Р Е
Ш Е Н
И Е № 954
гр. Пловдив, 27.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар С. К. и прокурор Росен Каменов като
разгледа докладваното от Председателя адм.д. № 2840 по описа на съда за 2017
г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от «Д.- Ф» ООД – гр.Пловдив против НАП – гр.София, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК. С исковата молба се претендират имуществени вреди,
настъпили от: 1. незаконосъобразно
действие на орган по приходите – отправяне на мотивирано искане по чл.121 от ДОПК, с което е поискано възбраняване на недвижим имот, чиято стойност била в
пъти по-висока от евентуалните публични задължения на ищеца. В резултат на това имотът на дружеството бил продаден на публичен търг, а РА №
*********/ 11.10.2013 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП - Пловдив,
във връзка с който била наложена обезпечителната мярка, бил обявен за нищожен;
2. бездействие на приходната
администрация, която е допуснала извършването на публична продажба при влязло в
сила решение за обявяване нищожността на РА № *********/ 11.10.2013 г.; 3. вследствие на предварителното изпълнение на
незаконосъобразния РА № *********/ 11.10.2013 г.
В първо СЗ и в писмено становище процесуален
представител поддържа иска и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален представител и в
писмено становище оспорва иска и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за недоказаност на исковата претенция.
Административен
съд – Пловдив намира така предявените искове неоснователни, предвид следното:
1.
Законът
има предвид фактически действия или бездействия. Това разбиране е дадено и в т.
4 от ТР № 3 по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ и произтича и от
разпоредбите на чл. 250 и 256 от АПК. Целта на закона е да се обхване цялата
административна дейност, всички действия и бездействия, които са извършени в
нарушение на правилата за упражняване на административна дейност. По смисъла на
този закон незаконосъобразни са и онези "неоснователни" действия по чл.
250 от АПК, които са осъществени без да се основават на административен акт или
закон, както и "неоснователни" бездействия по чл. 256 от АПК, т.е.
неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да
извърши по силата на закона. Искането по чл.121, ал.1 от ДОПК, не представлява
фактическо действие по смисъла на чл.250 от АПК, освен това е повече от
очевидно, че това искане се основава на закона, поради което в случая не е
налице основен елемент на фактическия състав и първа предпоставка за
отговорността на държавата, а именно – незаконосъобразно действие спрямо което
съдът да осъществи инцидентен контрол за законосъобразност.
2.
Не е налице
бездействие по задължение, което произтича пряко от нормативен акт, както
изисква нормата на чл.257 от АПК. От обстоятелствената част на исковата молба
може да бъде изведено, че ищецът твърди бездействия на публичен изпълнител,
чрез които се е стигнало до продажба на недвижим имот при влязло сила съдебно
решение, с което РА
№ *********/ 11.10.2013 г. е бил обявен за нищожен. Такова бездействия
или множество бездействия биха били налице евентуално, ако дружеството нямаше
други задължения, защото в този случай с
влизането в сила на решението, с което РА е бил обявен за нищожен, публичният
изпълнител щеше да бъде длъжен да прекрати изпълнителното производство, което
задължение произтича от закона. В случая обаче такова задължение за публичния
изпълнител не е било налице, тъй като
имотът е продаден за погасяване на други задължения на дружеството, по
изпълнително дело, образувано далеч преди първата ЗВР по РА №
*********/ 11.10.2013 г., което ясно личи от преписката по изпълнителното
производство – постановление за възлагане, разпореждане за определяне на окончателна
оценка, разпореждане за разпределение на суми и т.н. Освен това в това производство по ДОПК длъжникът
разполага с възможността да предложи друго подходящо обезпечение, но такива
данни няма, нито се твърди нещо подобно, нито има доказателства да са обжалвани
действия по изпълнението, поради което независимо от гореизложеното за липса на
бездействие/бездействия, е налице и хипотезата
на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ.
3.
Не
са налице вреди, настъпили вследствие на предварително изпълнение на незаконосъобразния РА № *********/ 11.10.2013
г. Изложеното по-горе по отношение
евентуални бездействия на публичния изпълнител е изцяло относимо и в тази
хипотеза. Всъщност липсват каквито и да е доказателства имотът на дружеството
да е продаден за погасяване на задължения по този РА № *********/ 11.10.2013
г. Напротив имотът е продаден за
погасяване на други задължения на дружеството, като в същото време от
доказателствата по делото се установява, че след погасяване на тези други
задължения и като е съобразено, че РА е бил обявен за нищожен, остатъкът от
продажната цена е бил преведен по банкова сметка ***. Казано по друг начин РА №
*********/ 11.10.2013 г. не е бил
предварително изпълнен, което означава, че и в този случай липсва основен
елемент на фактическия състав и първа предпоставка за отговорността на
държавата. Поради всичко изложено исковете са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени, а при липсата и в трите хипотези на първия елемент
от фактическия състав за отговорност на държавата подробното обсъждане на
писмените доказателства, събрани по делото, е безпредметно, а обсъждането на
наличието и/или липсата на останалите елементи от фактическия състав за
отговорност на държавата е ненужно.
Искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуален представител
на ответника, също следва да бъде отхвърлено, предвид разпоредбата на чл.10,
ал.2, предл.първо от ЗОДОВ, съгласно която „Ако искът бъде отхвърлен изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.“ Нормата е
специална и има предвид единствено разноски по производството, не и
юрисконсултско възнаграждение, каквото се претендира.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на «Д.- Ф» ООД – гр.Пловдив против НАП
– гр.София, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, във вр. с
чл. 203 от АПК, с които се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 682 335 лв., настъпили от: 1. незаконосъобразно действие на орган по
приходите – отправяне на мотивирано искане по чл.121 от ДОПК, с което е
поискано възбраняване на недвижим имот, чиято стойност била в пъти по-висока от
евентуалните публични задължения на ищеца.
В резултат на това имотът на дружеството
бил продаден на публичен търг, а РА № *********/ 11.10.2013 г., издаден
от орган по приходите към ТД на НАП - Пловдив, във връзка с който била наложена
обезпечителната мярка, бил обявен за нищожен; 2. бездействие на приходната администрация,
която е допуснала извършването на публична продажба при влязло в сила решение
за обявяване нищожността на РА № *********/ 11.10.2013 г.; 3. вследствие на предварителното изпълнение на
незаконосъобразния РА № *********/ 11.10.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: