
единствено да се предотврати евентуалната й съпротива за
реализиране на престъпния резултат.
Гореизложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение подс. В., като наказанието бъде определено при
условията на чл. 54 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. В съответствие с чл. 57, ал. 1 от НК
съдът първо определи най-подходящото по вид и размер наказание, ръководейки се
от общите правила на НК. Изискване на закона, съобразно чл. 38а, ал. 2 от НК, е
наказание доживотен затвор да се налага, тогава когато извършеното престъпление
е изключително тежко. В случая, макар и да отчита огромната лична трагедия за
близките на убитата М. К., тежката морална укоримост и обществена нетърпимост
към такива престъпления, оценейки съдът не намери да е налице кумулативната даденост на изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Конкретно извършеното от подс. В. престъпление по
чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК не е с нетипична, извънмерна обществена
опасност, тъй като тежките последици и другите отегчаващи отговорността на
подс. В. обстоятелства, не отличават качествено престъпното посегателство от
обичайните престъпления от този вид. Поради
това, ЯОС счита, че съответно за конкретно осъщественото от подс. В. е
наказанието лишаване от свобода.
Съобразно чл. 36, ал. 1 от НК наказанието
се налага с цел: да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите
и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства, високата степен на обществена опасност на
деянието и извършителя, оказаната интензивна принудата при отнемането на
паричната сума, жестокостта му при извършване на деянието в резултат
на което е отнет човешки живот – най-ценното обществено благо и то на възрастна
беззащитна жена, както и личностовия профил на подсъдимия предвид миналите му осъждания
сочещи на липсата на желание от негова страна за корективност, ресоциализация и
интеграция в обществото счита, че справедливо и съответно на извършеното
от подс. В. е налагане на наказание лишаване от свобода само в максималния му
размер, предвиден от закона в чл. 199, ал. 2 от НК, а именно – ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид размера на постановеното с настоящата присъда
наказание, по отношение на подс. В., основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС, съдът определи първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване на наказанието. Настоящият състав счита определеното наказание за
справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави на подс. В.. Освен
това така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху него, ще му
отнеме възможността да върши други престъпления, както и ще му осигури възможност, при преосмисляне от негова страна, за
последваща социална адаптация. То е
необходимо и за постигане на
генералната превенция – за оказване на възпитателен и предупредителен ефект върху другите
членове на обществото,
отправяйки им ясен сигнал за неизбежност и строгост на наказанието, при такъв
вид престъпления.
На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК съдът
приспадна времето, през което подс. М.С.В. е бил задържан и е бил с наложена
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от **.**.**** г. до
влизане в сила на настоящата присъда, предвид факта, че към настоящия момент
същият е с непроменена мярка за процесуална принуда.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. М.В., да заплати направените по делото
разноски: сума в размер на 5 822,47 лева в приход на бюджет на съдебната власт
по сметка на Окръжна прокуратура – Ямбол (за експертизи в ДП), както и 832,02
лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол
(разноски в съдебната фаза за експерти и свидетели).
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът постанови, на основание чл. 111 НПК,
като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила да се унищожат веществени
доказателства по делото, както следва:
1. Находящи се в: Кашон, запечатан със
стикер № 2016-06244, PKG - 030679; Кашон, запечатан със стикери №
2016-05650-В-01, 2016-05650.2 и 2016-05650-F-01, 2016-05650-F-01 и
2016-05650.1; Кашон, запечатан със стикер № 2016-05650-F-01, 2016-05650.4 и
2016-05650-F01, 2016-05650.3; Кашон, запечатан със стикер № 2016-06034,
PKG-029540; Кашон, запечатан със стикери № 2016-05651 и PKG-029166 и
2016-05651-В-01, 2016-05651.60; Кашон, запечатан със стикер № 2016-05651,
PKG-029166; Кашон, запечатан със стикер № 2016-05651-В-01, 2016-05651.59;
Кашон, запечатан със стикер № 2016-06243 PKG-029740; Кашон, запечатан със
стикер № 2016-05651 и PKG-029166 и 2016-05651-В-01 и 2016-05651.62; Кашон,
запечатан със стикер № 2016-05651 PKG-029166; Кашон, запечатан със стикер №
2016-05651 PKG-029166 и 2016-05651-В-01 и 2016-05651.61; Кашон, запечатан със
стикер № 2016-06243 PKG-029740; Кашон, запечатан със стикер № 2016-05651
PKG-029166 и 2016-05651-В-01, 2016-05651.58; Кашон, запечатан със стикер №
2016-05651 PKG-029166 и 2016-05651-В-01 и 2016-05651.56 2016-05651-В-01
2016-05651.57; Кашон, запечатан със стикер № 2016-05651 и PKG-029166; ВД обект
№ 3 лилава кутия с парчета стъкла; ВД обект № 4 - кашон с парчета стъкла; ВД
обект № 5 кашон с парчета стъкла; ВД обект № 2 - кашон с парчета стъкла; Бял
плик, запечатан със стикер № 2016-06244 PKG-030679; Бял плик голям формат, съдържащ
отворен бял плик с надпис РУ – Т. и стикер № 2016-05652 PKG-029167 и запечатан
плик с телбод, върху който е поставен списък на лицата, от които е взет
сравнителен материал /нокти/, съдържащ общо 50 плика; Бял плик с надпис „*****г.
№ 7 нож”; Бял плик обект № 7 - парчета стъкла; Бял плик малък формат обект № 8
- парчета стъкла; Бял плик малък формат обект № 44; Бял плик среден формат
обект № 9 - портфейл; Бял плик голям формат
обект № 6 с надпис „3 броя ножове”; Бял плик голям формат с надпис „*****г.
№ 25 за нинхидрин”;
2. ВД по протокол за обиск и
изземване от **.**.**** г. - един чифт оранжеви ръкавици с черно латексово
покритие, един брой шапка - черно-бяла, един брой метален детайл;
3. ВД по протокол за
претърсване и изземване от **.**.**** г. - от къща в с. С., ул. „П. Д. П.” № **
- един брой спортно долнище „PUMA” - обект № 1, обект № 2 - нишковиден обект
намерен върху обект № 1, обект № 3 - бяла тениска с надпис ,,HILFIGER SPORT”,
обект № 4 - нож с черен калъф и черна дръжка с надпис „Filstar”, обект № 5 -
синя тениска с лого „Adidas”, обект № 6 - един брой мобилен апарат Nokia -
черен на цвят, обект № 7 - чифт гумени ботуши - черни на цвят с № 42/8;
4. ВД по протокол за
претърсване и изземване в л.а. „О. К.” ДКН * ** ** ** - един брой пакет
кърпички, един брой парцал - бял на тъмносини райета, един брой гумирана стелка
- предна лява седалка, един брой гумирана стелка О. пред предна лява седалка,
предпазна тапицерия от три части от предна лява седалка, един брой бял парцал -
мръсен, един брой гумирана стелка пред предна дясна седалка, един брой гумирана
стелка О. пред предна дясна седалка, предпазна тапицерия от три части от предна
дясна седалка, един брой флаш памет зелена на цвят - 2 GB, два броя предпазна тапицерия
седало и гръбна задна седалка;
5. ВД по протокол за
претърсване и изземване от **.**.**** г. в бунгало - рецепция на хижа „***” -
обект № 1 -мъжки спортни обувки № 43 „Tigerline”, обект № 2 - един брой сини
дънки „Dallas”, обект № 3 - нишковиден обект, наподобяващ косъм намерен върху
синьо долнище с надпис „Joma” от метален шкаф, обект № 4 - един брой синьо
долнище с надпис „Joma” от метален шкаф, обект № 5 - един брой синьо шушлеково
долнище, обект № 6 - един брой червено-синьо горнище „Nike”, обект № 7-един
брой долнище с надпис „Fundays”, обект № 8 - един брой тъмносин пуловер, обект
№ 9 - един брой червен гащеризон, обект № 10 - един брой яке „Kaierlai”,обект №
11 - един брой червено-черна чанта с надпис „Gifts”,обект № 12 - един брой нож
с черно-бяла дръжка с надпис „Shun”,обект № 13 - един брой м.т. „Nokia”, обект
№ 14 - един брой м.т. „LG”, oбeкт № 15 - един брой м.т. Nokia, обект № 16 -
един брой м.т. „Samsung” обект № 17 - един брой м.т. „Nokia”, обект № 18 - един
брой зелена платняна чанта с надпис „Tootsies”,обект № 19 - един брой мъжки
черен портфейл;
6. ВД по протокол за
претърсване и изземване от *****в л.а. „Р. Т.” ДКН * ***** ** - обект № 3 - фискален касов бон от *****г. на
името на В. на стойност 130,00 лв. издаден от БТК ЕАД - С.;
7. ВД по протокол за
доброволно предаване от Р.Г. - в два броя черни найлонови чували запечатани със
стикери - обект № 1 и № 2 на ОД на МВР - Х..
Също така, ЯОС разпореди
след влизане в сила на настоящата присъда вещественото доказателство – 1 бр.
DV-R „iCATCH”, ведно със захранващ адаптер да се върнат на собственика Ж.И.В. ***.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови тази присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: