№ 2753
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100100425 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Р. С. К., с която е
предявен частичен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.
100 ЗТСУ (отм.) срещу С.О. за признаване на правото на ищеца на
собственост върху 9/10 идеални части от следния недвижим имот: апартамент
№ ******* в сграда на бл. № 3 на ЖСК "К.П.", в кв. 86 на кв. "Овча купел",
гр. София, със застроена площ от 96,51 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна,
трапезария, кухненски бокс, заедно с прилежащите му таван № 13, мазе № 13
и 5,236% от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна
земя, на основание чл. 100, вр. чл. 102 ЗТСУ (отм.), вр. чл. 251а, ал.1 ППЗТСУ
(отм.) - по силата на Заповед № РД-35-1804/22.05.1981 г.
Ищцата твърди, че е придобила правото на собственост върху
процесните идеални части по силата на издадена заповед по чл. 100, вр. чл.
102 ЗТСУ (отм.) – като отстъпено обезщетение за отчужден от майка й
недвижим имот, в качеството си на роднина по права линия, комуто е
прехвърлено правото на обезщетение по чл.98, ал.1, т.2, вр. чл.100 ЗТСУ
(отм.). Твърди, че с решение № 2188/27.12.2004 г., IV ГО на ВКС, по
отношение на ответника правата й са признати по частичен иск - по
отношение на 1/10 ид.ч. от имота. Иска установяване на правото й на
собственост върху останалата идеална част от 9/10 от имота.
1
Ответникът оспорва иска. Позовава се на издаден акт за частна
общинска собственост за спорната част от имота, не излага съображения по
същество по заявеното от ищеца придобивно основание – дали се е
осъществило или не, излага твърдения относно упражняване на фактическата
власт върху имота. Посочва, че въз основа на влязлото в сила решение №
2188/27.12.2004 г., IV ГО на ВКС 1/10 ид.ч. е отписана от актовите книги на
Район „Овча купел“, а за останалата 9/10 ид.ч. или 90% от имота е съставен
Акт за частна общинска собственост №4257/24.02.2020 г.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от Заповед №РД-35-1804 от 22.05.1981 г. и нотариален
акт №64 от 04.07.1995 г. том LXI, дело №3986/1994 г., че на основание чл.100,
ал.1 ЗТСУ на Т. Г.К. са определени като обезщетение за отчужден имот пл.
№11 в кв.86/86, ул. Войводина могила №34, два апартамента, от които
процесният апартамент № ******* в сграда на бл. № 3 на ЖСК "К.П.", в кв.
86 на кв. "Овча купел", гр. София е определен за ищцата Р. С. Г. – дъщеря на
отчуждения собственик.
С влязло в сила решение №2188 от 27.12.2004 г. по гр.д. №2090/2003 г.
на ВКС е признато за установено по предявен частичен иск от ищцата срещу
ответника С.О., че Р. С. Г. е собственик на 1/10 ид.ч. от апартамент №
******* в сграда на бл. № 3 на ЖСК "К.П.", в кв. 86 на кв. "Овча купел", гр.
София, със застроена площ от 96,51 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна,
трапезария, кухненски бокс, заедно с прилежащите му таван № 13, мазе № 13
и 5,236% от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна
земя. В акта е прието, че за строителството на ЖКС „К.П.“ на основание
чл.100, ал.1 ЗТСУ (отм.) е отчужден недвижим имот, собственост на Т. К. –
майка на ищцата, собственицата е обезщетена с апартамент №10 в същата
сграда, а пълнолетната й дъщеря – ищцата по делото – с *******, по реда на
чл.251а ППЗТСУ (отм.). По искане на собственицата на отчуждения имот с
решение №2659/26.05.1998 г. по адм.д. №401/1998 г. на ВАС е отменено
отчуждаването на имота, в следствие на което е съставен акт за частна
общинска собственост и за процесния имот на ищцата – *******. В
2
решението си ВКС приема, че когато в резултат на отчуждаване е отстъпен
имот и на трето лице, молбата за отмяна на отчуждаването следва да се
подаде от всички, включително третите лица, като липсата на общо искане
изключва отмяната на отчуждаването – при липса на съгласие за връщане на
всички, получили в обезщетение жилища, фактически става неприложима
разпоредбата на чл.5 и чл.7, ал.1 от ЗВСВНОИ. В конкретния случай и
доколкото ищцата като получила имотно обезщетение лице не е поискала
отмяна на отчуждаването, съдебното решение в административното
производство не я обвързва и правото на собственост върху получения в
обезщетение имот не е изгубено поради придобиването му от ответника в
резултат на отмяна на отчуждаването. С тези мотиви ВКС е уважил
предявеният от ищцата частичен установителен иск за собственост върху 1/10
ид.ч. от имота.
Влязлото в сила решение, постановено по гр.д. №2090/2003 г. на ВКС,
има действие за страните, по отношение на които е постановено, както и за
техните наследници и правоприемници, включително частни
правоприемници по транслативни сделки. Това следва от чл.220, ал.1 от ГПК
(отм.) – нормата, която към момента на влизане в сила на цитираното
решение е определяла действието на решението. Съгласно посочената
разпоредба влязлото в сила решение е задължително за страните и техните
наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други
съдилища и учреждения в Републиката. Поради това и на основание сега
действащите процесуални норми относно зачитане на влезлите в сила
решения и непререшаемостта на споровете (чл.297 - чл.299 ГПК) влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България, като спор, разрешен
с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван.
Съгласно ТР №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В
мотивите на тълкувателното решение ВКС приема, че „основанието на иска
обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които
3
произтича претендираното субективно материално право, т. е.
правопораждащите юридически факти. … Независимо, че с частичния иск
се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като
правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при
предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия
иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от
същото право. … При уважаване на частичния иск обективните предели на
СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.“ Макар и
постановено по частичен иск за вещно право, а не за вземане, съдът приема,
че влязлото в сила решение №2188 от 27.12.2004 г. по гр.д. №2090/2003 г. на
ВКС по частичен иск за същото материално право, формира СПН между
страните по въведеното основание на иска като правопораждащ юридически
факт – придобивното основание за правото на собственост върху процесния
имот, доколкото това основание е единно и неделимо и се отнася до целия
имот (отсъстват твърдения, че различни части от имота са придобивани на
различни правни основания). Ето защо съдът приема, че между страните е
установено, че се е осъществило в полза на ищцата Р. С. Г. придобивното
основание по чл.100, ал.1 ЗТСУ (отм.), вр. чл.251, ал.1 ППЗТСУ (отм.)
относно процесния имот, което право ищцата не е загубила по силата на
отмяна на отчуждаването на имота, постановено с решение №2659/26.05.1998
г. по адм.д. №401/1998 г. на ВАС по искане на Т. К..
Неоснователни са възраженията на ответника, основани на издадения за
процесната 9/10 ид.ч. от имота акт за общинска собственост - Акт за частна
общинска собственост №4257/24.02.2020 г. Актовете за общинска
собственост като официални документи имат само декларативно действие за
4
собствеността на общината, но не се ползват с конститутивен ефект, нито с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията
на длъжностното лице за принадлежността на правото на собственост (по арг
от ТР 11/2012 г. на ОСГК на ВКС). В настоящия процес се зачита силата на
пресъдено нещо относно настъпване на придобивното основание по чл.100,
ал.1 ЗТСУ (отм.), вр. чл.251а, ал.1 ППЗТСУ (отм.) в полза на ищцата. Липсват
твърдения за настъпили след устните състезания по решение №2188 от
27.12.2004 г. по гр.д. №2090/2003 г. на ВКС обстоятелства, които да водят до
загубване на правото на собственост. Издаването на акт за общинска
собственост няма конститутивно действие – с него не могат да се придобият
права, с които общината не разполага. Ето защо съдът приема, че издаването
на процесния акт не води до отпадане на правата на ищцата.
Обстоятелствата относно упражняване на владение върху имота от
страна на ищцата, съответно – връчване на покани за плащане на обезщетение
за ползването на имота, изложени от ответника в отговора, не са релевантни
за спора.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
установителен иск е основателен. Ищцата, в съответствие с доказателствената
си тежест, установи по делото, че е придобила процесния имот по силата на
по силата на Заповед № РД-35-1804/22.05.1981 г. на основание чл. 100, вр. чл.
102 ЗТСУ (отм.) във вр. чл. 251а, ППЗТСУ (отм.) – като обезщетение за
отчужден имот. Ето защо предявеният иск следва да се уважи.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят направените разноски за държавна
такса и други съдебни такси в размер на 805,83 лв. Неоснователно е искането
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение – по делото не са
представени доказателства за плащане на такова (в приложеното към
производството пред СРС пълномощно липсват уговорки относно
възнаграждение за предоставяне на правна помощ или начин на плащане).
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.О., адрес: гр.
София, ул. *******, по частичния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
чл. 100, вр. чл. 102 ЗТСУ (отм.), вр. чл. 251а, ППЗТСУ (отм.), че Р. С. К. ,
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ЖСК „К.П.”, ******* е
собственик на 9/10 идеални части от следния недвижим имот: апартамент №
******* в сграда на бл. № 3 на ЖСК "К.П.", в кв. 86 на кв. "Овча купел", гр.
София, със застроена площ от 96,51 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна,
трапезария, кухненски бокс, заедно с прилежащите му таван № 13, мазе № 13
и 5,236% от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна
земя, на основание чл. 100, вр. чл. 102 ЗТСУ (отм.), вр. чл. 251а, ППЗТСУ
(отм.) – като отстъпено обезщетение за отчужден имот по силата на Заповед
№ РД-35-1804/22.05.1981 г.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. *******, да заплати на Р. С. К. ,
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ЖСК „К.П.”, ******* на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 805,83 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6