РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 10880 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Г.Й. Т.
твърди, че на 30.01.2015 г., вследствие на ПТП, настъпило в гр. Пловдив, ул.“********“
и причинено от водача Д.Д., чиято
гражданска отговорност на автомобилистите била застрахована при ответното
дружество „З.Б.И.“ АД, е настъпила
смъртта на баща й - Й. Б.Т.. Излага
също, че с влязла в сила Присъда № 28 от
15.03.2016 г. по н.о.х.д. № 2368/2015 г.
на Пловдивски окръжен съд, водачът Дингилев бил признат за виновен, за това, че
е предизвикал ПТП и е причинил смъртта на бащата на Г.Т.. Ищцата твърди, че е
претърпяла от смъртта на баща си, подробно описани в исковата молба болки и
страдания. Съобразно с изложеното моли съда да осъди ответника „З.Б.И.“ АД да й
заплати сума в размер на 200 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя й - Й. Б.Т.,
настъпила в резултат на ПТП от 30.01.2015 г., ведно със обезщетение за забавата
в размер на законната лихва, считано от 30.01.2015 г. до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът „З.Б.И.“ АД оспорва иска по основание и размер, както и
твърденията на ищцата. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на наследодателя на ищцата като твърди, че е нарушил
правилата за движение по пътищата в качеството си на колоездач. Поддържа, че
починалият Й. Т. не се е съобразил с посоката и скоростта на движение на
приближаващия го автомобил като е навлязъл на пътното платно по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, без да спре и да пропусне лекия
автомобил. Намира иска за завишен по размер, особено с оглед напредналата
възраст на пострадалия наследодател на ищцата.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От Удостоверение за
наследници, изх. № 14555 от 02.02.2015 г. е
видно, че починалият Й. Б.Т., ЕГН
**********, е оставил единствен наследник - ищцата Г.Й.Т. – дъщеря. Представен
по делото е и препис – извлечение от Акт за смърт, на починалия Й. Т., издаден въз основа на Акт
за смърт № 0102 от дата 31.01.2015 г. съставен от длъжностно лице по гражданско
състояние при гр. Пловдив, 5-ти район, южен.
От влязла в законна сила на
31.03.2016 г. Присъда № 28 от 15.03.2016
г. по
н.о.х.д. № 2368/2015 г. на Пловдивски
окръжен съд, се установява че водачът Д.Н.Д., е признат за виновен в това, че
на 30.01.2015 г. в гр. Пловдив, бул.“********“ при управление на лек автомобил
„Рено 19“, с рег. № *******е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 ЗДвП –
при избиране на скоростта на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за категория „В“ в населено
място – 50 км/ч, като е управлявал посоченото
по – горе МПС със скорост 84 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на Й.
Б.Т., ЕГН **********, като смъртта на настъпила
на 30.01.2015 г., и деянието
съставлява престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Приета е справка от
Информационния масив към Гаранционен фонд, а и не се оспорва от ответника, че за лек автомобил
„Рено 19“, с рег. № *******към датата на ПТП – 30.01.2015 г., е била сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, с ответното застрахователно
дружество „З.Б.И.“ АД, с начална дата на покритие 02.01.2015 г. и крайна дата
02.01.2016 г.
За установяване механизма на ПТП и на
основание чл. 195, ал. 1 ГПК по делото е изслушана съдебна – автотехническа
експертиза /САТЕ/, чието заключение не е оспорено от страните, а съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението
на САТЕ процесното ПТП е настъпило на 30.01.2015 г. в около 15:00 ч. в гр. Пловдив
на кръстовището образувано от ул. „********” и ул. „Славееви гори” между лек
автомобил „Рено 19“, рeг. № *******и велосипедиста Й. Т.. ПТП е настъпило на
територията на населено място. Скоростта на
движение на лекия автомобил Рено преди настъпване на процесното ПТП е била
88,88 км/ч, а за да може да намали и да спре преди мястото на удара, скоростта
САТЕ изчислява на 80 км/ч. Вещото лице излага, че водачът на лекия автомобил е
реагирал със закъснение на екстрено спиране. Изводът е, че ако лекият автомобил
се е движил с малко по - ниска скорост на движение и при своевременна реакция
на водача, то ПТП не би настъпило. Не би настъпило и ако лекият автомобил се е
движил с разрешената скорост за населено място - при този случай, велосипедът
щял да е извършил завоя преди лекият автомобил да е достигнал кръстовището. САТЕ установява, че в момента на навлизане на велосипедиста
в кръстовището, лекият автомобил е отстоял на 66.66 м. разстояние, а водачът е реагирал на възникналата опасност, на
61,94м., т.е. реагирал е на
аварийно спиране със закъснение. От снимката на процесното кръстовище,
гледано в посоката на движение на автомобила, и която снимка е поместена в заключителната част на САТЕ,
заедно със схема на мястото на произшествието, е видно, че лекият автомобил „Рено 19” се е движил по
платното за движение на ул. „********“ в посока от север на юг със скорост
88,88 км/ч., а велосипедистът Й. Т. се е движил по платното на ул.„Славееви
гори“ в посока от изток на запад, от ляво на дясно спрямо посоката на движение
на л.а. Рено, като на кръстовището е извършвал ляв за него завой. Водачът на
л.а. Рено е реагирал преди навлизането на велосипедиста Й. Т. в кръстовището,
като аварийно е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар
между двамата участници. Ударът е настъпил в предната лява част на л.а. Рено и
в дясната страна на велосипеда. При удара, велосипедиста е отлетял напред, като
е паднал върху пешеходната пътека. Й. Т. е предприел пресичане на кръстовището
когато автомобилът е отстоял на 66.66 метра, а водачът е предприел аварийно
спиране от 61.94 м., когато е възприел велосипедиста. САТЕ заключава, че ако
велосипедистът не е навлязъл в кръстовището в момента, когато е имал видимост
към ул. „********”,от която е идвал автомобила,
ПТП не би настъпило. Велосипедиста Т. е бил участник в движението,
навлизайки от една улица в друга.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Л.И.Х.и А.Б.М..
Св. Л.М.заяви, че познава
ищцата Г. от около 13 години, тъй като е приятелка на сина й. Познава и
починалият Й. Т.. За последния сочи, че бил много подвижен за възрастта си, а с
Г. имали много добри отношения. Грижели се един за друг и си помагали, кой с
каквото може. За ищцата излага, че претърпяла много тежка операция в началото
на януари месец и баща й бил до нея морално, физически и финансово. Св.Х.не била чувала да има между
тях скандали или пререкания. Сочи, че за Г. ударът бил много тежък, и не можело да я оставят сама. Трябвало да има
човек покрай нея. Пиела успокоителни. И
продължавало да й е тежко. Споделяла със
св. Х., че чувства липсата на баща си и
много го обичала. След случилото се ищцата станала по-затворена, отбягвала
събирания, мероприятия, ограничила си контактите до минимум. Свидетелката сочи,
че все още имало моменти, в които ищцата се натъжавала като се сети, ставало й
мъчно, разплаквала се и имала нужда от
успокоителни хапчета. Г. ***, а баща й –
Й. Т. и майка й били разведени. Майка й била жива, но Г. била по –близка с баща
си, отколкото с майка си. Г. била едно дете. Св.Х.сочи, че ищцата имала две
деца, но самата тя също била разведена. Свидетелят А.М.заяви, че също познава
ищцата – от 2003 г., тъй като е приятел на дъщеря й Елена. Познавал и
починалият й баща Й. Т.. Св. М. излага, че Г. и Й. били в добри отношения, а Й.
се грижел за нея, включително и
материално. Починалият Й. имал ранчо, където отглеждал плодове и
зеленчуци, от които давал и на дъщеря
си, и на децата й. Св. М. сочи, че бащата бил опора за Г.. Смъртта му била
голям удар за нея. Трудно го понесла. Поведението й се променило спрямо това,
което е било преди ПТП. Затворила се в себе си и трудно го изживяла. Не била
вече толкова щастлива, усмихната. За починалия Й. свидетелят излага, че бил в
много добро здравословно състояние, тъй като М. живеел на 12 км. от
Пловдив и бащата на ищцата идвал с колелото до там. После с колелото се връщал.
Играели шах заедно. Не е боледувал. Бил много жизнен и много пъргав човек.
Умствено също бил много добре.
Наказателно дело с № 2368/2015 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд е приложено към настоящото. В същото се намира
и схема на вертикалната сигнализация на кръстовището на ул.“Ст.Стамболов“ и
ул.“Славееви гори“ /л.92/, видно от която водачът на л.а.“Рено 19“ се е движел
по път с предимство, докато пред пострадалия, преди да навлезе в кръстовището,
има поставен знак „Стоп“. И пред двамата участника в движението е имало
пешеходни пътеки.
Други относими доказателства не са
ангажирани.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./
противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага. Ищцата от своя страна е материално – правно легитимирана да предяви
настоящите искове - съгласно установения от съдебната практика кръг на лицата,
имащи право да претендират репариране на претърпени вследствие смъртта на техен наследодател неимуществени
вреди – в т. см. ППВС № 4 от 25.05.1961 г. Видно от Удостоверение за наследници
на л. 12 от делото ищцата Г.Т. е единствена дъщеря на починалия Й. Т..
Справката от информационния масив на Гаранционен фонд удостоверява, че
ответникът „З.Б.И.” АД е застраховател на гражданската отговорност на водача,
причинил виновно процесното ПТП, като към датата на последното е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №
02115000149567, поради което е легитимиран да отговаря по настоящите искове.
Съдът намира, че
в конкретния случай, е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Основа за този извод на първо
място е влязлата в сила Присъда № 28 от 15.03.2016 г. по н.о.х.д.№ 2368 по описа за 2015 г. на Пловдивски окръжен съд,
НО. От диспозитива на посочения съдебен акт се установява че водачът Д.Н.Д.,
чиято гражданска отговорност се доказа да е била застрахована при ответното
застрахователно дружество, е признат за виновен в това, че на 30.01.2015 г. в
гр. Пловдив, бул.“********“ при управление на лек автомобил „Рено 19“, с рег. №
*******е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 ЗДвП – при избиране на скоростта на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: за категория „В“ в населено място – 50 км/ч, управлявайки
посоченото по – горе МПС със скорост 84 км/ч и по непредпазливост е причинил
смъртта на Й. Б.Т., ЕГН **********, като смъртта на настъпила на 30.01.2015 г., и деянието съставлява престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Водачът Дингилев е оправдан по
първоначално повдигнатите му обвинения за нарушение на правилата на чл. 5, ал.
2, т. 1 ЗДВП – водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението каквито са пешеходците; и по чл. 20, ал.2 ЗДвП – водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В тази връзка следва да се обоснове, че константната съдебна практика по приложението
на чл. 300 ГПК, възприема, че влязлата в сила присъда, споразумение, решение по
чл. 78а НК има доказателствено значение за вината, противоправността и
деянието на извършителя на престъплението относно деянието, за което му е било наложено
съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението
на делинквента, затова преценката за извършеното от него е задължителна за
гражданския съд. При това положение на доказване в настоящия процес са
подлежали претърпените лично от ищцата
неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния наследодател Й. Б.Т.,
а предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване на установяване
подлежи и приноса на починалия за настъпване на вредоносния резултат. В тази
връзка от събраната по делото доказателствена съвкупност твърдените в исковата
молба болки и страдания бяха установени по категоричен начин, за което
свидетелстват изслушаните в хода на съдебното дирене свидетелски показания.
Според гласните доказателства ищцата Г.Т., е била в много близки отношения с
баща си Й., макар и да не са живели в
едно домакинство, а в един и същи квартал. Ищцата, която била разведена и с две
пълнолетни деца, получавала грижи и финансова помощ от баща си, като последния
помагал и на децата й. Ищцата е преживявала трудно смъртта на баща си, пиела
успокоителни, плачела, затворила се в себе си. За нея това бил тежък
удар.Същевременно приживе Й. бил много жизнен, в добро здраве, умствено също
бил добре. Ищцата била в по –близки отношения с баща си, отколкото с майка си /
родителите на ищцата били разведени/ . Същият й е бил опора. Тук е мястото да
се посочи, че съдът кредитира свидетелските показания като непосредствени и
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Обезщетението за така установените неимуществени вреди, причинени в резултат на
смърт от деликт, съдът на основание чл.
52 ЗЗД следва да определи по справедливост. Критерият „справедливост” не е
абстрактно понятие. Налице е трайно и непротиворечиво тълкуване на нормата на
чл. 52 ЗЗД, установено както с ППВС № 4/1968 г., така и от практиката на САС и
ВКС. Възприето е с Решение № 117 от 25/07/2017 г. по гр.д.№ 60199/2016 г. на ІV
гр.о. на ВКС, че от значение са:
конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, съпътстващите
физически болки и страдания на
починалото лице, тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия
синдром, те в каква степен са били възприети от ищеца, как са се отразили върху
неговата психика и емоции, възрастта на пострадалия и тази на ищеца към датата
на деликта, родствените и емоционалните отношения между ищеца и пострадалия,
близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и
след това; отражението върху психиката и начина му на живот. Като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат и стандартът
на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по
отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за
икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за
определяне размера на обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012 г.,
постановено по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 179/29.01.2016 г.
по т.д. № 2143/2014 г. на I т.о. на ВКС, решение № 207/03.09.2013 г. по т.д. №
207/2011 г. на II т.о., решение № 83/06.07.2012 г. по т.д. № 795/2008 г. на II
т.о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на II т.о. на ВКС).
Принципът на справедливост изисква да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези. Съдът, за да определи справедливо по размер обезщетение за
ищцата Г.Т., взе предвид, че между нея и баща й, независимо, че ищцата има свое
семейство и живее отделно, е имало силна емоционална връзка. Тук е мястото да
се посочи, че възрастта на ищцата, обстоятелството, че има свое семейство, и възрастта на пострадалия към датата на деликта, не съставляват
самостоятелен, изолиран критерий за съдържанието на връзката между тях. Още повече, че ищцата е
била разведена и очевидно е получавала липсваща й мъжка подкрепа от своя баща.
Смъртта на пострадалия е била внезапна, прекъсвайки установените в семейството
отношения на уважение, грижа и подкрепа,
което предполага по – голям интензитет на отрицателно засягане на психиката на
ищцата. Това е така, тъй като и ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г. е
възприето, че вземане за неимуществени вреди не възниква дори за най – близките
на починалия, ако те са били в лоши
отношения с него. В конкретния случай е било точно обратното. Починалият е бил
опора на ищцата, която преживяла тежко и преживявала и към настоящия момент
смъртта му тежко. Свидетелските показания установиха, че ищцата, и не само тя,
но и децата й, които са пълнолетни, са
получавали морална и финансова подкрепа
от починалия Й.. Смъртта му е засегнала необратимо личността на ищцата, която
предвид тази безвъзвратна загуба ще търпи и в бъдеще болки и страдания, които
съгласно установената съдебна практика не са ново правопораждащо основание за
вредата. Загубата е била преждевременна, предвид изнесеното от свидетелите, че
починалият е бил в много добро здравословно състояние, със запазен ум, пъргав и
жизнен – играел шах, карал велосипед на разстояние от 12 км. и обратно. Независимо
от това, възрастта на пострадалия е отделен критерий, който също следва да се
прецени. Той е бил на 75г. /съгласно данните на НСИ средната продължителност на
живота по пол мъже за 2015г. за района на гр.Пловдив е била 71.37г./ и в края
на своя жизнен път. Възстановяване на засегнатото неимуществено благо не е възможно,
като обезщетението представлява
предвидената от закона заместваща облага, чиято цел е да отстрани
неблагоприятните последици от правонарушението. Предвид тези критерии настоящият
състав намира, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на
наследодателя й, е сумата от 80 000 лева. Същата следва да бъде редуцирана,
тъй като съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на
вредоностния резултат за основателно. Велосипедистът
Й. Т. е бил участник в движението управлявайки ППС, каквото е двуколесното
превозно средство „велосипед” по смисъла на т.10 и т. 19 от ДР на ЗДвП.
Пътнотранспортното произшествие е реализирано в кръстовище, като пострадалият е
извършвал маневра „ляв завой”, пресичайки пътя, по който се е движело с
превишена скорост увреждащото МПС. Последното се е движело по път с предимство.
В същото време велосипедистът е идвал от път без предимство с поставен преди
кръстовището знак „стоп“. И пред двамата водачи е имало пешеходни пътеки, които
ги задължават да намалят скоростта на движение и почти да спрат. При тази
вертикална и хоризонтална маркировка на пътя пострадалият велосипедист е
следвало да спре на знака „Стоп“ преди да навлезе в кръстовището , да се огледа
за преминаващи по главния път ППС, и едва след това да предприеме маневрата
„завой на ляво“. Лекият автомобил „Рено 19“ е бил на 66,66м. отстояние от
велосипеда, и в този случай велосипедистът е следвало да изчака автомобила и
едва след като той отмине, да навлезе в кръстовището. Отделно от това чл. 25
ал. 1 от ЗДвП го задължава за следното:
„водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение”. Разбира се, водачът на автомобила,
както вече бе посочено, се е движел с неразрешена скорост – 88,88км/ч и преди
пешеходната пътека е следвало да има скорост и под 50 км/ч. В този случай съдът
намира, че и двамата водачи на ППС имат еднаква роля за настъпване на ПТП.
Велосипедистите като участници в движението имат същите права и задължения като
всички водачи на ППС, като към тях се поставят и допълнителни изисквания с
оглед спецификата на ППС /така например чл.15 ал.5, чл.79-82 от ЗДвП/. Те са
длъжни да спазват правилата за движение по пътищата и не са защитена категория участници
в движението. Съгласно установената практика не всяко нарушение на правилата за
движение обосновава съпричиняване, а само това, което по необходимост и
закономерно, наред с поведението на делинквента, е причинило вредоносния
резултат . В случая поведението на пострадалия не е извинително и не може да
обоснове по-малка от делинквента роля за настъпване на вредоносния резултат. При
така определения процент на съпричиняване дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на сумата от 40 000 лв., до който размер искът е
основателен и доказан, като следва да се отхвърли за разликата до пълния
претендиран размер от 200 000 лв.
Основателността на главния иск
обосновава уважаване и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава върху
присъдената главница в размер на законната лихва, считано от датата на
ПТП – 30.01.2015 г. до окончателното изплащане.
По
разноските:
Ищцата е претендирала присъждане на разноски за
настоящото производство за процесуално представителство, осъществено безплатно
по реда на чл. 38 от ЗАдв.( на л. 71 от делото е приложен Договор за правна
защита и съдействие, в който е вписано, че
защитата се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.) Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски – в
случая ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Ето защо на основание чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредбата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.Х.Д.,
личен номер *********, член на Софийска адвокатска колегия, възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 1327,20лв. с ДДС /при 20% уважен
иск изчисленото върху претендирания размер иск възнаграждение от 6636лв. с ДДС
следва да се присъди в размер от 20%/.
Ответникът претендира разноски в
размер на 200лв. депозит за вещо лице по САТЕ. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК
съразмерно на отхвърлената част от иска, от ответника се следват разноски в
размер на 160 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът „З.Б.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
от 1600 лв. – държавна такса за уважената част от иска и 100лв. депозит за вещо лице по САТЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Г.Й.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 40 000 / четиридесет хиляди / лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща й – Й. Б.Т., резултат на ПТП, настъпило на 30.01.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 30.01.2015 г., до
окончателното изплащане, като отхвърля исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата до претендирания размер от 200 000 лева, ведно с претендираната
законна лихва върху горницата над присъдената сума, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.Й.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** разноски по делото в
размер на 160 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „З.Б.И.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 1600 лв. държавна такса за уважената част от
иска и сумата от 100лв. разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр.
с чл. 78, ал. 1 ГПК „З.Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адвокат А.Х.Д., личен номер *********, член на
Софийска адвокатска колегия,
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на ищцата Г.Й.Т. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер
на 1327,20лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: